О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 220

гр.Плевен, 11 Февруари 2015 год.

Административен съд-гр.Плевен, първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Калина Пецова

при секретаря А.Х., като разгледа докладваното от съдия Пецова административно дело №699 по описа на Административен съд-Плевен за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е жалба от П.Х.Д. ***. В жалбата се твърди, че на 15.02.2013 год. е подал молба с вх.№94П-205-1(9), с която е поискал да бъде вписан в гробния картон на гробно място в Горноплевенските гробища, парцел 1, редица VIIгроб №5, издаден от СП „Комунални услуги” при ГНС Плевен, в качеството му на наследник на майка му Н. Р. Д., починала на 10.02.1958 година. Твърди, че община Плевен е отказала да впише жалбоподателя в качеството му на наследник в гробния картон наред с останалите наследници или да ги заличи и да го остави вписан като единствен наследник. Твърди, че на 22.02.2013 год. е изтекъл 7 дневния преклузивен срок да бъде извършено това вписване от община Плевен, поради което е подал жалба срещу това бездействие на общината. Моли съда да признае искането му да бъде вписан като наследник в горния гробен картон.

В изпълнение на съдебно разпореждане жалбоподателят е направил уточнение, че оспорва бездействието на кмета на община Плевен „по чл.3, ал.3 от ЗЗЛД” и че кмета следва да извърши вписването в гробния картон независимо от гр.дело №2201/97 год.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа искането си да бъде задължен кмета на община Плевен да впише П.Д. в процесния гробен картон като единствен наследник на В. М. С..

Ответникът-Кметът на община Плевен в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Административен съд Плевен, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 15.02.2013 год. жалбоподателят е подал Заявление с вх.№94П-205-1-9/15.02.2013 год. до Община Плевен, в което е посочил, че съгласно удостоверение по ч.гр.д 364/2013 год. е приел наследството, оставено от Н. Р. Д. и прилага гробен картон на гробно място в Горноплевенските гробища, парцел 1, редица VII, гроб №5, издаден от СП „Комунални услуги” при ГНС Плевен. Моли да се впише в гробния картон името на наследника, приел наследството на Н. Д. и неговия точен адрес.

От Община Плевен до молителя е изпратен отговор с изх.№РД-94П-205-1/21.02.2013 год., че поставените от него въпроси многократно са обсъждани и изяснени в предходни писма, не са налице нови факти и нови доказателства, водещи до промяна в обстоятелствата и затова не се налага промяна в дадените становища. На това основание е отказано преразглеждане на въпросите, поставени от молителя. Няма данни дали и кога това писмо е получено от жалбоподателя.

На 01.05.2013 год. до П.Д. е изпратено следващо писмо от община Плевен, в което е посочено, че въпросът относно носителите на ограничено право на ползване на гроб №5 в Горноплевенските гробища, парцел 1, редица VII е окончателно решен с влязло в сила решение №1375/14.03.2001 год. по гр.дело №490/2000 год. по описа на ВКС, според което правото на ползване на гробно място е ограничено вещно право и не е от кръга на наследствените права, които се придобиват автоматично при приемане на наследството. Посочено е още, че след като през 1989 година в гроб №5 са положени тленните останки на В. М. Ф. (С.)-баба на молителя, плащането за вечно ползване е извършено от Г. Р.-чичо на молителя, а впоследствие в същото гробно място са погребани И. Н. и Г. Р., а по отношение на П.Д. са отпаднали всякакви права на гробоползване на процесното гробно място.

На гърба на л.6 от настоящото дело е приложен Гробен картон от СП”Комунални услуги” при ГНС-Плевен за предоставено право на ползване на гробно място в Горноплевенски гробища парцел №1, редица VІІ, гроб №5.

Под №1 в картона е вписано името на Н. Р. Д., погребана на 10.02.1958 год., вписан е на същия ред още № на фактура (1019), заплатена такса в размер на 140 лева, срок на наемане на гробното място-до 10.02.1966 год. и името на наследника-Х. Д., който ще се грижи за гроба.

Под №2 в картона на следващ ред отново е записано името на покойната Н. Р. Д., като е отбелязано извършено плащане на сума в размер на 194 лева по фактура №4170/13.05.1959 год. и е променен срока на наемането-„вечно”, а в графа „наследници или лицето, което ще се грижи за гроба” е вписана В. М.Ф..

Под №3 е извършено ново вписване в картона. Отбелязано е извършено погребение на 22.01.1989 год. на лицето В. М. С., отбелязан е срок на наемане-вечно, вписано е като наследник или лице, което ще се грижи за гроба Г. Р. Н..

С решение от 21.04.1998 год. по гр.дело 2201/1997 год. ПРС е отхвърлен като неоснователен и недоказан искът с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, предявен от бащата на настоящия жалбоподател Х. Ц. Д. срещу Г. Р. Н. и община Плевен, постановено по иск за прогласяване на нищожност по отношение на ответниците на вписванията под №3 в гробищния картон на СП „Комунални услуги” гр.Плевен за предоставено вечно право на ползване на гробно място №5, парцел I, редица VII в гробище „Мара Денчева” гр.Плевен на покойната В. М. Ф., както и вписване като правоимащ по наследство на това право на Г. Р. Н., както и искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че Х. Ц. Д. има право на вечно ползване на процесното гробно място. Решението на ПРС е потвърдено с решение на Окръжен съд Плевен по гр.дело №637/1999 год. и , а последното –оставено в сила с решение №1375/2001 по гр.дело №490/2000 год. на ВКС. Оставено е без уважение и искане за отмяна на горните влезли в сила съдебни решения, с решение №124/2013 год. по гр. дело 1982/2013 год. на ВКС.

На л.94 от делото е приложен горния гробен картон, в който е извършено дописване, както следва: На основание удостоверение 001561 (датата и годината не се четат добре) остават да се грижат за гробното място А. и П. Х. Д.-син и дъщеря, с адрес XXXX, а съгласно решение 1375/14.03.2001, със срок на наемането „вечно” в полза на Г. Р. Н. - YYYY.

По делото е приобщено и удостоверение по ч.гр.д. 3868/2013 год. на л.28, от което се установява, че П.Х.Д. , приема наследството на В. М. С., починала на 21.01.1989 год. Видно от писмо от община Плевен №ЕСГРАОН-94-241/12.12.2006 год. на л.49, имената В. М. С. и В. М. Ф. са имена на едно и също лице.

По делото е приобщено и Определение №1700/12.12.2014 год. на ПОС по ч.гр.д. №1096/2014 год., от мотивите на което се установява, че по гр.д. №3964/2013 год. на ПРС, по молба на П.Д. по чл.51 от ЗН съдът е разпоредил вписване в особената книга на съда, че останалите наследници, вкл. и В. Н.-единствен наследник на Г. Р. Н., са изгубили право да приемат наследство.

Видно е от удостоверение за наследници на В. М. С. на л.31 от делото, че същата е починала на 21.01.1989 год. и е оставила за наследници: 1. Дъщеря Н. Р. Д., починала на 09.02.1958 год. и оставила син П.Х.Д. и дъщеря А. Х. Ж.; 2. Син И. Р. Н., починал на 21.06.1999 год. и оставил съпруга Я. М. Н., син Р. И. Н. и дъщеря Н. И. Н.; 3. Син Г. Р. Н., починал на 10.09.2011 год. и оставил син В. Г. Н..

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед изрично заявените твърдения на жалбоподателя в подадените от него първоначална и уточняваща жалби, същият оспорва „бездействието” на кмета на община Плевен да впише в гробния картон на гробно място №5 в Горноплевенските гробища, парцел 1, редица VII, издаден от СП „Комунални услуги” при ГНС Плевен, името на настоящия жалбоподател П.Х.Д. в качеството му единствен наследник на В. М. С.. Тази претенция е недопустима, по следните съображения:

Правото на ползване на гробно място се предоставя от съответната Община, стопанисваща гробищните паркове на своята територия, на отделно физическо лице. За ползването на гробно място в полза на общината се заплаща местна такса по смисъла на чл.6, ал.1, б.”ж” от ЗМДТ, регламентирана в закона като такса за „откупуване на гробни места”. С разпоредбите на чл.120 и сл. от закона, задължението за заплащане на таксите е диференцирано в зависимост от срока на ползване и вида на гробното място. Конкретният размер на таксата за всяка община се определя с Наредба на Общинския съвет, издадена на основание чл.8 от ЗМДТ. По делото е приобщена издадената по законова делегация Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Плевен. Съобразно законовите и подзаконовите разпоредби във връзка със заплащането на таксите за гробни места, се налага извод, че предоставянето на гробно място съставлява облигационно правоотношение между съответната община и отделното физическо лице. Аргумент в тази посока са употребяваните термини както в закона, така и в наредбата-„ползване” на гробни места. Касае се не за вещно, а за облигационно право на ползване върху определено гробно място, съставляващо гражданско-правна сделка, сключена между равнопоставени субекти, по силата на която едно лице, респ. неговите наследници придобива право за определен срок, респ. завинаги да ползва/т това гробно място срещу заплащане на определена цена на общината, стопанисваща съответния гробищен парк. За действителност на сключената между страните сделка законът не изисква формален акт . Достатъчно е да съществува документ, удостоверяващ плащане на насрещната престация по сделката- цената на предоставеното право на ползване. В конкретният случай, както Х. Д., така и В. М. С. са заплатили цена срещу която са придобили право на ползване върху едно и също гробно място. Х. Д. е заплатил определената такса за придобиване право на ползване върху гробното място, но за определен срок посочен в гробищния картон – до 10.02.1966 г. Със заплащането на тази такса за него е възникнало правото да ползва гробното място за определения срок, но не и за вечно ползване, доколкото той не е заплатил определената такса за придобиване вечно право на ползване. Съгласно чл. 59 от ЗС, правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя, освен ако не е учредено за по- кратък срок. В конкретният случай е налице втората хипотеза – учредено в полза на Х. Д. за определен срок – до 10.02.1966 г. право на ползване, като с изтичането на този срок учреденото право в полза на Х. Д. автоматично се прекратява, без да е необходимо изпълняването на други условия. По делото няма данни по време на теченето на този срок Х. Д. да е заплатил такса за придобиване на вечно право на ползване върху процесното гробно място, ерго да е придобил вечно право на ползване, от което да могат да се ползват само неговите наследници, в т.ч. настоящия жалбоподател. Тази такса е била заплатена от майката на починалата съпруга на Х. Д. – В. Ф. в размер на 194 лева, поради което тя е придобила правото на вечно ползване на гробното място, в качеството й на лице в кръга на близките на починалата Н. Д. (дъщеря на В. Ф. и съпруга на Х. Д.). С оглед на това, по отношение на гробно място № 5, парцел І, редица VІІ, в гробище „Мара Денчева” – Плевен е било учредено право на ползване на две лица – 1. През 1958 г. на Х. Ц. Д., който е заплатил такса за срочно право на ползване върху гробното място, със срок до 10.02.1966 г. и 2. През 1959 г. в полза на В. Ф. (майка на починалата преди нея Н. Д.), която е заплатила такса за придобиване на вечно право на ползване. Следователно, за времето от 1959 г. до 1966 г. право на ползване са имали двете лица едновременно, а след 1966 г. е било прекратено правото на ползване на Х. Ц. Д. с изтичане на срока му и е останало само правото на ползване на В. Ф., което тя е упражнявала до смъртта си през 1989 г. Това право съгласно чл. 27, ал. 2 от Правилника за погребенията в сила от 01.01.1971 г., макар и откупено преди влизането в сила на този правилник, се запазва и при действието на този Правилник за погребенията, като се запазва и за наследниците на лицата, които са откупили гробното място за вечни времена, като е налице забрана само за тези наследници да продават или да преотстъпват на други лица гробното място, което е откупено за вечни времена. Това запазване на откупеното за вечни времена право върху гробното място е уредено изрично в чл. 28 от Правилника за погребенията, като изключение от режима на правото на ползване, създаден с чл. 59 от ЗС, според който правото на ползване се погасява със смъртта на ползвателя. В Правилника за погребенията, откупеното право за вечни времена върху гробното място се запазва и за наследниците на лицето, което е откупило гробното място за вечни времена. В конкретният случай такъв наследник на В. Ф. е Г. Р. Н., който е записан в гробищния картон като наследник, който ще упражнява правото за вечни времена върху гробното място, където е погребана неговата наследодателка - майка му В. Ф.. Следователно, правоимащ по силата на правото на наследяване върху това гробно място след смъртта на В. Ф. е станал нейният син Г. Р. Н. на основание наследственото правоприемство по аргумент от Правилника за погребенията, както и на собствено основание, тъй като видно от вписването в гробния картон под № 3 е вписано, че през 1989 г. Г. Н. е заплатил отново за вечно ползване гробното място. Ето защо и след смъртта му през 2011 г., която е установена с удостоверение за наследници на лист 31 от делото, ползвател на гробното място за вечни времена по силата на наследственото правоприемство е станал сина му В. Г. Н.. И това е станало в качеството му на наследник на Г. Р. Н., който преди него е притежавал правото на вечно ползване на гробното място, а не в качеството му на наследник на В. М. С.. За това е без правно значение за правата на настоящия жалбоподател както факта, че всички наследници на В. М. С., в това число и В. Н., са изгубили правото да приемат наследството на В. С.(Опр. по гр. д. № 1096/2014), така и факта, че П.Д. единствен от всички наследници е приел наследството на В. М. С. (удост. на л. 28). Ето защо, ползвател за вечни времена на гробното място се явява В. Г. Н., който е придобил правото си да бъде вписан в картона като ползвател за вечни времена на основание наследственото правоприемство от баща си Г. Р. Н., но не и от баба си В. М. С.. В този смисъл са и мотивите на постановеното решение по гр.д № 637/1999 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решението на ПРС по гр. д. № 2201/1997 г. и което се ползва със сила на пресъдено нещо.

Ето защо, за вписването в картона на определено лице като ползвател не е необходимо издаването на административен акт от страна на кмета на общината. Вписването се извършва от длъжностно лице и представлява техническа функция, а правното основание не е волеизявление на кмета на общината, а влязлото в сила решение на ПРС и наследственото правоприемство на основание разпоредбите на нормативен акт, определящи друго лице, а не жалбоподателя като правоимащ. Характера на дейността по вписването на ползвателя на гробното място като техническа налага извод, че не е налице бездействие на кмета на общината да извърши такова вписване, тъй като той няма такова задължение. Ето защо липсва задължение за издаване на индивидуален административен акт, респективно мълчалив отказ или бездействие за издаване на такъв. Искането на жалбоподателя е лишено от предмет, поради което жалбата на П.Д. се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане.

Воден от горното и на основание чл.159, т.1 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, с което е даден ход по съществото на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.Х.Д. *** против бездействието на кмета на община Плевен „по чл.3, ал.3 от ЗЗЛД” да извърши вписването на П.Х.Д. като ползвател в гробния картон на гробно място в Горноплевенските гробища, парцел 1, редица VIIгроб №5, издаден от СП „Комунални услуги” при ГНС Плевен, в качеството му на наследник на В. М. С..

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №699 по описа на АС-Плевен за 2013 год..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС на РБ в 7 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

ПРЕПИСИ от определението да се изпратят на жалбоподателя и на кмета на Община Плевен.

СЪДИЯ: