ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1079

гр. Плевен , 24.08.2015 г.

Административен съд-гр.Плевен, VІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти август две хиляди и петнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №710 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано въз основа на искова молба с вх.№2756/20.08.2015 год. от Д.С.П., изтърпяващ наказание в затвора Белене срещу Окръжна прокуратура гр.Русе, срещу Апелативна прокуратура гр.Велико Търново, срещу Върховна касационна прокуратура гр.София, срещу Главния прокурор на Република България, като е заявена цена на иска двеста и петдесет хиляди евро за всеки ответник поотделно.

Твърди се в исковата молба, че ответниците, със своите незаконни действия са причинили големи вреди на ищеца – „13 години лежано 60 процента увреждане” . Не са му възобновили делото НОХД 191/2003 г. на Окръжен съд Русе, въпреки че законът ги задължава – чл.422 ал.1 т.1,2,3 от НПК, защото трима от най-важните свидетели очевидци по делото не са разпитвани въобще, въпреки искането на ищеца. Твърди, че това е престъпление и за да го осъдят незаконно, са използвали двама лъжливи свидетели, които излъгали, че са го видели как убива жена си, че от 9 години са му били съседи. Твърди, че за да го осъдят незаконно, „престъпно са ми сложили 27 удара с нож, отрязан врат, вена и артерия по особено жесток и мъчителен начин, но тези рани не са мои, а са полицейски, убийството е полицейско” .

Въз основа на така заявените в исковата молба факти и обстоятелства, настоящият състав на съда приема, че е сезиран с иск за обезщетение за вреди от действия на органи на прокуратурата, постановили отказ за възобновяване на наказателно дело, водено срещу ищеца, по което има постановена влязла в сила присъда, по която ищецът изтърпява наложеното му наказание.

 На възобновяване по реда на НПК подлежат влезлите в сила присъди. Съобразно чл.420 от НПК,  искане за възобновяване на наказателно дело по чл. 422, ал. 1, т. 1 - 3 може да направи окръжният, съответно военният прокурор, ръководителят на специализираната прокуратура, а по чл. 422, ал. 1, т. 4 - 6 - главният прокурор. Осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл. 78а от Наказателния кодекс, може сам да направи искане за възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5.  

Основанията за възобновяване са разписани в разпоредбата на чл.422 от НПК и са следните:  1. някои от доказателствата, върху които се основава присъдата, решението, определението или разпореждането, се окажат неистински; 2. съдия, съдебен заседател, прокурор или разследващ орган е извършил престъпление във връзка с участието си в наказателното производство; 3. чрез разследване се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил присъдата, решението, определението или разпореждането, и имат съществено значение за делото; 4. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за делото; 5.са допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 по съдебни актове по чл. 354, ал. 2, т. 2 и ал. 5, както и по присъди, решения и определения, непроверени по касационен ред по жалба или протест на страната, в чийто интерес се предлага отмяната; 6. е допусната екстрадиция в случай на задочно осъждане при дадена гаранция от българската държава за възобновяване на наказателното дело - за престъплението, за което екстрадицията е допусната. Обстоятелствата по ал. 1, т. 1 и 2 се установяват с влязла в сила присъда, а когато не може да се постанови присъда - чрез разследване.

Искането за възобновяване на наказателно дело на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 се разглежда от съответния апелативен съд, когато актът по чл. 419 е постановен от районен съд или от окръжен съд като въззивна инстанция, с изключение на новите присъди. Извън случаите по ал. 1, искането за възобновяване на наказателното дело се разглежда от Върховния касационен съд. Искането се подава чрез съответния първоинстанционен съд, който незабавно връчва препис от него на прокурора, осъдения или оправдания, а делото изпраща на съответния апелативен съд или на Върховния касационен съд. Делото се разглежда в открито заседание. 

Когато намери искането за възобновяване за основателно, съдът може да: 1. отмени присъдата, решението, определението или разпореждането и да върне делото за ново разглеждане, като посочи стадия, от който трябва да започне новото разглеждане на делото; 2. отмени присъдата, решението или определението и да прекрати или да спре наказателното производство, а в случая на чл. 24, ал. 1, т. 1 - да оправдае подсъдимия в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда; 3. измени присъдата, въззивното решение или новата присъда в случаите, когато основанията за това са в полза на осъдения. В случаите на чл. 423, ал. 1 производството се възобновява и делото се връща в стадия, когато е започнало задочното производство.

Анализирайки цитираните разпоредби от НПК, регламентиращи производството по възобновяване на влезли в сила присъди, се налага извод, че дейността на съответната прокуратура, компетентна да направи предложение за възобновяване, представлява типична правораздавателна дейност, дейност по осъществяване на същинските, типични правомощия на прокуратурата. Тази дейност по иницииране на производства по възобновяване не е и не може да се квалифицира като административна дейност, поради което и предявеният иск не може да се квалифицира като такъв по чл.1 от ЗОДОВ. В настоящия случай искът на П. е подаден по повод действия на Прокуратурата на РБ във връзка с изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", а не срещу орган на прокуратурата, който действа в качеството си на административен орган. Съгласно Глава VI от Закона за съдебната власт прокурорът е орган на съдебната власт, изпълняващ определени от закона правозащитни функции и като такъв не попада в приложното поле на § 1 от ДР на АПК. Когато действат като правозащитни органи, прокурорите не осъществяват административна дейност и постановените от тях актове в тази връзка не са административни актове по смисъла на АПК, с оглед на което преценката относно законосъобразността им е извън рамките на контрола по реда на АПК. Щом като актовете не се контролират за законосъобразност по реда на АПК, то и реда за обезщетяване на причинените от тези актове вреди не е този по чл. 203 и сл. от АПК, съответно - чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от ЗОДОВ.

Ето защо законосъобразността на действията на съответната по степен прокуратура, свързани с отказ да се инициира производство по възобновяване на влязла в сила присъда, не могат да бъдат преценявани на плоскостта на исковото административно производство по чл.1 от ЗОДОВ, предвид, че  съгласно чл. 1 от ЗОДОВ държавата и общините носят отговорност за причинени на граждани и юридически лица вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при, или по повод изпълнение на административна дейност, в които случаи исковете се разглеждат по реда на АПК, като компетентен съд е административният съд.

Съгласно чл. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за вреди, причинени на гражданите от разследващите органи, прокуратурата или съда от изчерпателно изброени незаконни актове и действия на посочените органи ,вкл. и налагане на наказание по Наказателния кодекс/чл. 2, т. 4 /, като, по аргумент от чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, както и по аргумент от чл. 128, ал. 1, т. 5 от АПК и чл. 203, ал. 1 от АПК, разглеждането на тези искове е извън компетентността на административните съдилища, и е в компетентността на общите граждански съдилища.

Претенцията, предмет на производството по настоящето дело е за вреди, причинени на ищеца от правораздавателен орган – в случая се твърди, че това е Окръжна прокуратура гр.Русе, Апелативна прокуратура гр.Велико Търново, Върховна касационна прокуратура гр.София, Главният прокурор на Република България, при осъществяване на правораздавателна дейност, т. е налице е претенция за обезщетение по чл. 2 от ЗОДОВ, производствата по който са извън компетентността на административния съд и са в компетентността на общия граждански съд- в случая, с оглед размера на иска- 250 000 евро/ 500 000лв./за всеки ответник поотделно- Окръжен съд. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес на увредения. Налице е изборна местна подсъдност, като ищецът, предявявайки иска си пред Плевенския административен съд/ макар и родово некомпетентен/ е изразил воля производството да бъде извършено от съда по неговия настоящ адрес-***, респ. компетентен е Окръжен съд- Плевен.

По така изложените съображения настоящият съд намира, че не е компетентен да се произнесе по допустимост и основателност на предявения от Д.С.П. иск срещу Окръжна прокуратура гр.Русе, Апелативна прокуратура гр.Велико Търново, Върховна касационна прокуратура гр.София, Главния прокурор на Република България, причинени му от последните, поради което следва да прекрати образуваното производство и да изпрати делото по подсъдност на надлежния съд- Окръжен съд Плевен.

Воден от горното и на осн. чл. 135, ал. 2 от АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 710/2015г. на Административен съд- Плевен и ИЗПРАЩА ДЕЛОТО ПО ПОДСЪДНОСТ на Окръжен съд- Плевен.

Определението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ: