РЕШЕНИЕ № 13

гр. Плевен, 19 Януари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – шести състав, в открито съдебно заседание на осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:   

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Ц.Д., като изслуша докладваното от съдията Арабаджиева административно  дело № 694 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 15, ал.9 и чл.31, ал.1, т.1 и ал.4 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на С.Г.П. ***, ЕГН **********, чрез адв. Г. от САК, срещу Заповед №24 от 15.07.2014 г. на Кмета на община Кнежа, с която на основание чл.31, ал.1 и ал.4 от ЗУТ е отказано да се одобри изменение на подробен устройствен план /ПУП/ - план за регулация /ПР/, делба на урегулиран поземлен имот /УПИ/ ХХІХ -1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр.Кнежа, община Кнежа, област Плевен.

В жалбата се сочи, че заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Твърди, че с писмо от Плевенския окръжен съд /ПлОС/ изх.№ 960/24.02.2014 г., съгласно определение на същия съд №251/21.02.2014 г. по гр.д. №299/2013 г. по описа на ПлОС и във връзка с чл.134, ал.2, т.7 от ЗУТ е направено искане от съда за изработване на ПУП-ПР на процесния делбен парцел. Твърди, че в производството по чл.201 ЗУТ главният архитект на общината е следвало да се произнесе по допустимостта на проекта за делба и да изпрати мотивираното си становище на делбения съд – в случая ПлОС. Когато имотът е поделяем, главният архитект с мотивирано предписание до страните нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на плана влиза в сила по реда на чл.15, ал.6 ЗУТ и се прилага след влизане в сила на съдебното решение за делба. Когато УПИ е неподеляем, главният архитект изпраща своето становище на съда в 14-дневен срок от постъпване в общината на искането. Съдът го разглежда и когато прецени, че становището е необосновано и не са налице пречките по чл.201, ал.2 ЗУТ за разделяне на УПИ, с определение дава задължителни указания за изменение на плана за регулация по реда на чл.201, ал.3 ЗУТ. Твърди, че процесната заповед е издадена в нарушение на нормата на чл.201 ЗУТ – с нея се отказва одобряването на изменение на ПУП-ПР на УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр.Кнежа, община Кнежа. Сочи, че УПИ е съсобственост на И.Х.П., В.Ц.П., С.Г.П. и С.С.П.. Заповедта е мотивирана с чл.31, ал.4 във вр.ал.1 от ЗУТ. Същата е извън правомощията на кмета, доколкото делбеният съд осъществява контрол върху законосъобразността на становището на главния архитект на общината и в компетентност на делбения съд е да реши относно поделяемостта или не на имота, съответно съобразеността на ПУП-ПР с правните норми.  Алтернативно претендира, ако не се приеме за нищожен, актът да се отмени като незаконосъобразен. Счита същия за  неправилен, тъй като се основава на текст от ЗУТ, който регламентира отстоянията между сгради, предвидени за застрояване, т.е. още неизградени такива. В случая проектът е изработен за парцел с вече изградени, съществуващи сгради, ниско жилищно застрояване, като целта на изменението е да се определят границите на двамата съсобственици във вече съществуващия и застроен парцел, без да се променят границите на парцела. Счита, че е следвало да се приложат чл.36, ал.1 и следващите от ЗУТ. Моли да се прогласи за нищожна, алтернативно да се отмени като незаконосъобразна заповедта, като се дадат указания на общината за изработване на ПУП-ПР за делбения имот.

От ответника – кметът на община Кнежа, е постъпил писмен отговор по жалбата, чрез юрк. Б., наименован “отговор на искова молба” /л.л.102,103/. В същия се сочи, че жалбата е процесуално допустима, тъй като С.Г.П. е адресат на заповедта и с нея се засягат негови законни интереси, но е неоснователна. Твърди, че заповедта е издадена от компетентен орган съгласно чл.129, ал.2 ЗУТ, доколкото изменението на ПУП-ПР обхваща само един УПИ - УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр. Кнежа, област Плевен. Сочи, че заповедта е издадена на основание чл.201 ЗУТ, като е налице висящо дело за съдебна делба на УПИ с цел образуване на нови УПИ. Делбеният съд е изпратил Определение по гр. дело №299/2013 по описа на ПлОС, придружено със заключение на тройна съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Изискал е от главния архитект на общината становище по въпроса за поделяемостта на имота, съгласно заключението на ВЛ по СТЕ. Главният архитект на общината е депозирал становище в насока на техническа възможност за разделяне на УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр. Кнежа на два самостоятелни УПИ, като е изпратил мотивирано предписание до съда и страните, с което им нарежда да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Сочи, че УПИ е поделяем при игнориране от страните на чл.201, ал.2 ЗУТ – предвид разположението на смесената сграда и достъпа до нея. Позовава се на чл.201, ал.2 ЗУТ, според който урегулираните поземлени имоти са неподеляеми, когато не може да се изготви проект за разделянето им на две или повече части, без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи и без да се създават урегулирани поземлени имоти с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване за разделяния имот характер и начин на застрояване. Счита, че внесеният за разглеждане проект за изменение на ПУП-ПР не отговаря на изискванията на чл.31, ал.4 във вр. с ал.1 от ЗУТ, съгласно който разстоянията между две жилищни сгради през страничната граница на съседни урегулирани поземлени имоти е сборът от изискващите разстояния на всяка от сградите до границата между имотите, а при ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м. В предложения ПУП-ПР разстоянието по пограничната линия е 2,22 м, което е под нормативните изисквания за отстояние. На това основание ЕСУТ при община Кнежа е взел решение за връщане на проекта, а кметът е издал Заповед №24 от 15.07.2014 г., с която се отказва изменение на ПУП-ПР на УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр. Кнежа. Моли да се постанови решение, с което да се отхвърли жалбата, и да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание по съществото на спора, жалбоподателят С.Г.П. се явява лично и с адвокат И. Ц. от Адвокатска колегия гр.Плевен с пълномощно по делото. Последният счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбата е основателна и особено като се има предвид експертизата, в която вещото лице С.И.С. отговаря на последния въпрос. Счита, че когато са налице съществуващи сгради забраната, която се цитира в заповедта по чл.31, съобразно чл.36 е невалидна. Изискват се 2 м разстояние, линията минава точно между сградата, а действителното отстояние между двете сгради е 2,20 м. Другата страна на къщата на източната страна – до оградата към парцел ХХVІІІ-1758 към улицата е под 2 метра разстоянието. Счита, че така, както са били установени парцелите, са били направени правилно. Отказът е незаконосъобразен и моли да се отмени, като се уважи жалбата. Моли да се присъдят в полза на жалбоподателя направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Кметът на Община Кнежа в  съдебно заседание, не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Заинтересованите страни И.Х.П. и В.Ц.П. се явяват лично и се представляват от адвокат П.П. от Адвокатска колегия – гр.Враца с пълномощно на л.106 от делото. Същият от името на своите доверители моли да се остави жалбата без уважение като неоснователна, като се  съобразят императивните норми на ЗУТ, който е дал възможност при делба да се намалят отстоянията до граничната линия на новообразуваните парцели. Позовава се на заключението на вещото лице, според което  тези отстояния не отговарят на нормите, поради което жалбата се явява неоснователна. Претендира да се присъдят разноските на доверителите му.

            Заинтересованата страна С.С.П. не се явява и  не се представлява  в съдебно заседание и не ангажира становище по спора.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и  извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С влязло в сила решение №48 от 19.05.2012 г. по гр.дело №301/2011 г. по описа на РС Кнежа, постановено по първа фаза от делбата /л.л.56-57/ е установено, че УПИ ХХІХ -1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр.Кнежа следва да се раздели между следните съсобственици по квоти, както следва: С.Г.П. 3/12 ид.части, С.С.П. 1/12 ид. части, И.Х.П. 4/12 ид. части и В.Ц.П. 4/12 ид.части. По настоящето дело са приобщени и нотариалните актове, удостоверяващи правата на собственост върху УПИ /л.л.58-59/. По втората фаза на делбата по същото гр.дело е постановено решение №10 от 25.01.2013 г. /л.л.91-93/. Това последващото решение по делбата е обжалвано, като е образувано в.гр.дело №299/2013 по описа на ПлОС. Кметът на община Кнежа е изпратил писмо до ПлОС, във връзка с искането от ПлОС по гр.д.299/2013, в което сочи, че има техническа възможност съобразно разпоредбите на ЗУТ УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр.Кнежа да бъде разделен на два самостоятелни имота /л.53/. Към писмото е приложена скица – предложение /л.54/. Приложено по настоящето дело е определение №251/21.02.2014 г. по същото въззивно гр.дело /л.63/, от което е видно, че делото на ОС е върнато във фазата на съдебното дирене, дадена е възможност на гл.архитект на община Кнежа да даде предписание на съсобствениците на процесния УПИ – страни по делото да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. До община Кнежа е изпратено писмо от ПлОС съгласно определението /л.55/, с което е дадена възможност да се даде мотивирано предписание до съсобствениците на УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр.Кнежа да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. С мотивирано предписание от 06.03.2014 г. главният архитект на община Кнежа /л.л.13,14/ е наредил на съсобствениците на УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр. Кнежа да поискат от кмета на общината да разреши изработването на изменение на ПУП-ПР, делба на този имот. Такова искане е постъпило на 03.04.2014 г. в общината само от двама от съсобствениците - С.Г.П. и С.С.П. /л.15/. Към искането е приложено и заключение на СТЕ по в.гражданско дело 299/2013 на ПлОС за делба /л.л.48-50/, с приложена схема за делба, като е посочено в това заключение, че това е възможно “при игнориране от страните по делото на разпоредбите на ЗУТ - чл.201, ал.2 и други”. Със заповед №9/24.04.2014 г. на кмета на общината /л.7/ е разрешено изработването на изменение на ПУП-ПР на действащия ЗРП на гр.Кнежа, одобрен със заповед №8 от 06.01.1987 г. на ОНС-Враца. Изработен е проект с инвеститор С.Г.П. за ПУП-ПР – делба на УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр. Кнежа с площ 2068,05 кв.м, на нови УПИ – УПИ ХХІХ-1758 с площ 1378,70 кв.м, лице от 12,22 м и УПИ ХХХVІІІ-1758 с площ 689,35 кв. м и лице 11,20 м. Към същия проект са приложени обяснителна записка, кадастрална скица, трасировъчен план и скица-проект /л.л.8-12/. Приложен е и координатен регистър /л.32/. Срещу този проект в общината са внесени писмени възражения от двама от съсобствениците - И.Х.П. и В.Ц.П. /л.л.133,134/. Внесеният проект е бил разгледан на заседание от 26.06.2014 г. на ЕСУТ на община Кнежа, за което е съставен протокол /л.л.36-40/. С решение ЕСУТ е приел, че проектът не отговаря на изискванията на чл.31, ал.4 във вр. с ал.1 ЗУТ – относно разстоянието между две съседни сгради през страничната граница на УПИ. Процесната заповед, с която е постановен отказ, е издадена на 15.07.2014 г. /л.л.5,6/. На 28.07.2014 г. е подадена жалбата до съда, видно от вх.№ на органа /л.л.2-4/. Тази заповед е предмет на оспорване в настоящето съдебно производство.

От фактическа страна е установено още, че за строежа на къщата, собственост на заинтересованите стрини И.Х.П. и В.Ц.П., са налице строителни книжа /л.л.141-144/.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице /ВЛ/ С.И.С. - строителен инженер. Съгласно заключението на същата /л.л.129,130/, с проекта за делба на УПИ ХХІХ - 1758 в стр.кв. 100 по ЗРП на гр. Кнежа с площ 2068,05 кв.м се образуват два нови парцела, като следва: УПИ ХХІХ-1758 с площ 1378,70 кв.м и УПИ ХХХVІІІ-1758 с площ 689,35 кв. м, като не са спазени техническите изисквания на чл.31, ал.4, във връзка с чл.31, ал.1, т.1 от ЗУТ, тъй като разстоянието между двете жилищни сгради, разположени на уличната регулация трябва да бъде 6,00 метра, а то е 2,22 метра. Като се съобрази отклонението от нормата на чл.31, предвидени в чл.36 ЗУТ, разстоянието между заварените сгради в двата новообразувани имота трябва да бъде 4,00 метра /ВЛ се поправя в о.с.з., че е налице техническа грешка в посочените 2,00 метра в писменото заключение, вярното е 4,00 метра/, а то в действителност е 2,22 метра. В о.с.з. ВЛ уточнява, че разстоянието между двете сгради, които са на уличната регулация, намалява в дълбочина на имота. В о.с.з ВЛ изразява и мнение, че отстоянията следва да се съобразяват при бъдещо застрояване, но не и при заварено.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок. Жалбата е подадена на 28.07.2014 г., видно от вх.№ на органа /л.2/, като заповедта няма данни кога е съобщена, но е издадена на 15.07.2014 г. /л.5/, поради което жалбата, подадена на 28.07.2014 г. е в срок. Следва да се посочи, че съгласно чл.15, ал.6 ЗУТ, заповедта за одобряване на плана за регулация, с който се променят границите между урегулирани поземлени имоти по реда на ал. 3, влиза в сила с издаването й и се съобщава на заявителите. По аргумент на противното, заповедта, с която се отказва промяна на границите, не влиза в сила и подлежи на обжалване. Такава заповед – като процесната, засяга правата и интересите на лицата, поискали издаването и, поради което подлежи на обжалване. В този смисъл е и  Решение № 3949 от 21.03.2014 г. по адм. д. № 16759/2013 на Върховния административен съд.

Разгледана по същество,  жалбата е неоснователна.

Процесната заповед е издадена Кмета на община Кнежа, компетентен съгласно чл.135, ал.1 и 3 ЗУТ вр. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ да издава заповеди, с които се изменя ПУП. В тази връзка съдът отбелязва, че главният архитект само дава задължително предписание до собствениците, когато имотът е поделяем, съгласно чл.201, ал.3 ЗУТ. Самото изменение на ПУП-ПР се извършва не със заповед на главния архитект, като смята жалбоподателят, а със заповед на органа по чл.135, ал.1 ЗУТ вр. чл. 129, ал. 2 от ЗУТ – кметът на общината, а в някои случаи /между които не е настоящият/ - от областния управител или от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Същата е писмена, в съответствие с чл.59, ал.2 вр. ал.3 АПК.

По отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

По делото няма спор за факти. С решение на РС по дело за делба е установено кои са лицата – съсобственици на УПИ и техните квоти. Решението на РС по тези въпроси е влязло в сила. В последващите фази на делбата пред гражданския съд е изследван въпросът за поделяемостта на УПИ, с цел образуване на два нови УПИ, които да се поставят в дял на две групи наследници. РС е приел с решение №10 от 25.01.2013 г. /л.л.91-93/ по делбеното дело пред него, че такава поделяемост на УПИ е налице. Решението на РС е обжалвано, като по образуваното в.гр.дело 299/2013 на ПлОС е назначена СТЕ, чието заключение е приобщено на л.л.48-50 от настоящето дело. Доколкото производството по това дело пред ПлОС е висящо /писмо на л.62/, няма постановено решение и следователно - мотиви от гр.съд дали се приема заключението на тази СТЕ по това дело или не. Следва обаче да се посочи, че това заключение на ВЛ пред ПлОС по отношение на поделяемостта не е съобразено със ЗУТ. Видно от самото него /т.1.2 от заключението – л.49/, УПИ е поделяем “при игнориране от страните по делото на разпоредбите на ЗУТ - чл.201, ал.2 и други”. Приложена към СТЕ по в.гр.д пред съда е схема за делба в тази хипотеза /л.50/, която се припокрива с проекта, който е представен от настоящия жалбоподател и одобряването на който е отказано от кмета на общината с процесната заповед. Настоящият съд счита, че нормите на ЗУТ по отношение на отстоянията на сградите от страничната регулационна линия при свободно застрояване са императивни и не могат да се дерогират дори със съгласие на страните. Видно от възраженията на И.Х.П. и В.Ц.П.,***, така и пред настоящия съд, такова съгласие не е и налице.

Съгласно чл. 31, ал. 1, т.1 от ЗУТ, при ниско жилищно застрояване /каквото е налице в разглеждания случай/, нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: до страничната граница на УПИ -най-малко 3 м. Отклонение от правилото за разполагане на сградите по отношение на имотните граници, законът не предвижда. Единствено в хипотезата на чл. 36, ал. 1 е предвидено отклонение от нормите, но то се отнася до разстоянието между сградите, а не от сградите до границите. В конкретния случай, предмет на разработка е само планът за регулация, и не засяга застрояването в имота. В разглежданата хипотеза, при съществуващите в проекта разстояния от сградите до страничната граница /едната сграда е на самата граница, а другата на 2,22 м от нея/, създаването на два нови урегулирани имоти при тези условия не може да бъде допуснато, още повече, че между страните няма и съгласие за такова. Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗУТ не визира възможност за допускане на намалени отстояния към страничната регулационна линия на урегулирания поземлен имот. В този смисъл е Решение № 3949 от 21.03.2014 г. по адм. д. № 16759/2013 на Върховния административен съд.

Нормите на ЗУТ в частта им за отстоянията на сградите до страничните регулационни линии се прилагат не само по отношение на новопредвидените строежи, но и по отношение на заварените такива. С оглед на това съдът не приема правните изводи на ВЛ , изразени в о.с.з., че отстоянията следва да се съобразяват само по отношение на евентуални нови строежи. След като е установено, че разстоянието между двете сгради, разположени на уличната регулационна линия, е 2,22 м, и намалява в дълбочина на имота, не е възможно при условията на свободно застрояване между тези две сгради да е страничната регулационна линия между два нови УПИ. Такова разстояние не е достатъчно дори да са налице предпоставките на чл.36 ЗУТ, в каквато насока са твърденията на процесуалния представител но жалбоподателя. Дори в тази специална хипотеза на чл.36 ЗУТ разстоянието между двете сгради между страничната регулационна линия следва да е най-малко 4 м, поради което органът не е допуснал процесуално нарушение, като не е изследвал въпроса дали сградите са масивни и имат трайност най-малко още 25 години или са обекти на културно-историческото наследство по смисъла на Закона за културното наследство. Разпоредбата на чл.36, ал.1 ЗУТ не може да доведе до различни правни изводи, доколкото в тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседните урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета, като линиите на застрояване се установят в съответствие с разположението на заварената сграда. Дори при намаляване с 1/3 отстоянието между сградите следва да е 4 м, което не е налице. По тази причина въобще няма възможност между двете заварени сгради да се ситуира странична регулационна линия на нови УПИ. В този смисъл е чл. 15, ал.9 ЗУТ, която разпоредба предвижда, че изменение на план за регулация по реда на ал. 3 се отказва със заповед на кмета на общината, когато с проекта за изменение се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи. Дали е възможно поделяне на УПИ по друг начин, различен от този по неодобрения проект е въпрос, който обаче може да се изследва от делбения съд и административния орган, но не и от настоящия съд.

Въз основа на писмо от ПлОС, е направена първоначална преценка, че УПИ е поделяем, дадено е предписание от главния архитект на общината до съсобствениците да поискат от кмета на общината изменение на ПУП-ПР на УПИ, внесен е проект за такова изменение, като с процесната заповед кметът на общината е отказал да го одобри. Съдът счита,  че само крайният акт – в случая процесната заповед, с която е постановен отказ, е административен акт, който подлежи на обжалване, и само законосъобразността на същата следва да бъде изследвана. Предписанието за изработване на проект за ПУП при съдебна делба не е административен акт – в този смисъл Определение № 8525 от 26.09.2003 г. на ВАС по адм. д. № 7651/2003 г. По тази причина не е необходимо да се изследва дали предходните спрямо процесната заповед волеизявления на главния архитект и кмета на общината са съобразени със закона.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при съобразяване с процесуалните правила и материалния закон, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от ответника и заинтересованите страни И.Х.П. и В.Ц.П. разноски. Процесуалният представител на ответника /пълномощно на л.104/ е поискал разноски още с писмения отговор на жалбата, явил се е в съдебно заседание при изслушването на ВЛ по СТЕ, и въпреки че не се е явил на последното о.с.з., поисканото минимално юрисконсултско възнаграждение следва да се присъди. Съгласно чл.8, ал., 2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.  за минималните размери на адвокатските възнаграждения същото е в размер на 600 лева. На И.Х.П. и В.Ц.П. следва да се присъдят разноски за експертиза в размер на 50 лева /депозит на л.122/, и 600 лева договорено и заплатено адвокатско възнаграждение /пълномощно на л.106/. Упълномощеният адвокат се е явил в о.с.з. и е поискал присъждане на разноските.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Г.П. ***, ЕГН ********** срещу Заповед №24 от 15.07.2014 г. на Кмета на община Кнежа.

ОСЪЖДА С.Г.П. ***, ЕГН **********,*** сумата от 600 /шестстотин / лева разноски по делото.

ОСЪЖДА С.Г.П. ***, ЕГН **********, да заплати на  И.Х.П. ЕГН ********** и В.Ц.П. ЕГН **********,***, сумата от 650 /шестстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез настоящия съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

 

                                                                                 

 

СЪДИЯ: