Р E Ш Е Н И Е

№ 423

гр.Плевен, 12 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател:Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 735 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №638 от 21.07.2015г., постановено по НАХД №1569 по описа за 2015г., Районен съд Плевен е потвърдил Наказателно постановление №2015-034867/19.05.2015г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания” АД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. София, на основание чл.230 и чл.231 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за извършено нарушение на чл.230 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт Л. Б. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че са нарушени процесуалните правила, а постановеното съдебно решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, като изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане. На следващо място се сочи за нарушен материалният закон. Касаторът счита, че констатациите в наказателното постановление се основават изцяло на субективната преценка на контролните органи, които не разполагат с необходими познания, каквито са необходими при условие, че се оспорва техническото състояние на стоката. В тази връзка се счита, че е било необходимо назначаване на техническа експертиза. Посочва още, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН при липса на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка, което нарушава правото на защита на санкционираното дружество. Твърди се, че по никакъв начин не е установено по делото, че рекламираният дефект на стоката не е бил отстранен. В тази връзка се сочи, че на потребителя е предложена надлежно функционираща стока, приведена в съответствие с договора, която е отказал да получи, поради което не може да се приеме, че рекламацията не е удовлетворена. Счита се, че не е налице нарушение на чл.230 от ЗЗП за неизпълнение на задължително предписание, тъй като към момента на издаване на предписанието стоката е била приведена в съответствие с договора за продажба. Касаторът сочи още, че задължителните предписания представляват индивидуален административен акт и подлежат на съдебен контрол, като счита, че в хода на административно-наказателното производство наказващият орган само констатира неизпълнението на предписанията, но той не може да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на тези предписания, нито засегнатото лице може да прави възражения за това. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д., не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено становище, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 06.10.2014г. е извършена проверката в магазин „Виваком 5231” в гр. Плевен във връзка с постъпила от потребителя Т. Н. жалба с вх. № Р-03-1389/29.09.2014г. относно предявена рекламация за мобилен телефон „LG” за 4-ти път на 26.09.2014г., като апаратът е приет със сервизна поръчка № 358495/26.09.2014г., а при третата рекламация телефонът е заменен с нов. При проверката в обекта апаратът се намирал в търговския обект с отразен ремонт в гаранционната карта 28.09. - 02.10.2014 г. – дефектна батерия + софтуер. С КПК 0172825 е наредено на търговеца на 27.10.2014г. да представи документи, удостоверяващи всички извършени ремонти по дати и вид и Акт за удовлетворяване на рекламация. На 27.10.2014г. е представено становище, че апаратът е влизал в сервиз еднократно и е преинсталиран софтуера. С ППДМК – 0064672/27.10.2014г. е пояснено на търговеца, че в становището се съдържа невярна информация, а именно: при извършване на проверката в обекта с КПК 0172825/06.10.2014г. е описано, че рекламацията е 4-та и при третата е извършена замяна на стоката с нова. На 22.05.2014г. с КПК – 017768 е извършена проверка по жалба с вх. № Р-03-696 /15.05.2014 г. от Т. Н. относно 3-та рекламация за мобилен телефон. На 03.06.2014 г. с ППДМК – 0064950 е приключена проверката с представяне на АУР чрез замяна на стоката с нова. Не са представени документ за ремонтите и Акт за удовлетворяване на рекламация. С ППДМК – 0064672 е наредено на 05.11.2014г. да се представят документите. На 07.11.2014г. е представено становище, че по последната рекламация не е установен производствен дефект и е направено софтуерно преинсталиране. С ППДМК – 0064683/07.11.2014г. е пояснено на търговеца, че отново в становището се съдържа невярна информация, а именно – първата рекламация е заведена на 15.04.2014 г. със сервизна поръчка № 322184 – това е втората рекламация, като първата е със сервизна поръчка № 309427/08.02.2014г., както и не е установен дефект – установен е дефект в гаранционната карта е отразено дефектна батерия + софтуер. С ППДМК № 0064683 е дадено задължително предписание да се замени стоката с нова по реда на чл. 112 от ЗЗП или да се възстанови заплатената сума по реда на чл. 114, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗП в срок до 13.11.2014г. и на 13.11.2014г. да се представи Акт за удовлетворяване на рекламация чрез замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума. На 19.11.2014г. е представено становище, с което се потвърждава предоставената информация на 27.10.2014г. с ППДК 0064672 и не е представен Акт за удовлетворяване на рекламация. До 19.11.2014г. не е изпълнено задължително предписание на инспектор от КЗП дадено с ППДК 0064683/07.11.2014г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл. 112 от ЗЗП /замяна на стоката с нова/ или съгласно чл. 114, ал. 1, т. 1 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗП /възстановяване на заплатената сума/, като търговецът не е удовлетворил рекламацията чрез замяна на стоката с нова или възстановяване на заплатената сума. За констатираното е съставен АУАН на търговеца. Нарушението е извършено повторно, с което е нарушен чл. 230, вр. с чл. 231 от Закона за защита на потребителите. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от към факти, съдът е извел правни изводи, че безспорно търговецът е извършил нарушение на чл. 230 от Закона за защита на потребителите. Посочил е, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, като последните съдържат всички законови реквизити. Посочил е още, че потребителят е предявявал рекламации 4 пъти от момента на закупуване на стоката, като при последното проявяване на несъответствието на стоката и при последната рекламация, след няколко неуспешни ремонта, вече не е бил доволен от предишните решавания на рекламациите чрез ремонт съгласно чл. 113 от ЗЗП и за него се е породило правото по чл. 114 от ЗЗП да иска разваляне на договора и възстановяване на заплатената сума, което желание е и изрично заявено в жалбата до КЗП. Съдът е счел, че дадените задължителни предписания не са изпълнени в указания срок, като е посочил, че същите са законосъобразни и това обстоятелство е проверено от наказващия орган в хода на административно-наказателното производство. За неоснователно е прието възражението, че е нарушена нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и не е посочена дата на извършване на нарушението. В тази връзка е посочил, че нарушението се изразява в бездействие, тъй като при даване на задължителното предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. По отношение размера на наложената санкция, съдът е преценил че същата е съобразена с тежестта на нарушението, както и обстоятелството, че нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на § 13, т. 21 от ДР на ЗЗП. Воден от горните мотиви районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Не е налице и твърдяното нарушение извършено от районния съд при постановяване на съдебния акт. Съдът е изложил правни изводи, които съответстват на установените по делото факти, като е отговорил на направените в жалбата възражения дали е извършено нарушение на чл.230 от ЗЗП и дали наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. По категоричен начин е установено по делото, че търговецът не е изпълнил даденото задължително предписание, като по отношение административно-наказателната отговорност по чл.230 от ЗЗП е необходимо да се посочи, че в производството по установяване на правнорелевантния факт на виновно неизпълнение на предписанието, наказващият орган не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора на законосъобразността на издаденото наказателно постановление (каквито кратки мотиви е изложил районния съд). В административно-наказателното производство по ЗАНН не може да се предявяват възражения за незаконосъобразност на задължителните предписания, тъй като те представляват индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Данни за такова оспорване не са налице. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от нормата на чл.230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализирането на административно-наказателна отговорност, като е необходимо само да се докаже наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, т. е. законосъобразността на предписанието е предмет на друго производство, поради което нито наказващият орган, нито съдът, сезиран с жалба срещу НП следва да се произнася по законосъобразността на даденото предписание. При безспорно установеното неизпълнение на даденото от контролен орган при КЗП задължително предписание и липса на процесуални нарушения, изводите на районният съд за законосъобразност на наказателното постановление са правилни, поради което решението следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №638 от 21.07.2015г., постановено по НАХД №1569 по описа за 2015г. на Районен съд Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.