РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Плевен, 20 Октомври 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 686 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания”
/БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Б. П., срещу решение № 584/07.07.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 1376/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 2015-033431/05.02.2015 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара”
към КЗП, с което е наложена на основание чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал.
2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на БТК ЕАД - София, имуществена
санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като необосновано
и постановено при нарушение на материалния закон – ЗЗП и ЗАНН. Касаторът счита,
че НП е издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което
същото е незаконосъобразно. Сочи, че в констативен протокол 2014 № К-0152626/04.07.2014
г. не се съдържа задължително предписание по смисъла на чл. 193, т. 2 от ЗЗП,
както от обективна страна, така и от формално процесуална страна. Сочи, че в
текста на протокола не се съдържа нито един от реквизитите на индивидуалния
административен акт, по никакъв начин не е обозначено, че се касае за
самостоятелен индивидуален административен акт, не е посочен нито чл. 193, нито
каквото и да е друго правно основание за издаването на подобен акт, което да
укаже на адресата, че му се налагат съответни правни задължения, както и че
посоченият акт подлежи на обжалване, пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалва този акт. Сочи, че ако неясното изявление в протокола за проверка на
документи,описващо алтернативни потестативни права на потребителя, се разглежда
като задължително предписание по чл. 193, т. 2 от ЗЗП, то този акт освен, че е
извън материално правната компетентност на административния орган е издаден в
нарушение на процесуалните правила, в степен сама по себе си обосноваваща
неговата нищожност. Счита, че по отношение на твърдяното нарушение по чл. 230
от ЗЗП във вр. с чл. 193, т. 2 от ЗЗП е приложен неправилно материалния закон,
като „издаденото предписание” до дружеството, което „не е изпълнено”, е да
приложи разпоредбата на чл. 114 от ЗЗП. Счита, че в цитираната норма не са
регламентирани задължения за търговеца, т.е. той да е техен адресат. Сочи, че
цитираното в постановлението, че БТК е нарушило чл. 230 от ЗЗП, обективно е
невъзможно, защото нормата на чл. 230 от ЗЗП е санкционна и няма как да бъде
нарушена, като в този смисъл обжалваното НП не сочи материално правната
законова норма, която дружеството е нарушило и не съдържа правна квалификация
на нарушението. Счита, че това представлява нарушение на императивните
разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и само по себе си представлява
основание за отмяна на НП. Сочи, че в процедурата по ангажиране на
отговорността на БТК е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
довело до накърняване на правата на дружеството, поради което и не следва
спорът да се разглежда по същество, като в тази връзка следва да се отбележи,
че както в АУАН, така и в НП не е посочена дата на извършване на нарушението. Счита,
че това представлява нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и на
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и само по себе си също представлява основание за
отмяна на НП. Моли оспореното решение да бъде обезсилено, евентуално, ако не
бъдат приети посочените по-горе мотиви, наложената санкция да бъде намалена до
предвидения минимален размер.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД –
Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
РС Плевен е установил, че служители на КЗП-Плевен са извършили проверка в магазин на
“Виваком” в гр. Плевен, ул. “Д. Попов” № 13 по повод постъпила жалба в КЗП с вх.№ Р-03-967/03.07.2014г
от Н. Р., относно предявена рекламация за 5-ти път за лаптоп
НР PAVILION на 18.06.2014г с
един и същ проблем – „Процесорът забива при отваряне на повече от една
програма, а при зареждане на Skype забива винаги”. Обстоятелствата по проверката били
обективирани в констативен протокол № 0152626/04.07.2014г., с който било дадено и задължително
предписание да се замени стоката с нова по реда на чл. 112 и 113, ал. 3 от ЗЗП
в срок до 18.07.2014г., както и да се представи акт за удовлетворяване на
рекламацията чрез замяната на стоката с нова. На 05.08.2014г. пред КЗП било
представено становище от търговеца, от което се установява, че „са инсталирани
50 софтуерни обновления на операционната система и устройството функционира
нормално и е върнато в магазина на 27.06.2014г”. Становището било прието с ППД
№К-0063345/05.08.2014г., с който още било установено, че до 05.08.2014г не е
изпълнено задължително предписание на инспектор от КЗП дадено с КПК –
0152626/04.07.2014г. за отстраняване на несъответствието съгласно чл.112 от ЗЗП
/замяна на стоката с нова/. Съставен бил Акт за установяване на административно
нарушение 2014 №
К-033431/05.08.2014г. с който въз основа на горните констатации било повдигнато
административно обвинение за нарушение на чл. 230 във вр. с чл. 231 от ЗЗП. По
съставеният АУАН било издадено оспореното наказателно постановление, с което основание
чл.230 и чл.231 от ЗЗП, за неизпълнение на
задължително предписание на контролен орган за защита на потребителите за
отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, което нарушение било извършено при
условията на повторност по смисъла на § 13 т.21 от ДР на ЗЗП,
била ангажирана отговорността на търговеца.
За
да потвърди последното, РС Плевен, след анализ
на приложимата законова уредба, е приел, че безспорно е извършено вмененото
нарушение по чл. 230 от ЗЗП и правилно е ангажирана отговорността на
дружеството. Деянието е правилно квалифицирано и наложеното наказание отговаря
на санкционната норма на чл. 233 от ЗЗП при условията на повторност по смисъла
на §13 т.21 от ДР на ЗЗП, като доколкото същото е в минимално предвидения в ЗЗП
размер, поради което съдът е приел, че не е допуснато нарушение при индивидуализацията му.
Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и
съобразено с материалния и процесуалния закон. Изводите на районния съд се
споделят изцяло. Последните са изградени след подробно изследване на
доказателствата по делото и съпоставянето на фактите по приложимите законови
разпоредби. Районният съд, противно на твърдението в касационната жалба, е обсъдил
направените от оспорващия възражения, като същите са отхвърлени с изчерпателна
мотивировка. Правилно РС Плевен е установил, че при съставяне на АУАН
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са
посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Наказателното постановлението е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата материална, териториална и времева компетентност, в
предвидената от закона форма, при спазване на материално-правните и
процесуално-правни разпоредби.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба.
Основното възражение по жалбата е свързано с характера на
даденото с констативен протокол 2014 № К-0152626/04.07.2014г. задължително предписание, а именно да се замени
стоката с нова в срок до 18.07.2014г. Същото не е предмет на настоящето
производство, но с оглед пълнота на изложението следва да бъде обсъдено.
Противно на твърденията на касатора, задължителното предписание е от
категорията на индивидуалните административни актове и има характеристиките на
принудителна административна мярка – законово предвидено едностранно
властническо волеизявление на компетентен орган, на който са възложени функции
на държавно управление, насочено да
осигури изпълнението на прилаганите чрез нея правни норми, в частност за
преустановяване на неправомерно поведение, което е прието от административния
орган, че се извършва. Същата мярка е инкорпорирана в писмен акт КП 2014
№ К-0152626/04.07.2014г., поради което е в задължителната писмена форма за
валидност и съдържа необходимите реквизити – издател, съдържание, адресат.
Вярно е, че не е посочено срок за оспорване, но последното не влияе на
действителността на властническото волеизявление, а единствено дава възможност
за оспорване по правилата на чл. 140, ал. 1 от АПК. Доколкото по делото няма
данни задължителните предписания, дадени с КП 2014 № К-0152626/04.07.2014г., да са
били оспорени, то същите са влезли в сила и при неизпълнението им по аргумент
от чл. 230 от ЗЗП са основание за ангажиране отговорността на адресата.
Следователно, в конкретния случай за ангажиране
отговорността на дружеството единствените релевантни обстоятелства са: дадени
ли са задължителни преписания и изпълнени ли са същите, доколкото в настоящето
производство не може да се изследва тяхната унищожаемост или нищожност. Именно
последното е установено, както от административнонаказващия орган, оправомощен
със Заповед №
755/29.08.2013г. (л. 46), така и от решаващия съд с оспореното съдебно решение.
Без значение са аргументите изложени в касационната жалба за “потестативни
права на потребителя”, задължения на търговеца по Закона за защита на
потребителите и пр.
В тази връзка е и неоснователността на
възражението за липса на установена дата на извършване на нарушението.
Конкретното нарушение представлява липса на дължимо поведение (бездействие) при
постановено такова с КП 2014 № К-0152626/04.07.2014г. с които
е и определен краен срок за това – до 18.07.2014г. стоката (лаптоп НР PAVILION) да се замени
с нова.
Неоснователно е възражението, свързано с
неправилното приложение на материалния закон. Хипотезата на нормата на чл. 230
от ЗЗП съдържа както материалноправната предпоставка за налагане на санкцията, така
и самата санкция за неправомерното поведение. Последното следва и от характера
на задължителното предписание, изложено по-горе – мярка на принуда, имаща за
цел да ограничи волята на адресата до едно възможно поведение, неизпълнението
на което се санкционира.
Изложените съображения мотивират настоящият
състав на Административен съд Плевен да приеме, че оспореното съдебно решение е
правилно и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 584/07.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1376 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.