Р Е Ш Е Н И Е

№ 51 / 9 Февруари 2015г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на тринадесети януари, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 677 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Ц.А.П. *** против Решение № 33/09.07.2014г. на Директор на ТП –Плевен на НОИ , с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 26060#2/23.05.2014 г. на Ръководител “ПО” при ТП Плевен на НОИ. С последното на осн. чл. 98 от КСО и чл. 10 от НПСО е отказано изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят , в подадена до административния орган молба от 18.VІІ.2014 г., която последният е преценил като жалба срещу неговото решение, твърди, че при постановяване на решението не е спазен законът относно правилата за осигурителния стаж. Твърди, че е бил осигурен от І-VІ 1952г. като щатен бригадир , а не като работник . Излага твърдения за правените от него разходи и ги съпоставя с размера на пенсията. Във втора молба от 20.VІІ.2014 г. излага същите твърдения с молба да му се помогне.

Ответникът е приел, че с горните молби Ц.П. е обжалвал негово Решение № 33/09.07.2014г , и ги е изпратил в съда ведно с административната преписка по издаване на решението. По същество, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.Р. оспорва жалбата. Моли да бъде потвърдено решението по изложените в него доводи.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

С писмо вх. № 2554/29.07.2014 г. Директорът на ТП на НОИ гр. Плевен е изпратил в Административен съд Плевен две молби на Ц.А.П., адресирани до административния орган, в които се изразява общо несъгласие с неговото Решение № 33/07.07.2014 г. Органът е счел молбите за „жалба” срещу цитираното решение и е приложил административната преписка.

С Определение № 861/31.07.2014 г. съдът е оставил без движение „жалбата” на П. с указание последният да посочи обжалва ли пред Административния съд Решение № 33/09.07.2014 г., ако обжалва- да посочи пороците му, както и искането си към съда.

Постъпилият от П. отговор вх. № 2630/07.08.2014 г./л. 73/ не съдържа изисканите от съда с определението уточнения, поради което, повторно, с Определение № 942/18.08.2014 г. съдът е оставил „жалбата” без движение със същите указания.

Постъпилият отговор с вх. № 2750/27.08.2014г./л. 78/ отново не съдържа указания, а общи оплаквания и твърдения, но в изложението му е вмъкнат израз: „ Кажете кога ще бъде делото”, от който съдът с определение № 1023/09.09.2014 е приел , че е сезиран с жалба срещу решението и е насрочил делото.

Жалбата е подадена на 22.07.2014 г., видно от поставения на отделен лист щемпел на ТП на НОИ/ л. 68/ и придружително писмо вх. № 2584/04.08.2014 г. /л. 67/, и при получено от жалбоподателя на 18.07.2014 г. /л.58/ решение, е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството по издаване на оспореното решение е започнало с подаден о от Ц.П. Заявление вх. № МП 26060/12.05.2014 г., да ТП на НОИ-Плевен, с което е поискал да му се зачете за осигурителен стаж периодът от 1946 г. до 10.11.1949 г., респ. да бъде изменена определената му пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен се е произнесъл с Разпореждане № 26060#2 /23.05.2014 г., с което е отказал да измени личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Ц.А.П.. Отказът е мотивиран с аргумент от чл. 76, б.”ж” от ППЗП , според който трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита членството в ТКЗС през периода от 09.09.1944г. до 01.01.1957, през който период лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от осем месеца в една календарна година. Органът се е позовал на наличното в преписката Удостоверение № 367/29.08.1979г. , издадено от Председателя на АПК ”Мизия” гр. Гулянци/ л. 20/, от което се установява, че през периода от 1946г. до 1949 г. П. е работил като частен земеделски стопанин и е приет за член на ТКЗС с протокол № 91 от 15.09.1950 г.

Така постановеното разпореждане е обжалвано от П. по реда на чл. 117 от КСО пред директора на ТП на НОИ-Плевен, който, и след направени по негово писмо изх. № МП-26060/16.06.2015г. допълнения и уточнения, с които нередовностите на жалбата са били приети за отстранени, се е произнесъл с обжалваното в настоящето производство Решение № 33/09.07.2014г./л. 56/..

С последното Директор ТП на НОИ гр. Плевен е отхвърлил жалбата срещу горепосоченото разпореждане на ръководителя на ПО и го е потвърдил. В мотивите към обжалваното решение сочи, че с Разпореждане № 01099/16.03.1990г. на П. е отпусната лична пенсия за изслужено време и старост, на осн. чл. 2 от отменения Закон за пенсиите. Изложил е конкретни данни за допълване и многократно осъвременяване на пенсията, както и за точния й размер по вид към настоящия момент.

За да отхвърли жалбата на П. срещу отказа за изменение на пенсията по Разпореждане № 26060#2 /23.05.2014 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ, административният орган е приел, че няма основание претендираният период да бъде зачетен за осигурителен стаж, и в тази връзка няма основание за изменение на пенсията. Споделил е мотивите на пенсионния орган, изложени в обжалваното разпореждане и правилно приложената разпоредба на чл. 76, б.”ж” от Правилника за приложение на закона за пенсиите/ППЗП/, според който трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се счита членството в ТКЗС през периода от 9.09.1944г. до 1.01.1957 г. , през който лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от осем месеца в една календарна година. Като е обсъдил издаденото от АПК Гулянци удостоверение № 367/29.08.1979г., административният орган е приел, че през претендирания период/ 1946г.-1949г./, жалбоподателят е бил частен земеделски стопанин, поради което правилно пенсионният орган е отказал зачитането на този период за осигурителен стаж, и е отказал изменение на пенсията.

С решението си административният орган е изложил и мотиви по повдигнат с жалбата срещу разпореждането въпрос за зачитане за осигурителен стаж на периода от 01.06.1952г. до 31.12.1952 г. Посочил е, че за този период административният орган се е произнесъл с предходно решение по жалба на г-н П. и е счел, че няма основание за неговото преразглеждане.

По изложените съображения е потвърдил оспореното пред него Разпореждане № 26060#2 /23.05.2014 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен като правилно и законосъобразно.

Настоящият съдебен състав намира, че решението е правилно.

От събраните доказателства, конкретно Удостоверение № 367/ 29. 08. 1979г. , издадено от Председателя на АПК ”Мизия” гр. Гулянци/ л. 20/, се установява по безспорен начин, че през периода от 1946г. до 1949 г. , всичко 4 години, Ц.А.П. е работил като частен земеделски стопанин и е приет за член на ТКЗС на 15.09.1950 г.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от действащия Кодекс за социално осигуряване/ КСО/, размерът на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя от размера на осигурителния доход , кой то, от своя страна е в пряка връзка с размера на осигурителния стаж. Съгласно §9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.

Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за пенсиите/отм./ регламентира, че работниците, служителите, земеделските стопани-кооператори, членовете на Трудово-производителните кооперации, културните дейци и адвокатите придобиват право на пенсия за изслужено време и старост след навършване на трудов стаж и възраст съобразно определените категории труд.

По смисъла на Закона за пенсиите/ЗП/ , за трудов стаж се счита: „членството в ТКЗС през периода от 9.09.1944г. до 01.01.1957 г. , през който лицата са работили в ТКЗС или са били на разположение в същото не по-малко от осем месеца в една календарна година”/ чл. 76, б. „ж” от ППЗП/отм/.

От така установената законова регламентация и от събраните по делото доказателства следва извод, че разглежданият случай е извън хипотезата на чл. 76, б. „ж” от ППЗП. За да се приеме претендираният период от 1946 до 1949 г. за трудов стаж, респ. осигурителен стаж по смисъла на §9 от ПЗР на КСО, е следвало лицето да е работило в ТКЗС, или да е било на разположение в същото най-малко осем месеца в една календарна година. Фактът, че през този период П. е работил като частен земеделски стопанин категорично го изключва от кръга на лицата, придобили през този период трудов стаж, поради което последният не може да бъде зачетен за такъв и да обоснове изменение на пенсията за осигурителен стаж и възраст.

Като е достигнал до този извод и е потвърдил разпореждането, с което е отказано такова изменение, административният орган е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Настоящият съд споделя решението и в частта за наведеното пред органа искане да се признае за осигурителен стаж периодът 01.06.1952г.-31.12.1952 г. От приложеното адм.д. 174/2014 г. се установява, че с влязло в сила решение по същото, потвърдено от ВАС с определение № 12339/16.10.2014 г. по адм.д. № 6629/2014 г., съдът е отхвърлил жалбата срещу решението на административния орган, с което е потвърдено Разпореждане № 1539/07.10.2013 г. за отказ да бъде изменена пенсията при зачитане на периода от 1.6.1952г. до 31.12.1952 г. за трудов стаж.

Като е приел, че не са налице основания за изменение на определената на Ц.А.П. пенсия за осигурителен стаж и възраст, и е потвърдил разпореждането, с което такова изменение е отказано, ръководителят на ТП на НОИ-Плевен е постановил правилно и законосъобразно решение. Същото е издадено от компетентен орган Директор на ТП на НОИ-Плевен, при спазване на материалноправните норми, в отсъствие на съществени процесуални нарушение и в съответствие с целта на закона, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на Ц.А.П. *** против Решение № 33/09.07.2014г. на Директор на ТП –Плевен на НОИ , с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане № 26060#2/ 23.05.2014 г. Ръководител “ПО” при ТП на НОИ Плевен.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: