Р E Ш Е Н И Е

№ 403

гр.Плевен, 2 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 688 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 583 от 07.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1426/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № 2015-033452 от 01.04.2015 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на „Българска телекомуникационна компания” ЕАД с ЕИК 831642181 /БТК/, представлявана от А. И. Д. с ЕГН **********, на основание чл.221 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.119 ал.1 т.1, във връзка с чл.113 ал.4 от Закона за защита на потребителите затова, че при извършена проверка на 06.10.2014 г. в магазин „Виваком 5204” в гр.Плевен, на бул. „Данаил Попов” № 13, стопанисван от търговеца, във връзка с постъпила жалба от потребител относно предявена рекламация на мобилен телефонен апарат „САТ В15”, е установено, че в заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112-115 от Закона за защита на потребителите и не се посочва ясно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, както и че заявлението съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе” № 115и, представлявано от Изпълнителния директор А. Д., чрез юрисконсулт Л. Б., който счита същото за постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона - не съдържа обобщение и изложение на твърденията на страните, такива, каквито са възприети от съда, което е довело до неправилно осъждане, без обвинението да е било доказано по несъмнен начин. Според касатора изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане. Намира, че съдът не е изложил нито правни изводи по спорните въпроси по делото, нито мотиви и аргументи в полза на постановеното решение, а е налице преповтаряне на текста на наказателното постановление. Не са изложени мотиви по възражението на БТК, че дружеството не предоставя търговска гаранция, а всички ремонти и рекламации се извършват съобразно законово разписаното в ЗЗП право на гаранционно обслужване. Не става ясно на какви факти и обстоятелства РС е основал преценката си, че НП е правилно. Навежда доводи, че обжалваното съдебно решение е неправилно и от материалноправна страна. Във връзка с предявената на 12.09.2014 г. рекламация и извършен преглед от сервизните специалисти, е отказана гаранция, тъй като съгласно издадения Констативен протокол за отказ от гаранционно обслужване е установено, че дисплея е счупен и индикатора за влага е активен поради проникнала течност, а обхватът на гаранцията се отнася само за проявени фабрични дефекти. Твърди, че БТК не е осъществила състава на чл.119 ал.1 т.1 или т.3 от Закона за защита на потребителите. Твърди също, че БТК ЕАД предоставя разписаната в ЗЗП и законово вменена гаранция на всяка продадена стока по начина, описан в закона, но не предоставя допълнителна търговска гаранция, което е възможност, а не задължение. Заявява, че подобен документ не е издаван от дружеството, както и че наличието на такъв не се доказва от КЗП. Твърди, че разпоредбата на чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП не съдържа задължение за посочване в самото заявление за търговска гаранция на правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.чл.112-115 от ЗЗП, а е налице общо правило търговската гаранция да не противоречи на условията, уредени в ЗЗП. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите в съдебно заседание не се представлява, депозирала е подробно писмено становище, в което моли жалбата да се остави без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт №К-033452 от 15.10.2014 г. за установяване на административно нарушение от който е видно, че при направена проверка 06.10.2014 г. в обект магазин „Виваком” 240 в гр.Плевен, ул.”Д.Попов” №13 било установено с констативен протокол №К-0172828 следното: Проверката била извършена във връзка с постъпила жалба с вх.№Р-03-1417/03.10.2014 г. относно предявена рекламация за мобилен телефон „САТ” В15. В обекта се предлага за продажба мобилен телефон „САТ” В15 с информация на български език чрез етикет /стикер/ за производител: Китай, вносител: „БТК” АД, бул. Цариградско шосе №115 гр.София, налично количество 2 бр. на продажна цена 519,90 лв. Предоставя се търговска гаранция в писмена форма за телефони „САТ” В15. В т.2.6. от гаранционните условия има следните текстове: „Ако продукт, който е в гаранция, е изпратен до сервизен център на СА – Phones, при което: а/ не е открита никаква повреда, клиентът е длъжен да плати всички разходи, свързани с тестването, административните разходи и разходите за транспорт, изпращане според актуалните тарифи, които си таксуват доставчиците на отделните услуги; б/ се установи, че рекламираният дефект е дефект, за който не се отнасят гаранционните условия, клиентът ще бъде длъжен да покрие разходите по ремонта. Търговецът „БТК” ЕАД се е обявил за вносител на стоката на територията на ЕС на етикета, поставен върху опаковката на телефоните, поради което по смисъла на чл.104 ал.2 от ЗЗП, „БТК” ЕАД е производител на описаните телефони „САТ” В15 и в това си качество предоставя търговска гаранция за тях. В заявлението за предоставяне на търговска гаранция не се съдържа задължителната информация за правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.112 – 115 от ЗЗП и за отговорността на продавача за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл.112 – 115 от ЗЗП. Направен е извод, че заявлението съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП. 

Горните обстоятелства съдът установил въз основа на показанията на разпитания актосъставител С. Н. и свидетеля Т. К., чиито показания кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. От показанията на актосъставителя съдът установил, че на 06.10.2014 г. е извършена проверка в магазин “Виваком” 5204 в гр.Плевен на ул.”Д.Попов” №13, по повод подадена жалба вх.Р-03-1417/03.10.2014 г. от потребител относно предявена рекламация за мобилен телефон „САТ” В15. От приложените по делото писмени доказателства съдът установил, че апаратът е приет със сервизна поръчка №355172 от 12.09.2014 г. Според показанията и на актосъставителя, и на свидетеля в гаранционната карта издадена от „БТК” ЕАД се съдържат условия, които ограничават правата на потребителите, произтичащи от чл.113 ал.4 от ЗЗП.

Въз основа на установените факти, РС приел, че съобразно нормата на чл.113, ал.4 от ЗЗП привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба е безплатно за потребителя, като той не дължи разходи за експедиране на потребителската стока или за материали и труд, свързани с ремонта й, и не трябва да понася значителни неудобства. „БТК” ЕАД се е обявило на етикета, поставен върху опаковката на апарата, за вносител на стоката на територията на ЕС от Китай. По смисъла на чл.104 ал.2 от ЗЗП „БТК” ЕАД е производител на описаните телефони „САТ” В15 и в това си качество е предоставило търговска гаранция за тях. Заявлението за предоставяне на търговска гаранция изразява готовността на търговеца да даде за продадената от него стока или услуга търговска гаранция, която не може да има по-тесен обхват от права на потребителя, отколкото в ЗЗП. Това заявление следва да бъде предоставено на потребителя преди извършването на покупката, като въз основа и на него потребителят да направи и преценката си дали да закупи стоката или не, дали да сключи договор за желаната услуга или не. По безспорен и несъмнен начин е установено, че в представената гаранционна карта, която до попълването й при продажба има и характера на заявление за предоставяне на търговска гаранция, не се съдържа изискуемата съгласно чл.119 ал.1 т.1 от ЗЗП информация в писмен вид. Заявлението съдържа информация, която ограничава правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП. От показанията на актосъставителя Н. и свидетеля К., и от писмените доказателства по делото съдът установил, че в т.2.6. от гаранционните условия има следните текстове: „Ако продукт, който е в гаранция, е изпратен до сервизен център на СА – Phones, при което: а/ не е открита никаква повреда, клиентът е длъжен да плати всички разходи свързани с тестването, административните разходи и разходите за транспорт изпращане според актуалните тарифи, които си таксуват доставчиците на отделните услуги; б/ се установи, че рекламираният дефект е дефект, за който не се отнасят гаранционните условия, клиентът ще бъде длъжен да покрие разходите по ремонта”. Тези гаранционни условия ограничават правата на потребителите произтичащи от гаранцията по чл.113 ал.4 от ЗЗП.  

Поради това РС е приел, че законосъобразно и обосновано административно наказващият орган е приел, че “БТК” АД-София е осъществил състава на административно нарушение по чл.119 ал.1 т.1 вр.чл.113 ал.4 от ЗЗП и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание. Според ПРС законосъобразно и обосновано административно- наказващият орган е определил размера на имуществената санкция, като е съобразил от една страна тежестта на извършеното нарушение, а от друга е взел предвид обема на търговската дейност на търговеца и множеството негови обекти на територията на страната и е наложил санкция в размера на минимума, предвиден в закона.

РС не констатирал да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при издаване на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното дружество. На тези основания е потвърдил НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

 По отношение на наведените твърдения в касационната жалба съдът съобразява следното:

Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че решението на РС е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона. Решението съдържа лаконично обобщение на твърденията на страните, като РС е установил фактите въз основа на събраните доказателства и към така установените факти е приложил материалния закон. Обвинението за извършено нарушение е доказано по несъмнен начин. Противно на твърдението на касатора, настоящият касационен състав намира, че изложените факти са пълни и изчерпателни, макар и изложени в по-синтезиран вариант, и по начин, който позволява правилното им възприемане, като настоящият състав на съда възприема по различен от изложения от касатора начин същността на търговската гаранция по ЗЗП и задълженията, които ЗЗП възлага на търговеца – в случая БТК. Доколкото липсват мотиви в решението на РС относно твърдението на касатора, че същият не следва да предоставя търговска гаранция, настоящият съд съобразява следното: Оплакванията на касатора, че дружеството не предоставя търговска гаранция, а всички ремонти и рекламации се извършват съобразно законово разписаното в ЗЗП право на гаранционно обслужване, не съответства на приобщените пред РС доказателства. На л.л.34-37 от делото пред РС е приобщено заверено копие на гаранционната карта, като в нея се съдържат условията на гаранцията. Съгласно чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП, “търговската гаранция задължително съдържа разпоредби относно правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - чл. 115 от ЗЗП. Това е правото на потребителя да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като му бъде посочена възможността да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Това е правото на потребителя да развали договора и да му бъде възстановена заплатената сума или да иска намаляване на цената на потребителската стока, когато в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя, продавачът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба. Това е също и правото на потребителят, когато не е удовлетворен от решаването на рекламацията по чл. 113 от ЗЗП, да избира между една от следните възможности: 1. разваляне на договора и възстановяване на заплатената от него сума; 2. намаляване на цената.” В този смисъл е Решение № 8532 от 9.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14900/2014 г.

Търговската гаранция по ЗЗП е гаранцията, която търговецът е длъжен да предостави на потребителя при закупуване на стоката. Същата се предоставя на потребителя в писмена форма или на друг траен носител, който е достъпен за него – чл.118 от ЗЗП. В нея могат да се предвидят повече права за потребителя, отколкото са предвидени в ЗЗП – в този смисъл е разпоредбата на чл.117 от ЗЗП. Но в нея задължително следва да се посочват правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115 и е посочено ясно, че търговската гаранция не оказва влияние върху правата на потребителите, произтичащи от гаранцията по чл. 112 - 115, и по-точно, че независимо от търговската гаранция продавачът отговаря за липсата на съответствие на потребителската стока с договора за продажба съгласно гаранцията по чл. 112 – 115. С други думи, не може да се предвиди в гаранцията, че потребителят няма да има правата, които тези разпоредби от ЗЗП му дават. Такова е изричното изискване на чл.119, ал.1, т.1 от закона. Касаторът неправилно счита, че няма задължение да предоставя такава гаранция или че в нея може да предвиди потребителят да заплаща транспорта и ремонта на закупената стока, като в случая. Дружеството е привлечено към отговорност за нарушение на чл.119, ал.1, т.1 вр. чл.113, ал.4 от ЗЗП, доколкото посочените в предоставената гаранция разходи за транспорт и ремонт са в пряко противоречие с чл.113, ал.4 от ЗЗП, вместо да бъде посочено в гаранцията, както изисква чл.119, ал.1, т.1 от ЗЗП, че тези разходи са за сметка на търговеца. Твърдението, че обхватът на гаранцията се отнася само за проявени фабрични дефекти, а с констативен протокол за отказ от гаранционно обслужване е установено, че дисплея е счупен и индикатора за влага е активен поради проникнала течност, е неоснователно. Видно от гаранционната карта /л.37 от делото пред РС/, “устройството е тествано за изпускане от 1,8 метра, така че ще бъде защитено при случайни изпускания при нормална употреба. Умишлена злоупотреба с устройството може да причини повреда и да анулира гаранцията”. Следователно, за да се откаже гаранционен ремонт, следва да се докаже, че е налице умишлена злоупотреба с устройството, довела до счупване и проникване на течност, а не случайни изпускания при нормална употреба. Такива твърдения в констативния протокол не са изложени.

В АУАН и в НП не е посочена като относима разпоредбата на чл.119, ал.1, т.3 от ЗЗП, поради което твърденията относно същата разпоредба в касационната жалба не са относими към предмета на делото. Ето защо оспореното решение, с което е прието за съставомерно вмененото деяние и за законосъобразно НП, като правилно , валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 583 от 07.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1426/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.