РЕШЕНИЕ

587

гр. Плевен, 22.12.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Председател: Снежина Иванова

 

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 729 по описа за 2015 година на Административен съд – Плевен.

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр.  чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Административното дело е образувано по жалба на С.С.М.,*** срещу  решение № 2153-14-7/10.08.2015 година на директора на ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отказано отпускане на пенсия в действителен размер поради невъзможност да се определи индивидуален коефициент и невнасянето на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице не прави невъзможно определяне на пенсия в действителен размер без да се включва този период. Счита, че неправилно е определена пенсия в минимален размер и посочва, че пенсионният орган следва да определи размер на пенсията в действителен размер с оглед периодите, за които са внесени осигурителни вноски.

В съдебно заседание оспорващият- С.С.М.,*** се явява лично  и с адв.Г., който поддържа жалбата. Намира и не спори, че периодът от 01.03.2003 г – 29.10.2005 г., за който не са внесени осигурителни вноски, не следва да бъде взет предвид при определяне на размера на пенсията, но следва въз основа на придобития осигурителен стаж да му бъде определена пенсия в действителен размер. Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски в размер на 356 лева.

Ответникът – директорът на РУСО –Плевен се представлява от ст. юрк. Т., която намира жалбата за неоснователна и счита, че правилно пенсионният орган е приел, че не може да бъде приложен чл.70, ал. 3 от КСО, регламентиращ начина на изчисляване на размера на пенсията.Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление от 26.01.2015 година М. прави искане за отпускане на пенсия за инвадилност и общо заболяване, като  посочва че избраните три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г.  са от 01.09.1988 г – 31.12.1990 г.. Приложено е ЕР на ТЕЛК, Втори състав към УМБАЛ „Д-р Г.Странски” № 166 от 14.10.2014 година, с което е определена 58 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години до 01.10.2016 година.

Установено е от пенсионния орган при проверка на документите за осигурителен стаж,  че оспорващият е собственик на ЕТ”С.М.”*** и упражнява дейност от 1994 година, като декларира прекъсване на дейността от 29.10.2005 година и за периода от 01.03.2003 г – 29.10.2005 година не е внесъл осигурителни вноски и този период не следва да бъде зачетен като осигурителен стаж. (л. 24). Тези констатации са отразени в КП № 362/25.03.2015 г..

На 09.03.2015 година е издадено разпореждане № 34 , с което на М. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 14.10.2014 година със срок до 01.10.2016 година в минимален размер  от 131, 33 лева.

На 30.04.2015 година е издадено разпореждане № 38 по протокол № 01168, в което  е изменена пенсията му, като същата е определена в минимален размер. Мотивите на пенсионния орган за отпускане на пенсия в минимален размер са, че М. като самоосигуряващо се лице не е внесъл осигурителни вноски за периода от 01.03.2003г. – 29.10.2005 година и не може да бъде приложен чл.70 от КСО и да се определи пенсия в действителен размер.

На 17.07.2015 година М. подава възражение срещу разпореждането от 30.04.2015 година и посочва, че следва размерът на пенсията да бъде определен с оглед внесените осигурителни вноски и признатия осигурителен стаж.

На 10.08.2015 година е постановено процесното решение от директора на ТП на НОИ –Плевен, с което е отхвърлена жалбата на лицето. Изложени са мотиви, че с оглед разпоредбите на чл. 70 от КСО  за определяне на ИК, то такъв не може да бъде определен, тъй като лицето има изискуемия стаж, отговаря на изискванията за отпускане на пенсия за ИОЗ, но поради невнасяне на осигурителни вноски за периода от 01.03.2003 г. – 29.10.2005 г., когато е упражнявал дейност като едноличен търговец, то е невъзможно определяне на индивидуален коефициент и правилно е определена пенсия в минимален размер.

По делото съдът изслуша, по искане на оспорващия, съдебно-икономическа експертиза, която кредитира като обективна, съобразена с доказателствата по делото и приема за установено, че е  възможно да бъде определен индивидуален коефициент и пенсия в действителен размер на оспорващия и без включване на периода 01.03.2003 г. – 29.10.2005 г., като осигурителен стаж и доход.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореното решение е издадено от компетентен орган по см. на чл.  117, ал. 3 от КСО – директорът на РУСО –Плевен, в установената форма, при спазване на административно-производствените правила.

Съдът намира обаче, че решението е постановено при нарушаване на материалния закон . Размерът на пенсията за ИОЗ  и дохода , който се вземе предвид, се определят съгласно разпоредбите на чл. 70 и сл. от КСО, като доходът, от който се изчислява пенсията, се умножи със сумата, образувана от: по процент 1,1 на сто, а от 1 януари 2017 г. - 1,2 на сто за всяка година осигурителен стаж и съответната пропорционална част от процента за месеците осигурителен стаж. В ал. 2 е регламентирано, че доходът, от който се изчислява пенсията, се определя, като средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията се умножи по индивидуалния коефициент на лицето, а съгласно ал. 3 индивидуалният коефициент се изчислява от дохода на лицето, върху който са внесени осигурителни вноски за периода от три последователни години от последните 15 години осигурителен стаж до 1 януари 1997 г. по избор на лицето и от дохода за периода след тази дата до пенсионирането му. За изчисляване на индивидуалния коефициент се определят:

     1.  съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода до 31 декември 1996 г. и средномесечната работна заплата за страната за същия период, обявена от Националния статистически институт;

     2.  съотношението между средномесечния осигурителен доход на лицето за периода след 31 декември 1996 г. и средномесечния осигурителен доход за страната за същия период. Индивидуалният коефициент се определя, като всяко от съотношенията по ал. 4 се умножава съответно по броя на месеците, за които то е установено, и сборът на получените произведения се разделя на общия брой на месеците, включени в двата периода.

            В ал. 1 чл. 70а от КСО е регламентиран начинът на определяне на  средномесечният осигурителен доход - той се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.

В случая пенсионният орган приема, че вноските за периода от 01.03.2003 г. – 29.10.2005 г.,  са дължими от М., който не е подал декларация , че не упражнява дейност като ЕТ и следователно е упражнявал дейност и е задължен да се осигурява, тъй като е осигурено лице по см. на чл.4, ал. 1 от КСО. Обстоятелството, дали осигурителните вноски са дължими и в какъв размер е въпрос от компетентността на органите по приходите съгласно чл.12, ал. 1 т. 6 от ДОПК и чл.106 и сл. от ДОПК. В случая  липсват доказателства за проведено производство по установяване дължимост на осигурителните вноски за горепосочения период от орган по приходите, но дори е и такова да е проведено, то съдът намира, че в средномесечният доход за определяне на ИК на лицето следва да бъде взет предвид само този доход, върху който са внесени осигурителните вноски и е признат за осигурителен, тъй като при незачитане на този доход е налице нарушение на закона, а именно на чл.70а, ал. 1, предл .първо от КСО, който посочва, че СМД се определя от осигурителния доход върху който са внесени осигурителни вноски. В процесния случай неправилно не е изчислен ИК от установения осигурителен доход на лицето за периода след 01.01.1997 година, тъй като за този период са представени съответните документи и е недопустимо при осигурителен стаж и доход да се игнорира доходът за останалите периоди, върху които са внасяни осигурителни вноски поради обстоятелството, че за един период от 01.03.2003 г. – 29.10.2005 г.,  не са внесени осигурителни вноски, определени от пенсионния орган като дължими, като не се спори от страните, че такива вноски не са внесени.

 Мотивите на пенсионния орган за невъзможност за определяне на ИК  противоречат както на буквата, така и на духа на закона, тъй като при реално признат осигурителен доход след 01.01.1997 г. до датата на подаване на заявлението, върху който са внесени осигурителни вноски, то лицето е лишено от този доход при определяне на ИК, тъй като има период, за който не е осигурен. Съдът намира, че следва да бъде определен ИК с оглед признатия осигурителен доход на лицето след 1997г. и изложеното, че това не е възможно не намира опора  в закона още повече, че разпоредбата на чл.70а, ал. 1 от КСО е разписана при условията на алтернативност „внесени или дължими” т. е. внесените осигурителни вноски следва да бъдат взети предвид независимо от това, че има дължими невнесени осигурителни вноски и като се отчита обстоятелството, че дължимостта на осигурителните вноски в настоящото административно-производство не е доказана по установения ред.  Мотивите на административния орган противоречат на  Решение на СЕС по дело № С-103/2013 г. по преюдициално запитване на Административен съд София – град във връзка с т.н. дело "Сомова", съгласно което както осигуреното лице, така и пенсионният орган нямат право да не зачетат осигурителен период, за който са заплащани осигуровки. Макар и постановено за друг случай, същото е приложимо, тъй като развива идеята, че никоя от страните по пенсионното правоотношение няма право на избор да не зачита осигурителен период респ. осигурителен доход, за който са представени редовни документи. В случая оспорващият е лишен от правото да му бъде определен ИК, макар че има признат осигурителен стаж и осигурителен доход след 1997 г., защото за периода 01.03.2003 г. – 29.10.2005 г., не е внесъл осигурителни вноски и по този начин е ограничено правото му да ползва дохода, върху който е осигурен, което е в противоречие с целта на закона – да се ползват права с оглед реалния принос на всяко лице към държавното обществено осигуряване, като в случая  и без горепосоченият период, който не е зачетен, нито за осигурителен стаж, нито за осигурителен доход, М. е правоимащо лице и за приетите 28 години 11 месеца и 15 дни осигурителен стаж има право на лична пенсия за ИОЗ. Релевантни за определянето на действителния размер на отпуснатата пенсия по смисъла на чл. 70, ал. 3 и чл. 70а КСО са осигурителния стаж и доход за периодите, за които са внесени осигурителни вноски за ДОО.

Предвид горепосоченото жалбата се явява основателна, а обжалваният административен акт като незаконосъобразен следва да бъде отменен, като преписката бъде върната на директора на ТП на НОИ Плевен за ново произнасяне при определяне на ИК с оглед осигурителния доход, за който са внесени осигурителни вноски.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира, че ТП на НОИ –Плевен следва да заплати на С.С.М.,***  разноски в размер на 306 лева –100 лева -договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно договор за прана защита и съдействие на л. 47, 200 лв. депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза и 6 лева банкови такси по делото. Искането за присъждане на 50 лева за държавна такса не следва да бъде уважено, тъй като по настоящото производство такава такса не е събирана и разноски в такъв размер не са извършени.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд –  Плевен, пети състав,

 

РЕШИ:

 

Отменя решение №2153-14-7/10.08.2015 година на директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 38/30.04.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване”.

Връща преписката на директора на ТП на НОИ Плевен за ново произнасяне, съгласно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

Осъжда ТП на НОИ –Плевен, гр.Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8  да заплати на С.С.М.,***   разноски в размер на 306 лева.

Оставя без уважение искането на С.С.М.,*** за присъждане на разноски в размер на 50 лева за държавна такса.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.

     

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: