Р Е Ш Е Н И Е

№ 141 / 31. Март 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четвърти март 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 730/ 2014г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 от КСО.

Образувано е по жалба на С.Н.К. *** срещу Решение № 37/29.07.2014г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 23927#3/23.05.2014г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като не са налице условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

Жалбоподателят, чрез адв. Д. оспорва решението като незаконосъобразно и иска отмяната му и връщане на преписката на административния орган, претендира разноски. Излага доводи за нарушение на материалния закон и административно-производствените правила и несъответствие с целта на закона. Счита, че неправилно е прието, че положеният от него труд за времето от 15.12.1977г. до 07.04.1980г. на длъжност „строителен бригадир” в АПК „9-ти септември” – Плевен е трета категория. Твърди, че от приложената Заповед № 217/22.02.1980г. е видно, че е бил назначен на длъжност „пом. строителен техник” в Пелишат и Тученица, което се различава от записа в трудовата книжка. Твърди, че положеният труд е от ІІ-ра категория, тъй като е работил в междукооперативно строително предприятие на АПК „9-ти септември” – Плевен, което е било структурна единица, пряко осъществяваща строително-монтажни дейности, свързани с изпълнение на строителство на обслужващи производствени и други сгради в рамките на същото АПК, за което органът не е събрал доказателства. Затова стажът му от ІІ категория е повече от 15 години. Твърди, че не е взет предвид осигурителния му стаж от 12 месеца, когато е бил безработен с право на обезщетение, както и осигурителния стаж от 1 година на длъжност „отчетник-счетоводител” в „Диана 1969” ЕООД за периода 14.05.2013г. – 14.05.2014г., а също и времето, през което е отбивал редовна военна служба, което също се признава за трудов стаж. Счита, че от доказателствата по делото се доказва, че за спорния период стажът му следва да се приеме за ІІ категория труд на осн. т.26 и т.66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране, тъй като се доказва, че е съществувало обособено „строително предприятие” в АПК от писмото на държавни архиви, приложения Правилник на АПК и гласните доказателства, а от заключението на в.л. се установява, че съхраняваната информация в осигурителния архив е непълна.

Ответникът – Директора на ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Т. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от всички събрани в хода на делото писмени и гласни доказателства се установява, че положения от жалбоподателя труд за спорния период не може да бъде зачетен за втора категория труд. В подкрепа на този извод е заключението на в.л. по назначената съдебно-счетоводна експертиза и официалните документи за трудов и осигурителен стаж. Претендира минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С.Н.К. *** е подал заявление Вх. № МП-239271/22.04.2014г. с искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по параграф 4 КСО. Приложил трудова книжка, удостоверение за военна служба и удостоверения обр. УП -3, посочил е тригодишен период, от който да се изчисли пенсията му, за което приложил удостоверение обр. УП-2. Декларирал е, че имената А. и К. са негови.

С Разпореждане № 23927#3/23.05.2014г. ръководителят на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Плевен отказал да отпусне на К. лична пенсия за ОСВ по §4 ал.1 ПЗР на КСО, тъй като отговаря на изискването за възраст от 57 години и 08 месеца, но не отговаря на условията за най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория труд и сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за 2014г.

Мотивирал се, че заявителят, предвид датата на раждане – ***г. , към датата на заявлението има навършена възраст 57 год. 08 мес. и 28 дни, придобит осигурителен стаж от втора категория: 13год. 05 мес., 19 дни и от трета категория – 21 год.10мес. 27 дни, съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория – общо 38 год, 08 мес. 28 дни, като на осн. §4 ал.1 от ПЗР на КСО сборът от осигурителния стаж и възрастта е 96години 05 месеца и 26 дни. Отговаря на условието за възраст, но не отговаря на условието за най-малко 15 години осигурителен стаж от втора категория и сбор от осигурителен стаж и възраст – 100 за 2014г.

Няма данни за съобщаване на разпореждането на лицето, но жалбата срещу него е подадена на 30.06.2014г. и следователно в рамките на 3-месечния срок за обжалване на разпореждането по административен ред съгл. чл. 117 ал.2 от КСО пред директора на ТП на НОИ – Плевен. В жалбата си е оспорил непризнаването за осигурителен стаж от втора категория на положения труд като „строителен техник” в междукооперативно строително предприятие, обособено към АПК „9-ти септември” за периода 15.12.1977г. до 07.06.1980г. и е поискал да бъде извършена проверка за установяване на категорията труд при посочения осигурител по първична документация, намираща се в осигурителен архив – гр. Тетевен.

Във връзка с жалбата, с писмо Изх. № МП-37605#1/10.07.2014г. началника на отдел пенсии е поискал от ТП на НОИ, отдел „Обединен осигурителен архив” – гр. Тетевен да издаде образец УП-13 за уточняване на длъжността и звеното, в което е работил С.Н.К. с посочване на заеманата длъжност и във ведомостите на кое звено (подразделение) на АПК фигурира, тъй като по трудова книжка лицето е работило в АПК „Девети септември” – гр. Плевен като „строителен бригадир”, а по данни на лицето е работил като „строителен техник” в „Междукооперативно строително предприятие” към АПК „Девети септември” – Плевен.

В отговор е издадено Удостоверение Изх. № 3554-4476/22.07.2014г., според което С.Н.К. е работил в ЗК „Златен клас” с. Брестовец (АПК „9-ти септември” – гр. Плевен) за периода м. 12.1977г. – 9 дни и от 01.01.1979г. до 31.12.1979г. – 1 година, като данните са взети от партидни книги на ЗК „Златен клас” с. Брестовец (АПК „9-ти септември” – гр. Плевен), в които лицето фигурира с името С.Н. А.. Посочено е изрично, че няма данни за периода от м.01 до 12. 1978г. и от м.01. до м. 04.1980г., няма данни дали са предадени всички разплащателни документи на ЗК „Златен клас” с. Брестовец, няма данни за длъжност, звено, подразделение.

С Решение № 37/29.07.2014г. Директорът на ТП на НОИ – Плевен отхвърлил жалбата и потвърдил разпореждането за отказ на ръководителя на ПО. В мотивите си приел, че според издаденото Удостоверение Обр. УП-13, за спорния период 15.12.1977г. – 07.04.1980г. е отразено, че в разплащателните ведомости липсва наименование на заеманата длъжност, звено(подразделение) т.е. стажът не може да се зачете за втора категория труд, а се установява, съгласно данните, вписани в трудовата книжка, съгласно чл. 40 ал.1 от НПОС осигурителния стаж се установява с данните по чл. 5 ал.4 т.1 КСО с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. На следващо място длъжността „строителен техник” в АПК не попада сред длъжностите от втора категория труд съгласно разпоредбата на т. 26 от ПКТП (отм.), според която втора категория е труда на строително-монтажните работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност, а отразената в трудовата книжка длъжност на г-н К. е „строителен бригадир”. Също така положеният от К. труд не попада и в хипотезата на т.66и от ПКТП, според която от втора категория е трудът на работници в специализираните строително-монтажни фирми и организации. Специализирани строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации са тези, които отчитат своята дейност в отрасъл „Строителство” и които изпълняват посочените в точката дейности по проекто-сметна документация. Строително-монтажни работници в обособени групи (звена), в предприятия и организации извън отрасъл „Строителство” могат да ползват правата по тази точка от правилника, при условие, че са звена, обособени на самостоятелна стопанска сметка, заплаща им се по разценките на строителството, дейността им се отчита в отрасъл „Строителство” и извършват целогодишно строително-монтажна дейност на обекти с проектно-сметна документация. Възможността за ползване правата по тази точка за тези работници, се преценява за всеки отделен случай от съответното ТП на НОИ по представена първична документация, доказваща изпълнението на цитираните условия за периода на положения трудов стаж. Такъв извод от наличната документация не може да се направи, поради което е прието, че положеният от К. труд на длъжност „строителен бригадир” в АПК „9-ти септември” за спорния период правилно е бил зачетен от пенсионния орган от трета категория.

Решението е съобщено на жалбоподателя на 04.08.2014г., видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата е подадена на 14.08.2014г. в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

В хода на съдебното производство по спорния въпрос е изслушана и приета съдебно-икономическа експертиза, която съдът възприема изцяло като компетентна и пълна. Според заключението, на база приложените писмени доказателства, вписвания в трудовата книжка и данни от Обединен осигурителен архив, Архивен център гр. Тетевен на ТП на НОИ – гр. Ловеч, придобития трудов стаж от С.К. при ІІ категория труд е 13 г., 05м., 19 дни, придобитият трудов стаж при ІІІ категория труд е 21г., 11м., 09 дни или общия осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд е 38 г., 09 м., 18 дни. При изчислението на стажа е взет предвид осигурителния му стаж от 12 месеца, когато е бил безработен с право на обезщетение, както и осигурителния стаж от 1 година на длъжност „отчетник-счетоводител” в „Диана 1969” ЕООД за периода 14.05.2013г. – 22.04.2014г. – 11м.,7 д., а също и времето, през което е отбивал редовна военна служба, което също се признава за трудов стаж – 05.10.1975г. – 30.10.1977г. – 2 г., 0м., 25 д.

Видно от представената трудова книжка № 112, издадена от АПК „9-ти септември” – Плевен, за спорния период 15.12.1977г. до 07.04.1980г. К. е бил назначен на длъжност „строителен бригадир” и „строителен бригадир Пелишат и Тученица” в АПК „9-ти септември” – Плевен, вид дейност „Селско стопанство”. На осн. Заповед № 217/22.02.1980г., считано от 01.01.1980г. е преназначен в същото предприятие на длъжност „помощник технически ръководител” в Пелишат и Тученица. В наличните в обединен осигурителен архив ведомости за заплати липсват вписани данни за длъжност, бригада, подразделение и следователно съдържащата се документация е непълна. Видът на дейността на предприятието АПК е селско стопанство, според вписването в трудовата книжка. Няма данни в трудовата книжка, заповеди, удостоверения и ведомостите за заплати, че К. е работил в обособена строителна бригада, че е полагал труд на строителен обект и какъв е вида и тежестта на полагания труд.

В тази връзка бяха допуснати свидетелски показания, предвид липсата на запазени документи с вписани данни по спорните обстоятелства, предмет на доказване в съдебното производство относно звеното, в което е работил жалбоподателя и вида на извършваната дейност и работа. Свидетелите П. и Б. установяват, че за спорния период – около 2 години преди 1980г. са работили заедно с жалбоподателя в АПК „9-ти септември”, жалбоподателят е работил на длъжност „технически ръководител” и е ръководил строителна бригада в обособено строително предприятие в рамките на АПК, с отделен печат, директор и счетоводство, което предприятие се е занимавало със строителство на селскостопански сгради, обори, ремонти в АПК, в обхвата на цялото землище от с. Пелишат до с. Николаево.

Съдът кредитира дадените показания като достоверни и кореспондентни помежду си, от една страна и от друга с данните, съдържащи се в Писмо № 366/07.10.2014г. на Отдел „Държавен архив” – Плевен. В писмото се посочват налични в архива документи за съставно „строително предприятие” към АПК „9-ти септември” – Плевен – годишен производствено-финансов план и годишен отчет на съставно „Строително предприятие” за 1971г., еднократен статистически отчет за механизацията на животновъдните сгради в АПК и съставните стопанства за 1973г., щатно разписание на „строително предприятие” за 1972г., Раздел: Строителство, съдържащ справка за наличните сгради общо за АПК и по съставните стопанства за 1973г., откъдето следва, че такова обособено строително предприятие в рамките на АПК е съществувало. Относим за спорния период е приложения по делото Правилник за устройството и дейността на АПК за 1978г. От него се установява, че в рамките на АПК са съществували относително самостоятелно обособени специализирани отраслови структури - поделения и звена, поставени на вътрешно-стопанска сметка при определена степен на икономическа и правна обособеност. В тях са били обособени отраслово-специализирани бригади, бригади организирани на териториален принцип.(т.60 – т.64) В АПК се е осъществявала и отчитала планирана строителна дейност по стопански начин, включваща строителство на нови обекти, основен и текущ ремонт на производствените, културно-битовите и други обекти, предвиден е фонд работна заплата по обекти.(т.99) Разходите на труд в АПК са нормирани по отрасли (т.103).

Следователно на база обсъдените по-горе доказателства за периода 15.12.1977г. до 07.04.1980г. К. е работил като „строителен бригадир” и „помощник технически ръководител” в АПК „9-ти септември” в обособено „строително предприятие” с предмет на дейност „строителство” и може да се приеме, че реализирания трудов стаж от 2 г.3м.22 д. е от втора категория труд и попада в обхвата на т.66и от приложимия Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.)

Според цитираната разпоредба от втора категория е труда на „Работници от специализирани ремонтни бригади и звена на фирми и предприятия, извършващи ремонт на място, на строителни и пътностроителни машини в строително-монтажната дейност и производство на строителни заготовки. Инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително.”

Според приложимата към момента на подаване на заявлението редакция на § 4. ал.1(Изм. - ДВ, бр. 111 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) от ДР на КСО: До 31 декември 2014 г. включително, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират при навършване на възраст 57 години и 8 месеца за мъжете при втора категория труд, и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 за мъжете.

Жалбоподателят отговаря на изискването за възраст към момента на подаване на заявлението – 57г. 8 м. 28 д. Като се прибави и трудовия стаж за периода 15.12.1977г. до 07.04.1980г. в размер на 2 г.3м.22 д., който се установи в хода на съдебното производство като стаж от ІІ категория, към останалия стаж от същата категория в размер на 13г.05м. 19 д., жалбоподателят отговаря и на второто условие за 15 години стаж при условията на втора категория труд.

Но не отговаря на третата кумулативно дадена предпоставка за ранно пенсиониране по §4 ал.1 от КСО – сборът от осигурителния стаж и възрастта да е 100, защото по правилото на чл. 104 ал.2 от КСО при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст, осигурителния стаж се превръща като четири години стаж от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.

Според Решение № 37/29.07.2014г. на Директора на РУСО при възраст 57г. 08м.28д. и зачетен превърнат стаж към трета категория труд от 38г. 08м. 28д. , сборът е 96г.,05м.,26д., а според заключението на в.л. – общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория труд е 38г.09м.18д, респективно сборът 96г.,6м., 16д. Стажът от 2г.3м. 22д. в АПК „9-ти септември” е прибавен като стаж от трета категория и участва в общия сбор. Затова при превръщането на този стаж от 2г.3м.22д., който съдът приема за втора категория към трета категория труд при съотношение 4/5 се получава превърнат към трета категория стаж от 2г.,10м.,22д. или разликата спрямо признатия общ сбор от стаж и възраст е само 7м. Следователно общият сбор от възраст и общ осигурителен стаж, превърнат към ІІІ категория труд става 97г.,1м.,16д. и отново няма да се достигне общ сбор от 100т., необходим за ранно пенсиониране на жалбоподателя.

В заключение съдът счита, че решението на директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него разпореждане, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на С.Н.К. при условията на §4 ал.1 от КСО е законосъобразно.

Издадено е от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактическите и правни основания, които обосновават отказа. В хода на административното производство са били изследвани спорните факти и са изискани писмени доказателства.

Постановеният отказ е обоснован на събраните в хода на административното производство писмени доказателства, при правилно приложение на относимите правни норми и в съответствие с целта на закона.

Установените в хода на съдебното производство различни факти и обстоятелства и правните изводи относно категорията упражняван от жалбоподателя труд за спорния период, не променят като краен резултат извода на административния орган за липса на всички кумулативно дадени предпоставки за ранно пенсиониране на жалбоподателя, поради което жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на делото, в полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 350 лв.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Н.К. *** срещу Решение № 37/29.07.2014г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 23927#3/23.05.2014г. на ръководителя на пенсионно осигуряване, с което на жалбоподателя е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на §4 ал.1 от ПЗР на КСО.

ОСЪЖДА С.Н.К. *** да заплати на ТП на НОИ – Плевен юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :