ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1642

гр. Плевен, 4 Декември 2015 г.

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 677/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 159 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.Т. *** срещу мълчалив отказ на Председателя на Окръжен съд – Плевен да се произнесе по заявление от 08.04.2015 г., препратено от Висш съдебен съвет с писмо изх. № 94-00-551/23.06.2015 г. Жалбоподателят иска да бъде отменен мълчаливия отказ на Председателя на Окръжен съд – Плевен. С изрично заявление в о.с.з. от 12.10.2015г. Т. е заявил, че оттегля искането си за налагане на глоба на Председателя на Окръжен съд Плевен.

По делото е постъпил отговор от ИФ Административен ръководител-Председател на ОС Плевен, в което е формулирано следното становище: Исканата от Т. информация не е обществена по см. на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото търсената информация е по конкретни дела, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от Правилника за администрацията на съдилищата, т.е. по реда на процесуалните закони. Подробно са изложени съображения по всички точки в Запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. на Министерство на правосъдието, като се счита, че въпроси 1, 3, 4 и 5 представляват търсене на правна консултация по см. на чл. 24, ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата, а т. 2 от запитването е информация, пряко свързана с конкретно дело и не следва да бъде давана по реда на ЗДОИ. Сочи се, че заявителят има на разположение процесуални възможности по НПК и Правилника за администрацията на съдилищата /ПАС/ за достъп до информация по конкретни дела в които същият е страна, като за негово улеснение в нарочно писмо изх. № 4658/30.09.2015г. били посочени приложимите законови разпоредби. Извън горното се прави извод, че съдържанието на Запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. на МП по същество не представлявало искане за достъп до обществена информация, а опит за внасяне на съмнения в почтеността на председателя на ОС Плевен и домогване да получи специално внимание по повод висящо дело в ОС Плевен.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Счита мълчаливия отказ за незаконосъобразен и неправилен, като твърди, че търсената от него информация задължително следва да му се предостави. Излага подробни съображения и по същество моли да бъде отменен и мълчаливият и последвалият изричен отказ на Председателя на Окръжен съд – Плевен.

Ответникът – Председателя на Окръжен съд – Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, намира от фактическа страна:

В Министерството на правосъдието /МП/ е депозирано запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. на МП от С.Т. *** в което са формулирани следните въпроси:

1. Може ли председателят на Окръжен съд своеволно, без да документира това, да разглежда дела по НК на свои колеги окръжни съдии.

2. Може ли Окръжен съд да няма хартиен дневник за всъпване на съдии в дела и освобождаване от такъв поет ангажимент. ОС Плевен дали имат (дневник), т.к. един съдия се е “появил” и заместил друг в тричленен състав, без страната да е била уведомена, като липсвал протокол за случаен избор и причина за смяната.

3. Може ли Председателят на Окръжен съд лично да изнася дебели папки извън сградата на съда без охрана, при това през деня, а не в края на работното време.

4. Може ли да се “разглоби” папка с въззивно наказателно общ характер дело, като се твърди, че 2/3 от доказателствата, събирани в досъдебното производство липсвали.

5. Може ли от 75 странници по дело в Окръжен съд, да са номерирани само 12, като при запитване да бъде отговорено от деловодството “Не можете да го докажете”.

С писмо изх. № 94-С-187/14.04.2015г. на Министерство на правосъдието, запитването на Т. е препратено до Висш съдебен съвет по компетентност. С писмо изх. № 94-00-551/2015г. на ВСС на основание чл. 112 от АПК запитването е препратено на Административен ръководител – Председател на Окръжен съд Плевен по компетентност, получено с вх. № 7504/29.06.2015г. от последния.

Подадена е жалба до Административен съд Плевен по електронната поща от 04.08.2015г. 18,50 часа, с вх. № 2598/05.08.2015г. от С.Т. срещу мълчалив отказ на Административен ръководител – Председател на Окръжен съд Плевен за произнасяне по запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. на МП. Иска се да се отмени мълчаливия отказ и да се наложи глоба на ответника. С разпореждане № 2360//05.08.2015г. е указано на жалбоподателя да отстрани нередовностите на жалбата, като уточни с какво искане е сезиран Председателят на ОС Плевен и защо счита, че следва да бъде издаден административен акт. С Уточнение вх. № 26221/06.08.2015г. при Административен съд Плевен е посочено, че е сезирано Министерство на правосъдието, като се счита, че същото следва да инициира проверка “по своя инициатива и по Воля на гражданите”. Същите проверки следва да бъдат извършени от независими дисциплинарни комисии. Счита, че е незаконосъобразно гражданин да пита за сериозни теми, касаещи справедливостта, законността и морала на служителите на Темида и да не му се отговаря.

При така установеното настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с жалба срещу мълчалив отказ за произнасяне и последващ отговор по сигнал по см. на чл. 119 във вр. с чл. 107, ал. 4 от АПК, обективиран в Запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. на МП. Същият е бил депозиран в Министерството на правосъдието и правилно е бил препратен по компетентност до Висшия съдебен съвет, доколкото инспектората на МП не е компетентен да се произнесе по отношение на незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни ръководители и длъжностни лица в съответните съдебни администрации (арг. от чл. 372 от ЗСВ). Видно от писмо изх. № 94-00-551/2015г. на председателя на Комисията по професионална етика и превенция на корупцията, същата е приела, че е сигнал, но се отнася за служители от Окръжен съд Плевен, поради което и на основание чл. 112 от АПК е препратил запитването до Административен ръководител-Председател на Окръжен съд Плевен.

Настоящият съд намира, че запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. на МП по същество представлява сигнал по см. на чл. 119 във вр. с чл. 107, ал. 4 от АПК по следните съображения: В т. 1 и т. 2 от запитването се изнасят данни за незаконосъобразни действия на Председател на Окръжен съд /без посочване на кой съд/, по същество нарушаване неизменността на състава на съда по см. на чл. 258, ал. 1 от НПК. В т. 4 и т. 5 от заявлението са изнесени данни за извършени нарушения на служителите от съдебно деловодството на Окръжен съд-Плевен, свързани с чл. 38 и сл. от Правилника за администрацията на съдилищата (ДВ, бр. 8 от 28.01.2014г.). В т. 3 от запитването се поставя въпроса за спазване на трудовата дисциплина и работното време, а колкото до неясно определеното “дебели папки”, същото не подлежи на характеризиране. Не на последно място, следва да се отчете и петитума на ред 29 от запитването – “Искам спешно разяснение ! Защото смятам, че тук се извършва престъпление”. Следователно, запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. може да се характеризира единствено като сигнал за незаконосъобразни действия и бездействия на орган - Административен ръководител – Председател на Окръжен съд и длъжностни лица (служители от съдебно деловодство при ОС-Плевен) Това е така, защото в случай, че се приеме, че сигналът е срещу Председател на Окръжен съд в качеството му на председател на съдебен състав, то изложените незаконосъобразни действия по т. 1 и т. 2 се проверяват по реда на инстанционния контрол и представляват основания за обжалване на съдебен акт. Не може да се приеме, а и не е претендирано, че запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. е искане за достъп до обществена информация. Едва е устните пледоарии се твърди, че търсената информация се дължи по Закона за достъп до обществена информация. Самото запитване не е оформено по правилата на чл. 25 от ЗДОИ, а от начина на формулиране на въпросите не може да се направи извод, че се касае за информация, свързана с обществения живот в Република България, от която търсещият може да си стави собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Точно обратното се установява, запитващият Т. има вече изградено мнение (ред 29, изр. последно – „Защото смятам, че тук се извършва престъпление”), което от своя страна се свързва отново с характера на сигнал на запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г.

В Глава 8 от АПК са уредени правилата за разглеждане на предложения и сигнали, като съгласно чл. 107, ал. 4 от АПК - Сигнали могат да се подават за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица. С разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от АПК се определя, решението по сигнала се взема най-късно в двумесечен срок от постъпването му, като срокът може да бъде удължен с не повече от месец. В чл. 122, ал. 1 от АПК е предвидено, че когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересовани лица. Решението по сигнала се съобщава на подателя в 7-дневен срок от постановяването му (чл. 123, ал. 1 от АПК) и по силата на изричната разпоредба на чл. 124, ал. 2 от АПК е изключено от съдебен контрол.

Според изложената правна регламентация на административни производства в Глава 8 от АПК и конкретно на производството за подаване на сигнали, същото е уредено като контролно средство, пряко насочено към вземането на мерки за предотвратяване на злоупотреби с власт, корупция и други незаконосъобразни или нецелесъобразни действия или бездействия. Актът, с който компетентният орган се произнася по сигнал обаче не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, нито изричен, нито мълчалив такъв. С решението по сигнала не се създават права или задължения, или засягат законни интереси на граждани и организации. С оглед конкретиката на казуса, визираните нарушения в т.1 и т. 2 от запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. се контролират и преодоляват по реда на инстанционния контрол на съдебните актове. За преодоляване на нарушенията по т. 4 е предвиден особен ред по реда на чл. 90 от Правилника за администрацията на съдилищата, чиито разпоредби са относими и към визираните в т. 3 и т. 5 действия. Следователно, доколкото решението по сигнала не е административен акт по чл. 21 от АПК, то непроизнасянето от страна на компетентния орган не може да формира мълчалив отказ за произнасяне. Мълчалив отказ е налице, когато хипотезата на правна норма свързва с настъпването на определени факти възникването (за администрацията) на задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание, на основание - заявено от жалбоподателя искане или служебно. Такива разпоредби обаче не се съдържат в Глава 8 от АПК.

Извън гореизложеното, следва да бъде посочено, че от запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г. не може да се установи задълженото за отговор лице, било по реда на Глава 8, Раздел III от АПК, било по реда на ЗДОИ. От една страна в т. 1, 2, 3 се говори за Председател на ОС (предполага се Окръжен съд), като единствено в изречение второ на т. 2 се коментира ОС Плевен във връзка с конкретно дело. В т. 4 и 5 от запитването се коментира “ОС деловодство”, като отново не се сочи деловодство на кой именно окръжен съд. Тази неяснота не дава възможност за произнасяне, т.к. в случай, че сигналът е срещу Председател на Окръжен съд, то трябва да бъде посочен кой е този съд, определящо компетентността на ВСС по аргумент от чл. 122 от АПК във вр. с Глава 2, Раздел II от ЗСВ за извършване на проверка. Същото е и по отношение на деловодството на окръжен съд, без посочване чие съдебно деловодство е извършило нарушението, не е възможно да се определи, кой е компетентният административен ръководител.

Независимо от посочените неясноти, с писмо изх. № 4658/30.09.2015г. на Административен ръководител-Председател на Окръжен съд Плевен е отговорил на запитване с вх. № 94-С-187/08.04.2015г., като са приложени и относимите нормативни актове, касаещи поставените въпроси. Този отговор не подлежи на оспорване съгласно чл. 124, ал. 2 от АПК.

При горните съображения настоящият състав на Административен съд Плевен намира, че подадената жалба с вх. № 2598/05.08.2015г. е недопустима за разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. чл. 159, т. 1 във вр. с чл. 124, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ даденият с протоколно определение от съдебно заседание от 09.11.2015г. ход на делото по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на С.Т. *** срещу мълчалив отказ на Председателя на Окръжен съд – Плевен да се произнесе по запитване от 08.04.2015 г., препратено от Висш съдебен съвет с писмо изх. № 94-00-551/23.06.2015 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 677 по описа на Административен съд Плевен за 2015 година.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд в срок от 7 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/