Р E Ш Е Н И Е

№ 420

гр.Плевен, 12 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 670 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №567 от 01.07.2015г., постановено по НАХД №805 по описа за 2015г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление №398/10.02.2015г. на Началник на Митница Свищов, с което на „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД гр.Варна, ЕИК:148113279, на основание чл.234 ал.2 т.1 вр. с ал.1 т.1 от ЗМ е наложена имуществена санкция в размер на 892,50лв., представляваща 105% от размера на избегнатите публични държавни вземания, и на основание чл.227 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗМ лишаване от правото да се осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца, за извършено нарушение по чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД гр.Варна, представлявано от Изп.директор С. Д., чрез адв.Г. ***, в която са наведени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт. На първо място се сочи, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че районният съд не е отговорил на направените в жалбата възражения, а мотивите представлява буквален препис на обстоятелствената част и правните изводи на наказателното постановление. Липсата на собствени мотиви, касаторът счита за отсъствие на мотиви, което опорочава съдебния акт до степен водеща неговата отмяна. Твърди се още, че районният съд не се е съобразил с обстоятелството, че датата, която следва да се приеме за дата на извършване на нарушението (ако изобщо е извършено такова) е 17.03.2014г., на която дата от страна на дружеството е подаде ЕАД за извършен внос на стоки. В тази връзка се сочи, че в административно-наказателната преписка за дата на нарушението е приета 11.03.2014г., като няма описана дата, която да се приеме за дата, на която е установено нарушението. Твърди се също, че от страна на митническите органи не е била извършена последваща проверка по реда на чл.84а от ЗМ, поради което се счита, че е нарушена процедурата по извършване на последващ контрол на ЕАД №4064/11.03.2014г. Според касатора от датата 11.03.2014г. до датата на съставяне на АУМН-12.08.2014г. е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН тримесечен срок за съставяне на акт от датата на откриване на нарушителя. Сочи се още, че непосочването на дата на установяване на нарушението води до порок на наказателното постановление, което обосновава неговата отмяна. На следващо място се сочи нарушение на материалния закон. Счита се, че дружеството не е извършило вмененото му нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, тъй като нито е избегнало, нито е направило опит да избегне пълно или частично заплащане на публични държавни вземания, поради което деянието е несъставомерно. В тази връзка се посочва, че след издаване на фактура №1044/11.03.2014г. за извършен транспорт от Германия до България, веднага след получаването от страна на дружеството, последното по собствена инициатива с искане от 19.05.2014г. е инициирало процедура по издаване на решение за промяна на данъчната основа, като с решение от 02.06.2014г. Началника на Митница Свищов е определил сумата, която следва да се довнесе от страна на „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД във връзка с представената фактура от дата 11.03.2014г. Касаторът счита, че за да е налице основание за подвеждане на дружеството под отговорност за осъществен състав на митническа измама, свързана с недеклариране в пълен размер на платените разходи за транспорт на стоката по дебитно известие, е необходимо те да са фактурирани към момента на подаване на декларацията, защото само тогава може да се приеме, че с непосочването им в декларацията е налице опит за избягване на дължими публични държавни вземания. Твърди се също, че процесната фактура за извършен транспорт от Германия до България е изпратена месец след подаването на ЕАД на 11.03.2014г., тъй като първоначално е била издадена с включено ДДС, след което е върната на спедитора и е издадена фактура без вкл. в цената на услугата ДДС. Касаторът счита също, че дори формално да е извършено административно нарушение, наказващият орган не се е съобразил с чл.28 от ЗАНН и това, че не е налице никакъв вредоносен резултат, тъй като дружеството е заплатило всички дължими митнически такси и сборове, дори и по собствена инициатива е довнесъл дължимия ДДС за извършения транспорт в размер на 880лв. след представяне на съотв.фактура от превозвача извършил транспорта на територията на ЕС. На следващо място се счита, че наложената наказание лишаване от право да осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца надхвърля значително необходимото за постигане на основната цел на отговорността на ЕТ и ЮЛ за неизпълнение на задължения към държавата. Твърди се още, че тази санкция е несъразмерно тежка и не съответства на тежестта на евентуалното допуснато административно нарушение. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Г., който моли решението да бъде отменено по съображения изложени в касационната жалба. Сочи в допълнение, че е настъпило законодателна промяна с ДВ бр.60/2015г. в сила от август 2015г. по отношение наложеното второ наказание-лишаване от право за внос и износ за срок от 6 месеца. В тази връзка счита, че е налице по.благоприятен закон.

В съдебно заседание ответникът – Митница Свищов, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на АУАН № 177/12.08.2014г. от митнически инспектор при МБ - ПЛЕВЕН, като актът е съставен на основание чл.40 ал.2 ЗАНН, в отсъствие на представител на нарушителя, тъй като след нарочно отправена покана до същото, такъв не се е явил. АУАН е съставен за това, че при извършена на 19.05.2014г. в МБ - Плевен проверка е било установено, че на 11.03.2014 г. в гр. Плевен, дружеството, в качеството на титуляр за даване на допустимо митническо направление режим „Едновременно допускане до свободно обращение и крайна употреба (внос) на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС" по единен административен документ (ЕАД) № 14BG004306H0004064/11.03.2014г., не е декларирал пред митническите органи целия размер на разходите за доставка на стоките по ЕАД № 14BG004306H0004064/11.03.2014г., а именно - „екселератор модел 8000 - 25, сер. № 4344 - 1 брой" и не е включил в данъчната основа за изчисляване на ДДС разходите за международен транспорт от Ф.Р.Германия до Р.България в размер на 4250.00 лв. по фактура № 1044/10.03.2014г. На 19.05.2014г. е заведено искане за допълнително заплащане на ДДС по фактура № 1044/10.03.2014 г. от страна на дружеството до МБ – Плевен, придружено от фактура №1044/10.03.2014 г. за извършен международен транспорт на стоки по ЕАД № 14BG004306H0004064/11.03.2014г., а именно - „екселератор модел 8000 - 25, сер. № 4344 - 1 брой" на стойност 4250.00 лв. Въз основа на тези факти е направен извод, че се касае за избягване на частично заплащане на публични държавни вземания - ДДС в размер на 850.00 лв. във връзка с посочения разход за транспорт, тъй като същият е следвало, съобразно чл.55 ал.1 т.2 ЗДДС да бъде включен в данъчната основа, а самият ДДС, съобразно чл.54 ал.1 ЗДДС е станал изискуем към момента на изчисляване на митните сборове. На тази основа, деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 234, ал. 1 т. 1 ЗМ. След връчването на препис от АУАН на дружеството – нарушител, по реда и в срока на чл.44 ал.1 ЗАНН е постъпило възражение от последното, в което е изтъкнато, че към момента на подаване на ЕАД № 14BG004306H0004064/11.03.2014г., дружеството не е разполагало с фактура №1044/10.03.2014 г., поради което не я е включило в същия, като наред с това, към момента на отправяне на възражението, дължимият ДДС в размер на 850 лева е бил внесен по сметка на МБ – ПЛЕВЕН. Тези възражения са преценени за неоснователни. АНО е приел изцяло установената от актосъставителя фактическа обстановка, като наред с това е прецизирал правната квалификация на нарушението като такова, извършено при условията на „повторност” по смисъла на §1 т.35 от ДР на ЗМ - във връзка с влизането в сила на наказателни постановления за същото по вид нарушение, а именно – по НП № 391/14.01.2013г. /в сила от 03.10.2013г./ и по НП № 392/14.01.2013г. /в сила от 07.10.2013г./. На тази основа е издал обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от към факти, районният съд е преценил от правна страна, че АУАН и обжалваното НП съдържат необходимите законови реквизити и са издадени от компетентни лица, като не са налице доказателства, поставящи под съмнение редовното протичане на административнонаказателното производство. За неоснователни са възприети възраженията за изтекъл срок по чл.34 от ЗАНН. Съдът е посочил, че действително, прието е, че нарушението, предмет на делото, е извършено на 11.03.2014г., докато АУАН е съставен едва на 12.08.2014г., но нарушението е разкрито на 19.05.2014г. именно при проверката, извършена във връзка с депозирано искане от страна на нарушителя. Счел е, че няма как да се приеме, че на актосъставителя е било известно извършването на нарушението и неговия автор към 11.03.2014г. и е направил извод, че срокът по чл.34 ал.1 ЗАНН е спазен, тъй като неговото начало е 19.05.2014г. Изложил е мотиви, че от писмените доказателства и гласните такива се установява по убедителен и безпротиворечив начин изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, поради което спорна по съществото на делото е неговата правна страна. За неоснователни е приел възраженията за липса на извършено нарушение от страна на дружеството. В тази връзка е посочил, че към 11.03.2014г. транспортния разход на „екселератор модел 8000 - 25, сер. № 4344 - 1 брой" е бил фактуриран, както и че фактура №406/10.03.2014г. е с дата на издаване именно 10.03.2014г. За ирелевантен е приел въпроса как са били уредени отношенията между спедитора и дружеството - нарушител, доколкото задълженията по определяне на данъчната основа са от публичен характер и на тях не могат да се противопоставят подобни доводи, почерпани от частноправни отношения, включително – във връзка с поведението на трети частноправни субекти. Посочил е, че по същите причини, практиката на спедитора, наличността на документа за дружеството – нарушител (при положение, че същият документ обективно е съществувал в правния мир към 10.03.2014г.), са въпроси, които не могат да изключат отговорността за неизпълнение на задължения, възложени върху съответния правен субект. В тази връзка е коментирал представеното като практика решение на по к.н.а.х.д. №3995/12г. на АС – ВАРНА, като е счел същото за неотносимо към конкретния казус, доколкото поставя за разглеждане случай, при който транспортният разход изобщо не е бил фактуриран към момента на подаване на ЕАД. По представените по делото два броя писма с изх. № 62 -00-9/08.04.2014 г. и 15-00-5/08.04.2014г. е счел, че не съдържат задължително за правните субекти (а още по – малко – за Съда) тълкуване на цитираните в тях разпоредби на ЗДДС и ППЗДДС, поради което, изразената в същите писма позиция не ангажира никого освен техния автор. В тази връзка е изразил виждане, че правните субекти – и още повече – търговците – са задължени да следят съответните изменения в законодателството (в конкретния случай - ЗДДС и ППЗДДС) и не могат да се позовават на непознаването на същите изменения или евентуалните съмнения, свързани в тяхното тълкуване. Посочил е също, че що се касае до поведението на дружеството – нарушител, след довършване на нарушението – в това число собствената инициатива за заплащане (и заплащането) на дължимия данък, не може да се разглежда на друга плоскост, освен на тази за индивидуализацията на административнонаказателната отговорност, но не и за нейното възникване. В заключение по материалния закон е направил извод, че с подаването на ЕАД № 14BG004306H0004064/11.03.2014г. е следвало да бъде деклариран и транспортния разход в размер на 4250.00 лв. и съответно да се изчисли и заплати пълния размер на дължимия ДДС и към момента на възникване на данъчното събитие, дружеството – жалбоподател не е изпълнило това свое задължение, а оттук е последвало и осуетяване на частичното заплащане на изискуемия към 11.03.14г. ДДС – което на свой ред обуславя и реализирането на състав на административно нарушение по чл.234 ал.1 т.1 ЗМ. По отношение размера и тежестта на наложените наказания е счел, че правилно са определени и съобразени с наличието на квалифициращия признак „повторност”. Приел е за неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като подробно е мотивирал последното.

Касационната инстанция намира, че районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството по ЗМ. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Не е допуснато и твърдяното в касационната жалба нарушение на процесуалните правила от страна на районния съд, тъй като постановеният съдебен акт е подробен и правно и фактически мотивиран, като съдът е отговорил на всички направени в хода на съдебното производство възражения, вкл. за изтеклия срок по чл.34 от ЗАНН при съставяне на акта, за съставомерността на нарушението, за съответствието на наложените наказания с разпоредбата на чл.12 и чл.27 от ЗАНН и за приложимостта на чл.28 от ЗАНН. Всичките тези възражения са наведени отново и в касационната жалба, като не е необходимо настоящият състав да отговаря на тях допълнително, тъй като споделя становището на районният съд по тези въпроси. Ето защо, като е потвърдил наказателното постановление в частта за наложената имуществена санкция, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което в тази част следва да бъде потвърдено.

От друга страна, безспорен е фактът, че след постановяване на решението е последвала по-благоприятна за нарушителя правна уредба, касаеща лишаването от право на внос и износ на стоки за срок от шест месеца. Предвид отмяната на чл. 227, ал. 2 /ДВ бр. 60/07.08.2015 г./, и по аргумент от чл. 3,ал. 2 от ЗАНН, в тази част наказателното постановление следва да бъде отменено.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 567 от 01.07.2015 г., постановено по НАХД № 805 по описа за 2015г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №398/10.02.2015г. на Началник на Митница Свищов в частта му, с която „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД гр.Варна, ЕИК:148113279, на основание чл.227 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗМ, е лишено от правото да осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №398/10.02.2015г. на Началник на Митница Свищов в частта му, с която „Октопод Инвест Холдинг” ЕАД гр.Варна, ЕИК:148113279, на основание чл.227 ал.2 вр. с ал.1 т.2 от ЗМ, е лишено от правото да осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.