Р E Ш Е Н И Е

№ 516

гр.Плевен, 13 Ноември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 732 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 629 от 20.07.2015 г., постановено по нахд № 1294/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2015-033425 от 14.01.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на потребителите”, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 115-и, представлявано от А. И. Д., на основание чл.27, чл.28, чл.53, чл.83 от ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение по чл.230 от Закона за защита на потребителите, за това, че при извършена проверка на 02.06.2014 г. в магазин 5204 в гр.Плевен, на ул. „Данаил Попов” № 13, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно оставен за гаранционен ремонт мобилен телефонен апарат „Sony”, който не е поправен, а потребителят е уведомен, че гаранцията отпада поради наличие на драскотини в горните два ъгъла, но е отказал да получи апарата, т.к. е приет с „нормални следи от употреба”, без видими следи от нараняване на апарата, е дадено задължително предписание да се ремонтира апарата безплатно или да се замени с нов до 08.07.2014 г., което не е изпълнено.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе” № 115и, представлявано от Изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Б. П., която счита същото за постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че съдебното решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона: не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните, такива каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин; изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане; съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение. Счита, че при липсата на тези реквизити на съдебното решение не става ясно на какви факти и обстоятелства съдът е основал своята преценка. Твърди, че даденото задължително предписание не съответства на нормата на чл.114 от ЗЗП и че в протокола за проверка на документи не се съдържа задължително предписание по смисъла на чл.193 т.2 от ЗЗП както от обективна, така и от формално процесуална страна, както и че съгласно постоянната практика на Върховния административен съд задължителните предписания по чл.193 т.2 от ЗЗП представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл.21 от АПК, поради което за издаването и формата им са изцяло приложими изискванията на АПК и конкретно на чл.59 ал.2 от същия. Сочи, че в текста на протокола не се съдържа нито един от реквизитите на индивидуалния административен акт – по никакъв начин не е обозначено, че се касае за самостоятелен индивидуален административен акт, не е посочено правно основание за издаването на подобен акт, което да укаже на адресата, че му се налагат съответни правни задължения, както и не е посочено, че актът подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Счита, че т.к. административното производство е строго формално, за да се ангажира отговорността на даден субект и да се наложи санкцията, с която е скрепен съответния индивидуален административен акт, административният орган следва да се е съобразил с императивните изисквания относно издаването му. Счита, че ако неясното изявление в протокол за проверка на документи, описващо алтернативни потестативни права на потребителя, се разглежда като задължително предписание по чл.193 т.2 от ЗЗП, то този акт освен, че е извън материално правната компетентност на административния орган, е издаден в нарушение на процесуалните правила в степен сама по себе си обосноваваща неговата нищожност. Счита, че по отношение на твърдяното нарушение по чл.230 от ЗЗП, във връзка с чл.193 т.2 от ЗЗП, е приложен неправилно материалния закон, т.к. издаденото предписание до дружеството, което не е изпълнено, е да приложи разпоредбата на чл.114 от ЗЗП, в която обаче не са регламентирани задължения за търговеца, а само субективни права с титуляр потребителя, поради което издаденото предписание е обективно неизпълнимо, което от своя страна прави санкционирането на търговеца незаконосъобразно. Посочва, че според обжалваното НП БТК е нарушило чл.230 от ЗЗП, което обективно е невъзможно, защото нормата на чл.230 от ЗЗП е санкционна и няма как да бъде нарушена. Счита, че в този смисъл обжалваното НП не сочи материално-правната законова норма, която дружеството е нарушило и не съдържа правна квалификация на нарушението. Според касатора в процедурата по ангажиране на отговорността на БТК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до накърняване на правата на дружеството – не е посочена датата на извършване на нарушението, поради което не следва спора да се разглежда по същество. Счита, че следва да се изостави порочната практика, при която датата на нарушението се сочи като дата на извършване на проверката или констатиране на същото, т.к. посочване на датата на нарушението е от съществено значение за преценка на давностните срокове по чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от ЗАНН, на преклузивните такива по чл.34 от ЗАНН, за компетентността на наказващия орган, относно приложимата законова разпоредба, относно доказателствено-релевантните факти и др. В заключение моли съда да отмени решението на Районен съд – Плевен, алтернативно – да намали наложената санкция до предвидения минимален размер.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, в съдебно заседание не се представлява. Депозирал е писмено становище , в което излага подробни съображения за правилността на оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 15.10.2013г. контролни органи на КЗП   са извършили  проверка в магазин за мобилни апарати, находящ се в гр.Плевен, ул „Свобода” №25, стопанисван от дружеството жалбоподател. Повод за проверката на 02.06.2014г.  в магазин “Виваком 5204” e постъпила в КЗП   жалба с вх. № Р-03-763/29.05.2014г. от потребител относно оставен на 21.04.2014г. за гаранционен ремонт мобилен апарат “Sony”, за което е издадена сервизна поръчка №322937/21.04.2014г. Две седмици по-късно потребителят е  уведомена, че  не е поправен и че гаранцията му отпада поради наличие на драскотини в горните два ъгъла, които са в резултат на силен удар. Потребителят  отказал  да получи  апарата, защото при приемането му не са отразени  такива белези. В сервизната поръчка е отразено в “допълнителни изисквания и забележки от магазина”: “нормални следи от употреба” и не са отразени никакви следи от удар, драскотини, видими следи от наранявания на апарата. До 14.07.2014г. продавачът “Българска телекомуникационна  компания” АД  не е изпълнил задължително предписание на инспектор от КЗП, дадено с протокол за  проверка на документи № К-0063307/11.06.2014г. за отстраняване на  несъответствието съгласно  чл.112 от  Закона за защита на потребителите. Търговецът не  е удовлетворил рекламацията  на потребителя  чрез безплатен ремонт  или замяна на стоката с нова. За това констатирано нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 2014-К-033425 на 14.07.2014г. от гл. инспектор към Комисията за защита на потребителите срещу “БТК” АД и въз основа на него е издадено оспореното пред ПРС наказателно постановление.

Съдът приел, че така описаната в акта за нарушение и в наказателното постановление фактическа обстановка се доказва от показанията на актосъставителя и свидетел по делото  Т. К., които  се потвърждават и от показанията на св.С. Н., присъствала при установяване на нарушението и при съставянето на акта и които съответстват и кореспондират с представените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитирал като обективни.

Районен съд Плевен направил изводи, че задължителното предписание на длъжностното лице да се удовлетвори рекламацията на потребителя е с краен срок до 08.07.2014г. На тази дата предписанието не е било изпълнено, като не е представен акт за удовлетворяване на рекламация съгласно задължителните предписания, а няколко дена след това е представено становище, в което се твърди, че няма основание за извършване на безплатен ремонт. До датата на съставяне на акта не са предприети никакви други действия от страна на търговеца. Според въззивния съд предписанията са дадени на основание чл.193, т.2 от Закона за защита на потребителите, съгласно която разпоредба длъжностните лица на съответните контролни органи имат право да дават задължителни предписания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона. Предписанията са законосъобразни, издадени са от длъжностно лице в рамките на неговите правомощия, конкретно са определени задълженията на търговеца - да замени стоката с нова или да се извърши безплатен ремонт на основание чл. 112 от ЗЗП, определен е срок за изпълнението им, търговецът е предупреден, че при неизпълнение на задължителните предписания, дадени от длъжностните лица на КЗП, нарушителите се наказват по чл.230 от ЗЗП. Длъжностното лице от КЗП - главен инспектор, въз основа на представените доказателства е достигнал до извода, че стоката не съответства на договора за продажба. Доказателствата за това са представени и от търговеца- сервизна поръчка № 322937/21.04.2014г. с описание на повредата: „Тъчскрина не работи в лявата си част". Апаратът е приет с отбелязване в сервизната поръчка в допълнителни изисквания или забележки от магазина: „Нормални следи от употреба". Няма никакви описани следи от удар, падане, драскотини. След рекламацията е отказано удовлетворяването й, като е отказана гаранция поради следи от удар. Направен е извод, че ако действително са налице щети върху стоката, то те са настъпили след момента на предявяване на рекламацията и предаване на стоката на сервиз, за което потребителят не може да носи отговорност, доколкото са видими и не са необходими специални технически познания, за да се установят. Направе е извод, че на това основание  правилно са дадени предписанията за отстраняване на несъответствията на закона, които не са изпълнени и правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на дружеството. 

Съдът приел за неоснователно възражението за това, че не е направена правилна правна квалификация на нарушението, тъй като разпоредбата на чл.230 от ЗЗП е самостоятелна правна норма, която съдържа както диспозиция, така и санкция за неизпълнение на предписаното поведение, което се изразява в изпълнение на задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за отстраняване на несъответствие. Извел извод, че тя се прилага независимо от другите разпоредби в ЗЗП, без да с необходимо препращане към конкретна материално правна норма. За неоснователно приел и възражението на жалбоподателя, че са нарушени разпоредбите па чл.42, т.3 и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Нарушението е продължено и се изразява в бездействие. В АУАН и в НП е отбелязано началото на този период на бездействие - 11.06.2014г., когато е съставен протокол за проверка на документи, с който е дадено първото задължително предписание. Отбелязан е и краят на този период - 14.07.2014г., когато е извършена последната проверка по документи и търговецът категорично е отказал да изпълни предписанието. Съдът направил извод, че при даване на задължителното предписание и срок за неговото изпълнение, след изтичане на този срок задълженото да изпълни предписанието лице вече е в нарушение. По отношение на наложената санкция съдът приел, че тя   е съобразена с тежестта на нарушението, с факта, че е е извършено в условията повторност по смисъла на § 13, т.21 от ДР на ЗЗП. Съдът констатирал, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП, спазени са сроковете за съставяне на АУАН и издаване на НП. АУАН и НП са съставени от компетентни лица. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. Административнонаказателната отговорност по чл. 230 ЗЗП се ангажира за неизпълнение на даденото предписание. Последното е дадено с протокол за проверка на документи №К-0063307/11.06.2014 год. и със същото е разпоредено на търговеца да се ремонтира апарата безплатно за потребителя или да се замени с нов в срок до 08.07.2014 год, както и на 08.07.2014 год. в 15,00 часа да се представи акт за удовлетворяване на рекламация, чрез безплатен ремонт или замяна на стоката с нова. Задължителното предписание представлява едностранно властническо волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено задължително поведение. Следователно, задължителното предписание е индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. По делото няма данни същото да е било оспорено от адресата си и да е отменено с влязъл в сила акт, поради което подлежи на изпълнение на общо основание. Възражението, че в протоколите, с които е дадено задължителното предписание не се съдържа реквизит „пред кой орган и в какъв срок” може да бъде оспорено това предписание, не изключва отговорността на дружеството за извършеното нарушение, а е основание за приложение разпоредбата на чл.140 от АПК – в този случай срокът за оспорване на задължителните предписания се удължава на два месеца. Няма данни обаче и в този по-дълъг срок, предоставен от закона, дружеството да е оспорило задължителните предписания. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от разпоредбата на чл. 230 ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализиране на административно наказателна отговорност. За реализирането на тази отговорност е необходимо да се докаже - наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, като законосъобразността на самото предписание е предмет на друго производство и не следва да бъде обсъждана в настоящото. Поради това наведените в първоначалната жалба пред РС и в касационната жалба доводи, свързани с неспазване на предписаната от АПК форма на предписанието, липса на правно основание за издаването му, липса на указание за срока и начина обжалване и т.н., са неотносими към правилността на постановеното от РС решение и към законосъобразността на издаденото НП. В производството по установяване на правнорелевантния факт на неизпълнение на предписанието, административно наказващият орган не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора за законосъобразността на издаденото НП. Адресатът, който съвпада със санкционираното лице, не може да предявява възражения в административно наказателното производство по ЗАНН, които се основават на допусната от проверяващите органите по ЗЗП незаконосъобразност на задължителните предписания.

Неоснователно е и възражението, че в НП липсва правна квалификация на вмененото нарушение. Има различни административнонаказателноправни норми с различна структура-такива, които съдържат в себе си и хипотеза, и диспозиция, и санкция, или само някои от тези елементи. В конкретния случай нарушената норма на чл.230 от ЗЗК съдържа в себе си и предвидената санкция, но тя съдържа и правилото за поведение, нарушаването на което става основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дадено лице. Противно на изложеното в касационната жалба, не е налице нарушение на чл.57, ал.1 от ЗАНН в НП. Нарушението е описано подробно, ясно и конкретно, чрез неговите типични елементи по начин, че е ясно какво нарушение се вменява на лицето, като е посочена коректната нарушена разпоредба. Посочена е и дата на извършване на нарушението-това е крайната дата, до която предписанието е следвало да бъде изпълнено, в случая - 08.07.2014 год., след която дружеството вече е било в неизпълнение на даденото задължително предписание. Както правилно е приел и РС Плевен, при определяне размера на наказанието АНО е взел предвид факта, че дружеството е наказвано и друг път за същото по вид нарушение, поради което процесното е извършено при условията на повторност, поради което е налице трайно установено поведение от страна на нарушителя за нарушаване на българското законодателство. Ето защо не са налице предпоставки и за намаляване размера на наложената санкция, която при повторност е в значително по-голям размер.

Неоснователни са и не се отразяват на отговорността на касатора възраженията му, че оспореното съдебно решение не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните. В постановеното съдебно решение не са описани пространно твърденията на страните, така както са изложени в жалбата на касатора против НП и в писменото становище на ответника, но в синтезиран вид в мотивите съдът е отговорил на всички въведени възражения и оплаквания, с което е изпълнил задължението си по чл.305, ал.3 от НПК. Решението на съда е правилно, в съответствие със закона и е обосновано на събраните по делото доказателства. На тези основания същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 629 от 20.07.2015 г., постановено по нахд № 1294/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.