Р E Ш Е Н И Е

№ 513

гр.Плевен, 13 Ноември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 736 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 628 от 20.07.2015 г., постановено по нахд № 1374/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-033428 от 29.01.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115-и, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53, чл.83 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите, е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.230 от Закона за защита на потребителите, за това, че при извършена проверка на 03.07.2014 г. в магазин 5204 в гр.Плевен, на ул. „Данаил Попов” № 13, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно многократно предявявани рекламации за мобилен телефонен апарат „Samsung Galaxy S2 PLUS”, като претенцията е стоката да бъде заменена с нова, е дадено задължително предписание стоката да се замени с нова в срок до 25.07.2014 г., което не е изпълнено.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе” № 115и, представлявано от Изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Б.П., която счита същото за постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди, че даденото задължително предписание не съответства на нормата на чл.114 от ЗЗП и че в констативния протокол не се съдържа задължително предписание по смисъла на чл.193 т.2 от ЗЗП както от обективна, така и от формално процесуална страна, както и че съгласно постоянната практика на Върховния административен съд задължителните предписания по чл.193 т.2 от ЗЗП представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК, поради което за издаването и формата им са изцяло приложими изискванията на АПК и конкретно на чл.59 ал.2 от същия. Сочи, че в текста на протокола не се съдържа нито един от реквизитите на индивидуалния административен акт – по никакъв начин не е обозначено, че се касае за самостоятелен индивидуален административен акт, не е посочено правно основание за издаването на подобен акт, което да укаже на адресата, че му се налагат съответни правни задължения, както и не е посочено, че актът подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Счита, че т.к. административното производство е строго формално, за да се ангажира отговорността на даден субект и да се наложи санкцията, с която е скрепен съответния индивидуален административен акт, административният орган следва да се е съобразил с императивните изисквания относно издаването му. Сочи, че според обжалваното НП БТК е нарушило чл.230 от ЗЗП, което обективно е невъзможно, защото нормата на чл.230 от ЗЗП е санкционна и няма как да бъде нарушена. Намира, че в този смисъл обжалваното НП не сочи материално-правната законова норма, която дружеството е нарушило и не съдържа правна квалификация на нарушението. Според касатора в процедурата по ангажиране на отговорността на БТК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване на правата на дружеството – не е посочена датата на извършване на нарушението, поради което не следва спора да се разглежда по същество. Счита, че следва да се изостави порочната практика, при която датата на нарушението се сочи като дата на извършване на проверката или констатиране на същото, т.к. посочване на датата на нарушението е от съществено значение за преценка на давностните срокове по чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от ЗАНН, на преклузивните такива по чл.34 от ЗАНН, за компетентността на наказващия орган, относно приложимата законова разпоредба, относно доказателствено-релевантните факти и др. В заключение моли съда да отмени решението на Районен съд – Плевен, алтернативно – да се намали наложената санкция до предвидения минимален размер.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, в съдебно заседание не се представлява. Депозирано е писмено становище, в което се излагат подробни аргументи в подкрепа на правилността на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че в АУАН № К-033428 от 01.08.2014 год. е отразено, че на 03.07.2014 год. в магазин 5204 в гр. Плевен, ул. „Данаил Попов №13, стопанисван от „БТК” ЕАД – гр. София е извършена проверка по повод постъпила в КЗП-Плевен жалба с вх. № Р-03-956/02.07.2014 год. от потребител относно многократно предявявани рекламации за мобилен телефонен апарат „Samsung Galaxy S2 PLUS“, сериен № 354654055328211, закупен от търговеца на 17.03.2014 година. Претенцията на потребителя била стоката да бъде заменена с нова. Със съставения при проверката в обекта констативен протокол 2014 № К-0152624/03.07.2014 год. на търговеца е дадено задължително предписание стоката да се замени с нова в срок до 25.07.2014 година. При проверката по документи, за което е съставен Протокол № К-0064055/01.08.2014 год. са представени сервизни поръчки от април, май и юни 2014 год., съставени от търговеца при предявяване на рекламации от потребителя. Представено е и техническо становище от „К енд К сервиз“ ЕООД, в което са описани 5 предявени рекламации и приемания за сервизно обслужване на апарата. При третата рекламация е сменена основна платка, но апаратът продължава да проявява дефекти и е оставен отново за рекламации. Представено е и писмено становище от„БТК” ЕАД – гр. София, в което се твърди, че апаратът функционира според спецификите на производителя. Телефонът е предявил дефект за първи път и е предявена рекламация на 05.04.2014 год., т. е. около 20 дни след закупуването. В срока по чл. 108 от ЗЗП – шест месеца след доставянето, стоката проявява дефект 5 пъти, като  в един от случаите е заменена основна платка. Търговецът не е представил доказателства, че стоката съответства на договора за продажба, както и че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието. Стоката не е заменена въпреки продължаващите оплаквания. До 25.07.2014 год. не е изпълнено задължителното предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол 2014 № К-0152624/03.07.2014 год. за отстраняване на несъответствието съгласно чл. 112 от ЗЗП. Търговецът не е удовлетворил рекламацията на потребителя чрез замяна на стоката с нова. В съставения АУАН е отразено, че нарушението е извършено повторно, както и че е нарушена разпоредбата на чл. 230 във вр. с чл. 231 от ЗЗП. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в Наказателно постановление № 2015-033428 от 29.01.2015 год. на Директора на РД за областите Габрово, В. Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на основание чл. 230 и чл. 231 от КЗП на „БТК” ЕАД – гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 (две хиляди) лева, след като наказващият орган е приел, че този начин на удовлетворяване на потребителя (замяна на стоката с нова) е пропорционален в сравнение с ремонта на стоката и предвид стойността на потребителската стока, значимостта на несъответствието и възможността да се предложи на потребителя друг начин на обезщетяване, който не е свързан със значителни неудобства за него.

Районен съд Плевен приел, че описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка изцяло се подкрепя от ангажираните в хода на съдебното следствие гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е. Т. и Д. Б., чиито показания съдът приел като логични, убедителни и непротиворечиви, категорично, единодушно и убедително потвърждаващи релевантните за случая факти, описани в АУАН и възпроизведени в атакуваното наказателно постановление. Съдът изложил мотиви, че свидетелските показания са съответни и на събраните по делото писмени доказателства. Направил извод, че е налице осъществено нарушение на разпоредбата на чл.230 от ЗЗП- неизпълнение на задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол № 2014 № К-0152624/03.07.2014 година за отстраняване на несъответствието съгласно чл. 112 от ЗЗП  за замяна на стоката с нова. Констатирал, че нарушението е осъществено при условията на повторност в едногодишния срок, след като жалбоподателят е санкциониран за други такива нарушения с влезли в сила 7 бр. наказателни постановления, подробно описани в атакуваното НП. Съобразявайки този факт и като взел предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и значимостта на засегнатите обществени отношения, съдът направил извод за законосъобразност и обоснованост на наложената имуществена санкция в размер на 2000,00 лева.

Съдът приел за неоснователни релевираните в жалбата оплаквания поради следните аргументи: 1.) Задължителното предписание в констативния протокол е дадено в съответствие с разпоредбата на чл. 193 т. 2 от ЗЗП, задължаваща длъжностните лица на КЗП да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Счел, че посоченото предписание не представлява индивидуален административен акт, предвид разпоредбата на  чл. 21 ал. 5 от АПК, тъй като е дадено, като част от административно-наказателното производство, предмет на разглеждане по делото, по което предмет на обжалване е окончателният акт на административно-наказващия орган, а именно наказателно постановление, поради което посоченото предписание не може да бъде прогласено за нищожно. В наказателното постановление изрично е посочено  какво е разпореждането, а именно да бъдат приложени или чл. 112 ал. І или чл. 114 ал. І от ЗЗП. 2.) Актът за установяване на нарушението и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени при спазване разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като съдът приел за неоснователно възражението за нарушение на разпоредбите на чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6, предвид, че последното е описано със съставомерните му признаци, отразена е нарушената законова разпоредба и ясно и недвусмислено е посочена датата на извършването му – неизпълнение посочен срок. Съдът изложил мотиви още, че не са налице основания за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН. На тези основания потвърдил оспореното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, макар и да не споделя всички изложени от въззивния съд мотиви, които обаче не променят крайния извод на съда за законосъобразност на НП. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Фактическите констатации и по-голяма част от правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Административнонаказателната отговорност по чл. 230 ЗЗП се ангажира за неизпълнение на даденото предписание. Последното е дадено с констативен протокол №К-0152624/03.07.2014 год. и със същото е разпоредено на търговеца да замени устройството с ново в срок до 25.07.2014 год. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно и противно на възприетото от Районен съд Плевен, задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Възражението, че в протоколите, с които е дадено задължителното предписание не се съдържа реквизит „пред кой орган и в какъв срок” може да бъде оспорено това предписание, не изключва отговорността на дружеството за извършеното нарушение, а е основание за приложение разпоредбата на чл.140 от АПК – в този случай срокът за оспорване на задължителните предписания се удължава на два месеца. Няма данни обаче и в този по-дълъг срок, предоставен от закона, дружеството да е оспорило задължителните предписания. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство и не следва да бъде обсъждана в настоящото. Поради това наведените в първоначалната жалба пред РС и в касационната жалба доводи, свързани с неспазване на предписаната от АПК форма на предписанието, липса на правно основание за издаването му, липса на указание за срока и начина обжалване и т.н., са неотносими към правилността на постановеното от РС решение и към законосъобразността на издаденото НП. В производството по установяване на правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието, административно наказващият орган не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП. Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от проверяващите органите по ЗЗП незаконосъобразност на задължителните предписания.

Неоснователно е и възражението, че в НП липсва правна квалификация на вмененото нарушение. Има различни административнонаказателноправни норми с различна структура-такива, които съдържат в себе си и хипотеза, и диспозиция, и санкция, или само някои от тези елементи. В конкретния случай нарушената норма на чл.230 от ЗЗК съдържа в себе си и предвидената санкция, но тя съдържа и правилото за поведение, нарушаването на което става основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице. Противно на изложеното в касационната жалба, не е налице нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН в НП. Нарушението е описано подробно, ясно и конкретно, чрез неговите типични елементи по начин, че е ясно какво нарушение се вменява на лицето, като е посочена коректната нарушена разпоредба. Посочена е и дата на извършване на нарушението-това е крайната дата, до която предписанието е следвало да бъде изпълнено, в случая - 25.07.2014 год., след която дружеството вече е било в неизпълнение на даденото задължително предписание. Както правилно е приел и РС Плевен, при определяне размера на наказанието АНО е взел предвид факта, че дружеството е наказвано и друг път за същото по вид нарушение, поради което процесното е извършено при условията на повторност, поради което е налице трайно установено поведение от страна на нарушителя за нарушаване на българското законодателство. Ето защо не са налице предпоставки и за намаляване размера на наложената санкция, която при повторност е в значително по-голям размер.

Решението на съда е правилно, в съответствие със закона и е обосновано на събраните по делото доказателства. На тези основания същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 628 от 20.07.2015 г., постановено по нахд № 1374/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.