РЕШЕНИЕ
№ 2
Плевен,
08.01.2015 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в открито съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и
четиринадесета година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. и с участието
на прокурора Иван Шарков изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова и.адм.
дело № 739 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен, и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 вр. чл.204, ал. 4
от Административно -процесуалния кодекс (АПК)
Производството по делото е образувано по искова молба на В.И. Х.,*** срещу Националния осигурителен
институт , гр. София. В исковата молба се претендира изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания за периода от 01.01.2011 година до
подаване на исковата молба – 25.08.2014 година в размер на 8 000 лева и
законната лихва от датата на образуване на настоящето дело до окончателното
изплащане на обезщетението и разноските по делото. Като основание за
обезщетението са изброени бездействия и действия на поделението на НОИ, но се
посочва период 01.12.2010 година.
Съдът е указал
на ищеца да посочи период, за който
претендира вредите предвид противоречието в исковата молба, да посочи от какви
действия/бездействия са настъпили неимуществените вреди и прави ли искане за
установяване на незаконосъобразността им и да внесе държавна такса в размер на
10 лева по сметка на Административен съд –Плевен и представи вносна бележка в
деловодството на съда.
В молбата
уточнение от 01.09.2014 година се претендира обезщетение за неимуществени вреди
за периода от 01.01.2011 г. – 10.02.2012 година ,изразяващи се в страдания,
морални болки, в размер на 8000 лева и
законната лихва от датата на образуване на делото до окончателното изплащане на
обезщетението. Ищецът прави искане за установяване от съда на незаконосъобразно
бездействие на ответника –НОИ -София, изразяващо се в непроизнасяне в срока по
чл. 57, ал. 5 от АПК по подадено заявление за отпускане на пенсия, което
определя като бездействие и това е видно от разпореждане №**********/10.02.2012
година на длъжностно лице при ТП на НОИ Плевен и иска да се установи неговата
незаконосъобразност. На второ място мотивира претенцията си с незаконосъобразен отказ на ответника да признае,
посочен от ищеца три годишен базисен период – 01.01.1984г – 31.12.1986 г.
предвид разпореждане № 51/28.05.2011 година
на ръководител на „ПО” при ТП на НОИ и решение №48/17.08.2011 г на
директора на РУСО –Плевен, които са отменени от ВАС с решение №1462/30.01.2012
година по адм. дело №15683/2011 г.. На трето място мотивира претърпените
неимуществени вреди с незаконосъобразно действие, изразяващо се в изключване с
КП от 28.04.2011 г на периодите 27.10.1999г. – 31.12.1999 г. и 24.08.2005 г.
като осигурителен стаж и действията на ответника, изразяващи се в даване на
неверни данни по адм. дело № 578/2012 г. на вещото лице Т..
Ответникът – Национален осигурителен институт-София чрез
процесуалния си представител юрк.Р. намира, че исковата претенция е
неоснователна и недоказана. По отношение на твърденията за изчисляване на размера
на пенсията от различен от посочения от лицето период и произнасяне при
неспазване срока по чл. 57, ал. 5 от АПК –в едномесечен срок от подаване на
заявлението намира, че с решение № 1462
/ 30.01.2012 год. по адм.д. № 15863 / 2011 год. на ВАС е оставено в сила решение
№ 602 / 04.11.2011 год. на АС – Плевен по адм.д. № 848 / 2011 год, с което осъжда
ТП на НОИ – Плевен да заплати на В.И.Х. сумата от 450.00 лв., представляващи
разноски под формата на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението е влязло в законна сила на 30.01.2012 год. В мотивите на съдебното решение е изложено, че
административният орган е длъжен да изчисли пенсията на ОСВ на Х. с
осигурителния доход от посочения в жалбата му период 01.01.1984 год. -
31.12.1986 год., а не от посочения в заявлението му за пенсиониране от
01.12.2010 год. период 01.01.1982 год. - 31.12.1984 год. В изпълнение на
съдебните решения и при стриктно спазване на указанията на съда, е постановено разпореждане
№ 15/10.02.2012 год. на ръководител ПО, с което е преизчислена личната пенсия
за ОСВ на В.И.Х. от датата на отпускането
- 01.11.2010 год. до пожизнено в размер на 209.34 лв.( двеста и девет
лева и тридесет и четири стотинки). Това разпореждане е приложено като
доказателство към исковата молба на Х.. Посочва, че следва да се има предвид, че заявлението на Х. за отпускане
на лична пенсия за ОСВ е от 01.12.2010 год. с вх. № МП-38819 / 01.12.2010 год и
пенсионният орган е постановил индивидуалния административен акт – разпореждане
№ 23 / 10.05.2011 год., с което е отпусната лична пенсия за ОСВ по §4, ал.1 от
ПЗР на КСО в минимален размер 136.08 лв. до отстраняване на
несъответствията между документите за
пенсиониране и информацията в Персоналния регистър. С разпореждане № 51 /
28.05.2011 год. на ръководител ПО е изменена отпуснатата пенсия от 01.11.2010 год.
( датата на придобиване на правото в съответствие с чл. 94, ал.1 от КСО) и
същата е определена в размер на 188.35 лв. Предвид горепосоченото счита,
че пенсионният орган е постановил
разпореждането за отпускане на пенсията за ОСВ с разпореждане от 10.05.2011
год. и за изменение в действителен размер с разпореждане от 28.05.2011 год. при
спазване на срокове за постановяване на разпорежданията на пенсионния орган –
чл. 98, ал.1, т. 1 от КСО и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от НПОС ( в редакцията към
2010 год.) - 6 месечен от подаване на заявлението, като тези срокове са
специални и не са приложими сроковете по чл. 57, ал. 5 от АПК . Намира, че в
случай че се приеме, че отмененото разпореждане № 51 / 28.05.2011 год. на
ръководител ПО при ТП на НОИ – Плевен представлява незаконосъобразен акт, издаден при или по
повод изпълнение на административна дейност от орган или длъжностно лице на
държавата, който да е отменен по съответния ред, с наличието на тази
предпоставка не се покрива изцяло състава на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. За
ангажиране на отговорност по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо освен отменен
незаконосъобразен акт да има 1/ вреда от този административен акт и 2/ причинна
връзка между постановения и незаконосъобразен административен акт и настъпилия
вредоносен резултат.
Намира за неоснователно твърдението, че са нанесени
неимуществени вреди на ищеца от изключване на периода от 27.10.1999 год. до
31.12.1999 год.. С Констативен протокол № 437 / 28.04.2011 год. на ТП на НОИ –
Плевен от осигурителния стаж на Х. са изключени два периода – от 27.10.1999
год. до 31.12.1999 год. и датата 24.08.2005 год., като същият е обжалвал и е образувано
адм. дело № 443 / 2013 на АС – Плевен, което е приключило със съдебно решение,
с което отхвърлена жалбата на лицето и ВАС, София е потвърдил решението на
09.01.2014 год. , като претенцията за тези периоди е неоснователна, тъй като
съдебното решение има сила не пресъдено нещо и за горепосочения период съдът е приел,
че е правилно изключен от административния орган и липсва незаконосъобразен
акт, от който да са налице вреди.
По отношение на третата претенция за незаконосъобразни
действия от страна на служители на НОИ, които са предоставили неверни данни на вещото лице Ю. Т. по адм. дело. № 578 /
2012 год. на АС – Плевен за изплатените на Х. обезщетения за временна
неработоспособност по болнични листове от 01.01.2008 год. до 30.10.2010 год.,
намира, че този въпрос не следва да се обсъжда в настоящото производство по
ЗОДОВ и по цитираното дело има влязло в сила съдебно решение, с което е решен
спорът, относно осигурителния доход и обезщетенията, които е получил Х. и съдът
е решил, че пенсията за ОСВ на Х. правилно е изчислена в размер на 209.34 лв.
Изложени са доводи за обременено
здравословно състояние на ищеца от период, който значително предхожда
отпускането на пенсията му за ОСВ от 01.11.2010 год. Съгласно експертно решение
на ТЕЛК от 1996 год. г-н Х. е с тр.нам.раб., в процент, който му дава право на
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, каквато му е отпусната от
30.03.1996 год. и е получавал до 01.11.2010 год., датата, от която му е
отпусната лична пенсия за ОСВ. Намира, че описаните в трите амбулаторни листа
№. 002696 / 15.11.2012 год., № 002927 / 13.12.2012 год. и № 002392 / 11.10.2013
год. от д-р И. Д. здравословни състояния на В.Х. ( почти идентично
изложени) по никакъв начин не могат да се приемат в причинна връзка с някакви
действия или бездействия на длъжностни лица на ТП на НОИ – Плевен или
незаконосъобразен акт, издаден при или по повод изпълнение на административна
дейност от орган или длъжностно лице на НОИ, който да е отменен по съответния
ред. Лабилното и затормозено психично състояние на Х., описано в амбулаторните
листове, може да е в резултат на безброй много предполагаеми причини, които е
абсурдно да се свързват с отменени незаконосъобразни административни актове,
като следва да се има предвид, че първите данни за някакви психически проблеми
на Х. са отразени в амбулаторния лист от 15.11.2012 год., т.е. значително време
след като е отменено по съдебен ред като незаконосъобразно Разпореждане № 51 /
28.05.2011 год. на ръководител ПО, с което на Х. е определена пенсия в размер
на 188.35 лв. и след като административният орган вече е изпълнил указанията на
съда и е отпуснал пенсия в размер на 209.34 лв. с разпореждане № 15 /
10.02.2012 год. на ръководител ПО. Психичните му проблеми са се появили след
като е започнал да „ губи делата“, които неоснователно е завел срещу актове на
ТП на НОИ – Плевен.Посочва се, че лицето е освидетелствано през 2014 година и
не са отразени психически заболявания. Намира исковата претенция за недоказана
нито по основание, нито по размер и моли
на основание §1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 8, ал.1, т. 3
от Наредба № 1 от 2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съдът да осъди В.И.Х. да
заплати на Националния осигурителен институт сумата от 730 лв. ( седемстотин и
тридесет лева), определена съобразно материалния интерес от 8000 лв. и заради
това, че ответникът – Националният осигурителен институт е представляван от
гл.юрисконсулт.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с
адв. Т., като поддържа исковата молба, прави възражение за прекомерност на
юрисконсултското възнаграждение. В предоставения от съда срок представя защита,
в която посочва, че поддържа исковата претенция за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от незаконосъобразно бездействие на административния
орган за произнасяне по заявлението му за пенсия от 01.11.2010 година в
едномесечен срок по чл.57, ал. 5 от АПК, като посочва, че е налице произнасяне
с разпореждане №51/28.05.2011 година. Счита, че неправилно административният
орган не е уважил искането на ищеца,
посочено в жалба от 28.07.2011 година, за изчисляване размера на пенсията от
посочен от него три годишен базисен период и това е незаконосъобразно действие
по см. на чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ и на Х. са причинени болки , страдания. Излагат
се доводи, че вредите са причинени от действията на ответника, който обжалва
съдебните решение относно този базисен период пред ВАС и това също са незаконосъобразни
действия, причинили на ищеца страдания, болки и психически тормоз. Намира, че
неимуществените вреди се доказват с представените три броя амбулаторни листове
от 15.11.2012 година. Намира, че с изключване на с констативен протокол № 437 / 28.04.2011 год.
на ТП на НОИ – Плевен от осигурителния стаж на Х. на два периода – от
27.10.1999 год. до 31.12.1999 год. и датата 24.08.2005 год.. длъжностните лица
на ответника са извършили действия, които противоречат на Кодекса на труда и са
причинили психически болки и страдания на ищеца. Моли за присъждане на
обезщетение, разноски по делото, включващи държавна такса, и такса за преснимане
на протокол от 11.11.2014г.
Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен намира,
че исковата молба е неоснователна и недоказана. Счита, че не е налице
причинно-следствена връзка, тъй като служители на НОИ са изпълнили
добросъвестно служебните си задължения.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото,
поотделно и в тяхната съвкупност и въз основа на закона, намира за установено следното:
Исковата молба е допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за
разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл.
128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по
същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което
субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв
характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността
на административен акт, респ. действието или бездействието на административен
орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или
неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя
доказване и на причинната връзка между тях. В чл. 204
от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за
обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове,действия и бездействия на административни органи и
длъжностни лица, са допустими за разглеждане. В чл. 204 от АПК
са предвидени и две изключения, при които установяването на незаконосъобразността
на административния акт, на действията или бездействията на административен
орган, може да стана в самото производство по чл. 203 и следващите от АПК
по търсене на обезщетение за вреди, а именно: съгласно чл. 204 ал. 4 от
АПК–
когато са причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административен
орган.
Член 203 от АПК предвижда за неуредените в тази глава
случаи да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 1
ал. 1 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за вреди
причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен
орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на
административна дейност. За да бъде основателен искът по чл. 203
от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ,
т. е. да възникне право на обезщетяване по този ред е необходимо наличието на
няколко кумулативно дадени предпоставки: на първо място – претърпяна вреда –
имуществена или неимуществена; на второ място - незаконосъобразен акт,
незаконосъобразно действие ( фактическо) или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината; на трето място - вредата да е
настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен
акт, действие и бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод
изпълнение на административна дейност; на последно място - причинна връзка -
пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт, действие и
бездействие с вредоносния резултат от административна дейност. Настоящият
състав намира, че в конкретния случай тези предпоставки за основателност на
исково производство не са налице.
В това производство се претендира обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от незаконни бездействия или действия на
служители на НОИ в периода 01.01.2011 г. – 10.02.2012 година и лихва от датата
на подаване на исковата молба до изплащане на обезещетението, като се иска
установяване на незаконосъобразността им.
Съдът намира, че не е налице незаконосъобразно
бездействие от страна на служители в РУСО –Плевен и непроизнасяне по
заявлението за отпускане на пенсия в законоустановения срок. Приемането и
обработването на заявлението за отпускане на пенсия съдът намира, че
представлява част от административното производство по преценка на правото на
пенсия на лицето, като в конкретния случай не е налице бездействие на
административен орган, какъвто е този по пенсионното осигуряване. По
делото е приложено адм. дело № 848 по
описа за 2011 година на Административен съд –Плевен, в което на л. 3 е
приложено заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст с вх. № 38819 от 01.12.2010 година
на В.Х.. Съгласно чл. 98, ал. 1 от КСО,
в редакцията към датата на постановяване на разпореждането от 10.05.2011 г. , пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят,
осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с
разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството
на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен
институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя, а съгласно
чл.10 , ал. 1 от НПОС, в редакцията към датата на постановяване на разпореждане
№ №52041239657/10.05.2011 година е, че длъжностното лице по
пенсионното осигуряване се произнася в шестмесечен срок от подаването на
заявлението, който срок в случая е спазен и неоснователно е твърдението на
ищеца, че е налице бездействие. В случая е налице постановен административен
акт , който подлежи на оспорване по определен ред и в определени срокове и
претенция може да бъде предявена след отмяната му като незаконосъобразен.
Съдът намира, че
е неоснователно и второто твърдение на ищеца за незаконосъобразно действие на
административния орган, изразяващо се в неопределяне от пенсионния орган с разпореждането
№51/ 28.05.2011 година на размера на пенсията
с индивидуален коефициент, определен от посочения от него период 01.01.1984 г –
31.12.1986 г. Определянето на размера на
пенсията се извършва от органа по пенсионно осигуряване и се издава
индивидуален административен акт –разпореждане, което подлежи на обжалване пред
директора на ТП на НОИ, а решението на директора пред съответния
административен съд. Определянето на индивидуалния коефициент е част от процедурата по определяне размера
на пенсията и подлежи на контрол при обжалване на разпореждането респ.
решението. В случая е издадено разпореждане № 51/28.05.2011 година, което е
обжалвано и е постановено решение № 48/17.08.2011 година на директора на ТП на
НОИ Плевен. Срещу това решение е подадена жалба и е образувано адм. дело№ 848/2011 по описа на АС
Плевен .С решение № 602/04.11.2011 г. съдът е отменил решението от 17.08.2011
година и разпореждането и е върнал преписката на административния орган.
Подадена е касационна жалба от административния
орган, като ВАС с решение №1462/30.01.2012 година по адм. дело 15863/2011
година е оставил в сила решението т.е.
налице е отменен като незаконосъобразен административен акт , а не
действие и съдът намира, че исковата
претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е неоснователна,
тъй като определянето на индивидуалният коефициент не представлява действие на административния
орган, чиято законосъобразност може да бъде оспорена в отделно производство, а
се обективира в индивидуален административен акт -разпореждане, каквото е
издадено, оспорено и отменено с влязло в сила съдебно решение.
Настоящият състав
намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че е налице незаконосъобразно действие
от страна на длъжностни лице, принадлежащи към администрацията на ответника,
изразяващи се в предоставяне на вещото лице Ю. Т. неверни
данни за изплатени парични обезщетения по болест за периода 01.01.2008 годна до
30.10.2010 година по адм. дело № 578/2012 г по описа на Административен съд –Плевен
и с тези действия е провокиран психически стрес. В случая не е налице действие,
тъй като, както бе посочено и по –горе административният орган се произнася с
индивидуален административен акт при определяне размер на пенсията. В случая
ищецът е упражнил правото си на жалба и е образувано адм. дело №578 по описа за
2012 година на АС –Плевен. По това дело е постановено съдебно решение,
обжалвано от Х. пред ВАС и с решение на ВАС № 5967/26.04.2013 година, е
отменено решение № 638/05.11.2012 година по адм. дело № 578/2012 година по
описа на АС Плевен и делото е върнато за ново разглеждане, при което е
образувано адм. № 443 по описа за 2013 година и по това дело е отхвърлена
жалбата на Х., което решение е оставено в сила с решение № 204/09.01.2014
година на ВАС-Шесто отделение. Съдът намира, че със сила на пресъдено нещо е
налице произнасяне относно горепосочения период, като е прието, че жалбата на Х.
е неоснователна т.е. липсва незаконосъобразно действие, тъй като е налице
издаден индивидуален административен акт, който след инстанционен съдебен
контрол не е приет за незаконосъобразен.
Следва да бъде
отбелязано, че твърденията на ищеца, отразени в едва в писмената защита по
делото, че от действията, предприети от процесуален представител на ответника
по обжалване на съдебни решения, е налице незаконосъобразно действие, което е
довело до увреждане психиката на ищеца, съдът не обсъжда, тъй като същите са
несвоевременно заявени.
Предвид
горепосоченото съдът намира, че липсва първият елемент от фактически състав на
отговорността за вреди – незаконосъобразно действие и бездействие на длъжностни лица при ТП на НОИ –Плевен.
Съдът намира, че
в настоящото производство не се доказа и претърпяна неимуществена вреда от
ищеца. От разпита на свидетеля К. съдът приема за установено, че ищецът е
споделил, че има дела с НОИ, като поведението на Х. се е променило през последните 3-4 години, но
липсват конкретни впечатления за процесния период от 01.01.2011 г до 10.02.2012
година. Свидетелката Х., дъщеря на ищеца, посочва, че водените дела с НОИ се
отразяват на психическото състояние на ищеца, но съдът намира, че същите не
следва да бъдат кредитирани в насока за претърпени болки и страдания,психически
стрес, различен от обикновения при упражняване на правото на жалба.
По делото са представени АЛ № 2696/15.11.2012 година, АЛ № 2392/11.10.2013 г и АЛ№ 2927/13.12.2012 г .. Съдът намира, че отразеното в раздел „Обективно състояние” за тревожно депресивен фон на настроението, угнетен, с прояви на афективна лабилност, с потисната инициатива и стеснени интереси, с депресивни идеи, предвид че не са оспорени от ответника отразяват състоянието на ищеца към момента на амбулаторните прегледи -15.11.2012 г., 13.12.2012 г. и 11.10.2013 г., като от същите не се установява обективното състояние на ищеца за процесния период -01.01.2011 г до 10.02.2012 година.
Предвид горепосоченото
съдът намира, че искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан, като неоснователна е и акцесорната
претенция за присъждане на лихва за периода от образуване на делото до
окончателното изплащане на обезщетението.
При този изход на делото, с оглед искането на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и на
основание чл. 8, ал.1, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните
адвокатски възнаграждения, ищецът следва да заплати на Национален осигурителен
институт, гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 62-64 разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на
730 лева. Възражението за прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение е неоснователно, тъй като претендираното възнаграждение е
определено съгласно материалния интерес и е минималното такова.
Мотивиран от горното и на основание чл. 203,
ал. 1 вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля иска на В.И. Х.,*** срещу Националния
осигурителен институт , гр. София, бул. „Александър Стамболийски” №
62-64 за изплащане на обезщетение
за неимуществени вреди за периода от 01.01.2011 г. – 10.02.2012 година
,изразяващи се в страдания, морални болки,
в размер на 8000 лева и законната лихва от датата на образуване на
делото до окончателното изплащане на обезщетението за вреди, причинени от
действия и бездействие на длъжностни лица на ТП на НОИ Плевен.
Осъжда В.И. Х.,*** да заплати на Националния осигурителен
институт , гр. София, бул.
„Александър Стамболийски” № 62-64 разноски в размер на 730 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението подлежи
на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в
срок от 14 дни от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: