РЕШЕНИЕ

№ 548

гр. Плевен, 1 Декември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 678 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 71 от Закона за водите /ЗВ/.

Делото е образувано по жалба на Е.А.М. ***- Земеделски производител /ЗП/, срещу решение №ПВ4-00042/10.07.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен /БДУВДР/, с което се отказва издаване на разрешително за водовземане от подземни води от шахтов кладенец в имот № 003106, в землището на с. Кривина, община Ценово, област Русе, за напояване чрез шахтов кладенец, черпещ води от подземно водно тяло /ПВТ/ „Порови води в Кватернера – Вардим-Новградска низина” – BG1G0000QAL009.

Жалбоподателката подробно описва развилата се административна процедура, като сочи, че с вх.№ПВ4-00054/09.04.2012 г. е подала за първи път заявление, с което е поискала издаване на разрешително за водовземане от подземни води. Била е уведомена с решение № ПВ4-00054/01.06.2012 г. за отказ. Същият отказ е бил обжалван пред АС-Плевен, като е образуваното дело №821/2012. По време на производството е била издадена нова заповед №141/21.11.2012 г., съгласно която вече има ресурс за водовземане от водното тяло. Затова е подала ново заявление № ПВ4-00042/28.03.2013 г. Доколкото й е било съобщено, че новото заявление няма да бъде разгледано, докато трае съдебното производство по постановения вече отказ, е оттеглила подадената от нея касационна жалба срещу постановеното първоинстанционно съдебно решение по адм.д. №821/2012. Впоследствие е получила писмо изх.№ПВ4-00042/27.04.2015 г., с което се прекратява административното производство по заявлението. Срещу същото е подала жалба, като по образуваното адм.д. №397/2015 г. на АС-Плевен е постановено Определение №681/09.06.2015 г., с което писмото е отменено и преписката е върната за разглеждане по същество. Твърди, че постановеното при разглеждането й решение №ПВ4-00042/10.07.2015 г. е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че водите са в добро качествено състояние за земеделски нужди, като навежда доводи за съответни изследвания на водата, направени по предходна експертиза. Твърди, че е налице и разполагаем воден ресурс, доколкото съгласно ПУРБ, раздел І, точка 1.1.3.7.9 подземните водни тела /ПВТ/ в близост до река Дунав имат пряка хидравлична връзка, с което е възможно привличането на извънредно много големи количества речни води към високодебитни водовземни съоръжения – кладенци тип “Раней” и вертикални тръбни кладенци (какъвто тип е нейният). Според този ПУРБ в алувиалните отложения (това е почвеният слой в този район) са формирани обилни водоносни хоризонти с много добри филтрационни показатели. Тези ресурси са от порядъка на 300-500 литра/сек/км. Сочи, че при водовземане на вода водният стълб в кладенеца остава постоянно неизменен в резултат от връзката му с река Дунав, а при високо ниво на реката поземленият имот, в който се намира кладенеца, се наводнява; поради наводняването навсякъде в землището на с.Кривина има изградени отводнителни канали, за да намалят възможността за унищожаване на полските култури, поради което е абсурдно да се твърди, че няма ресурс от подземни води.

Сочи, че е неравнопоставена, доколкото на две юридически лица са издадени разрешителни с максимален дебит общо 613 л/сек. Сочи, че поземленият имот е част от нейно биологично стопанство, като се е задължила да изпълнява ангажименти по схеми и мерки по програми на ЕС, и прилага писма, от което е видно, че не може да използва повърхностна вода от река Дунав за напояване. Липсва алтернатива за напояване от друг източник, освен от шахтовия кладенец. Моли да се отмени решението.

От ответника-Директорът на Басейнова дирекция за управление на водите „Дунавски район” с център Плевен е депозирано възражение по жалбата в съпроводителното писмо. Подробно разглежда твърденията за неравнопоставеност, като сочи, че същите водовземания са за питейно-битови цели, които са с предимство в съответствие с реда по чл.50, ал.4, т.1 от ЗВ. Твърди, че експертизата по предходното дело не е доказателство, а предмет на разглеждане пред органа е било заявление вх.№ПВ4 -0004/28.03.2015 г. Счита за неотносимо наличието на ресурс в процесния кладенец. Твърди, че основанието за отказ е липсата на свободен ресурс в ПВТ, като същият е определен със заповед №136/24.11.2014 г., като тя е изготвена на основата на ежегодни изследвания от Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/. Подробно описва последващото изчисляване, което показва липсващи водни количества в ПВТ. С оглед на липсата на такива органът твърди, че е длъжен да издаде отказ. Моли да се отхвърли жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят - Е.А.М. – се представлява от съпруга си хаджи Б. И.М. и сина си Д. хаджи Б. М. с пълномощно на л.152 и л.155 от делото и документи, удостоверяващи родствената й връзка с пълномощниците: удостоверение за граждански брак № 052528 от 19.12.1982 г.; решение по гр.д.315 по описа на Великотърновски Районен съд за 2000 г.; удостоверение за раждане от *** г.; копие на лични карти 3 броя – на жалбоподателката и двамата пълномощници. Същите заявяват, че от направената съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ е ясно, че спорните въпроси са изяснени, тъй като вече има воден ресурс за водовземане и съгласно протоколите на РЗИ, техническото състояние на подземното водно тяло е годно за напояване. Сочи, че административният орган неправилно прилага мярка BG1ML027 - забрана за издаване на разрешително за водовземане, тъй като тя се отнася за случаи, при които липсва воден ресурс. Счита за безспорно установено, че даденият воден ресурс не се усвоява на около 50 процента от държавното предприятие, което изхвърля обратно в река Дунав около 907 хиляди куб. метра излишък от водни маси. Сочи, че от историята на имота е видно, че е бил зеленчукова градина, воден ресурс се е ползвал и в момента е налице, имотът е годен за напояване. Претендират само 1 процент от изхвърлената вода. Считат, че Заповед № 136/24.11.2014 г. на директора на Басейнова дирекция, както и Заповед № 141/21.11.2012 г. на директора на Басейнова дирекция не отразяват фактическото състояние на ресурса. Видно от методиката, ресурсът, който е от река Дунав, не се отразява в Заповед № 136, което до голяма степен я деформира, тъй като не показва фактическото положение. Басейнова дирекция определя химическото състояние, извършени са проби на всеки 6 години, което прави този план неактуален към момента на подаване на заявление. Молят да се отмени заповедта на директора на Басейнова дирекция. Представят и писмени бележки, в които отново навеждат твърденията от жалбата и о.с.з.

Ответникът по жалбата – Директорът на БДУВДР с център Плевен, се представлява от юрисконсулт В.З. с пълномощно по делото. Намира, че жалбоподателката не е доказала, че са налице предпоставките за издаване на положителен административен акт. Счита за доказано от събраните по делото доказателства, в това число и съдебно-техническата експертиза, която е неоспорена от страните и компетентна, че са налице предпоставките за постановяване на отказ. Сочи, че е налице невъзможност за задоволяване на искането, което е обосновано в отрицателна преценка по чл.62 от Закона за водите, представена по делото и с която е мотивирано процесното отрицателно решение на директора на Басейнова дирекция. По отношение на заявеното искане от жалбоподателката, директорът е установил, че са налице отрицателните предпоставки по чл.62, ал.1, т.1, т.5 и чл. 118в, т.1 от Закона за водите, включително и по предвидената мярка BG1MB027 в плана за управление на речните басейни, действащ към момента на издаване на процесния акт, че същата не допуска издаване на разрешително при липса на свободни водни количества. От съдебно-техническата експертиза се установява, че липсват такива свободни водни количества за съответното подземно водно тяло. Налице е отрицателен баланс в последните 4 години. Съгласно чл.50, ал.6 от ЗВ, директорът при издаване на разрешително за водовземане, го издава при условията на Наредба № 1 за подземните води и ЗВ. Поради това намира, че Наредба № 18 е неприложима в случая, което е видно и от процесния административен акт - директорът не се е позовал на същата. Според ответника съдебно-техническата експертиза и другите доказателства потвърждават твърдяното, че е налице по-горе посочената мярка, както и че за периода от 2013 г. до момента на издаване на административния акт в съответното подземно водно тяло няма свободни водни количества. Твърденията за състоянието на водата в химично отношение в процесното водно тяло намира за неотносими към настоящия спор, поради обстоятелството, че същото не е послужило като основание за постановения отказ на директора на Басейнова дирекция – Плевен. Сочи, че същият се е позовал на липсата на свободен воден ресурс, на забраната, предвидена в чл.118в, ал.1, т.1 от ЗВ, съответно предвидената мярка. Поради така изложеното и подробно представените доводи във възражението и в допълнително представеното писмо вх.№3429/08.10.2015 г. намира, че е доказана правилността и законосъобразността на процесния административен акт, поради което моли да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Окръжна прокуратура – Плевен в съдебно заседание се представлява от прокурор Шарков. Сочи, че с на оглед събраните по делото доказателства и най-вече заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза съществува реална възможност за водовземане на подземни води от съществуващия шахтов кладенец в имота на жалбоподателката. Счита, че основният въпрос , имащ значение за решението по делото, се корени в т.3 от заключението на експертизата, и според която “Има привлекаем ресурс от р.Дунав към подземното водно тяло, но не е отразен в ресурсната разполагаемост на Заповед № 136 от 24.11.2014 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център гр.Плевен, тъй като не е компонента съгласно методиката за определяне на ресурсите на подземните водни тела и Наредба № 1/10.10.2007 г.“. На база събраните доказателства и заключението на вещото лице, счита жалбата за основателна и изразява становище същата да бъде уважена.

Административен съд - Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от следното:

М. е подала заявление с вх.№ПВ4-00054/09.04.2012 г., с което е поискала издаване на разрешително за водовземане от подземни води от процесния тръбен кладенец. По същото е постановено решение № ПВ4-00054/01.06.2012 г. за отказ. Отказът е бил обжалван пред АС-Плевен, като е образуваното дело №821/2012, приобщено към настоящето. Като основания за отказ в административния акт били посочени 4 точки, но същите се заключавали в това, че липсват ресурси за обезпечаване на водовземането. Тази липса е била обоснована със заповед № 96/10.10.2011 г. на директора на БДУВДР-Плевен, според която свободният ресурс е минус 160 л/сек. По това дело е била представена и последваща Заповед № 141/21.11.2012 г. на директора на БДУВДР, с която е определен положителен разполагаем ресурс +36 л/сек. на подземно водно тяло BG1G000QAL009. Съдът по това дело обаче е приел, че доколкото същата е последваща издаването на акта, не може да бъде съобразена от органа, и с решение № 68/19.02.2013 г. жалбата срещу отказа е била отхвърлена. М. подала ново заявление № ПВ4-00042/28.03.2013 г., и оттеглила подадената от нея касационна жалба, като образуваното касационно дело №4400/2013 по описа на ВАС било прекратено поради оттеглянето й. По заявление № ПВ4-00042/28.03.2013 г. било направено произнасяне с писмо изх.№ПВ4-00042/27.04.2015 г., с което е било прекратено административното производство по заявлението поради наличие на влязъл в сила акт по същото искане. По подадената срещу това писмо жалба било образувано адм.д. №397/2015 г. на АС-Плевен, приобщено към настоящето. С Определение №681/09.06.2015 г. писмото е било отменено, а преписката - върната за произнасяне по същество. За да отмени прекратяването, съдът е приел, че постановеното предходно решение за отказ не е положителен за страната административен акт  и затова не е пречка за подаване на ново искане. При постановен отказ, няма пречка заявителят да започне нова процедура, в която ще подлежат на преценка всички новонастъпили факти относно състоянието на подземното водно тяло, доколкото от 2011 г. до 2015 г. ресурсите на подземното водно тяло варират. На това основание е отменил акта за прекратяване на производството и е върнал преписката за произнасяне по същество. Определението не е било обжалвано и е влязло в сила.

Процесното заявление за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения с № ПВ4-00042/28.03.2013 г. е приложено на л.л.57-59 от дело 397/2015. В същото е посочено, че целта на водовземането е напояване от водно тяло BG1 G0000QAL009 – Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина, а същото ще бъде извършвано чрез водовземно съоръжение – шахтов кладенец с посочени географски и геодезически координати и при определени параметри на водовземането – средноденонощен дебит на черпене - 2.89 л/сек.; максимален дебит на черпене – 6л/сек.; годишен обем на черпене – 10 000 куб. метра/год.; период на черпене 01.03.-30.11. Заявлението е окомплектовано с документ за платена такса за издаване на разрешителното; актуална скица на имота, в който ще се извършва водовземането; декларация за обстоятелствата по чл. 71, ал.2 от ЗООС; нотариално заверено писмено съгласие на собственика на имота, в която е разположено съоръжението за водовземане; обосновка за водовземането, вкл. водното количество. Към същото е приложено и проект за водовземане от шахтовия кладенец, изготвен от инж.С. С.. М. е сертифицирана за извършване на дейност - биологично земеделско производство, съгласно приложен сертификат №02449/26.07.2012 г. на л. 69 по дело 397/2015. По така подаденото заявление до М. е изпратено писмо (л.56 от дело 397/2015) с искане да се представи решение по оценка на въздействието върху околната среда или за преценка, че не е необходимо извършването на оценка на въздействието върху околната среда, или за оценка за съвместимост. Поискано е също заявлението и приложените към него документи да се подадат в два екземпляра – на хартиен и на магнитен носител. М. е представила решение №РУ-45-ПР/2013 г. (л.л.44-46 от дело 397/2015), съгласно което е решено от Директора на РИОСВ да не се извършва оценка по въздействието върху околната среда.

По така подаденото заявление след влизане в сила на Определение №681/09.06.2015 г. е подготвена Преценка по чл. 62, ал.1 от Закона за водите от директора на БДУВДР, изх.№ ПВ4-00042/10.07.2015 г. /л.л.46-49 от настоящето дело/. Съгласно същата е прието, както следва: относно предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни-съгласно ПУРБ подземното водно тяло се намира в лошо химическо състояние и лошо количествено състояние и за него са предвидени мерки за постигане на доброто състояние на подземните води, като с тежест за издаване на разрешителното за водовземане са “Мерките за регулиране на водовземанията на пресни подземни води” и в частност – мярка с код BG1МВ027 – “Забрана за издаване на разрешителни за водовземане, когато общото водовземане превишава разполагаемите ресурси на подземното водно тяло”. Относно преценката за нарушаване на съвместимостта с обществените интереси и правата на трети лица е прието, че водовземането няма да засяга права на трети лица и други водоползватели, респ. липсва засягане на обществен интерес. Относно съответствието с изискванията за опазване на околната среда е прието, че водовземането е в противоречие с изпълнение на забраните и мерките за опазване на количественото състояние на подземното водно тяло “Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009. Относно възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане е посочено, че в района на шахтовия кладенец няма свободен ресурс от подземното водно тяло за задоволяване на исканото водовземане. Относно наличните водни ресурси по количество и качество се сочи, че водовземането от шахтовият кладенец ще бъде извършвано от подземно водно тяло Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009, което се намира в лошо химическо и количествено състояние и не разполага със свободни ресурси за обезпечаване на водовземането, съгласно Заповед №136/24.11.2014 г. на Директора на БДУВДР Плевен. Подземното тяло е с надвишени разполагаеми ресурси, поради което на основание чл. 118в, т.1 от Закона за водите не се разрешава водовземане от подземни води, когато общото водовземане от подземното водно тяло надвишава разполагаемите му ресурси. Относно съответствието на заявеното водно количество със заявените цели на водовземането е посочено, че заявеното водни количества съответстват на представената обосновка. Относно наличие на други възможности за задоволяване на искането е посочено, че в близост до обекта протича повърхностен воден обект - река Дунав.

Няма данни така изготвената преценка да е сведена до знанието на заявителката – настояща жалбоподателка. Въз основа на последното е издадено и оспореното в настоящето производство Решение№ПВ4-00042/10.07.2015 г.

От приобщените по делото писмени доказателства и назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза, която като неоспорена от страните съдът цени като компетентно и безпристрастно изготвена, се установява още:

Със Заповед № 136/24.11.2014 г. на Директора на БДУВДР Плевен /л.л.56-60/, издадена на основание чл. 155, ал.1, т. 13 от Закона за водите са определени естествените и разполагаеми ресурси на подземните водни тела на територията на дирекцията, като за процесното водно тяло “Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009, визирано в т. 9 от приложението към Заповедта същите са, както следва: естествени ресурси – 230 л/с; разполагаеми ресурси – 230 л/сек; разрешен ср.год.дебит на черпене 254 л/сек.; свободни водни количества по чл.46а от Наредба №1 – минус 139 л/с.

От приобщената по делото експертиза се установява, че водата от шахтовият кладенец, както и водата от ПВТ отговаря на качеството на водата, предназначена за напояване на земеделски култури, съгласно приложение №2 към чл.10, ал.2 от Наредба №18/27.05.2009 г. Реалното водочерпене от 2,89 л/сек няма да повлияе върху останалите правоимащи за водочерпене от същото водно тяло. Има привлекаем ресурс от р.Дунав към ПВТ, който не е отразен в ресурсната разполагаемост на Заповед № 136/24.11.2014 г., тъй като не е компонента, съгласно методиката за определяне на ресурсите на ПВТ и Наредба №1/10.10.2007 г. За определянето са използвани предоставените от НИМХ-БАН данни за средно многогодишните валежи в зоната на разкриването на ПВТ на повърхността, за минималния отток, еватранспорацията, определена като разлика между валежите и оттока и необходимото водно количество за екосистемите; Реалното водочерпене през 2013 г. е 3 865 900 куб.м, или 49,25 % от разрешеното количество. В района на низината е изградена отводнителна система, действаща в момента и предназначена да отстранява високите подпочвени води, вследствие на падналите валежи, скатовите води и високи води на р.Дунав и р.Янтра, обикновено от м.декември до м.юли. Излишният воден ресурс, отведен в реката, видно от справка на “Напоителни системи” ЕАД за 2013 г. е 907 143 куб.м, за 2014 г. – 807 142 куб.м, за 2015 г. /до август/ - 807143 куб.м. В предходната заповед №141/21.11.2012 г., действала по време на подаване на заявлението, също не е отразен привлекаемият ресурс от река Дунав; ПВТ е първо от повърхността. Общото състояние на ПВТ съгласно ПУРБ е: лошо химично състояние по показателите желязо и манган. Лошо количествено състояние.

От приобщените доказателства по дело 821/2012 г. се установява безспорно, че в границите на процесното подземно водно тяло е изградена защитна дига, публична държавна собственост, за преминаването на която е необходима отделна процедура. Евентуалното снабдяване с вода за поливане по посочения начин – с повърхностна вода от р. Дунав, ще лиши жалбоподателката от правата й по сертификата  за биологично производство при отглеждане на земеделските култури.

С определение от о.с.з /л.179/ съдът е задължил ответника да представи методиката за определяне на водния ресурс в ПВТ, относима към заповед №136/24.11.2014 г. Постъпило е писмо с приложения /л.л.187-204/. В писмото са описани подзаконовите изисквания за определяне на разполагаем ресурс. Посочено, е, че ресурсите са изчислени от НИМХ съгласно чл.104, т.5 от Наредба №1 от 11.04.2011 г. за мониторинг на водите, като подхранването на водоносния слой е изчислено, като е обвързано с актуалните данни за средномногогодишните валежи в зоните на разкриването на ПВТ на повърхността. Приложена е таблица относно това подхранване - на различните водни тела в БДУВДР. Необходимите данни в таблицата, определени от НИМХ – естествени ресурси, необходимо за екосистемите и разполагаеми ресурси, са взети от БДУВ и са нанесени в заповед №136/24.11.2014 г. От приложената таблица “Пресни водни ресурси в България за 2013 г. – Дунавски район /л.192/ е видно, че действителен външен приток от р.Дунав не е посочен.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Обжалваното решение на директора на БДУВДР, постановяващо отказ по исканото разрешение, е съобщено на 20.07.2015 г., видно от обратната разписка на л.45. Жалбата срещу същото е подадена на 30.07.2015, видно от клеймото на запазения пощенски плик на л.40 от делото, и е била приета с вх.№ ЖИАА-17/03.08.2015 г. /л.10/. Съгласно чл.149, ал.1 от АПК административните актове се обжалват в 14-дневен срок от съобщаването им. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

По основателността на жалбата съдът съобрази следното:

Оспореното решение е постановено от компетентния орган по чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ и е писмено.

Издаването на разрешително за водовземане и/или ползване по Закона за водите е предмет на специално производство, изчерпателно уредено от Глава четвърта на закона. То преминава в две фази. Целта на първата е преценката за наличието на правото на заявителя и специфичните изисквания на чл. 60 от Закона за водите за откриване на процедурата по издаване на разрешителното. Изричната разпоредба на чл. 61, ал. 4 от Закона за водите предвижда, че процедура не се открива в случай, че не бъдат изпълнени изискванията за съдържание на заявлението и представяне на посочените приложения в указаните в закона срокове. Съгласно чл. 61, ал. 5 от ЗВ - ако при преценката по чл. 62, ал. 1, извършена в срока по ал. 2 се установи, че искането не съответства на изискванията на чл. 62, ал. 1 и са налице условията по чл. 68, органът по чл. 52, ал. 1 издава решение с мотивиран отказ за издаване на разрешително. В този случай, ако несъответствията в приложените документи по чл. 60 не влияят върху преценката по чл. 62, органът издава решението за отказ, без да изисква отстраняване на несъответствията по ал. 3.

Относно наличието на мотиви, спазването на процесуалните правила, материалния закон и целта на закона съдът съобразява следното:

По критериите по чл. 62, ал. 1, т. 1 – 7 от ЗВ решаващият орган преценява предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни; съвместимостта с обществените интереси, в т.ч. нуждите на населението от района на водовземането; съответствието с изискванията за опазване на околната среда, регламентирани от международни договори и вътрешното законодателство; възможността за съвместно използване на съществуващите и предвижданите за изграждане съоръжения за исканото водовземане и/или ползване; наличните водни ресурси по количество и качество; съответствието на заявеното водно количество с целите на водовземането; наличието на други възможности за задоволяване на искането за водовземане и/или ползване. В разпоредбата на чл. 68 от Закона за водите изчерпателно са посочени случаите, в които органът постановява отказ за издаване на разрешително. След преценка на описаните по-горе изисквания, административният орган се е произнесъл с Решение за отказ за издаване на разрешително. Преди да постанови оспорения отказ, Директорът на БДУВДР-Плевен е указал на заявителя да отстрани нередовностите на заявлението съгласно чл. 61, ал. 3 от ЗВ.

Мотивите за отказа за издаване на разрешителното за водовземане са изложени в 2 точки и се свеждат до това, че липсват ресурси за обезпечаване на водовземането. Установено е, че искането касае водовземане от шахтов кладенец в имот № 003106 в землището на с. Кривина, Община Ценово, област Русе, който черпи води от подземно водно тяло ”Порови води в кватернера – Вардим – Новградска низина” BG1G000QAL009. Посочено е, че същото е в лошо химическо и количествено състояние, като за подобряването на показателите са предвидени мерки съгласно План за управление на речните басейни /ПУРБ/. Посочено е, че подземното водно тяло не разполага с ресурс за обезпечаване на водовземането, съгласно заповед № 136/24.11.2014 г. на директора на БДУВДР-Плевен, поради което на основание чл. 118в, т. 1 от ЗВ не се разрешава водовземане от подпочвени води.

Като правни основания за издаване на процесната заповед са посочени чл. 68, т.3а във вр. с чл. 62, ал. 1, т. 1 и т.5 и чл.118в, т.1 от ЗВ във вр. мярка с код BG1МВ027 в Раздел 7, т. 7.1, програма 7.1.4, от Плана за управление на речния басейн в Дунавски район, във вр. с чл.44, ал.2, т.3 от Наредба №1/10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, и чл.52, ал.1, т.4 от Закона за водите.

Според чл. 62, ал. 1, т. 1 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 от ЗВ е задължен да съобрази предвижданията на влезлите в сила планове за управление на речните басейни, когато преценява искането за издаване на разрешително за водовземане. Съгласно влезлия в сила План за управление на речните басейни в Дунавски район, в приложение 7.1.4., се съдържа забрана за издаване на разрешителни за водовземане, когато общото водовземане превишава разполагаемите ресурси на подземното водно тяло.

Следва да се посочи обаче, че издадената заповед № 136/24.11.2014 г. на директора на БДУВДР-Плевен, с която е определен разполагаемият ресурс на подземните водни тела на територията на дирекцията към 01.01.2014 г., е постановена в противоречие с ПУРБ. Видно от заключението на ВЛ, т.2 и т.3 от същото /л.л.210,211 от делото/, “ ПВТ … е в непосредствена близост с река Дунав. Формираната в него подземна вода е с водно ниво, което се намира в пряка хидравлична връзка с нивото на реката… Хидравличната връзка на подземните води с водните нива в р.Дунав е достатъчна предпоставка за наличие на ресурс и възможност за водовземане на подземните води чрез шахтовия кладенец… В района на низината е изградена отводнителна система… действаща в момента, предназначена да отстранява високите подпочвени води, вследствие на падналите валежи, скатовите води и високи води на р.Дунав и р.Янтра, обикновено от м.декември – м.юли.” Следва да се посочи, че в ПУРБ /приет като доказателство/, точка 1.1.3.7.9 от същия, е посочено, че “Особена привилегия на Дунавския район и то не само за хидрологията на района, но и в хидрогеоложко отношение е самото протичане по северната му граница на голямата европейска река Дунав. Макар, че българският бряг на р. Дунав в по - голямата си част е висок, съществуват десетина участъка, в които са запазени речните тераси, известни като Крайдунавски низини. В алувиалните отложения са формирани обилни водоносни хоризонти с много добри филтрационни показатели. Благодарение на пряката хидравлична връзка с реката е възможно привличане на извънредно големи количества речни води към високодебитни крайбрежни водовземни съоръжения – кладенци тип ― Раней и вертикални тръбни кладенци. От досегашната практика е установено, че привлекаемите водни ресурси по протежение на Крайдунавските низини са от порядъка на 300 – 500 л/с/км. Освен това редица низини имат подземно подхранване от прилежащите към тях обширни водоносни хоризонти. Така в Арчар - Орсойската, Цибърската и Козлодуйската низини получават подхранване от понтския водоносен хоризонт, а Островската – от сарматския водоносен хоризонт. Обширната Бръшлянска низина и Айдемирската низина се подхранват подземно от барем-аптския водоносен хоризонт. Всички сравнително големи крайдунавски градове като Видин, Лом, Козлодуй, Оряхово, Белене, Свищов, Русе и Силистра се водоснабдяват с подземни води от Крайдунавските низини. Подземни води от Бръшлянската и Айдемирска низини с помощта на системи от стъпални помпени станции се пращат далеч на юг за водоснабдяване на населените места в Лудогорието. От количествена страна подземните водни ресурси на Крайдунавските низини не поставят никакви проблеми, единствено качествата на водите за питейни нужди изискват съответни изследвания”

От тази точка на ПУРБ е видно, че по отношение на частите от ПВТ, намиращи се в крайдунавски низини, каквото е настоящето, намиращо се в Новградската низина, има подземно подхранване от река Дунав. Това подземно подхранване не е било взето предвид от НИМХ, който не го е посочил в подадената от него справка. По тази причина издадената от Директора на БДУВДР Заповед №136/24.11.2014 г. е издадена в противоречие с ПУРБ. ПУРБ представлява общ административен акт (в този смисъл Определение №8320 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм.д. №7253/2010, Определение № 7023 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм.д. №6537/2010, Решение №10922 от 01.08.2012 г. на ВАС по адм.д. №5502/2010 г.) За разлика от ПУРБ, заповедта за определяне на разполагаемите ресурси по чл.155, ал.1, т.13 от ЗВ не представлява нито общ, нито индивидуален административен акт. Същата не е издадена в хода на производство по реда на чл.65 и сл. АПК, при каквито условия се издава общ административен акт. Не е и индивидуален административен акт, доколкото не създава права и задължения, нито засяга права, свободи или законни интереси на конкретни правни субекти. Тази заповед представлява волеизявление по смисъла на чл.21, ал.5 АПК, предхождащо евентуалното производство по издаване на индивидуален административен акт. Същата не подлежи на самостоятелно оспорване, доколкото нейното съдържание не засяга придобити или бъдещи права. На оспорване подлежат решенията – за откази или отнемане на разрешителни, постановени поради липса на разполагаем ресурс. В производствата по оспорване на същите актове съдът съобразява дали посоченото в тази заповед отговаря на фактическото положение. Доколкото за преценката на разполагаемите ресурси са необходими специални знания, въпросът се изследва чрез назначаване на експертиза. В случая такава експертиза е извършена, като ВЛ е установило, че значителен разполагаем ресурс не е бил взет предвид при изчисляването на разполагаемия ресурс, посочен в заповедта. Следва да се посочи, че в приетата като доказателство обосновка за водовземане, изготвена от инж.С., която обосновка е надлежно приложена към преписката, конкретно е посочено /л.117 от делото/ че: “Регионалните експлоатационни ресурси Q p екс на ниската тераса, в която е шахтовият кладенец, се формират основно за сметка на привлекаемите ресурси от река Дунав…”. А точно тези привлекаеми ресурси не са били отчетени в тази заповед.

Като не е отчел разполагаемия ресурс, вида на който е посочен в ПУРБ, и не се е съобразил с него, Директорът на БДУВДР е постановил решение при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до необоснованост на същото. По делото е приложено писмо от “Напоителни системи” ЕАД /л.л.171,172/, като съгласно същото напоително-отводнителната система /НОС/ “Батин -Кривина” е предназначена да напоява 6900 дка и да отводнява “Батинската” низина от 8227 дка. Посочено е обаче, че последно е извършено напояване през 1993 г. Част от НОС е отводнителна помпена станция “Батин-Кривина” /ОПС/, като е посочено конкретното количество на водните маси, изпомпвани от ОПС през последните 5 години. Хидротехническите й съоръжения са разположени в землището на с.Кривина. Към писмото е приложена схема на землището на с.Кривина със съответно обозначените части на НОС /л.172/. Видно от същата, землище Кривина граничи със землищата Новград, Батин и Беляново. Въпреки че не са приложени по преписката, а едва по делото, обстоятелствата относно НОС следва да са служебно известни на БДУВДР, доколкото същата осъществява управлението на водите в Дунавския басейн.

С оглед на съществуващите водовземни съоръжения, чрез които “Напоителни системи” ЕАД отводнява низината, Директорът на БДУВДР е следвало да съобрази зависимостта на водните ресурси от подхранването от р.Дунав. Ако е считал, че същите не са достатъчно точно определени от ПУРБ /доколкото е налице широк диапазон/, и не може да ги определи в конкретния случай поради липсата на специални знания, е имал възможността, съгласно чл.49 от АПК, да назначи експертиза, която да установи разполагаемите водни ресурси. Това директорът не е направил, а се е произнесъл въз основа на определени разполагаеми ресурси, които са само частично относими в случая. Така органът е нарушил не само административнопроизводствените правила, но и формата, доколкото е лишил акта от мотиви в тази му част. С оглед неустановяването на разполагаемите ресурси не може да се прецени съответствието с материалния закон. Следва обаче да се отбележи, че количествата вода, отвеждани в р.Дунав от ОПС от същата низина, са значително по-големи от исканите за водовземане.

Съгласно чл.2, ал.1 от ЗВ, целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото. Тази цел не се постига, като не се разрешава водовземане на основание недобро количествено състояние на най-повърхностното ПВТ, а в същото време поради високото ниво на подземните води се налага отводняване на значително по-голям обем води, които се връщат в р.Дунав. Вместо ЗП да заплаща такса за водовземането, вероятно се изразходват публични средства за връщането на води в р.Дунав.

Възраженията на страните за предимство на питейно-битовото водоснабдяване, за неизползване на целия разрешен ресурс за водовземане, неравнопоставеност и пр. са неотносими към основния въпрос по делото – наличието или липсата на достатъчно водно количество. На основание липса на разполагаем воден ресурс е постановен отказът и този въпрос следва да бъде изследван при оспорването. При наличие на достатъчен разполагаем воден ресурс тези въпроси въобще не следва да бъдат изследвани, доколкото следва да бъдат съобразявани само, ако водният ресурс е недостатъчен. Заявлението, по което органът е дължал произнасяне и се е произнесъл, е това от 2013 г., а не от 2015 г. – от 2015 г. единствено съдът е изпратил дело №397/2015 като преписка за произнасяне, но това не означава, че е налице ново заявление от ЗП, по което органът да се произнесе.

С оглед на изложеното, актът е издаден при съществено нарушение на процесуалните правила, липса на мотиви, невъзможност да се прецени съответствието с материалния закон и противоречие с целта на закона, и следва да се отмени. Доколкото поради естеството на въпроса не може да се постанови акт по същество, делото като преписка следва да се върне на органа, за да се постанови ново решение. При новото разглеждане следва да се установи, ако е необходимо с експертиза, количеството на хидравлично привлечените води от р.Дунав и оттам - действително разполагаемия ресурс. В съответствие със същия следва да се постанови ново решение, като, ако ресурсът не е достатъчен, се постанови отказ, ако е достатъчен – се постанови разрешение за водовземане.

Съгласно чл.174 АПК, съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото може да се наложи извършването на експертиза, ако органът няма необходимите специални знания, следва да се определи едномесечен срок за постановяване на новото решение.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №ПВ4-00042/10.07.2015 г. на Директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център Плевен.

ВРЪЩА делото като преписка на органа за постановяване на ново решение в съответствие с мотивите, изложени в настоящето решение, в едномесечен срок от влизането му в сила.

Решението подлежи на оспорване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: