Р Е Ш Е Н И Е

№ 452

гр. Плевен, 23 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 660 по описа на Административен съд Плевен за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно – процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.200, ал.1, т.12 и чл.211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на П.И.К. *** против Заповед УРИ 316з – 1907/10.07.2015 г. на Директор на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи - Плевен /ОД на МВР-Плевен/, с която на П.И.К. – младши инспектор – автоконтрольор І степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.224, ал.2, т.4 от ЗМВР /отм./, във вр. с чл.227, ал.1, т.12 от Правилника за приложение на ЗМВР /отм./, чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от действащия ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на заповедта, като се навеждат доводи, че същата е постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди, че доколкото посоченото деяние е извършено в периода 06.-07.07.2014 г., когато е задържан, е изтекла предвидената в чл.195 от ЗМВР давност. Още след задържането му са изискани писмени обяснения, поради което още от 07.07.2014 г. е с известна за органа самоличност, и към датата на издаване на заповедта – 10.07.2015 г., е изтекла както една година от извършване на нарушението, така и 2 месеца откакто същото е известно на органа. Твърди, че не са нарушени т.4, т.7 и т.8 разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (отм.), посочени от органа: “Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме”, “Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява”, “Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си”. Сочи, че описаното дисциплинарно нарушение е посредничество между лица, с които е в приятелски отношения, за уреждане на “договорните им отношения”, и не ги е уведомил, че същите следва да ги разрешат по граждански, включително по съдебен ред, като вместо това е задържан на 07.07.2014 г. при получаване на 8000 лева от С. К., и която сума е следвало да предаде на В. П.. Счита, че описаното деяние не представлява дисциплинарно нарушение, още по – малко с него са нарушени разпоредби на Етичния кодекс, тъй като в тази ситуация не е действал като служител на МВР, нито се е позовал на заеманата от него длъжност; не е ясно кое от действията му е квалифицирано като конкретно нарушение на Етичния кодекс. Не е посочена, нито му е известна забрана държавни служители на МВР, когато не са на работа, да участват в гражданския оборот или да не посредничат на свои приятели да уредят доброволно отношенията си, респ. без да притежават юридическо образование да дават съвети за уреждането им по граждански ред (неясно точно какъв), включително и по съдебен ред (отново непосочен в мотивите на заповедта). Твърди, че действително на 07.07.2014 г. е задържан от служители на МВР във връзка с конкретния случай, проведено е разследване по досъдебно производство /ДП/ №32/2014 г. по описа на СО при Специализирана прокуратура /пр.пр. № 312/2014 по описа й), при което наказателното производство спрямо него е прекратено поради липса на престъпление. Позовава се на мотивите на постановлението за прекратяване, от които е видно, че действията му в случая са само и единствено основани на желанието му негови приятели доброволно да уредят отношенията си (възникнали по повод устни договорки, но необективирани писмено) и с нищо не е нарушил какъвто и да е закон или норма на поведение. След като не е извършил нещо противозаконно, респ. поведението му е законосъобразно, не е ясно с кое негово действие не е насърчавал хората да не спазват закона. Моли да се отмени изцяло заповедта и да се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Д.П. *** с пълномощно по делото. Моли да се отмени заповедта на първо място по давност, т.к. давността по чл.195 от ЗМВР е изтекла. Позовава се на мотивите на заповедта, където е вписана като крайна дата 07.07.2014 г., а самата заповед е с дата 10.07.2015 г., т.е. издадена след изтичане на едногодишния срок. Що се касае до вмененото като извършено дисциплинарно нарушение счита, че то изцяло се опровергава от мотивите на приложеното по делото постановление за частично прекратяване на досъдебното производство, водено от специализираната прокуратура. Там конкретно е записано, че К. не е извършил каквито и да е укорими действия, а с оглед датата на издаване на самото постановление и от материалите по делото се установява, че това постановление от страна на административно наказващия орган не е обсъдено, а само и единственно в хода на дисциплинарното разследване е направен опит да бъде променена фактическата обстановка чрез снемане на сведения и акцентиране на такива от заинтересовани лица. Това според пълномощника на жалбоподателя са т.нар. «страни» и по досъдебното производство - те са тези лица, които въвеждат твърдения, въз основа на които дисциплинарно наказващият орган въвежда свои мотиви и които не са възприети от компетентен орган в лицето на прокуратурата, т.к. по естеството си те касаят извършено престъпление. В този смисъл моли да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Директорът на Областна дирекция на МВР – Плевен в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши служебна проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбоподателят П.И.К. е бил назначен на държавна служба в МВР през 1997 г. /л.137/. Същият е бил в близки отношения със С. Д. К. – управител на “Конов комерс” ЕООД-Плевен. Кръстник е на сина й В. К., а последният е кръстник на първото му дете. Дружеството, на което К. е управител, е одобрено като доставчик на обучение по европейски програми, в това число и курс за “помощник инструктор по фитнес” по договор с Агенцията по заетостта. Разчитайки на приятелските си отношения с К., К. споделила с него, че й е необходимо да има сключен договор за ползване на учебна база, като К. съдействал за сключване на такъв договор със Сдружение “Спортен клуб по културизъм “Елемаг””. Член на управителния съвет на последното сдружение е Р. М. Д., съжителстваща на семейни начала с К., с която той има две деца. Във фитнес клуба към сдружение “Елемаг” като фитнес инструктор /треньор/ по трудов договор работи В. Д. П., който е син на председателя на управителния съвет на сдружение “Елемаг” З. Т. П.. К. запознал последния с К., като се договорили 1/3 от договорените пари по проекта да се предоставят за ползване на материално-техническата база за обучението по професия “помощник инструктор по фитнес”. На 15.03.2013 г. между “Елемаг” и “Конов комерс” ЕООД бил сключен договор за отдаване под наем на част от материално-техническата база за провеждане на обучението. Договорът е сключен за една година и наемът е 250 лева на месец, или 3000 лева за целия период. От страна на ”Елемаг” договорът не бил подписан от законния представител – З. П., а от сина й В. П.. Същият посочва, че по устна уговорка с К. е следвало да му преведе по 600 лева на курсист, което след приключване на курса тя не пожелала да направи. За уговорената сума /извън договора/ свидетелстват и посетители на фитнеса. Обучението било проведено от 18.03.2013 г. до края на месец 02.2014 г. След приключването му, П. неколкократно приканвал К. да му заплати и то сумата в уговорения размер. К. обещала това да стане, когато й преведат парите от Агенцията по заетостта. Сумите й били преведени през май 2014 г., за което тя информирала К.. П. разбрал за превеждането на парите и се обадил на К., за да се разберат кога ще плати, на което същата отговорила, че плащането ще стане по-нататък. След като не му се обадила, в началото на юни 2014 г. П. отишъл на работното й място – тотопункт на ул.”Неофит Рилски”. Спорили каква сума дължи К., като по време на разговора П. отправил към нея думите: “Благодари се, че си на годините на майка ми”, които К. възприела като заплаха с побой. След този разговор П. се свързал с М. Б. – адвокат в АК-Плевен. Също споделил с К. за отказа на К. да му плати обещаната сума и го помолил да разговаря с нея, тъй като са близки. К. изготвила нов договор и фактура на стойност 4800 лева, като К. предал новия договор и фактурата на П.. Същият заедно с адв.Б. посетили К., като адв.Б. я поканила да изпълни задължението си за 11000 лева, което тя отказала. Адв.Б. предложила да се споразумеят за 8000 лева, но К. не се съгласила. Б. й казала, че първоначалният договор е нередовен, тъй като не е подписан от представителя на клуба З. П., а от лице без представителна власт и за това ще уведоми Агенцията по заетостта. К. се съгласила да се консултира с адвокат и след това да се обади на Б.. Към края на този разговор дошъл К., като същият останал по молба на К. след тръгването на П. и Б., като говорили отново за изплащане на сумите за проведения курс. К. казал, че не иска нищо, а П. е този, който има претенции. На следващия ден по инициатива на В. К., се състояла среща между него, майка му и К.. К. посъветвал К. да си оправят финансовите отношения “доброволно”. Казал също, че “вземат парите по договора” и “приятеля му П. може да се съгласи на сумата, която дава К., тъй като в противен случай може да не вземе и нищо”. К. се консултирала с адв.Д., който я посъветвал да се споразумее с П. и отказал да й оказва помощ, тъй като разбрал, че действително има уговорка да се изплати по-голяма сума от уговорената в договора. Тъй като К. не потърсила адв.Б., каквато била уговорката им, на 02.07.2015 г. Б. потърсила К.. След като разбрала, че К. не желае да заплати исканата сума, отново й напомнила, че ще подаде жалба в Агенцията по заетостта. След този разговор К. и синът й В. К. подали жалба в МВР. Прокуратурата преценила, че има данни за образуване на ДП. К. предоставила 8000 лева, които били сканирани и описани. На 07.07.2015 г., по инициатива на К., в извънработно за него време, същият провел среща с К. в кафене ”Флирт”, на която К. му предава описаните и сканирани 8000 лева. След получаването им, К. бил задържан от полицейските органи. Наложена му е мярка за неотклонение “задържане под стража” за срок от 24 часа, а в последствие – парична гаранция от 1000 лева. На 08.07.2014 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.214, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК - затова, че през периода от неустановен ден през м.юни 2014 г. до 07.07.2014 г. в гр.Плевен, в съучастие като извършител с В. Д. П. от същия град, с цел да набавят за себе си имотна облага, принудил С. Д. К. от гр.Плевен, чрез заплахи с физическа саморазправа и разгласяване на неверни данни и обстоятелства за дейността на фирмата да извърши нещо против волята й – да се разпореди в техен интерес със сумата от 5000 лева и с това причинили вреда в отразения паричен размер. На 11.07.2014 г. и в следващите няколко дни, в публикации в различни електронни медии, е отразена изнесената в пресконференция в ОП-Плевен, информация, че при проведена операция на прокуратурата и ДВС-МВР, са задържани 37-годишен служител в ОД на МВР-Плевен и гражданин, които изнудвали жена от Плевен за сумата от 5000 лева. Съгласно сведения на служителите от ДВС, К. е заявил след задържането му, че така става, когато се опитва да се прави на “синя каска”, защото В. е имал вземане – даване със С., а той се е опитвал да им бъде посредник. В изискани писмени обяснения К. посочва, че не му е известно дали сключеният договор за 250 лева на месец е бил недействителен, за да предприеме действия за уведомяване на компетентните органи. С постановление от 23.03.2015 г. на прокурор в Специализираната прокуратура, частично е прекратено наказателното производство по ДП №32/2014 г. срещу К., като е прието за безспорно доказано, че К. не е отправял каквито и да било заплахи спрямо К. , а „единствено е участвал в т.нар. преговори между нея и П. за постигане на съгласие за размера на дължимата от нея сума на П.… (К.) не е целял да получи за себе си част от тази сума и липсват доказателства освен изявленията на К. и сина и, които са заинтересувани от изхода на делото, че част от тази сума е била предназначена за него”. Постановлението е влязло в сила на 14.04.2015 г. С последващо постановление от 15.06.2015 г. (за което няма данни да е влязло в сила), наказателното производство е прекратено и спрямо П., като е прието, че: “спрямо свидетелката К. няма отправени заплахи, нито пък е използвана сила, за да извърши каквото и да било против волята си” , поради което е счетено, че не са налице достатъчно доказателства, които да обосновават извода за извършено престъпление по чл.214, ал.1 от НК от страна на В. П..

К. е запознат с Етичния кодекс, видно от протокол на л.245, а в периода 07.07.2014 г. – 10.07.2015 г. е ползвал отпуск (платен и за временна неработоспособност в периодите 11.07.2014 г. – 21.10.2014 г., 16.01.2015 г. – 27.01.2015 г., 28.03.2015 г. – 29.03.2015 г. ), видно от справка на л.262.

Съгласно заповед рег.№2423/09.09.2014 г. /л.167/ на Директора на ОД на МВР-Плевен във връзка с данни за допуснати дисциплинарни нарушения, е извършена проверка, приключила със справка рег.№33302/15.10.2014 г. /л.л.161-165/. Видно от същата, определената да извърши проверката комисия предложила предвид липсата към тогавашния момент на основание за търсене на дисциплинарна отговорност, материалите от проверката да се приложат в личното кадрово дело на К..

С писмо на л.139 от Дирекция “Човешки ресурси” на МВР е предложено на директора на ОД на МВР-Плевен да образува дисциплинарно производство срещу К.. Същото е във връзка със справка от Дирекция “Вътрешна сигурност” /ДВС/ на МВР. Със заповед УРИ: 316з-1406/14.05.2015 г. на Директора на ОД на МВР-Плевен /л.л.30,31/ е образувано дисциплинарно производство, като са посочени като нарушени т.4,7,8 и 64 от Етичния кодекс, а нарушението е квалифицирано като такова по чл.194, ал.2 т.4 от ЗМВР във вр. с чл.197, ал.1, т.6 от с.з., за което се налага дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Определен е дисциплинарно-разследващ орган. С последваща заповед /л.л.32,33/ срокът за разследване е удължен. Разследването е приключило с обобщена справка от 25.06.2015 г. /л.л.34-52/, като в същата подробно са изложени фактите /посочени и по-горе/, направен е извод, че няма доказателства за нарушение по т.64 от Етичния кодекс, а за нарушенията по останалите точки е прието, че са доказани. Направен е извод, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Предложено е на основание чл.209, т.2 от ЗМВР дисциплинарното производство да бъде прекратено, а за допуснато нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.224, ал.2, т.4 от ЗМВР /отм./, във вр. с чл.227, ал.1, т.12 от Правилника за приложение на ЗМВР /отм./, чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от действащия ЗМВР да се наложи дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца до 1 година. К. е запознат със справката и е уведомен за правата си, видно от отбелязването на л.52. До Директора на ОД на МВР-Плевен е изпратено и становище относно проведеното дисциплинарно производство /л.л.53-65/.

Със заповед 316з-1807/01.07.2015 г. /л.26/, директорът на ОД на МВР-Плевен е прекратил дисциплинарното производство срещу К. на основание чл.209, т.2 от ЗМВР, като е приел, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение. С тази заповед К. е запознат на 03.07.2015 г., видно от отбелязването на същата.

До К. на 01.07.2015 г. е изпратена покана за даване на писмени обяснения от директора на ОД на МВР – Плевен /л.л.24,25/, като в нея са описани нормите, посочени в обобщената справка от 25.06.2015 г., поканата е получена на 02.07.2015 г., а К. е депозирал такива обяснения в докладна записка /л.23/. Във връзка със същите обяснения допълнително са зададени въпроси на К. и П. /л.л.22,21/. До Директора на ОД на МВР-Плевен на 09.07.2015 г. е изпратена справка /л.л.19,20/, в която е отразено твърдението на К. в неговите обяснения, че не е извършил нарушение, и е направен извод, че заявеното от К. и П. кореспондира със заявеното от тях в проведеното дисциплинарно производство. На 10.07.2015 г. е издадена процесната заповед, като в същата е налице позоваване и на обобщената справка от прекратеното дисциплинарното производство, както и на тази от 09.07.2015 г.

Така установеното от фактическа страна, мотивира следните правни изводи:

Процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 15.07.2015 г., видно от отбелязването и подписа на самата нея (л.18, гръб). Жалбата срещу същата е постъпила при ответника на 24.07.2015 г., видно от вх.№ (л.2). Следователно, същата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 204, т.3 вр. чл. 37 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл. 197, ал.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание, се налагат със заповед на ръководителя на съответната структура на МВР, в случая Директор на  ОД на МВР. Подписалият заповедта старши комисар К. е заемал длъжността Директор към датата на издаването й, видно от удостоверение на л.235 от делото. Жалбоподателят К. е служител на изпълнителска длъжност, видно от същото удостоверение на л.235 от делото. Директорът на ОД на МВР – Плевен е компетентният дисциплинарно-наказващ орган според заеманата от жалбоподателя полицейска длъжност – младши инспектор, при налагане на наказание „порицание”.

Следва да се посочи, че с оглед на периода на извършване на нарушението, приложим закон е както ЗМВР, обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г., така и ЗМВР /отм./ – обн., ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., в сила от 1.05.2006 г., изменян и допълван, отм., ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., и издадения въз основа на същия правилник. По тази причина посочването на относимите норми от двата закона и правилника по ЗМВР /отм./ в заповедта е правилно. Доколкото дисциплинарното производство е започнало при действието на настоящия ЗМВР, процесуалните правила за протичане на дисциплинарното производство се съобразяват по него.

Заповедта е писмена съгласно чл.210, ал.1 от ЗМВР, като относно спазването на процесуалните правила, материалния закон и наличието на мотиви съдът съобрази следното:

Процесната заповед е издадена при съществено нарушаване на процесуалните правила. Видно от заповедта за образуване на дисциплинарно производство от 14.05.2015 г. /л.л.30,31/, същото е образувано с оглед на извършени от К. действия по посредничество между две лица от гр.Плевен с неуредени финансови взаимоотношения, като не е съобразил законността на претенциите и реда, уреждащ тези взаимоотношения, а вместо това на 07.07.2014 г. е задържан от органите на МВР със сума от предварително описани банкноти, които е следвало да предаде на едно от лицата, а описаното е станало известно на граждани и служители на МВР и други институции. Като нарушени са посочени т.4,7,8 и 64 от Етичния кодекс и е посочено, че същото нарушение е такова по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, и за него се налага дисциплинарно наказание “уволнение” на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР. Дисциплинарното производство по тази заповед е било удължено и е приключило с обобщената справка на л.л.34-52 от делото, като в същата са изложени фактите, така както са посочени при фактическата обстановка по-горе. В тази обобщена справка е направен извод, че няма доказателства за нарушение по т.64 от Етичния кодекс, а за нарушенията по останалите точки е прието, че са доказани. Направен е и извод, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР, а нарушението следва да се подведе под разпоредбата на чл.200, ал.1, т.12 от ЗМВР /л.51/. Със заповед от 01.07.2015 г., приложена на л.27 от делото, Директорът на ОД на МВР-Плевен е прекратил дисциплинарното производство срещу К. на основание чл.209, т.2 от ЗМВР, тъй като е установил, че “не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение”. След като е формирал воля, че не са събрани достатъчно доказателства за извършено дисциплинарно нарушение, Директорът на ОД на МВР не може да се позовава на същите доказателства, за да твърди по-късно, че К. е извършил дисциплинарно нарушение, и то, без да изложи никакви мотиви защо предходната му преценка е неправилна. Следва да се посочи, че според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „порицание” дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението.  Когато обаче е била издадена заповед, в чл.209 от ЗМВР / а и никъде другаде в закона/ не е предвидена възможност същата да се отмени, за да се проведе производството без издаване на заповед. Не е нарушение да се наложи дисциплинарно наказание след дисциплинарно производство, започнало с издаване на заповед за провеждането му, когато такова производство може да се проведе и без заповед. В случая, приемайки, че К. трябва да се защитава по друга правна квалификация, органът е следвало да посочи новата правна квалификация на привлеченото лице, и да събере неговите писмени обяснения. Вместо това, органът е прекратил дисциплинарното производство, и е започнал ново, без издаване на заповед, но по същото не е събрал нови доказателства. Приобщените две сведения на л.л.21,22 не установяват нова и различна фактическата обстановка, а само незначителни детайли от същата. Органът се е позовал на събраните преди това доказателства, за които вече е приел, че не доказват дисциплинарно нарушение. Поради това заповедта е и немотивирана.

Следва да се посочи обаче, че не са нарушени давностните срокове по чл.195 от ЗМВР. Същите не текат по времето, през което служителят е бил в отпуск. Видно от приложената справка, К. е бил в отпуск продължително време от датата на довършване на нарушението – 07.07.2014 г., до издаването на заповедта за наказание – 10.07.2015 г., поради което едногодишният срок от извършване на нарушението е спазен. Спазен е и двумесечния срок, доколкото обобщената справка е постъпила при органа на 25.06.2015 г., а заповедта е издадена на 10.07.2015 г. Не е основателно възражението, че след като от 07.07.2014 г. нарушителят е известен на органа, давностният срок е изтекъл. За да изтече този срок, следва не само извършителят, но и нарушението да е известно. В случая нарушението е станало известно на 25.06.2015 г., когато обобщената справка е постъпила при органа, както изисква чл.196, ал.1 от ЗМВР.

Според настоящия състав на съда описаното в заповедта и вменено на К. нарушение не попада под хипотезите на съответните разпоредби от Етичния кодекс. Извършването на посредничество между две лица, които имат граждански спор, не е забранено от закона, нито на служителите на МВР е забранено да извършват подобна дейност. Не е необходимо всички граждански спорове да се отнасят до гражданския съд, който да ги решава, както явно счита за необходимо дисциплинарно наказващият орган. Възможността лицата да се спогодят изрично е предвидена в Закона за задълженията и договорите /чл.365/, а посредничеството, с което се цели да достигнат до споразумение, представлява договор за поръчка по смисъла на чл.280-чл.292 от същия закон. К. не е бил лишен от тези законово предвидени права, нито упражняването им само по себе си може да бъде противоправно деяние, включително дисциплинарно нарушение. Получаването на парична сума с цел да я предаде на другата страна е фактическо действие, което също не е забранено от закона, доколкото съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой е забранено плащане в брой по договори над 15000 лева, което не обхваща настоящия случай, при който сумата е 8000 лева. За всички тези действия на К. няма доказателства да са извършвани в работно време, нито при извършването им да е носил униформено облекло. Осъществяването на право, предвидено в закона, не може да бъде нарушение, освен ако се излезе от рамките на закона. В случая доказателства за злоупотреба с право не са налице.

Видно от постановлението на прокурора от специализираната прокуратура, с което е прекратено наказателното производство спрямо К., същият не е извършил престъпление. Следователно, неговите действия са били законни, спазвал е закона, и поведението му не е давало пример за противното. Ако доброто име на институцията, която представлява, е било накърнено, това не е установено в рамките на производството да е станало по вина на К.. Доброто име на институцията следва да се пази не само по време на работа, но и в извънслужебните отношения. Но неправилната преценка на прокуратурата, че са налице данни за престъпление, поради което К. е задържан и му е повдигнато обвинение, не може да му се вмени във вина. Това, че случаят е станал известен от пресконференция, организирана от Окръжна прокуратура-Плевен, също не може да му се вмени във вина, доколкото К. не е нито организирал, нито има данни да е участвал в тази пресконференция. Той не е и автор на съобщенията в електронните медии, за които са събрани доказателства по преписката.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена при съществено нарушение на процесуалните правила, не е мотивирана и е в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменена.

От процесуалния представител на жалбоподателя своевременно е направено искане за разноски. Следва да се присъдят 280 лв., съгласно представено и приложено адвокатско пълномощно /л.6/ и държавна такса в размер на 10 лв. /л.228/.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на П.И.К., ЗАПОВЕД УРИ 316з – 1907/10.07.2015 г. на Директор на Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен, с която на П.И.К. – младши инспектор – автоконтрольор І степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” към сектор “Пътна полиция” към отдел “Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.224, ал.2, т.4 от ЗМВР /отм./, във вр. с чл.227, ал.1, т.12 от Правилника за приложение на ЗМВР /отм./, чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.200, ал.1, т.12 от действащия ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 8 месеца..

ОСЪЖДА Областна Дирекция на Министерството на вътрешните работи – Плевен, да заплати на П.И.К., ЕГН ********** сумата 290 лв. /двеста и деветдесет/ лева разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му, чрез Административен съд Плевен.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: