Р E
Ш Е Н И Е
№ 419
гр.Плевен, 12 Октомври
2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди
и петнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 683 по описа за
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК
и чл.208 и сл. АПК.
С Решение №545 от 25.06.2015г., постановено по
НАХД №810 по описа за 2015г., Районен съд-Плевен е
потвърдил Наказателно постановление №396/09.02.2015г. на Началник на Митница Свищов, с което на „Октопод
Инвест Холдинг” ЕАД гр.Варна, ЕИК:148113279, на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. с
ал.1 т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 892,50лв.,
представляваща 105% от размера на избегнатите публични държавни вземания, и на
основание чл.227 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗМ лишаване от правото да се
осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца, за извършено
нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ.
Срещу решението е
подадена касационна жалба от „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД гр.Варна,
представлявано от Изп.директор С.Д., чрез адв.Г. ***, в която са наведени
доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. На първо място се сочи, че
решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Твърди се, че районният съд не е отговорил на направените в жалбата възражения,
а мотивите представлява буквален препис на обстоятелствената част и правните
изводи на наказателното постановление. Липсата на собствени мотиви, касаторът
счита за отсъствие на мотиви, което опорочава съдебния акт до степен водеща
неговата отмяна. Твърди се още, че районният съд не се е съобразил с
обстоятелството, че датата, която следва да се приеме за дата на извършване на
нарушението (ако изобщо е извършено такова) е 11.03.2014г.,
на която дата от страна на дружеството е подаде ЕАД за извършен внос на стоки. В
тази връзка се сочи, че в административно-наказателната преписка за дата на
нарушението е приета 11.03.2014г., като няма описана дата, която да се приеме
за дата, на която е установено нарушението. Твърди се също, че от страна на
митническите органи не е била извършена последваща проверка по реда на чл.84а
от ЗМ, поради което се счита, че е нарушена процедурата по извършване на
последващ контрол на ЕАД №4064/11.03.2014г. Според касатора от датата
11.03.2014г. до датата на съставяне на АУМН-08.08.2014г.
е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН тримесечен срок за
съставяне на акт от датата на откриване на нарушителя. Сочи се още, че
непосочването на дата на установяване на нарушението води до порок на
наказателното постановление, което обосновава неговата отмяна. На следващо
място се сочи, че по делото пред районния съд е проведено само едно открито
съдебно заседание, в което представител на дружеството е направил доказателствени
искания за събиране на доказателства, които обаче са оставени без уважения от
страна на съда, без да се изложат мотиви за това. С последното се счита за
ограничено правото на защита на дружеството. На следващо място се сочи
нарушение на материалния закон. Счита се, че дружеството не е извършило
вмененото му нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, тъй като нито е избегнало,
нито е направило опит да избегне пълно или частично заплащане на публични
държавни вземания, поради което деянието е несъставомерно. В тази връзка се
посочва, че след издаване на фактура №1045/10.03.2014г. за извършен транспорт
от Германия до България, веднага след получаването от страна на дружеството,
последното по собствена инициатива с искане от 19.05.2014г. е инициирало
процедура по издаване на решение за промяна на данъчната основа, като с решение
от 02.06.2014г. Началника на Митница Свищов е определил сумата, която следва да
се довнесе от страна на „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД във връзка с представената
фактура от дата 10.03.2014г. Касаторът счита, че за да е налице основание за
подвеждане на дружеството под отговорност за осъществен състав на митническа
измама, свързана с недеклариране в пълен размер на платените разходи за
транспорт на стоката по дебитно известие, е необходимо те да са фактурирани към
момента на подаване на декларацията, защото само тогава може да се приеме, че с непосочването им в декларацията е налице
опит за избягване на дължими публични държавни вземания. Твърди се също, че
процесната фактура за извършен транспорт от Германия до България е изпратена
месец след подаването на ЕАД на 11.03.2014г., тъй като първоначално е била
издадена с включено ДДС, след което е върната на спедитора и е издадена фактура
без вкл. в цената на услугата ДДС. Касаторът счита също, че дори формално да е
извършено административно нарушение, наказващият орган не се е съобразил с
чл.28 от ЗАНН и това, че не е налице никакъв вредоносен резултат, тъй като
дружеството е заплатило всички дължими митнически такси и сборове, дори и по
собствена инициатива е довнесъл дължимия
ДДС за извършения транспорт в размер на 892,50лв. след представяне на
съотв.фактура от превозвача извършил транспорта на територията на ЕС. На
следващо място се счита, че наложеното наказание лишаване от право да
осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца надхвърля значително
необходимото за постигане на основната цел на отговорността на ЕТ и ЮЛ за
неизпълнение на задължения към държавата. Твърди се още, че тази санкция е
несъразмерно тежка и не съответства на тежестта на евентуалното допуснато
административно нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението на
районния съд и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за отмяна на
издаденото наказателно постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г., който моли
решението да бъде отменено по съображения изложени в касационната жалба. Сочи в
допълнение, че е настъпило законодателна промяна с ДВ бр.60/2015г. в сила от
август 2015г. по отношение наложеното второ наказание-лишаване от право за внос
и износ за срок от 6 месеца. В тази връзка счита, че е налице по.благоприятен
закон.
В съдебно заседание ответникът – Митница Свищов,
редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение,
че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган и за това, че на 11.03.2014г. в
МБ-Плевен дружеството-жалбоподател, в качеството си на титуляр на режим
„едновременно допускане до свободно обръщение и крайна употреба /внос/ на
стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС”, по ЕАД от 11.03.2014 г. като не е декларирал пред
митническите органи целия размер на разходите за доставка на стоките по ЕАД и
не е включил в данъчната основа за изчисляване на ДДС разходите за международен
транспорт в размер на 4 250,00 лв. по фактура № 1045/10.03.2014 г. е допуснало
неизпълнение спрямо държавата изразяващо се в избягване на частично заплащане
на публични държавни вземания - ДДС в размер на 850.00 лева. Съдът е кредитирал
показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, от които е приел за
установено времето и мястото на извършването и извършителя на нарушението и е
направил извод, че не се установява различна фактическа обстановка от описаната
в акта. За неоснователно е приел възражението, че извършеното от дружеството нарушение не
отговаря на обективната действителност, както и че извършеното деяние не е
съставомерно нарушение по чл.234,
ал.1, т.1 от ЗМ, като се е мотивирал с приетите по делото писмени и гласни
доказателства. От правна страна е счел, че по безспорен начин се установява, че
дружеството,
в качеството на титуляр на режим „едновременно допускане до свободно обръщение
и крайна употреба /внос/ на стоки, които не са предмет на освободена доставка
по ДДС”, по ЕАД от 11.03.2014 г., не е декларирал пред
митническите органи целия размер на разходите за доставка на стоките по ЕАД и
не е включил в данъчната основа за изчисляване на ДДС разходите за международен
транспорт от Германия до Р.България, в размер на 4 250,00 лв. по фактура №
1045/10.03.2014 г., с което е осъществило състава на нарушение по чл. 234 ал.1 т. 1 от Закона за
митниците, като чрез деклариране на занижена реална стойност
на въведените на територията на Република България необщностни стоки е избегнал
частично заплащането на публични държавни вземания, събирани от митническите
органи. В подкрепа на последното е посочил, че към момента на подаване на
същата декларация, разходите по транспорта от Германия до Р.България вече са били
фактурирани с фактура от 10.03.2014 година, с което от обективна страна е
осъществен състава на нарушението, а от субективна страна е реализирана
безвиновната отговорност, регламентирана в разпоредбата на чл. 83 ЗАНН и специалния закон – Закона за митниците. По
отношение приложението на чл.227, ал.2 ЗМ и лишаване дружеството от право да
осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца, съдът се е позовал на
приобщените по делото НП№391/14.01.2013
г. – /в сила от 03.10.2013 г./ и с НП№392/14.01.2013 г. – /в сила от 07.10.2013
г./, и е счел, че правилно наказващият
орган е приел, че нарушението е извършено при условията на повторност. При
горните мотиви съдът е приел, че наказателното постановление е издадено в
съответствие с материалния закон, при липса на нарушение на процесуалните
правила, поради което е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че районният съд е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в
предмета на доказване по конкретното дело, при съблюдаване на процесуалните
правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са
установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна
преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана
административно-наказателната отговорност на дружеството по ЗМ. Фактическите
констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата
инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Не е допуснато и твърдяното в касационната
жалба нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд, тъй като
постановеният съдебен акт е правно и фактически мотивиран. Вярно е, че мотивите
са кратки, но са правно обосновани и съответстващи на доказателствата по
делото. Не е нарушено правото на защита на дружеството с обстоятелството, че не
е уважено искането за разпит на свидетел. Правилно съдът се е мотивирал, че за
доказване на факти, за които има приложени писмени доказателства, не е
необходимо допускане на гласни такива. А от приложените писмени доказателства
по безспорен начин се доказва извършването на вмененото нарушение.
По касационните възражения настоящият състав съобрази
следното:
Възраженията направени в жалбата и в хода на съдебното
производство пред районния съд са наведени отново пред касационната инстанция,
като не е необходимо последната да отговаря отново на същите, тъй като споделя
изводите на районния съд в тази насока.
Единствено не е отговорено за спазване на срокът по
чл.34 от ЗАНН и приложимостта на чл.28 от ЗАНН. В акта и НП е прието, че
нарушението е извършено на 11.03.2014г., а АУАН е съставен на 08.08.2014г. В
действителност, обаче, нарушението е установено на 19.05.2014г. когато е
извършена проверката от митническите органи във връзка с депозираното искане от
страна на дружеството. Ето защо срокът по чл.34 ал.1 от ЗАНН (три месеца от
откриване на нарушителя) не е изтекъл, още повече, че не е възможно на актосъставителя да е било известно извършването на
нарушението и неговия извършител на дата 11.03.2014г.
По отношение прилагането на чл.28 от ЗАНН решаващият
съд счита, че не е налице по-ниска обществена опасност на деянието, дори
напротив в конкретния случай обществената опасност е дори завишена, предвид
обстоятелството, че се касае за повторно извършено нарушение. Необходимо е да
се посочи също, че отговорността на юридическите лица е безвиновна и обективна,
за неизпълнение на задължения към държавата или общината.
Не се споделя и оплакването за липса на извършено от
касатора нарушение, тъй като ирелевантно за отговорността на дружеството е обстоятелството, че фактурата е получена
от същото в по-късен
момент/обстоятелство, за установяване на което са представените пред настоящата
инстанция доказателства/, тъй като взаимоотношенията с търговските му партньори- частноправни
субекти и липсата на коректност в тези отношения не
могат да се противопоставят на
задълженията по определяне на данъчната основа, които са от публичен характер. В тази връзка,
посоченото решение по КНАХД № 3995/12г.
на Варненския административен съд е
неотносимо към настоящия случай, от една страна поради това, че фактите
са различни и се касае до изначална липса на фактура за направения разход, и от друга
страна поради факта, че практиката на
посочения съд не е задължителна
или определяща за решаване на
делото от настоящия съд. Ето
защо, като е потвърдил наказателното постановление в частта за наложената
имуществена санкция, районният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което в тази част следва да бъде потвърдено.
От друга страна,
безспорен е фактът, че след постановяване на решението е последвала
по-благоприятна за нарушителя правна уредба, касаеща лишаването от право на внос и износ на стоки за
срок от шест месеца. Предвид отмяната на чл. 227, ал. 2 /ДВ бр.
60/07.08.2015 г./, и по аргумент от чл. 3,ал. 2 от ЗАНН, в тази част
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 545 от 25.06.2015г., постановено по НАХД № 810 по описа за 2015г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено
Наказателно постановление №396/09.02.2015г. на Началник на Митница Свищов в частта му, с която „Октопод Инвест
Холдинг” ЕАД гр.Варна, ЕИК:148113279, на основание чл.227 ал.2 вр. с ал.1 т.2
от ЗМ, е лишено от правото да осъществява внос и износ на стоки за срок от шест
месеца, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №396/09.02.2015г.
на Началник на Митница Свищов в частта му, с която „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД
гр.Варна, ЕИК:148113279, на основание чл.227 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗМ, е
лишено от правото да осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решението
в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.