РЕШЕНИЕ

№ 550

град Плевен, 01.12.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – пети състав, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 Снежина Иванова

 

 

при секретар Д.Д. изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по административно дело № 715 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен.

 

Производството е по реда на чл.211 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Д.И.Д.,***, чрез адвокат М.Б., със съдебен адрес:***, офис 21, срещу заповед № 316з-2162/06.08.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Плевен, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР.

В жалбата оспорващият навежда доводи, че заповедта е неправилна и незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно-производствените правила и в противоречие с материално-правните разпоредби. Счита, че същата е издадена при напълно неизяснена фактическа обстановка, при липса на ясна формулировка, кои негови деяния - действия или бездействия са осъществили състава на визираното нарушениe по смисъла на ЗМВР, при неправилна квалификация и при липса на мотиви, както и че същата не е съобразена с целта на закона. Сочи, че дисциплинарно-наказващият орган, в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, се е позовал на справка рег. № 316з-18426/16.07.2015 г. и становище рег. № 316з-18426/16.07.2015 г., която е изготвена от дисциплинарно-разследващия орган и е възприел установеното дисциплинарно нарушение, но в същата също не се съдържат мотиви относно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Счита, че е изтекъл двумесечния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР от откриване на нарушението, тъй като съгласно чл.196, ал.1 от същия, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. За оспорващия буди недоумение фактът, че проверката е извършена на 30.03.2015 г., а дисциплинарното производство е образувано едва на 16.06.2015 година. Моли за отмяна на заповедта, както и да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващият- Д.И.Д.,***, не се явява, представлява се от адвокат Б., с надлежно пълномощно на л.4 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспорената заповед, претендира разноски. Посочва, че в оспорената заповед не става ясно Д. не е изпълнил разпореждане или заповед на  впд началник на група „Охрана на обществения ред към сектор „Охранителна полиция” при Първо РУ на МВР Плевен, а и самият впд началник не е бил на работа , когато е извършена проверката. Намира, че съгласно чл. 45 от Инструкция за патрулно постовата дейност нарядите, които  са на работа са подчинени на  длъжностните лица, които отговарят да патрулно-постовата дейност и дежурните в ОДЦ респ. ОДЧ и в случая е имало такова лице с оглед графика и това Т.П.. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на разноски.

Ответникът - Директорът на Областна дирекция на МВР Плевен,  не се явява, не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Административен съд - Плевен, пети състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбите на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

На л. 64 по делото е приложена докладна записка от впд началник ООР ст. инсп. А. до началника на Първо РУ на МВР Плевен, в която се съобщава за проведе на среща на 31.03.2015 година с оспорващия относно извършената му проверка на 30.03.2015 година, при която е отказал да изпълни разпореждане на А. и да бъде извършена проверка за алкохол.

В предложение рег. № 1772р-6016/10.06.2015 г. (л. 65) от Главен инспектор П. К. - началник на Първо районно управление при Областна дирекция на МВР – Плевен до впд директор на Областна дирекция на МВР – Плевен е посочено, че на 30.03.2015 г. в 03:15 ч., при извършена в Първо РУ - Плевен проверка на младши инспектор Д.И.Д. – старши полицай в сектор „Охранителна полиция”, при отправено разпореждане от старши инспектор Л.О.А. – впд началник на група ООР към сектор „Охранителна полиция” при Първо РУ – Плевен, мл.инспектор Д. да се подложи на тест за употреба на алкохол с техническо средство, служителят категорично е отказал да изпълни разпореждането, след като му е издаден талон за медицинско изследване на кръвна проба, същият не е дал такава, с което не е изпълнил разпореждане на прекия си служебен ръководител, съставляващо нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на заповед, като нарушението е трето поредно на служителя в рамките на една календарна година по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР. Посочено, че са налице данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание –„уволнение”.

На 16.06.2015 г. е издадена заповед № УРИ: 316з-1678 от ВПД Директор на Областна дирекция на МВР – Плевен (л. 29), с която е разпоредено да се образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 от ЗМВР срещу държавен служител – младши инспектор Д.И.Д. – старши полицай в сектор „Охранителна полиция” към Първо Районно управление при Областна дирекция на МВР – Плевен, като е определен състав на комисия и срок до 06.07.2015 година. С последваща заповед УРИ: 316з-1796/30.06.2015 г. на впд Директор на Областна дирекция на МВР – Плевен (л. 32), срокът за образуваното дисциплинарно производство по чл.207, ал.1 т.2 и ал.2 от ЗМВР срещу Д. е удължен до 17.07.2015 г., включително. Оспорващият е запознат със заповедите, съответно на 19.06.2015 г. (л.29 по делото) и на 02.07.2015 г. (л.32 по делото).

На 19.06.2015 г. на младши инспектор Д.И.Д. е връчена покана УРИ: 316р-15996/19.06.2015 г. (л. 44)  за запознаване срещу подпис със съдържанието на заповедта за образуване на дисциплинарно производство (УРИ: 316з-1678/16.06.2015 г.), както и за даване на обяснения по дисциплинарното производство (л.44 по делото).

Д. е представил писмено обяснение УРИ: 1772р-6379/22.06.2015 г. (л.47 по делото),  в което твърди, че не е изпълнил разпореждането си на прекия си началник старши инспектор Л.А., поради това, че проверката е била насочена само срещу него и също поради този факт е отказал да му бъде извършена кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта му. Посочил е, че при предишни проверки не е отказвал да му бъде извършвана проверка с техническо средство за установяване наличието на алкохол, както и че на процесната дата не е употребявал алкохол нито преди да застъпи на смяна, нито по време на смяна, нито след нейното приключване.

Резултатите от проведената проверка по дисциплинарното производство са оформени в обобщена справка рег. № 316р-17449/07.07.2015 г. до Директора на Областна дирекция на МВР – Плевен (л. 39).В същата се посочва, че от 18.00 ч. на 29.03.2015 г. до 06.00 ч. на 30.03.2015 г. младши инспектор Д.И.Д. – старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към Първо РУ – Плевен е бил назначен в наряд, съгласно седмичен график с рег. № 1772р-3188/2015 г., утвърден от Началника на Първо РУ – Плевен. Съгласно посоченото в докладва записка рег. № 1772р-3734/31.03.2015 г. от ВПД Началник група „ООР” в Първо РУ – Плевен Л.А., на 30.03.2015 г. в 03.15 ч. е извършил проверка на годността за носене на службата от младши инспектор Д.Д., поради системните му нарушения, свързани с явяване на работа в състояние, което не позволява да се изпълняват възложените задачи, причинено от употребата на алкохол. Посочено е, че при извършената проверка са присъствали други служители от Областна дирекция на МВР – Плевен, които са дали писмени сведения. Посочено е още, че видно от кадровата справка на Д. за периода от 1992 г. от назначаването му на държавна служба до момента на изготвяне на обобщената справка, същият е награждаван и има наложени други наказания. Обсъдено е писменото обяснение на Д., както и писмените такива на служителите, присъствали по време на проверката и е прието, че е налице нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР – неизпълнение на заповед, като нарушението е трето поредно на служителя в рамките на една календарна година по смисъла на §1, т.22 от ДР на ЗМВР, и се предлага налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194, ал.2, т.1 и чл.203, ал.1, т.10 от ЗМВР, на основание чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР служебното му правоотношение да бъде прекратено със заповед на Директора на Областна дирекция на МВР – Плевен.

На 08.07.2015 г. (л.46) на Д. е връчена покана за запознаване с обобщената справка, в която е посочено, че същият в срок от 24 часа след запознаването с обобщената справка има право да даде допълнителни обяснения или възражения. Оспорващият се е запознал със справката, за което е положил собственоръчно подписа си и дата 08.07.2015 г. – 11.15 часа (л.43 по делото). Същата  на 16.07.2015 г. в 09.00 ч. е подписана и от Л. В. Л. – служител в Първо РУ – Плевен, упълномощен от Д. да го представлява по дисциплинарното производство. В даденото обяснение от 08.07.2015 г. оспорващият е посочил, че след проведена консултация със служителя Л., посочен като подпомагащ защитата му по воденото дисциплинарно производство, няма да дава допълнителни обяснения и възражения и няма да сочи допълнителни доказателства (л.48 по делото).

На 06.08.2016 г. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 316з-2162 от Директора на Областна дирекция на МВР – Плевен, с която на Д.И.Д., старши полицай в група „Охрана на обществения ред” на сектор „Охранителна полиция” към Първо районно управление – Плевен е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.200, ал.1, т.11, чл.201, ал.1, т.2, чл.197, ал.1, т.6, във връзка с чл.203, ал.1, т.10, чл.204, т.3 и чл.226, ал.1, т.8 от ЗМВР и прекратяване на служебното правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на същата е посочено, че на 30.03.2015 година в 03.15 ч. при извършена проверка в Първо РУ на МВР Плевен е отправено разпореждане към него от впд началник ООР ст. инсп. А. да се подложи на тест за употреба на алкохол с техническо средство и е отказал и не изпълнил разпореждането на прекия си служебен ръководител и това е нарушение на служебната дисциплина – неизпълнение на заповед, но предвид обстоятелството, че това е трето нарушение в рамките на една календарна година – то следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и да бъде прекратено служебното правоотношение. Заповедта е връчена на оспорващия на 07.08.2015 година, жалбата е подадена на 20.08.2015г., в рамките на законния 14-дневен срок за обжалване.

По делото са представени като доказателства сведения от присъствалите служители по време на проверката на 30.03.2015 година, заповеди за налагане на други две дисциплинарни наказания и материали по тези производства. Представен е седмичен график УРИ 1772р-3188/19.03.2015 г. (л. 78) , от който се установява, че на процесната дата оспорващият е бил дежурен в Първо РУ на МВР Плевен и началник му е Т.П. видно и от разпореждане относно разстановка на силите и средствата за изпълнение на ППД за времето от 06.00 ч. на 29.03.2015 г. до 06.00 ч. на 30.03.2015 г., подписано от провелия инструктажа Т.П. на л. 79 по делото.

По делото като свидетел по искане на оспорващия е разпитан впд началник ООР ст. инсп. А. , който посочва, че по време на проверката не е бил на работа, но право да извършава проверка има по всяко време  и това е съгласно длъжностната му характеристика и Инструкцията за патрулно постовата дейност. Посочва, че при наряд служителят е подчинен на оперативния дежурен, а проверката на 30.03.2015 година е била съгласувана с неговия началник устно.  Съдът кредитира показанията на свидетеля като непротиворечиви, ясни и категорични и приема за установено, че при извършване на проверката, разпореждането е дадено от впд началник ООР ст. инсп. А. , който не е бил на работа.

По делото като свидетел бе разпитан и Т.П., който е бил пряк ръководител на оспорващия на 30.03.2015 година, съгласно утвърдения седмичен график. Показанията му са недвусмислени, точни и установяват обстоятелството, че свидетелят е извършил задължителния инструктаж на оспорващия и не е забелязал нищо подозрително, което да налага доклад до командира на отделението и, че оспорващият е отказал да изпълни разпореждането за извършване на проверка за алкохол, дадено от А., който е бил с цивилно облекло.

Разпитан като свидетел е и И.Н. – автопатрул на 30.03.2015 година, който е извикан да присъства на проверката. Същият посочва, че впд началник ООР ст. инсп. А. е бил цивилен и е искал да се извърши проверка за алкохол на оспорващия, който е отказал. Съдът кредитира показанията като обективни и непротиворечиви относно обстоятелството, че впд началник ООР ст. инсп. А. при даване на разпореждането не е бил с униформено облекло и оспорващият е отказал да изпълни разпореждането му.

 При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата, предмет на това производство, е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл.211 от ЗМВР, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган , при спазване на административно-производствените правила –дисциплинарното производство е започнало със заповед  за образуването му въз основа на предложение на началника на Първо РУ на МВР Плевен, като определената комисия е отразила резултатите от проверката в справка, предоставена е възможност на оспорващия да се запознае със справката, като е изложил възражения.

Спазени са сроковете по  чл. 195, ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието - не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган (в този смисъл и ТР№ 2/07.07.2002 г. по ТД № 3/2001 г. на ВАС). В случая обобщената справка е изготвена на 07.07.2015 година и върху нея има резолюция на дисциплинарно-наказващия орган с дата 17.07.2015 година – „запознат” и на 06.08.2015 година е издадена оспорената заповед – при спазване на процесуалните срокове и възражението на оспорващия в тази насока е неоснователно.

Съдът счита, че е спазена установената писмена форма по чл.210, ал. 1  от ЗМВР, но е налице несъответствие с материалния закон.

Дисциплинарната отговорност е реализирана за нарушение на чл. 194, ал. 1, т.1 вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР –неизпълнение на служебни задължения, тъй като Д. не е изпълнил разпореждане/заповед на впд началник ООР ст. инсп. А. да се подложи на тест за употреба на алкохол с техническо средство.

Съгласно  чл. 5, ал. 2 от Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 34 от 12.05.2015 г. и приложима на основание §1 от ПЗР на същата, разпореждането е устно или писмено указание чрез резолюция, издадено от орган на подчинените му държавни служители, което е свързано с изпълнение на функционалните им задължения или със заповед на горестоящ началник. В случая  проверката е извършена на 30.03.2015 година при действието на Инструкция № Iз-2813 от 4.11.2011 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи,(отменена 16.05.2015 г.) и в  чл. 6  са дефинирани понятията „заповед” и „разпореждане”, като в ал. 5 и ал. 6 е регламентирано, че при отказ да се изпълни заповедта/разпореждането следва да бъде последвано от писмено потвърждение от началника да края на служебната смяна. Тези изисквания са възпроизведени и в Инструкцията в сила от 12.05.2015 година в чл. 5. Не се спори, че впд началник ООР ст. инсп. А. е ръководител на оспорващия и е отправил разпореждане до Д. за извършване на проба за алкохол и същият е отказал, тъй като проверката е била тенденциозна , като липсва писмено потвърждение на разпореждането/заповедта до края на смяната на лицето. За  да може служителят да бъде привлечен към дисциплинарна отговорност е било необходимо разпореждането да бъде потвърдено писмено, защото при това обстоятелство, служителят няма право на преценка за неговата правомерност, а отговорността за последиците от изпълнението на заповедта ще бъде единствено на изготвилият я служител. При липса на писмено потвърждение на устното разпореждане или заповед, след неизпълнението му от държавния служител, няма как да се приеме, че на същият следва да бъде наложено дисциплинарно наказание на посоченото по-горе основание.

  Съдът намира, че лицето, дало разпореждането на Д. не е имало  и правомощия за това, тъй като по време на проверката същият не е бил нито дежурен, нито на работа, а както  и самият А. посочи, проверката е била уточнена с неговия началник предварително т.е. не е налице хипотезата на непосредствена опасност или неотложна нужда, като не са приложени доказателства за предварително планиране на тази проверка между ръководния състав на Първо РУ на МВР.  Съгласно представения график на л. 78 по делото Д. е изпълнявал патрулно-постова дейност по време на проверката в сградата на Първо РУ на МВР Плевен, а съгласно чл. 45 от Инструкция № 8121з-929 от 2.12.2014 г. за патрулно-постова дейност, нарядите са подчинени на длъжностните лица, които отговарят за изпълнението на ППД, и на дежурните в ОДЦ/ОДЧ. Липсват писмени доказателства , че О.А. , дал разпореждането на оспорващия, е бил определен за дежурен в ОДЧ на 30.03.2015 година, и свидетелите П. и Н. посочват , че е бил цивилен. Самият А. заявява, че не може да бъде на работа по график, но може да извършва проверка. Съдът намира, че в случая не е налице надлежно дадено разпореждане на оспорващия, което следва да изпълни, тъй като е дадено от лице, което не е на работа на 30.03.2015 година и макар ръководител на Д., то в момента на проверката, А. не е имал правомощие да дава разпореждания и за Д. не възниква задължение да изпълни разпореждането му.В случай, че се приеме, че началникът може винаги да дава разпореждания на подчинените си, ще е налице нарушение на установения принцип, че разпореждания и заповедите се издават само във връзка със службата, а лицето е длъжно да изпълнява същите, само когато е на служба, като и лицето, което дава разпореждания, следва също да е на работа, когато дава разпореждания. Не са приложени доказателства проверката да е наложена от внезапно възникнала опасност при осъществяване на ППД на 30.03.2015 година, самият А. заявява, че проверката е съгласувана с началника му т.е. предварително е решено, че ще бъде извършена такава на Д., но както бе посочено по-горе, липсват писмени данни за провеждането й, а напротив налице е преднамереност на проверката с оглед наличието на други наказания за употреба на алкохол от оспорващия при осъществяване на служебните му задължения. Предходните наказания не дават основания да бъде извършена проверка само на оспорващия от неговия началник, който обаче не е разполага с такива правомощия, тъй като не е на работа.

Предвид горепосоченото съдът намира, че издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващия за присъждане на разноски, представените доказателства за извършени такива и на основание чл.  143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че ОД на МВР Плевен следва да заплати на Д.И.Д.,***, разноски в размер на 460 лева – 450 договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат съгласно  договор за правна защита и съдействие на л. 4 по делото и 10 лева държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, пети състав,

 

 

РЕШИ:

 

Отменя заповед № 316з-2162/06.08.2015 г. на директора на Областна дирекция на МВР – Плевен, с която на Д.И.Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено служебното правоотношение в МВР.

Осъжда ОД на МВР Плевен да заплати на Д.И.Д.,***, разноски в размер на 460 лева

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: