Р Е Ш Е Н И Е

№ 402 / 2 Октомври 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и петнадесета година , в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно- наказателно дело № 668 по описа на съда за 2015година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 471/04.06.2015 г., постановено по нахд №811/2015г. Плевенският районен съд потвърдил Наказателно постановление №397/ 09.02.2015г. на Началник Митница Свищов, с което на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ” ЕАД гр. Варна, представлявано от С. И. Д., на осн. чл. 227,ал. 1, т. 2 и т. 3 , чл. 230,чл. 234, ал. 1, т.1 и чл. 234,ал. 2, т. 1 от Закона за митниците/ЗМ/, във вр. с чл. 53 и чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания/ ЗАНН/ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1029,00 лв. за нарушение по чл. 234,ал. 1, т. 1 от ЗМ , за това, че при извършена в МБ Плевен последваща проверка на декларация , е било установено , че дружеството , в качеството си на титуляр за даване на допустимо митническо направление режим „едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба /внос/ на стоки, които не са предмет на освободена доставка по ДДС, декларира пред МБ Плевен необщностни стоки-„части за колела на трактори-задна главина, вътрешна и помощна външна джанта ном №14957Y-46 броя” с ЕАД № 14BG004306/479/20.03.2014г. , получени от САЩ, като не е декларирал пред митническите органи в МБ-Плевен целия размер на разходите за доставка на стоките по горецитираната ЕАД и не е включил в данъчната основа за изчисляване на ДДС разходите за международен транспорт на стоките от Бремерхафен , Германия до гр. Плевен, Република България в размер на 4900 лв. по фактура № 1080/21.03.2014 г. с получател на „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ” ЕАД, е избегнало частично заплащане на публични държавни вземания, които представляват разликата между дължимото ДДС и заплатения при внос ДДС и са в размер на 980 лв. , като, на осн. чл. 227,ал. 2 от ЗМ дружеството е лишено и от правото да осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ” ЕАД гр. Варна, представлявано от С. И. Д., чрез адв. Г.Г. *** с доводи за неговата незаконосъобразност. На първо място жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд при постановяване на решението си е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Като такова сочи , че в мотивите на решението възраженията му не са намерили достатъчно място и в същите не се съдържа отговор на направените в жалбата срещу НП възражения. Твърди, че решението на РС е буквален препис на мотивите на НП, като съдът е преповторил правните изводи, въз основа на които е издадено НП. Счита това за липса на мотиви в обжалваното решение. На следващо място счита решението за неправилно поради несъобразяване на съда с обстоятелствата, от които следва извод за датата на извършване на нарушението. Счита, че в представената от Митница Свищов документация няма описана дата, която да се приеме като такава на установяване на нарушението. Отделно от това счита, че няма извършена от административнонаказващия орган митническа проверка по реда и начина описан в чл. 84 от ЗМ. Счита, че митническата декларация , регистрирана с ЕАД № 4370/13.03.2014 г. не е била предмет на проверка, извършена по реда на последващия митнически контрол по чл. 84а от ЗМ-форма на митнически контрол. Анализира разпоредбата на чл. 84б,ал. 1 от ЗМ и навежда довод за нарушение на процедурата по извършване на последващия контрол на декларацията, като твърди, че в случая липсва такава. Счита, че наличната докладна записка няма характеристики на индивидуален административен акт по повод извършване на последваща митническа проверка. На следващо място навежда довод, че към датата на съставяне на АУАН- 07.08.2014 г. е бил изтекъл тримесечния срок, считано от датата на откриване на нарушителя- 21.03.2014 г. по чл. 34,ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН. Твърди, че в НП тази дата е датата на извършване на нарушението, без да е посочена датата на неговото установяване. Твърди, че АУАН № 165/07.08.2014 г. е съставен 6 месеца след като е констатирано нарушение на дата 21.03.2014 г. Счита, че от събраните доказателства следва да се приеме за установено, че дружеството не е извършило нарушение за извършен транспорт от Германия,тъй като веднага след получаване в България, на фактура № 1080/21.03.2014 г. , дружеството е поискало , на 19.05.2014 г. процедура по издаване на решение за промяна на данъчната основа от страна на началника на Митница Свищов. С Решение от 02.06.2014 г. последният е определил сумата, която трябва да се довнесе . Към момента на подаване на съответния ЕАД на 21.03.2014 г. фактурата за извършен транспорт на територията на ЕС не е била налична – обстоятелство, установено от св. В. М.. Счита, че липсва извършено административно нарушение и основание за привличане на дружеството към отговорност. На последно място навежда доводи за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради липса на вредоносен резултат от деянието и други смекчаващи обстоятелства. Моли решението да бъде отменено и делото да бъде върнато на друг състав на РС, алтернативно- да бъде отменено наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Г. поддържа жалбата на изложените в нея основания, като навежда и нов довод за последвал по-благоприятен за наказаното лице закон- а именно отмяна на ал. 2 на чл. 227 от ЗМ/ДВ бр. 60/07.08.2015 г./.

Ответникът не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е частично основателна и следва да бъде уважена, като се отмени оспореното решение и съответно - НП в частта за наложеното наказание „лишаване от внос и износ на стоки за срок от шест месеца”, в останалата част счита жалбата за неоснователна и дава заключение същата да се остави без уважение.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е частично неоснователна.

За да потвърди наказателното постановление Районният съд е приел за установени фактическите обстоятелства така, както са описани в АУАН и НП, като е кредитирал показанията на свидетелите М., Е., С. и М. с оглед тяхната последователност, логичност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените писмени доказателства. При правилно установена фактическа обстановка е направил законосъобразен извод за извършено от касатора административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ и правилно наложено административно наказание-имуществена санкция. Обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Въз основа на всички доказателства, преценени в тяхната съвкупност е направен извод, че при извършената от контролните органи проверка е констатирано , че „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ” ЕАД гр. Варна е извършил митническа измама по смисъла на чл. 234,ал. 1, т. 1 от ЗМ. Изложил е съображенията си за потвърждаване на вида и размера на наложеното наказание, предвид разпоредбите на чл. 234,ал. 1, т. 1 и чл. 234, ал. 2, т. 1 от ЗМ , които се споделят изцяло от настоящия съд, както и изводите за липса на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена опасност на деянието, в сравнение с типичните за този вид нарушения. Не се сочат, и не са събирани доказателства за различни от установените с АУАН и потвърдени от свидетелските показания факти, не са правени и искания за събиране на такива доказателства. Оспореното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора. От друга страна, не са налице релевираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила при постановяване на решението, което съдържа всички необходими реквизити, и от което е ясна решаващата воля на съда и съображенията, мотивирали тази воля. Неоснователно е твърдението за липса на мотиви поради това, че същото представлява буквален препис на НП. Действително в решението се съдържа част от текста на наказателното постановление, но съдът изрично е указал, че това са установените в АУАН и НП факти и изводи, след което е изложил и своите мотиви защо ги счита за правилни и законосъобразни.

Настоящият съд не споделя и оплакванията във връзка с изводите относно датата на извършване на нарушението и изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН. Действително решаващият съд е изложил общи мотиви за липса на извършени процесуални нарушения при съставяне на АУАН, без да се произнесе конкретно по направеното оплакване за изтекъл срок по чл. 34 ЗАНН, но съдът не намира този порок на решението за съществен, тъй като не се отразява на крайния правилен резултат от решението. Вярно е, че нарушението, предмет на делото е извършено на 21.03.2014 г. , а АУАН е съставен на 07.08.2014 г., но нарушението е разкрито на 19.05.2014 г. при извършване на проверка във връзка с депозираното искане на нарушителя. Неоснователно е оплакването, че в НП и в цялата преписка няма описана дата , която да се приеме като дата на установяване на нарушението. Тази дата безспорно е 19.05.2015 г. по изложените съображения, тъй като не може да се приеме, че на актосъставителя е станало известно извършването на нарушението още на 21.03.2014 г. Срокът по чл. 34 ЗАНН е спазен, тъй като е започнал да тече на 19.05.2014 г. Не се споделя и оплакването за липса на извършено от касатора нарушение, тъй като фактура № 1080/21.03.2014 г. за извършен транспорт от Германия до България е била получена от дружеството на 19.05.2015 г., веднага след което дружеството е поискало промяна на данъчната основа. Ирелевантно за отговорността на дружеството е обстоятелството, че фактурата е получена от същото в по-късен момент/обстоятелство, за установяване на което са представените пред настоящата инстанция доказателства/, тъй като взаимоотношенията с търговските му партньори- частноправни субекти и липсата на коректност в тези отношения не могат да се противопоставят на задълженията по определяне на данъчната основа, които са от публичен характер. Практиката на спедитора, наличността на фактурата при дружеството- нарушител / при положение, че този документ обективно вече е съществувал към 21.03.2014 г. /, са обстоятелства, които не могат да изключат отговорността за неизпълнение на задължения, възложени върху правния субект. В тази връзка, посоченото решение по кнахд № 3995/12г. на Варненския административен съд е неотносимо към настоящия случай, от една страна поради това, че фактите са различни и се касае до изначална липса на фактура за направения разход, и от друга страна поради факта, че практиката на посочения съд не е задължителна или определяща за решаване на делото от настоящия съд. Що се отнася до твърдението на касатора, че са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, настоящият съд изцяло споделя изводите на решаващия за липса на обстоятелства, които да обосноват маловажност на случая.

Като е потвърдил наказателното постановление в частта за наложената имуществена санкция, Районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което в тази част следва да бъде потвърдено.

От друга страна, безспорен е фактът, че след постановяване на оспореното решение е последвала по-благоприятна за нарушителя правна уредба, касаеща лишаването от право на внос и износ на стоки за срок от шест месеца. Предвид отмяната на чл. 227, ал. 2 /ДВ бр. 60/07.08.2015 г./, и по аргумент от чл. 3,ал. 2 от ЗАНН, в тази част наказателното постановление следва да се отмени.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 471/04.06.2015 г., постановено по нахд №811/2015г. на Плевенския районен съд в частта му, с която е потвърдено Наказателно постановление №397/ 09.02.2015г. на Началник Митница Свищов в частта, с която „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ” ЕАД гр. Варна, представлявано от С. И. Д., на осн. чл. 227,ал. 2 от ЗМ е лишено от правото да осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №393/ 10.02.2015г. на Началник Митница Свищов в частта му, с която, на осн. чл. 227,ал. 2 от ЗМ „ОКТОПОД ИНВЕСТ ХОЛДИНГ” ЕАД гр. Варна, представлявано от С. И. Д. е лишено и от право то да осъществява внос и износ на стоки за срок от шест месеца.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.