Р E Ш Е Н И Е

404

гр.Плевен, 2 Октомври 2015 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав:                                                 Председател: Юлия Данева

                                                                 Членове:  Елка Братоева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 676 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 64 от 12.06.2015 г., постановено по нахд № 507/2014 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 258 от 27.03.2014 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с което на Д.П.Т. ***, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.45 ал.1 и чл.46 ал.1 от Закона за закрила на детето е наложена глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.45 ал.2 от Закона за закрила на детето затова, че на 16.02.2014 г. около 03,30 часа в гр.Койнаре, в качеството на собственик на питейно заведение дискотека „Инсомния”, допуска присъствие на непълнолетно лице – К. К. Г., ЕГН **********, без придружител след 22,00 часа.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен, представлявана от старши комисар В. Я. К. – Директор, чрез юрисконсулт Г. К., която счита, че същото е постановено неправилно и в противоречие с материалния закон. Твърди, че при реализиране на административно наказателната отговорност не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административно наказание. Навежда доводи, че законодателят, съгласно чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето, позволява непълнолетно лице да посещава обществени места с придружител след 22,00 часа, но в конкретния случай на дата 16.02.2014 г. лицето К. К. Г. е било малолетно. На следващо място сочи, че нито при констатиране на нарушението, нито по-късно при съставяне на АУАН пред административно наказващия орган е представена посочената от районния съд изрична писмена декларация за придружител. Счита, че такава декларация не е била налична към онзи момент, предвид, че същата е представена много по-късно – едва в съдебно заседание.  Моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Д.П.Т. в  съдебно заседание се представлява от адв.П. с надлежно пълномощно, която оспорва касационната жалба, излага подробни съображения за нейната неоснователност, в заключение моли съда да потвърди оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 16.02.2014 г. около 03:30 часа в дискотека “Инсомния” гр. Койнаре е извършена проверка за нарушения на Закона за закрила на детето. Констатирано е, че непълнолетния К. К. Г., с ЕГН ********** пребивава в дискотеката, придружаван от пълнолетно лице – С. К. от гр. Койнаре, упълномощен от майката на детето М. Д. И. с изрична писмена декларация, без обаче декларацията да има нотариална заверка на подписа. Контролните органи извикали собственика на дискотеката – жалбоподателя и се свързали с родителите. Не приели представената декларация и съставили на собственика на питейното заведение АУАН за нарушение на Закона за закрила на детето затова, че на 16.02.2014 г. около 03:30 часа като собственик на питейно заведение дискотека “Инсомния”, допуска присъствието на непълнолетно лице К. К. Г. с ЕГН **********, без придружител след 22:00 часа, с което е нарушил чл.45, ал. 2 от ЗЗДет. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 258 от 27.03.2014 г. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на Д.П.Т., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.45, ал. 1 и чл. 46, ал. 1 от ЗЗД е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лв. Тази фактическа обстановка съдът установил от събраните по административнонаказателната преписка писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели  И. Г. И., Н. Р. Н., Я. Д. М., И. Ц. И., С. И. К. и майката на детето М. Д. И..

При така установената фактическа обстановка, съдът направил следните правни изводи: Съгласно чл.8, ал.3 от ЗЗДет.  родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. В следващата, ал. 4 на чл.8 от ЗЗДет. е предвидено изключение от това правило, а именно ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, но не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. В нормата на чл.45, ал. 2 от ЗЗДет. се съдържа забрана за лице, което управлява търговски обект да допуска за времето от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управлявания от него търговски обект в нарушение на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗДет., и е предвидено наказание глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. Съдът направил извод, че  безспорно е установено от доказателствата по делото, че на процесната дата, непълнолетният К. К. Г.  пребивавал в дискотеката, управлявана от жалбоподателя, придружаван от пълнолетно лице – С. И. К. от гр. Койнаре, упълномощен от майката на детето М. Д. И. с изрична писмена декларация. Поради тези обстоятелства съдът преценил, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят, не е извършено, и не е доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът се позовал на разпоредбата на чл.8, ал.7 от ЗЗДет., според която  качеството на "придружител” по, ал. 4 се установява по ред, определен с наредбата по чл. 5”б”, ал. 2. Текстът на чл. 5”б”, ал. 2 от ЗЗДетето, от своя страна препраща към тази наредба - "Наредба за специализирана закрила на деца на обществени места” /приета с МПС № 165/25.07.2003 г. и обн. ДВ бр. 68/01.08.2003 г./. Съдът направил изводи, че в тази наредба липсват каквито и да било изисквания за необходимост от някакъв изричен писмен документ, с който придружителят на дете да доказва, че е "придружител”, в т.ч. и някакво изрично писмено пълномощно, било то само писмено или нотариално заверено. Направил извод, че  за това обстоятелство няма предвидено нормативно изискване да се представи документ и за всеки конкретен случай следва да се установи едно дете дали има придружител по данни на самото дете, на придружителя и на родителя, както и на свидетели очевидци присъстващи на мястото, за което следва да се снемат писмени сведения от тях или да се изискат от тях писмени декларации. Няма пречка за по-голяма сигурност придружителят на дете да има изрично писмено пълномощно от родителя, но това не е задължително и не се изисква от закона, но е безспорно доказателство, че лицето е придружител. Събраните по делото гласни и писмени доказателства обусловили у съда извод, че по делото не е установено   извършено нарушение по чл.45, ал. 2 от ЗЗДетето от жалбоподателя, тъй като детето – непълнолетното лице К. К. Г. е  било с придружител – пълнолетно лице С. И. К. от гр. Койнаре, упълномощен от майката на детето М. Д. И. с изрична писмена декларация. На това основание съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за неправилно ангажирана административно-наказателна отговорност на собственика на питейното заведение. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне. 

Установено е от събраните по делото доказателства, а именно- приложената на л.29 от делото на РС декларация от майката на детето К., че същата му е осигурила за вечерта на проверката придружител, а именно С. К., като сама по себе си тази декларация като представена едва в съдебното заседание и в качеството й на частен документ не би имала доказателствена стойност, но разгледана в съвкупност със свидетелските показания на полицейските органи, дадени в съдебно заседание, които съобщават категорично, че в момента на проверката  касационният ответник  е посочил , че има декларация (която обаче полицейският орган очаквал да е нотариално заверена) налагат извод, че при проверката детето е било придружавано от К., на когото е била предоставена саморъчно подписана от майката на К. декларация. Последното е достатъчно, за да изключи отговорността на ответника по касация. Съгласно чл. 8, ал.3 от ЗЗДет. родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14-годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. В следващата ал.4 на чл. 8 от ЗЗДет. е предвидено изключение от това правило, а именно ако родителите, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, не могат да го придружат, те са длъжни да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22.00 часа, ако детето е навършило 14- годишна възраст, но не е навършило 18-годишна възраст. В чл. 8, ал.7 от ЗЗДет. е предвидено, че качеството на придружител се установява по ред, определен с Наредба по чл. 5б, ал.2 от ЗЗДет. В посочената наредба за специализирана закрила на деца на обществени места няма регламентация за начина на упълномощаване на пълнолетно лице за придружител на непълнолетно лице. След като няма въведено законово изискване нито за писмена форма на упълномощаване, още по-малко за нотариална заверка на волята на родителя-упълномощител, валиден се явява дори  устният начин на упълномощаване на лице за придружител. В конкретния случай, от доказателствата по делото и по-конкретно от показанията на полицейските органи  се установява, че на непълнолетното лице е бил осигурен пълнолетен придружител след 22.00 часа, поел  ангажимент пред майката да придружава непълнолетния й син, докато се намира в питейното заведение, и това е било удостоверено с писмена декларация. От горното се налага извода, че жалбоподателят не е допуснал присъствието на непълнолетно лице в стопанисвания от него търговски обект след 22.00 часа, поради което не е осъществил състава на вмененото му нарушение. Като е достигнал до същия извод, РС е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК,  Административен съд-Плевен, първи касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА   Решение № 64 от 12.06.2015 г., постановено по нахд № 507/2015 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                                

                                                                                       

                                                                                       2.