Р E Ш Е Н И Е
№ 422
гр.Плевен, 12 Октомври 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 691 по описа
за
Производството
е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №45 от 26.06.2015г., постановено по НАХД №52 по описа за 2015г., Районен съд Никопол е потвърдил Наказателно постановление №137922-0064391/10.02.2015г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП-Велико Търново, с което на „Дръстър 44” ЕООД гр.Никопол, представлявано от управителя О.П., на основание чл.183 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 10 623,40лева, за извършено нарушение на чл.113 ал.9 от ЗДДС.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Дръстър 44” ЕООД гр.Никопол чрез адв.С.Б. ***, в която са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. Твърди се, че при съставяне на АУАН е нарушена разпоредбата на чл.43 ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН за предявяване и връчване на препис от съставения акт. Счита се, че връчването на упълномощено лице е опорочило процедурата по съставяне на АУАН. Сочи се, че съставянето на акта в отсъствие на нарушителя не освобождава органа от задължението да връчи препис от акта на него за запознаване със съдържанието. Според касатора обжалваното НП е издадено от некомпетентен орган. В тази връзка се сочи, че заповедта, с която наказващият орган е упълномощен е издадена от министър, а към настоящия момент друго лице е вече министър. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебно заседание за касатора се явява управителят на дружеството О.П. заедно с адв.Б. ***, който моли решението на районния съд да бъде отменено. Счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения при връчване на акта, които опорочават процедурата и водят до отмяна на НП, а оттам и до отмяна на решението.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява. По делото е представена писмена защита от юрисконсулт В., в която са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 28.11.2014г. в ТД на НАП - Велико Търново във връзка с извършвана проверка, възложена с резолюция № 04001514025551-ОРП-04/24.11.2014r. от контролните органи е установено, че "Дръстър 44" ЕООД като лице, което не е регистрирано по ЗДДС за периода от 02.04.2013г. до 28.11.2014г.е издало данъчни фактури с получатели „Яна” АД, „МАК-В” ЕООД и „ Криейшънс Е” ООД , в които е посочен данък върху добавената стойност общо в размер на 10 623.40 лв. Посочил е, че съгласно чл. 113, ал.9 от ЗДДС данъчно задължените лица, които не са регистрирани по ЗДДС или са регистрирани на основание чл. 97а, ал.1 и 2, чл. 99 и чл. 100. ал. 2 нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. Посочил е още, че задължението за начисляване на данъка, чрез издаване на данъчен документ, в който се посочва данъка на отделен ред; включва се размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и се посочи документа в дневника за продажбите за съответния данъчен период, възниква само за данъчно задължените лица, регистрирани по ЗДДС. Въз основа на представения по делото регистър за вписване и прекратяване на специалната регистрация по ДДС е приел за установено още, че дружеството за периода от 20.07.2011г. – датата на общата си регистрация има само една регистрация по ДДС от 04.03.2015г., като преди това нито има вписване на друга регистрация, нито прекратяване на такава. В тази връзка е счел, че през периода 02.04.2013г. – 28.11.2014г. дружеството не е имало право да посочва в издаваните от него фактури данъка. От правна страна съдът е приел, че дружеството като нерегистрирано по ЗДДС лице е извършило от обективна страна нарушение по чл.113 ал.9 от ЗДДС и правилно е санкционирано по чл.183 ал.1 от ЗДДС. По отношение на наложеното наказание е посочил, че същото е в законоопределения размер. За неоснователно е приел възражението за извършено нарушение на чл.43 от ЗАНН, като е изложил мотиви в тази насока. В заключение е посочил, че липсват допуснати процесуални нарушения, както и че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството по ЗДДС. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.
Направените в касационната жалба възражения са аналогични на изложените пред районния съд, на които последният е отговорил подробно и мотивирано, и неговите изводи се споделят от настоящия състав. За пълнота следва да се посочи следното:
Не е допуснато твърдяното в касационната жалба нарушение на чл.43 от ЗАНН. АУАН е съставен на 03.02.2015г. в отсъствие на нарушителя, след изпратена покана за явяване за съставяне на акт по ЗДДС. Актът е връчен на същата дата на К. И., упълномощен представител на дружеството, съгласно пълномощно, приложено на л.12 от делото на РС-Никопол. С последното лицето е упълномощено да представлява дружеството пред НАП-Велико Търново, офис Плевен с правата да подписва актове, ревизионни актове, данъчни декларации, заявления и др. Упълномощеното лице е получило препис от АУАН със задължението да го предаде. Ето защо не е налице нарушение нито на нормата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, нито на разпоредбите на чл.43 ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАНН. Не е нарушено и правото на защита на дружеството-нарушител, тъй като последното е било наясно какво нарушение му се вменява и е организирало адекватно своята защита.
Неоснователно е и следващото възражение в касационната жалба. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, видно от приложената на л.68-69 от делото на РС-Никопол Заповед №ЗЦУ-28/06.01.2010г. на Изп.директор на НАП (а не както се твърди в касационната жалба на министър), съгласно т.1.4 от която, директорите на дирекции „Контрол” в ТД на НАП са упълномощени да издават наказателни постановление за налагане на административни наказания за нарушения, посочени в чл.183 от ЗДДС. Обстоятелството, че издателят на заповедта вече не е на тази длъжност е ирелевантно, тъй като упълномощаването не е с оглед личността на издателя на акта, а с оглед неговата длъжност.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45 от 26.06.2015 г., постановено по НАХД № 52 по описа за 2015г. на Районен съд – Никопол.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.