Р Е Ш Е Н И Е

№ 426

гр. Плевен, 13 Октомври 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 684/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на И.З.П. ***, срещу Решение №531 от 19.06.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 666/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 14-0938-001095 /07.05.2014 г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, с което на основание чл.183 ал.5 т.2 от Закона за движението по пътищата на П. е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева, а на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 8 контролни точки, затова, че на 25.04.2014 г. в 18.00 часа в гр.Плевен, ул.”Стоян Заимов” посока ул.”Дойран”, като водач на лек автомобил Рено Меган с рег.№ЕНXXXXВК на пешеходна пътека преминава пред група пешеходци, като им отнема предимството, с което виновно е нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Твърди, че районен съд е дал вяра на свидетелските показания на актосъставителя, който безспорно има интерес от изхода на делото. Не са изложени мотиви защо не се дава вяра на показанията на съпругата на касатора. Не е обсъдено направеното от касатора възражение, подадено от него срещу АУАН. Липсват категорични доказателства, че по пешеходната пътека са се движили хора, което обстоятелство е спорно. Актосъставителят е следвало да отбележи имената на тези лица, които са очевидци и е следвало да са възприели нарушението. Липсва произнасяне от съда и по възражението, че не става ясно на коя пешеходна пътека е извършено нарушението, като непосочването на мястото на нарушението е в противоречие с чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т. 5 от ЗАНН и пречи на ефективното организиране на защитата му, поради което представлява съществено процесуално нарушение при издаването на НП. Моли да се отмени обжалваното решение.

Ответника по касация – ОД на МВР-Плевен не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е обосновано, правилно и законосъобразно, затова предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, съобразно доказателствения материал по делото. Районен съд – Плевен е достигнал до обоснован извод за безспорна доказаност на визираното нарушение и правилно налагане на съответното по вид и размер административно наказание. Съдът правилно е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По подаденото от водача възражение срещу АУАН е извършена проверка, при която подробни писмени обяснения са дали полицейските служители – актосъставителят П. и свидетелят по АУАН – Е.. От описанието на нарушението в АУАН и НП, снетите писмени обяснения от полицейските служители, обясненията на жалбоподателя, неговата съпруга, разпитана в качеството на свидетел и от подробните и конкретни показания на актосъставителя П. с.з. по безспорен начин се установява мястото на извършване и констатиране на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Установява се, че на посочената дата и час в гр. Плевен на кръстовището на ул. „ Стоян Заимов” и ул. „Д.Константинов” П. е предприел завой надясно посока ул. „Дойран” като е отнел предимството преминаващите пешеходци по пешеходната пътека. От показанията на св. П. става ясно, че водачът се е движил по ул. „Ст. Заимов” като е идвал от центъра на града, при завой надясно на кръстовището, сигнализирано със светофарна уредба, по посока ул. „Дойран” е отнел предимството на пресичащите по пешеходната пътека, преминаващи на зелен сигнал, веднага след което пред „Сити хотел” водачът е спрян от проверяващите и на място му е съставен акт. Съпругата на жалбоподателя също се е намирала в колата. Правилно съдът е отхвърлил като недостоверни нейните показания относно съществения факт за липсата на преминаващи пешеходци при предприетия десен завой. Показанията на св. П. са общи и неконкретни и единствени поддържат защитната теза на жалбоподателя. Нарушението е извършено на 25.04.2014г. – петък, делничен ден в 18:00ч., когато хората обичайно се прибират от работа и трафикът в централната част на града е особено интензивен и затова не може да се даде вяра на поддържаната теза от свидетелката, че преминаващи пешеходци въобще не е имало. От друга страна, във възраженията си срещу АУАН жалбоподателят твърди, че е пропуснал пресичащите кръстовището пешеходци и не е застрашил участниците в движението, с което признава, че пешеходци все пак е имало. Обективно е било невъзможно от мястото, където се е намирал патрулния автомобил да бъдат установени и вписани в акта като свидетели самите пешеходци, а и не е необходимо, щом като и без тези свидетели –очевидци може да се установи обективната истина на база останалия доказателствен материал.

Поради това правилно Районен съд – Плевен е приел за доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушение по чл. 19 ал.1 от ЗДвП, защото като водач на автомобил не е пропуснал преминаващите по пешеходната пътека пешеходци и така е отнел предимството им, за което е наказан с предвиденото в чл. 183 ал.5 т.2 от ЗДвП административно наказание – глоба от 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №531 от 19.06.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 666/2015 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.