РЕШЕНИЕ № 444

гр. Плевен, 21 Октомври 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.Х. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 664 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ - гр. Плевен, против решение № 49/30.06.2015 г. на Районен съд на гр. Левски, постановено по н.а.х.д. № 76/2015 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № КД-01-04-028/25.02.2015 г. на Директора на РЗИ - гр. Плевен, с което на ЕТ „С.Л.”***, ЕИК 201925132, представлявано от С.В.Л., ЕГН **********, е наложена на основание чл. 218, ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които пороци представляват касационни основания за неговата отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че РС – Левски в началната част на мотивите си е изложил основно доводите на жалбоподателя, след което по същество подробно, изцяло и едностранно е коментирал и безрезервно възприел същите, за да обоснове отменителното си решение. Счита изводите на първоинстанционния съд за изцяло погрешни и противоречащи на установената трайна съдебна практика по приложението на чл. 56 от ЗЗ след въвеждането на абсолютната забрана през 2012 г. Сочи, че са налице безспорни данни, че тютюнопушенето е било извършено от трима клиенти на обекта в присъствието на самия представляващ едноличния търговец, без каквото и да е противопоставяне от негова страна. Моли решението на РС – Левски да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и да бъде потвърдено издаденото НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – ЕТ „С.Л.”***, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от адвокат Г. С. с пълномощно на л. 13 от делото. Счита, че жалбата подадена срещу решението на първоинстанционния съд е неоснователна, тъй като решението на съда не страда от визираните в касационната жалба пороци, обратно съдът си е свършил работата перфектно, обосновал се е на база доказателствата по делото и конкретната фактология и е стигнал до правилно и законосъобразно решение. Посочва, че изцяло споделя подробно изложените аргументи в защитата на доверителя му пред първата инстанция. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Ответникът по касация е бил санкциониран, за това че на 31.01.2015г н 01.30часа, в обект /индивидуализиран/, който стопанисва се извършва тютюнопушене от клиенти на заведението, нарушение на чл. 56, ал.1 от ЗЗ, санкцията е наложена по чл. 218 от същия закон. За да отмени НП, решаващият съд е дал превес на събраните гласни доказателства, според които в обекта е имало табела, с която е било указано, че тютюнопушенето е забранено, барманът, които е и управител на ЕТ, не е имал видимост към мястото, където се е нарушавала забраната и изрично предварително е заявил на св.В. А., че в заведението не се пуши, както и че друг персонал в момента не е имало. Въз основа на тези показания, съдът е извел извод, че отговорността на юридическото лице не може да бъде ангажирана. Свидетелските показания на длъжностните лица, извършили проверката са схематични и не дават конкретна информация на спорните въпроси – в обекта имало ли е създадени условия за нарушаване на забраната или не, а само дават информация относно протичането на проверката и това, че тримата клиенти, извършвали тютюнопушене са били санкционирани, като физически лица за нарушението. При това положение, правилно съдът е дал вяра на показанията на св. А., като обективни и верни и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации. Правилен е изводът на съда, че при тази фактическа обстановка не може да се ангажира отговорността на ЕТ. Изводът е в съответствие на закона и доказателствата по делото.

С оглед изложеното, съдебното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/30.06.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 76 по описа на Районен съд на гр. Левски за 2015 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.