Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 556 / 7 Декември 2015 г.

гр. Плевен

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав,в открито заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и петнадесета  година  в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ  ДАНЕВА

       Секретар:Г.К.

        Като разгледа докладваното от съдия  Данева  административно дело № 719 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 1, б. „е”  от ЗДвП.

         Образувано е по жалба на В.В.П. ***   против Заповед № 3438/2013 от 23.10.2013 г.  на  Началник Сектор ПП към ОДМВР-Плевен , с която му е  наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.2,б. „е” от ЗДвП – временно отнемане  на свидетелството за управление  на моторно превозно средство  на водач, който управлява моторно превозно средство  без  застраховка ”Гражданска отговорност”  на автомобилистите- до  представяне на сключена валидна застраховка.

          Жалбоподателят твърди, че на 23.10.2013 г. около 16,00 ч., управлявайки лек автомобил „Форд Ескорт” с рег. № СА XXXX СН, е бил спрян за проверка от служителите на сектор ПП към ОДМВР-Плевен. При извършената проверка е било констатирано, че за управляваното от него МПС няма сключена застраховка ”Гражданска отговорност”/ГО/.  Съставен му е акт и му е иззето  свидетелството за регистрация на МПС . Веднага след приключване на проверката е  отишъл в ЗК ”Евроинс” и е  сключил  застраховка ГО. Копие от същата е представил на служителите в ПП, които му върнали  свидетелството за регистрация.  На 1.08.2015 г. му е била връчена Заповед за прилагане на ПАМ №  3438/2013 от 23.10.2013г. и му е било отнето СУМПС.  Счита, че неправомерно е бил  лишен от правото да управлява МПС. Навежда довод, че ПАМ отпада със сключване на договор ГО, поради което моли заповедта да бъде отменена.  По същество  поддържа жалбата си на изложените в нея основания, като твърди, че книжката му е била отнета, но веднага отишъл, платил застраховка ГО и  свидетелството за управление  на МПС  му е било върнато  още тогава.

       Ответникът не изразява становище.

        Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

        Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

        По същество е неоснователна.

        От доказателствата по делото e  установено , че на 23.10.2013г. , около 16,00ч. на В. В. П. , в качеството му на водач на л.а. „Форд Ескорт”  с рег. № СА XXXXСН  е извършена проверка от контролен  орган при СПП-ОДМВР-Плевен  и е констатирано , че  за автомобила няма сключен валиден към часа и датата на проверката договор за задължителна застраховка ” Гражданска отговорност”. Изложените факти се установяват от приложения към делото АУАН  № 3438/23.10.2013 г.

         Със Заповед № 3438/2013 от 23.10.2013 г.  на  Началник Сектор ПП към ОДМВР-Плевен- предмет на оспорване в настоящето производство , на П. е  наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.2,б.„е” от ЗДвП – временно отнемане  на свидетелството за управление  на моторно превозно средство  на водач, който управлява моторно превозно средство  без  застраховка  ”Гражданска отговорност”  на автомобилистите- до отпадане на основанието- представяне на сключена валидна застраховка.

        Към административната преписка е  приложен документ от направена  проверка за сключена застраховка ГО, от която е видно, че за  МПС с ДКН  СА XXXXСН   със застраховател ЗД Евроинс АД има сключена застраховка ГО на 19.09.2012 г. в 15,29 ч. с покритие от този ден и час и крайна дата на покритие 18.09.2013 г. 23,59ч.  Следващата застраховка ГО сключена за този автомобил е от дата 23.10.2013г. 17,06ч. с покритие от този ден и час и крайна дата на покритие 22.10.2014г. 23,59 ч. г.   

        Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

        По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки/ПАМ/ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на  преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаване на  заповед с правно основание по чл. 171, т. 2, б. „е” от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със съответния акт /АУАН/, съставен от  компетентни длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което  доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на адресата му.

        В конкретния случай фактическата обстановка, отразена в АУАН  не е оборена, но тя не е и оспорена. Жалбоподателят потвърждава факта, че към момента на извършване на проверката за управлявания от него автомобил не е имало сключена валидна застраховка ГО. Поради това съдът приема за  установено по безспорен начин, че на 23.10.2013 г., около 16,00 ч.  за управляваното от жалбоподателя  МПС- лек автомобил, с описания  по-горе регистрационен номер  не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”.  От приложената справка –проверка за сключена засртаховка ГО , съдът установи, че  същата е с начален час 17,06 ч., от което следва извод, че  проверката и съставянето на АУАН по време предхождат сключването на договора. Не се установява, а и не се твърди фактическа обстановка, която да обори  констатацията в АУАН, че  към момента на проверката не е наличен сключен  застрахователен договор. Водачът е подписал АУАН без възражения- както по отношение на  отразения в него час – 16,00, така и по отношение на констатацията, че  за автомобилът няма сключен  договор за застраховка ”гражданска отговорност”.  От неоспореното от страните писмено доказателства- справка- за сключени застраховки ГО се установява по несъмнен начин, че договорът  е сключен в 17,06ч. Т.е., към момента на проверката, извършена в 16,00 ч. не е бил налице сключен валиден  застрахователен договор.  След като управлява МПС, във връзка с  чието притежаване и използване  е задължителен сключен застрахователен  договор за гражданска отговорност, и  това задължение не е изпълнено, налице са  предпоставките на чл. 171,т. 1, б. „е” от ЗДвП за  прилагане на ПАМ- временно отнемане на  свидетелството за  управление на МПС- в конкретната хипотеза- до  представяне на сключена валидна застраховка. Така постановената мярка е осъществена с  отнемане на свидетелството за управление на водача, което се установява от жалбоподателя в обясненията, дадени пред съда. Тук е мястото да бъде отбелязано, че в своето изложение по същество жалбоподателят  потвърждава, че свидетелството  му е било отнето, веднага е отишъл, платил е застраховката и са му върнали книжката- обстоятелство, с което се опровергава твърдението в жалбата, че свидетелството му е било отнето в един много по-късен момент, и то след като вече е бил сключил договора за задължителна застраховка ГО. Следва да се отбележи, и това, че законодателят е въвел прилагането на принудителната мярка по чл. 171, т. 2, б. „е” от ЗДвП под условие- до сключване   на  валидна  застраховка. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, но не и санкция . За издаването им е достатъчно установяване  на обективирана противоправност на деянието. След отстраняване на пречката- т.е. след сключване на  валидна  застраховка     / което в случая е и направено/, ПАМ отпада и органът е длъжен да върне  отнетия регистрационен талон. Отказът да го направи би съставлявал неоснователно бездействие, подлежащо на съдебен контрол по реда на чл. 256 и сл. от АПК. В конкретната хипотеза  от обясненията на жалбоподателя е ясно, че свидетелството за управление му е било върнато веднага след като е представил  застрахователния договор. От момента, в който се сключи застрахователен  договор, свидетелството  следва да  бъде върнато  на собственика  по силата на закона- чл. 171, т.2, б. „е” от ЗДвП. Твърденията, релевирани в жалбата, но недоказани, а напротив-оборени от самия жалбоподател, че  свидетелството за управление на МПС му е било отнето след като е представил застрахователния договор , освен че не са доказани, но са и ирелевантни за законосъобразността на заповедта, тъй като съответствието на административния акт с материалния закон  се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед, за л.а. лек автомобил „Форд Ескорт” с рег. № СА XXXXСН, не е имало валидна сключена застраховка” Гражданска отговорност”, поради което  заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2, б. „е” от ЗДвП е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Евентуално извършените след издаването на заповедта действия от административния орган не са предмет на  преценка  за законосъобразност в настоящето производство.

         По така изложените съображения, съдът намира, че заповедта е законосъобразна и следва да се потвърди, а жалбата- като неоснователна-да се отхвърли.

         Водим от горното  съдът

                          Р  Е  Ш  И:

         ОТХВЪРЛЯ   ЖАЛБАТА В.В.П. ***   против Заповед № 3438/2013 от 23.10.2013 г.  на  Началник Сектор ПП към ОДМВР-Плевен , с която му е  наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.2,б. „е” от ЗДвП – временно отнемане  на свидетелството за управление  на моторно превозно средство  на водач, който управлява моторно превозно средство  без  застраховка ”Гражданска отговорност”  на автомобилистите- до  представяне на сключена валидна застраховка.

         Решението  може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: