Р Е Ш Е Н И Е

№ 448

гр.Плевен, 22 Октомври 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №730 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „Леокомерс 2010” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, представлявано от управителя К.К., чрез адв.Ц. *** с надлежно пълномощно, срещу Областна дирекция на МВР-Плевен, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 2000лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени по административно-наказателни производства по обжалване на Наказателно постановление №1ч/11.05.2012г. на Началника на РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение.

Първоначално исковата молба е подадена пред Районен съд-Плевен с посочено правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, където е образувано гр.д.№5249/2014г. по описа на съда, който с протоколно определение от 12.03.2015г. е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Административен съд-Плевен. Определението е оставено в сила при инстанционен контрол.

В исковата молба се твърди, че с НП №1ч/11.05.2012г. на Началника на РУП-Гулянци при ОД на МВР-Плевен на „Леокомерс 2010” ЕООД гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 10000лв., за нарушение по чл.4 ал.1 от Закона за частната охранителна дейност. Сочи се, че наказателното постановление е отменено с влязла в сила решение след проведени съдебни производства по неговото обжалване пред Районен съд-Никопол и Административен съд-Плевен. Твърди се още, че за процесуално представителство на дружеството по тези дела за адвокатска защита са заплатени 2000лв., които представляват имуществена вреда за ЕООД. Счита се, че е налице причинна връзка между незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и настъпилите за дружеството вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото действие. В заключение се моли присъждане на обезщетение в размер на 2000лв., както и направените по делото разноски.

В първото по делото съдебно заседание е направено искане за изменение на исковата претенция по отношение на нейния размер, което съдът е приел за допустимо и с определение е допуснал изменение на иска, като подадената от „Леокомерс 2010” ЕООД гр.София искова молба се счита предявена за обезщетение в размер на 3000лв.

От ответника Областна дирекция на МВР – Плевен не е представен писмен отговор по исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Ц. и адв.В., които поддържат исковата молба по основание и в размер на 3000лв. Считат, че са налице всички изискуеми от закона кумулативни предпоставки за уважаване на исковата претенция. Правят искане за присъждане и на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява и не дава становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена. Счита, че е налице пряка и непосредствена връзка между направените разноски и воденото производство по НАХД с отмяна на издаденото наказателно постановление. Счита за доказано изплащането на адвокатското възнаграждение, съответно размера на претендираното обезщетение.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление №1ч/11.05.2012г. на Началника на РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен на „Леокомерс 2010” ЕООД гр.София е наложена имуществена санкция в размер на 10000лв., за нарушение на чл.4 ал.1 предл.1 от Закона за частната охранителна дейност.

По жалба на дружеството, чрез адв.Ц. и адв.В., с решение №34/14.09.2012г. по НАХД №198/2012г. по описа на Районен съд-Никопол е отменено Наказателно постановление №1ч/11.05.2012г. на Началника на РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен. По делото е проведено едно съдебно заседание на 03.09.2012г., на което дружеството е представлявано и от двамата адвокати, които са пледирали в хода по същество. Приложени са два броя договора за правна защита и съдействие: Договор от 05.06.2012г. сключен между „Леокомерс 2010” ЕООД, чрез управителя К.К., и адв.Ц. и адв.В. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на жалба срещу НП №1ч/11.05.2012г., като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., платени в брой; и Договор от 31.07.2012г. сключен между същите страни за извършване на процесуално представителство по НАХД №198/2012г. на РС-Никопол с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв, платени в брой.

По касационна жалба на ОД на МВР-Плевен срещу решението по НАХД №198/2012г. на РС-Никопол е образувано КАД №361/2013г. по описа на Административен съд-Плевен, по което с решение №321/12.06.2013г. е отменено решението на РС-Никопол постановено по НАХД №198/2012г. (поради допуснати съществени процесуални нарушения) и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане. В това съдебно производство е проведено едно открито съдебно заседание на 17.05.2013г., на което дружеството е било представлявано от адв.Ц. и адв.В., които са пледирали по същество. Към делото е приложено изготвено възражение от „Леокомерс 2010” ЕООД чрез адв.Ц. и адв.В. срещу подадената касационна жалба, към което е приложен Договор за правна защита и съдействие от 06.11.2012г. сключен между дружеството и адвокатите за изготвяне на възражение по касационната жалба и с договорено възнаграждение в размер на 300лв., платени в брой.

След връщането на делото в Районен съд-Никопол е образувано НАХД №218/2013г. по описа на съда, по което в открито съдебно заседание на 16.07.2013г. за дружеството са се явили адв.Ц. и адв.В., които са пледирали в хода по същество. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 16.07.2013г., сключен между страните за извършване на процесуално представителство по НАХД №218/2013г. на РС-Никопол с договорено възнаграждение в размер на 500лв., платено в брой. С решение от 24.07.2013г., с характер на определение, производството по НАХД №218/2013г. по описа на РС-Никопол е прекратено поради недопустимост на жалбата.

По подадена от „Леокомерс 2010” ЕООД, чрез адв.Ц. и адв.В., частна жалба е образувано КАД №983/2013г. по описа на Административен съд-Плевен, по което с определение от 15.10.2013г. е отменено решение от 24.07.2013г., с характер на определение, постановено по НАХД №218/2013г. по описа на РС-Никопол и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

След връщане на делото в РС-Никопол, на 12.11.2013г. е проведено открито съдебно заседание, на което за дружеството са се явили адв.Ц. и адв.В., които са пледирали по същество. С решение №103/12.11.2013г. по НАХД №218/2013г. е отменено НП №1ч/11.05.2012г. на Началника на РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен.

По подадена срещу решението касационна жалба от ОД на МВР-Плевен е образувано КАД №93/2014г. по описа на Административен съд-Плевен, по което е проведено открито съдебно заседание на 25.02.2014г., на което за дружеството са се явили адв.Ц. и адв.В., пледирали са по същество и са представили писмени бележки. По делото е приложен Договор за правна защита и съдействие от 20.02.2014г. за оказване на правна защита по КАД №93/2014г. с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв., платени в брой. С определение от 27.02.2014г. по КАД №93/2014г. е отменено определението, с което е даден ход по същество на делото и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.04.2014г. На проведеното съдебно заседание на 11.04.2014г. за „Леокомерс 2010” ЕООД са се явили адв.Ц. и адв.В., които са представили писмени бележки. Приложен е Договор за правна защита и съдействие от 10.03.2014г. за извършване на процесуално представителство по КАД №93/2014г. с договорено адвокатско възнаграждение от 300лв., платени в брой. С решение №195/23.04.2014г. по КАД №93/2014г. е оставено в сила решение №103/12.11.2014г. постановено по НАХД №218/2013г. на РС-Никопол, с което е отменено Наказателно постановление №1ч/11.05.2012г. на Началника на РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Плевен, съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР е юридическо лице, в структурата на което е РУП-Гулянци. В конкретния случай ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на „Леокомерс 2010” ЕООД гр.София.

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

В правната теория е спорен характера на наказателното постановление, а именно дали е административен акт, тъй като се издава от административен орган или правораздавателен акт, тъй като с него се налага наказание на лица.

В редица свои решения Върховния административен съд приема, че наказателните постановление не представляват административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В мотивите на тези решения се сочи, че наказателното постановление по съществото е израз на правораздавателна дейност, а не на типична административна, като чрез наложеното административно наказание наказващия орган реализира държавната наказателна репресия.

Съгласно Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите на тълкувателното постановление е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основния характер на дейността на органа, негов издател. Прието е още, че независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В мотивите на Решение №4732/28.04.2015г. по адм.дело №10110/2014г. на ВАС се приема, че „дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част държавна власт, съобразно принципа на разделение на властите. Нормата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията”, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключват от приложното поле на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.” В същия смисъл е и Решение №8012/01.07.2015г. по адм.дело №7571/2014г. на ВАС.

Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на дружеството-ищец за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, издадено от Началника на РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен, е процесуално допустима.

В законодателната уредба е налице празнота по въпроса за разноските в административно-наказателния процес. От една страна е налице Тълкувателно решение №2/03.06.2009г. на ВАС, съгласно което присъждането на разноски за воденето на НАХД не е предвидено в закон и е недопустимо. От друга страна липсата на правна норма не е основание за отхвърляне на иска, доколкото и АПК и ГПК забраняват отказа от правосъдие. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото. В конкретния случай е нарушено основно начало на правото и по-точно забраната да не се вреди другиму. С действията си по издаване на наказателното постановление за налагане на имуществена санкция в противоречие на закона, контролните органи от РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен са навредили на дружеството-ищец. Ето защо тълкувателното решение само по себе си не е основание за изключване приложението на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и за отричане правото на обезщетяване на увреденото лице, чието имущество е намаляло единствено по причина, необходимостта от съдебна защита против незаконосъобразно издадено наказателно постановление за налагане на имуществена санкция. Напротив, разноските, понесени от лицата в производства по отмяна на незаконосъобразни наказателни постановление, подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ.

По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед доказателствата по делото съдът намира за доказани претендираните от ищеца имуществени вреди от отмененото наказателно постановление за налагане на имуществена санкция, поради което и приема за основателен иска за сумата от 3000лв., представляващи направени разноски за правна помощ и съдействие от адвокат при обжалване на наказателното постановление и водените на административно-наказателно производство пред районен съд и административен съд, като касационна инстанция. Разноските, направени за защита при обжалване на наказателното постановление, съдът намира за пряка и непосредствена вреда от акта. Ако НП не бе издадено, то лицето не би наело адвокат за защитата си. Полагането на грижа на добър стопанин за собствените си интереси чрез наемане на професионалист за защита срещу незаконосъобразен акт, не може да бъде тълкувано във вреда на наказаното лице, независимо от липсата на изрична норма, предвиждаща задължително процесуално представителство пред съда. Фактът, че процесуалното представителство е в резултат на договорни отношения между адвокат и клиент, е ирелевантен за преценката относно причинно-следствената връзка между действието на наказателното постановление и настъпилия вредоносен резултат, тъй като единствено в хипотезата на предоставяна правна помощ липсва договор между адвокат и клиент, в който случай и разноските за процесуално представителство не се понасят от клиента. Ето защо съдът счита, че заплатените суми за адвокатско възнаграждение във водените административно-наказателни производства, приключили с отмяна на наказателното постановление за налагане на имуществена санкция, представляват пряка и непосредствена вреда от издаването на наказателното постановление, поради което и ответникът следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.

В съдебно заседание ищцовата страна претендира присъждане на разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800лв. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 800лв., представляващи изплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложен по гр.д.5249/2014г. на РС-Плевен договор за правна защита и съдействие.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на „Леокомерс 2010” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК:201318292, представлявано от управителя К.Г.К., на основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 3000лв. (три хиляди лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление за налагане на имуществена санкция по Закона за частната охранителна дейност.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати в полза на „Леокомерс 2010” ЕООД със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК:201318292, представлявано от управителя К.Г.К., направените по делото разноски в размер на 800лв. (осемстотин лева), представляващи изплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се оспори, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: