РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. Плевен, 20 Октомври 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 738 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Т.Н.Т. ***, против Решение № 77/12.06.2015
г. на Районен съд /РС/ на гр. Кнежа, постановено по н.а.х.д. № 56/2015 г., с
което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 35-0000433/07.08.2014 г.,
издадено от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” -
Плевен, с което на Т.Н.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и със съдебен
адрес ***, за нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. „а” от Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 177,
ал. 3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 700 /седемстотин/ лева и на
основание чл. 183, ал. 1,т. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10
/десет/ лева.
С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно,
поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон,
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Касаторът
сочи, че въпреки деклариране на вмененото му императивно задължение за цялостна
проверка на издаденото НП, правораздавателният орган е постановил своето
решение без да го изпълни, тъй като липсва дори кратък анализ на събраните
доказателства, респ. на установените факти. Счита, че в резултат на изложеното
съдът е възприел безкритично отразеното в процеснато наказателно постановление,
без да анализира направените възражения, което от своя страна е довело до пълна
липса на мотиви, подкрепящи направения окончателен извод относно
потвърждаването на НП. Счита, че съдът е пренебрегнал посочените от него доводи
относно липсата на материална и териториална компетентност, както на
актосъставителя, така и на АНО. Счита, че НП и АУАН са опорочени от допуснатото
процесуално нарушение изразяващо се в съставянето и издаването им от
некомпетентни органи, както и при издаването им са допуснати множество други
съществени и груби нарушения на императивни законови разпоредби, каквито са по
своята правна характеристика текстовете на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Сочи, че
тенденциозността на извършените от съда анализи се проявява и в безкритичността
му относно възраженията свързани с неизпълнение задълженията на актосъставителя
да положи нужните усилия да опише ясна и коректна фактическа обстановка,
обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата,
които го обосновават а в последствие в рамките на производството и на АНО да
реализира задължението си визирано в чл. 54 от ЗАНН, в резултат на което е
издал НП без да се увери, че нарушението е извършено и може да му се вмени във
вина и без да събере доказателства, установяващи по безспорен и категоричен
начин малкото отразени в процесния акт констатации. Счита, че неправилно съдът
е приел, че в контекста на казуса е неприложима разпоредбата на чл. 189, ал. 2
от ЗДвП, съгласно която редовно съставеният АУАН има формална доказателствена
сила по отношение на фактите, описани в него, предвид пороците допуснати при
съставянето на акта, останали непроверени, неконстатирани и несъобразени от
АНО, въпреки вменените му в тази насока задължения. Сочи, че недоказването по
установения от закона начин на всички елементи на деянието по смисъла на чл.
52, ал. 4 от ЗАНН е самостоятелно основание за отмяна на процесното НП, което
съдът е пренебрегнал. Счита за неоснователен и незаконосъобразен извода на съда
за наличието на необходимите с оглед характера на производството безспорни
доказателства за теглото на товара, а именно кантарна бележка и товарителница. Счита,
че посочените нарушения сами по себе си са съществени и не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза на производството, като те са довели до сериозно
нарушаване правото му на защита, което съдът дори не е коментирал в решението
си. Посочва, че първоинстанционният съд не е обсъдил, респективно не се е
произнесъл досежно възраженията му за допуснато от АНО нарушение на материалния
закон, тъй като въпреки наличните фактически данни за относимостта на
визираното в НП нарушение към института по чл. 28 от ЗАНН, не е приложил
нормата. Сочи, че необсъждането на предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН, както и чл. 8, т. 2 от Директива 2002/14/ЕО, когато обективно са били
налице, както е в процесния случай, съставлява нарушение на закона по смисъла
на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, поради което моли да бъде отменено НП, като издадено
в противоречие с материалния закон, а в условията на евентуалност да бъде
изменено процесното НП като бъде намален размера на наложените наказания до
предвидения от закона минимум.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява.
Ответникът – Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” – Плевен, редовно призован за откритото
съдебно заседание, не изпраща представител и не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Кнежа е установил, че на 08.07.2014г., около 12,00 часа в гр.
Искър, изхода за гр. Кнежа, служители на РД “АА” гр. Плевен установили, че Т.Н.Т.,
като водач на товарен автомобил “Скания” рег. № В XXXX НК и полуремарке рег. № В 1284 ЕС извършвал обществен превоз на товари с лиценз № 4026 по маршрут Борован –
Варна с пътен лист № 106469, е извършил нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 от
ЗДвП във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 3, б. “а” от Наредба № 11 на МРРБ и на чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. За установеното бил съставен АУАН № 189020/08.07.2014г., в
който било отбелязано, че при допустима максимална маса от 40 000 кг на
МПС с две оси и полуремарке с три оси, към момента на проверката максималната
маса е била 47640 кг – претоварване с 7640 кг. Установено било още, че водачът
не представил контролен талон към СУМПС. В АУАН били вписани още като
доказателства, потвърждаващи нарушението кантарна бележка № 119 от 08.07.2014г.
и товарителница № 490952/08.07.2014г. Отбелязано е, че товарът представлявал
пшеница, натоварена в КСРСП Младост – Борован. По така съставеният АУАН било
издадено оспореното наказателно постановление, с което на основание чл. 177,
ал. 3 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП била ангажирана отговорността на Т., за да
потвърди последното РС Кнежа е приел, че при съставянето на акта и издаването
на наказателното постановления не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Актосъставителят и административнонаказващият орган са
спазили разпоредбите, съответно на чл.40-44 и чл.57,58 от ЗАНН. Правилно административнонаказващият
орган е наложил на жалбоподателя наказание глоба в размер на 700 лева, за
нарушението на чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, във вр. с чл.6, ал.1, т.3,
б.”а” от Наредба 11/03.07.2001г. , който е определен към минимума посочен
в чл.177 , ал.3 от ЗДвП. Съдът отчел, че индивидуализацията на наложеното
наказание била съобразена с тежестта на нарушението, като е посочил, че претоварването е
съществено, с около 20% над допустимото по Наредбата и обществената
опасност на това деяние е по-голяма в сравнение с други административни
нарушения от този вид. Глобата за нарушение на чл.100 , ал.1 , т.1 от ЗДвП е
фиксирана в чл.183 от ЗДвП. По отношение на субективната страна на нарушението,
РС Кнежа е приел, че същото е извършено при форма на вината пряк умисъл, тъй
като Т. е съзнавал, че автомобилът е с тегло над допустимото, и въпреки това
съзнателно го е управлявал и не е представил контролен талон към СУМП. Последното
според съда се установявало от кантарната бележка №119 и товарителница от
08.07.2014г., от които водачът е знаел, че автомобилът надвишава допустимата
маса.
Касационната инстанция намира, че оспореното
решението на РС Кнежа е валидно, допустимо и съобразено с материалния и
процесуалния закон. Изводите на районния съд се споделят изцяло. Последните са
изградени след подробно изследване на доказателствата по делото и съпоставянето
на фактите по приложимите законови разпоредби. Районният съд, противно на
твърдението в касационната жалба, е обсъдил направените от оспорващия
възражения, като същите са отхвърлени, като за това са изложени мотиви. Правилно РС Плевен е установил, че при съставяне на АУАН и издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от
ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени
обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от компетентно лице и
в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение. Наказателното
постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на
материално-правните и процесуално-правни разпоредби, като е съобразено с целта на закона.
Последното се установява от приложените по въззивното дело Заповед № РД-01-608/05.12.2013г.
на ИД на ИА ”Автомобилна администрация” и Заповед № РД-08.702/10.12.2013г.
на Министъра на транспорта
Касационната жалба е
неоснователна.
Изцяло неоснователно е възражението,
представляващо по-голяма част от касационната жалба и касаещо липса на
реквизити на съдебния акт по см. на чл. 339 от НПК, респ. липса на мотиви в
същия. Районният съд е изследвал подробно и мотивирано е обсъдил събраните по
делото доказателства и е отговорил на основния въпрос в съдебно производство,
проверяващо административно наказателното такова, а именно кой е нарушителя,
имали допуснати съществени процесуални нарушения, правилно ли е приложен материалният
закон, правилно ли са формирани фактическите и правни изводи на АНО, доказани
ли са твърденията в санкционния акт, обосновано ли е наложено административното
наказание. По делото безспорно е установено, че в момента на проверката Т. е
управлявал съчленено ППС с пет оси (товарен автомобил
“Скания” рег. № В XXXX НК и полуремарке рег. № В 1284 ЕС) в нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП вр. с чл. 6,
ал. 1, т. 3, б. “а” от Наредба №11 на МРРБ, като
претоварването е със 7640 кг, установено по документи. Последните в нито един
момент на производството не са били оспорени, което да е наложило замерване с
техническо средство превозното средство. В тази връзка защитата на касатора се
е домогвала да установи съществено процесуално нарушение, като в нито един
момент не е отрекла по същество извършеното нарушение. Извън което,
установяването на неистинност на представените кантарна бележка № 119 от 08.07.2014г. и товарителница № 490952/08.07.2014г. би довело до други наказателноправни последици.
Неоснователна е и претенцията за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН, основана на неправилно интерпретиране на ТР № 1/12.12.2007г. по РД № 1/2007г. на ОСНК на
ВКС. Последното касае единствено случаите в които евентуално би могло да се
приложи разпоредбата за “маловажен случай”. Районният съд е изложил мотиви в тази насока и се е обосновал, защо
конкретното нарушение не може да се характеризира като “маловажен случай”, с
които мотиви настоящата инстанция е изцяло съгласна. Освен което, настоящият
състав намира, че извършеното нарушение е санкционирано снизходително с оглед
обстоятелствата, че същото засяга обществените отношения, охраняващи
сигурността на движението по пътищата и такива, свързани с съхранението и
опазването на пътната инфраструктура.
Съдът намира за абсолютно неуместно
позоваването на чл. 8, т. 2 от Директива 2002/14/ЕО, касаеща съразмерността и
адекватността на санкциите, които следва да бъдат предвидени в националното
законодателство и налагани на работодател или представителите на работниците и
служителите за извършване на нарушения на разпоредбите на директивата, и като
цяло е неосносима към настоящият случай (арг. от съображение 6, 7, чл. 1, чл.
3, чл. 8 от Директива 2002/14/ЕО).
Изложените съображения мотивират настоящият
състав на Административен съд Плевен да приеме, че оспореното съделно решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/12.06.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 56 по описа на
Районен съд на гр. Кнежа за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.