РЕШЕНИЕ

№ 475

град Плевен, 29.10.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 734/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, срещу решение № 636/20.07.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 1424/2015 г. на Районен съд гр. Плевен, като се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че решението е незаконосъобразно, доколкото е издадено в нарушение на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и тези на Закона за административните нарушения и наказания. Сочи се, че решението не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните, такива каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин. Посочва се, че съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение, както и че обжалваното решение е напълно неправилно и от материално-правна страна. Твърди се, че направените в процесното наказателно постановление констатации се основават изцяло на субективната преценка от страна на служителите на КЗП. Навеждат се доводи, че са налице спорни обстоятелства, които не са изследвани в хода на административното производство. Смята се, че извършеното нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, който изисква административно-наказващия орган да събере доказателства относно основните факти от значение за издаване на наказателното постановление. Излагат се доводи, че липсата на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка нарушава правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че административно-наказващият орган е наложил наказание за нарушение без да посочи доказателствата, които го потвърждават. Посочва се, че първоинстанционният съд не е изложил каквито и да е мотиви за така постановеното решение, като единствено е изложил фактите и е възпроизвел твърденията на контролния орган, както и че в обжалваното решение не е разгледан и обсъден нито един от аргументите за незаконосъобразността на процесното наказателно постановление. Твърди се, че съдът не е събрал нови доказателства относно фактическото техническо състояние на процесната стока, като по този начин не е установил по безспорен начин наличие на какъвто и да е дефект. Счита се, че е налице бланкетно обосноваване от страна на Районен съд гр. Плевен относно липсата на съществени процесуални нарушения при издаването на процесното наказателно постановление. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд гр. Плевен и вместо него да постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът – „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София, не изпраща представител.

Ответникът – Комисия за защита на потребителите – РД гр. Русе, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателстварешението на първоинстанционния съд е правилно и следва същото да се потвърди.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 2015-033454/01.04.2015 г. на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен към ГД „Контрол на пазара“ към Комисията за защита на потребителите, с което за неизпълнение на задължително предписание , дадено с констативен протокол на 06.10.2014 година –нарушение на чл.230 от ЗЗП на основание чл. 231, във вр. с чл. 230 от Закона за защита на потребителите на „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД гр. София е наложена имуществена санкция в размер на 2000(две хиляди) лв..

За да достигне до горните изводи РС Плевен е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, съгласно заповед № 755 от 29.08.2013г. на Председателя на Комисия за защита на потребителите. От доказателства по делото се установява, че жалбоподателят е нарушил задължението си произтичащо от чл. 133 от ЗЗП и не е привел потребителската стока в съответствие със сключения с потребителя договор след изтичането на законово предвиденият едномесечен срок от предявяването на рекламацията, като не е изпълнил в срок даденото от страна на контролните органи предписание, с което е осъществен състав на нарушение по чл. 230 ЗЗП. Съдът приел, че обосновано и законосъобразно е санкционирано дружеството, наказателното постановление е издадено в съответствие с материалния и процесуалния закон, а наложената санкция е съобразена като вид и размер с предвидените в чл. 231 във вр. чл. 230 ЗЗП граници, при отчитане конкретната тежест на извършеното нарушение и това, че същото представлява повторно.

Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на РС Плевен е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, постановено при обсъждане на събраните доказателства и излагане на мотиви, които се споделят.

С процесното наказателно постановление е ангажирана отговорността на търговеца по чл. 230 от ЗЗП за неизпълнение на задължително предписание по см. на чл. 193, т. 2 от ЗЗП. Следователно, спорът по делото се свежда до това има ли издадено задължително предписание, същото влязло ли е в сила и дали е изпълнено в срок, доколкото отговорността на търговеца е ангажирана именно за неизпълнение на задължително предписание.

От данните по делото се установява, че по повод постъпила жалба в КЗП – Плевен е извършена проверка на търговски обект – магазин „Виваком” 5204 в гр. Плевен, ул. „ Данаил Попов” № 13, собственост на “ БТК” АД гр. София. В хода на проверката са констатирани обстоятелства по повод рекламация на мобилен телефон “САТ – В 15”, закупен от  “ БТК “ АД гр. София и са дадени задължителни предписания на търговеца, обективирани в констативен протокол № К 0 0172828/06.10.2014г. С констативния протокол е дадено и задължително предписание да се приведе стоката в съответствие на договора за продажба по реда на чл. 112, чл. 113 и чл. 115 от ЗЗП в срок до 12.10.2014 год. При проверката на документите, за което е съставен протокол ППД № К- 0064097/15.10.2014 год. е представено становище за отказ за извършване на безплатен ремонт поради наличие на влага, вследствие на неправилна експлоатация. Били  представени отчети за изпитване на телефони „ САТ 25” и „ VT 58”, но не и сертификати IP67 на български език за телефон „САТ 15” (отчет за изпитване), документ удостоверяващ че при приемане на телефона е имало следи от намокряне, както и акт за удовлетворяване на рекламация. В последния ППД е констатирано, че до 15.10.2014 год. не е изпълнено задължително предписание на инспекторите от КЗП, дадено с констативен протокол № К 0 0172828/06.10.2014 год. за отстраняване на несъответствието съгласно чл. 112 от ЗЗП чрез ремонт или замяна на стоката с нова. Налице е влязло в сила задължително предписание, обективирано в констативен протокол № К 0 0172828/06.10.2014г., което не е оспорено и е задължително за търговеца със срок за изпълнение 12.10.2014г. Последното е необходимо и достатъчно условие за ангажиране отговорността му по текста на чл. 230 от ЗЗП.

Основното възражение в касационната жалба за липса на задължително предписание, респ. порочно такова е неоснователно. Предмет на изследване в административно-наказателното производство е материалната законосъобразност на издадено наказателно постановление и спазването на процесуалните правила при издаването му, а не законосъобразността на задължителното предписание, което подлежи на самостоятелно оспорване в отделно производство пред административния съд, като доказателства в тази насока не са ангажирани.

Неоснователен е доводът на касатора, че решението на първоинстанционния съд не съдържа реквизити на съдебния акт по см. на чл. 339 от НПК, респ. липса на мотиви. Районният съдия е изследвал подробно и мотивирано е обсъдил събраните по делото доказателства като безспорно е установено извършване на нарушението. Както бе изложено по-горе за ангажиране отговорността на дружеството единствените релевантни обстоятелства са, дадени ли са задължителни преписания и изпълнени ли са същите, доколкото не са оспорени по предвидения в закона ред. Извън тези релевантни за спора обстоятелства са възведените в касационната жалба твърдения за състояние на стоката, дефекти на същата и пр.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 636/20.07.2015 г., постановено по НАХД № 1424/2015 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1. 2.