РЕШЕНИЕ
№ 441
гр. Плевен, 20 Октомври 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 733 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания”
/БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Б. П., срещу решение № 619/16.07.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 1423/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 2015-033448/24.03.2015г. на Директора на Регионална дирекция – Русе към КЗП,
с което на БТК ЕАД, ЕИК 831642181 със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115и, представлявано от пълномощника
Б. П. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 230
от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева, на основание чл. 27,
чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от ЗЗП.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като постановено
при нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът счита, че съдебното
решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, а именно:
не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните, такива каквито са
възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане, без обвинението да е
било доказано по несъмнен начин; изложените факти са непълни, неизчерпателни и
са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане;
съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито
мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Счита, че при липса на
посочените реквизити на съдебното решение, не става ясно на какви факти и
обстоятелства съдът е основал своята преценка, че НП е правилно и следва да се
потвърди. Сочи, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила,
което води до незаконосъобразност на обжалваното решение. Счита, че НП е
издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което същото е
незаконосъобразно. Сочи, че в констативен протокол № К-0178276/28.08.2014г. не
се съдържа задължително предписание по смисъла на чл. 193, т. 2 от ЗЗП, както
от обективна страна, така и от формално процесуална страна. Сочи, че в текста
на протокола не се съдържа нито един от реквизитите на индивидуалния
административен акт, по никакъв начин не е обозначено, че се касае за
самостоятелен индивидуален административен акт, не е посочен нито чл. 193, нито
каквото и да е друго правно основание за издаването на подобен акт, което да
укаже на адресата, че му се налагат съответни правни задължения, както и че
посоченият акт подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва този акт. Сочи, че ако неясното изявление в протокола за проверка на
документи,описващо алтернативни потестативни права на потребителя, се разглежда
като задължително предписание по чл. 193, т. 2 от ЗЗП, то този акт освен, че е
извън материално правната компетентност на административния орган е издаден в
нарушение на процесуалните правила, в степен сама по себе си обосноваваща
неговата нищожност. Счита, че по отношение на твърдяното нарушение по чл. 230
от ЗЗП във вр. с чл. 193, т. 2 от ЗЗП е приложен неправилно материалния закон,
като „издаденото предписание” до дружеството, което „не е изпълнено”, е да
приложи разпоредбата на чл. 114 от ЗЗП. Счита, че в цитираната норма не са
регламентирани задължения за търговеца, т.е. той да е техен адресат. Сочи, че
цитираното в постановлението, че БТК е нарушило чл. 230 от ЗЗП, обективно е
невъзможно, защото нормата на чл. 230 от ЗЗП е санкционна и няма как да бъде
нарушена, като в този смисъл обжалваното НП не сочи материално правната
законова норма, която дружеството е нарушило и не съдържа правна квалификация
на нарушението. Счита, че това представлява нарушение на императивните
разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и само по себе си представлява
основание за отмяна на НП. Сочи, че в процедурата по ангажиране на
отговорността на БТК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до накърняване на правата на дружеството, поради което и не следва
спорът да се разглежда по същество, като в тази връзка следва да се отбележи,
че както в АУАН, така и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението,
за което е ангажирана отговорността на дружеството. Счита, че това представлява
нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН и само по себе си също представлява основание за отмяна на НП. Моли оспореното
решение да бъде отменено изцяло, както и оспореното НП.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД – Русе,
редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Плевен е установил, че 28.08.2014г. била извършена проверка от служители на КЗП в
стопанисвания от търговеца магазин „Vivacom 5231” в гр.Плевен,
на ул. “Васил Левски” № 96 по повод постъпила в КЗП Плевен жалба вх. № Р-03-1222/26.08.2014г.
от Т. А. Д., относно оставен за ремонт мобилен телефон „SamsungGalaxy S ІІІ mini” за четвърти път в рамките на приблизително един месец,
считано от 17.07.2014г. до 25.08.2014г. В жалбата било посочено, че потребителят
желае стоката да бъде заменена с нова или да бъде възстановена заплатената
сума.
За извършената проверка бил съставен констативен
протокол № К-0178276/28.08.2014г., с който търговецът бил
запознат с потребителската жалба, искането на потребителя и било дадено
задължително предписание в срок до 25.09.2014г. стоката да се замени с нова,
като на същата дата до 14 часа в КЗП - Плевен да се представи акт за
удовлетворяване на рекламацията.
На 24.09.2014г. по повод представени документи, било установено,
че телефонът е закупен, но било направено пояснение от търговеца, че апаратът е
закупен на 30.04.2014г. и в рамките на приблизително месец е върнат четири пъти
за ремонт, касаещ един и същ проблем, като още при първата рекламация е сменена
основната платка, както и че сервизните специалисти не установявали проблем.
Със съставения протокол за проверка на документи №
К-0064071/24.09.2014г. било дадено отново задължително предписание за замяна на
стоката с нова или възстановяване на заплатената сума в срок до 01.10.2014г.
На 29.09.2014г. било представено становище, гласящо че
търговецът не може да извърши замяна, тъй като няма несъответствие с договора
за продажба. Становището било прието с протокол за проверка на документи №
К-0064080/29.09.2014г.
Съставен бил АУАН № К-033448/29.09.2014г., в който била описана изложената
по-горе фактическа обстановка, както и че до
29.09.2014г. не е било изпълнено задължително предписание на
инспектор от КЗП, дадено с констативен протокол 2014
№К-0178276/28.08.2014г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл.112 и
чл.114 от ЗЗП. Със същият АУАН било повдигнато административно обвинение за
нарушение на чл. 230 във вр. с чл. 231 от ЗЗП.
По съставеният АУАН № К-033448/29.09.2014г.
било издадено оспореното наказателно постановление, с което основание чл.230 и
чл.231 от ЗЗП, за неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за
отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, което нарушение е
извършено при условията на повторност по смисъла
на § 13 т.21 от ДР на ЗЗП била ангажирана отговорността на търговеца.
За
да потвърди последното, РС Плевен, след анализ
на приложимата законова уредба, е приел, че безспорно е извършено вмененото
нарушение по чл. 230 от ЗЗП и правилно е ангажирана отговорността на
дружеството. Деянието е правилно квалифицирано и наложеното наказание отговар
на санкционната норма на чл. 233 от ЗЗП при условията на повторност по смисъла
на §13 т.21 от ДР на ЗЗП, като доколкото същото е в минимално предвидения в ЗЗП
размер, поради което съдът е приел, че не е било допуснато нарушение при
индивидуализацията му.
Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и
съобразено с материалния и процесуалния закон. Изводите на районния съд се
споделят изцяло. Последните са изградени след подробно изследване на
доказателствата по делото и съпоставянето на фактите по приложимите законови
разпоредби. Районният съд, противно на твърдението в касационната жалба, е обсъдил
направените от оспорващия възражения, като същите са отхвърлени с изчерпателна
мотивировка. Правилно РС Плевен е установил, че при съставяне на АУАН
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са
посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Наказателното постановлението е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване
на материално-правните и процесуално-правни разпоредби, като е
съобразено с целта на закона.
Касационната жалба е
неоснователна.
Основното възражение по жалбата е свързано с характера на
даденото с констативен протокол 2014 № К-0178276/28.08.2014г. задължително предписание, а именно да се замени
стоката с нова в срок до 25.09.2014г. Същото не е предмет на настоящето
производство, но с оглед пълнота на изложението следва да бъде обсъдено. Противно
на твърденията на касатора, задължителното предписание е от категорията на
индивидуалните административни актове и има характеристиките на принудителна
административна мярка – законово предвидено едностранно властническо
волеизявление на компетентен орган, на който са възложени функции на държавно
управление, насочено да осигури
изпълнението на прилаганите чрез нея правни норми, в частност за
преустановяване на неправомерно поведение, което е прието от административния
орган, че се извършва. Същата мярка е инкорпорирана в писмен акт КП 2014
№ К-0178276/28.08.2014г. и КП№ К-0064071/24.09.2014г., поради което и съдържа
необходимите реквизити – издател, писмена форма, съдържание, адресат. Вярно е,
че не е посочен срок за оспорване, но последното не влияе на действителността
на властническото волеизявление, а единствено дава възможност за оспорване по
правилата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Доколкото по делото няма данни
задължителните предписания, дадени с КП 2014 № К-0178276/28.08.2014г. и КП №
К-0064071/24.09.2014г. да са били оспорени, то същите са влезли в сила и при неизпълнението им по аргумент от чл.
230 от ЗЗП са основание за ангажиране отговорността на адресата.
Следователно, в конкретния случай за
ангажиране отговорността на дружеството единствените релевантни обстоятелства
са: дадени ли са задължителни преписания и изпълнени ли са същите, доколкото в
настоящето производство не може да се изследва тяхната законосъобразност.
Именно последното е установено, както от административнонаказващия орган,
оправомощен със Заповед № 755/29.08.2013г. (л. 39), така и от решаващия съд с
оспореното съдебно решение. Без значение са аргументите изложени в касационната
жалба за “потестативни права на потребителя”, задължения на търговеца по Закона
за защита на потребителите и пр.
В тази връзка е и неоснователността на възражението
за липса на установена дата на извършване на нарушението. Конкретното нарушение
представлява липса на дължимо поведение (бездействие) при постановено такова с КП 2014 № К-0178276/28.08.2014г. и КП № К-0064071/24.09.2014г., с които е и определен краен срок
за това – до 25.09.2014г. стоката (мобилен телефон „SamsungGalaxy S ІІІ mini”) да се замени с нова.
Неоснователно е и другото основно възражение,
касаещо липса на реквизити на съдебния акт по см. на чл. 339 от НПК, респ.
липса на мотиви. Районният съд е изследвал подробно и мотивирано е обсъдил
събраните по делото доказателства и е отговорил на основният въпрос в съдебно
производство, проверяващо административно наказателното такова, а именно кой е
нарушителят, имали допуснати съществени процесуални нарушения, правилно ли е
приложен материалният закон, правилно ли са формирани фактическите и правни
изводи на АНО, доказани ли са твърденията в санкционния акт, обосновано ли е
наложено административното наказание.
Изложените съображения мотивират настоящият
състав на Административен съд Плевен да приеме, че оспореното съдебно решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 619/16.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1423 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.