РЕШЕНИЕ № 454
гр.
Плевен, 23 Октомври
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – четвърти
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно
дело № 659/2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във вр.
с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба на С.П.Н. *** срещу Заповед № УЗИ 316з-1981/17.07.2015 г. на
Началника на сектор „Пътна полиция” /ПП/ при отдел „Охранителна полиция” при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Плевен относно налагане
на дисциплинарно наказание „порицание” на държавен служител в ОД на МВР –
Плевен за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
иска заповедта да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна. Сочи, че в
атакуваната заповед дисциплинарнонаказващият орган не е описал подробно
ситуацията на случилото се на 03.04.2015 г., което е една от причините да
доведе до нейната законосъобразност. Твърди, че не е използвал „обидна фраза” и
не е казвал подобно нещо. Сочи, че това обстоятелство несъмнено се е установило
от взетите обяснения на присъствалите държавни служители на посочената дата и
час. Счита, че във връзка с направеното описание на нарушението, което му е
вменено, същото не е издържано и от гледна точка на българската граматика. Сочи,
че за дисциплинарното производство е релевантен момента на откриване на
нарушението с оглед сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който не е спазен.
Счита, че дисциплинарнонаказващият орган не е спазил разпоредбата на чл. 206,
ал. 2 от ЗМВР, с което е нарушен принципът за съразмерност и е постановен
несъответствен на целта на закона акт – незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от
АПК. Сочи, че липсват данни относно дисциплинарното му минало за налагане на
дисциплинарни наказания, дали е конфликтна личност, дали има данни от други
служители на КАТ – Плевен за подобни случаи за грубо отношение от негова страна
при изпълнение на служебните му задължения. Посочва, че в дисциплинарните
наказания, изброени в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР, „порицанието” е на трета позиция
като по-леки наказания са „мъмренето” и „писменото предупреждение”, с оглед на
което изборът на конкретното наказание следва да е мотивиран, а това не е
сторено от дисциплинарнонаказващия орган. Моли оспорената заповед да бъде
отменена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за
платена държавна такса и адвокатски хонорар.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява
се от адвокат К.Д. *** с пълномощно на л. 71 от делото. Счита, че от
административната преписка се установява, че Н. не е употребил обидна фраза и
не е казал подобно нещо на разследващия полицай, а относно граматическото и
тълкувателно значение на думата „фраза” е дал подробни обяснения в самата
жалба. Счита, че несъмнено се е установило, че заповедта е издадена в
съществено нарушение на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР и в тази връзка има практика на
административните съдилища и ВАС, като се позовава на Решение № 11364 по адм.
дело № 10434 от
Ответникът
– Началникът сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен, редовно призован,
не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие
на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на
разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на
оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства,
намира подадената жалба за неоснователна.
С
оспорената заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„порицание” за срок от 6 месеца, за следното нарушение: че на 03.04.2015г.
около 18:40 чеса в гр. Плевен, ул. „Плевенска епопея” до № 26 по време на
изпълнение на служебни задължения се е обърнал към инспектор И. Х. – старши разследващ полицай
в отдел „Разследване” при ОД на МВР-Плевен с обидна фраза, съдържаща думата
„глупак” в присъствието на граждански лица и други служители на ОД на
МВР-Плевен. Според дисциплинарно наказващия орган, извършеното представлява
нарушение на т. 21 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед №
8121з-348/25.07.2014г. на министъра на вътрешните работи. Последното е
квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал.2,
т.4 вр. чл. 200, ал.1 т.12 вр. чл. 197, ал.1, т.3 от ЗМВР, за което е
предвидено наказание „порицание за срок от 6 месеца до 1 година, като е
наложено такова за минималния срок от 6 месеца.
Заповедта е издадена от
Началник сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР – гл.
инспектор С. В., който съгласно удостоверение, приложено на лист 41 от делото,
към 17.07.2015 г. – датата на издаване на заповедта, е заемал посочената ръководна
длъжност. Заповедта е издадена при
условията на чл. чл.204, т. 4
от ЗМВР, съгласно който наказанията се налагат със заповеди на: служители на
висши ръководни и ръководни длъжности – за наказанията по чл.
197, ал. 1, т. 1 – 3. В случая наложеното дисциплинарно наказание е такова
по чл. 197, ал.1, т.3 - „порицание” и е
наложено от лице, заемащо ръководна длъжност – „началник сектор” съгласно чл.
143, ал.1, т.3 от ЗМВР. Следователно оспореният акт е издаден от компетентен по
степен, място и време орган.
При
издаването на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Дисциплинарнонаказващият орган е
изпълнил законово вмененото му задължение по чл.
206, ал.1 от ЗМВР, преди налагане на дисциплинарното наказание да приеме
писмените обяснения на държавния служител. Последният е поканен да даде такива
с покана № 316р-17722/09.07.2015г. и е упражнил правото си като е дал писмени
обяснения рег. № 316р-17780/10.07.2015г. /л. 11 от делото/. Същите са приети и са оценени, видно от отбелязване
върху тях.
Дисциплинарното наказание е наложено на
оспорващия в срока, регламентиран в разпоредбата на чл.
195, ал.1 от ЗМВР, съгласно която, "Дисциплинарното наказание се
налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му." Изводът се налага, тъй като докладна
записка рег. № 316р-12509/11.05.2015г. е адресирана до ВПД Директор на ОД на
МВР и е с издател Началник на сектор
„ООРТП”. Няма отбелязване тази докладна записка да е съобщена на ответника. От
друга страна, становище УРИ316р-15814/17.06.2015г. /л. 13-14 от делото/ е
насочено на 18.06.2015г. към ответника с резолюция на ВПД Директор на ОД на
МВР, до когото е било адресирано. С оглед посочено, най-ранната дата, на която
ответникът е имал достатъчни доказателства за нарушението и самоличността на
нарушителя е 18.06.2015г. Следователно при наложено дисциплинарно наказание на
17.07.2015г. е спазен срокът по чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Относно
формата и съдържанието на оспорената заповед, съдът намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.
210, ал.1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в
която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са
нарушени; доказателствата, въз основа на които то е установено; правното
основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган
и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В конкретната хипотеза, оспорената заповед съдържа всички реквизити,
посочени в разпоредбата на чл.
210, ал.1 от ЗМВР, като заповедта за дисциплинарното наказание е връчена на
държавния служител срещу подпис и е отбелязана датата на връчване, съгласно
изискването на чл.
210, ал.2 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл.
194, ал.1 от ЗМВР, държавните служители в МВР, които са нарушили служебната
дисциплина, се наказват с предвидените в този закон наказания, като в ал.2, от
т.1 до т.4 на същия текст е посочено, че дисциплинарните нарушения са:
неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на
вътрешните работи, заместник - министрите и главния секретар на МВР и на
преките ръководители; неизпълнение на служебните задължения; неспазване на
служебните правомощия и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение
на държавните служители в МВР.
Като правно основание за налагане на
дисциплинарното наказание, ответникът е
посочил в оспорената заповед разпоредбата на чл.
194, ал.2, т.4 от ЗМВР, съгласно която, дисциплинарно нарушение е
„неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители
в МВР”. Като основание за издаване на заповедта е посочен още чл.
200, ал.1, т.12 от ЗМВР, който регламентира, че дисциплинарно наказание
„порицание” се налага за нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР. Отбелязано е, че тези етични правила са ясно
регламентирани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР,
който от своя страна е утвърден със Заповед № 8121з-348 от 25.07.2014 г. на
министъра на вътрешните работи, и двете обнародвани в ДВ, бр.67 от 12.08.2014
г., неофициален раздел, стр.65 - стр.69. Същевременно, като правно основание за
налагане на конкретното наказание в оспорената заповед са посочени и нормите на
чл.
197, ал.1, т.3 и чл. 200, ал.1, т.12
от ЗМВР тези текстове изрично регламентират, че "Дисциплинарно наказание
"порицание" се налага за нарушаване на етичните правила за поведение
на държавните служители в МВР. Последното обосновава налагането именно на това
по вид дисциплинарно наказание. Срокът на така наложеното наказание е съобразен
и с нормата на чл.
200, ал.2, предл.първо от ЗМВР, съгласно което, наказанието "порицание"
се налага за срок от шест месеца до една година. В случая наложеното наказание
е за минимално предвидения от закона срок от шест месеца. С оглед посоченото,
неоснователно е възражението по жалбата, че дисциплинарнонаказнащият орган не е
определи правилно наложеното наказание и не е изложил мотиви за това.
Посочените от ЗМВР правни норми не допускат преценка на санкциониращия орган, а
определят конкретно, че за нарушаване на етичните правила за поведение на
държавните служители в МВР се налага дисциплинарно наказание – „порицание”.
Единствено срокът на наложеното наказание подлежи на преценка от органа спрямо
конкретния случай и доказателствата за него. Наложено е минимално предвидено по
закон наказание, поради което липсата на мотиви относно определения срок не
представлява съществено нарушение на изискванията за съдържание на заповедта.
В
мотивите към оспорената заповед, дисциплинарнонаказващият орган е приел, че с
деянието си, жалбоподателят е нарушил
разпоредбата на чл. 21 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в
МВР, съгласно която, " Държавният служител се отнася с уважение към всички
представители на обществото”. „Представители на обществото” е максимално широко
понятие, в което безспорно влизат всички граждани и длъжностни лица, с които
общува и работи държавния служител от системата на МВР.
Заповедта
е мотивирана с фактическите твърдения, че жалбоподателят – по време на изпълнение на служебните си
задължения /на 03.04.2015г. около 18.40ч с посочено конкретно място в гр.
Плевен при посещение на ПТП/ се обърнал към инспектор И.. Х.- старши разследващ полицай в
отдел „Разследвания” при ОД на МВР-Плевен с обидната фраза, съдържаща думата
„глупак” в присъствието на граждански лица и други държавни служители от ОД на
МВР – Плевен. Тези констатации на ответника са подкрепени и съответстват на
доказателствата по делото и административната преписка: докладна записка
/л.18-19 от делото/ на И.Х. - старши разследващ полицай /потърпевш/, сведение от Р. П. Т. /л. 30 от делото/ и М. Т. Т./ л. 31 и 32 от делото/. По
преписката са събрани и доказателства в обратния смисъл: докладна записка от Г. И. – мл. експерт в сектор
„БНТЛ” /л.28 от делото/, С. Х. Р. /л. 29 от делото/, рапорти
на жалбоподателя, Ц. В. и С. К. и двамата мл. инспектори в сектор „Пътна полиция”.
Съдът приема за
неоснователно възражението, че сведенията на Р.Т. и М.Т. не следва да бъдат кредитирани с доверие,
защото първата е участник в разследвания ПТП, поради което е била склонна да
даде угодни за Х.
показания, който е провеждал разследването. Общото между всичките сведения и
рапорти е, че жалбоподателят е бил в служебния автомобил и пишел нещо при
пристигането на И.Х..
Съдът счита, че верността на описанието
на случилото, във всички рапорти и сведения, следва да се преценява спрямо този
факт, който е безспорен за всички свидетели и участници в инцидента. Спрямо
този факт сведението на Р.
Т., съдът приема за достоверно,
неповлияно от качеството й на участник в разследваното ПТП, защото детайлно описва
кой, къде се е намирал, къде е била тя – „аз и моя съпруг стояхме до бялата
полицейска кола” и какво е чула, при какви обстоятелства: „дознателят И. Х. ми се представи и отиде до
полицейската кола, при полицая който пишеше: полицаят го посрещна с думите:
„Хайде бе глупак”. Другите рапорти и сведения са схематични и не дават
информация кой, къде се е намирал, докато жалбоподателя е пишел съответните
документи при пристигането на разследващия полицай Х., а описват общо извършването
на всички дейности по служба. Съдът приеме, че липсата на конкретика относно
спорния момент в рапортите на колегите на жалбоподателя се дължи на
съпричастността им към колегата им и желанието им да го защитят в
дисциплинарното производството, поради което съдът не ги приема за достоверни.
От докладната записка на Г.И.
може да се направи извод, че той е отишъл до мястото на инцидента между жалбоподателя
и Х., след неговото настъпване,
т.е не е могъл да го възприеме – „Х.
слезе от сл.автомобил и отиде при тях. Аз отидох при тях след като си взех …
необходимите неща за извършване на огледа.” Следователно има разлика във
времето, достатъчна за размяната на реплики между жалбоподателя и Х., която не е възприета от
Г.И.. Сведението на С.Р. е кратно и не даващо никаква
полезна информация, освен че е бил на мястото при своите познати Т.. С оглед посоченото съдът
приема, че ответникът правилно е оценил събраните по преписката доказателства,
като доказващи извършеното от жалбоподателя нарушение на служебната дисциплина
и правилно е издирил и приложил материалния закон към установените факти.
Неоснователно е възражението
по жалбата, че описанието на допуснатото нарушение е граматически неправилно и
това се отразява негативно на законосъобразността на оспорваната заповед. Като
беше посочено по-горе установя се от доказателствата по делото, че
жалбоподателя е посрещнал колегата си Х.
с изречение, съдържащо думата „глупак”, която е обидна по значение. В заповедта
е посочено, че жалбоподателят е употребил „обидна фраза, съдържаща думата
„глупак”. При проверка в синонимния речник на българския език, съдът установи,
че като думи близки по значение за „фраза” са посочени: изречение, израз, реч,
говор, а за „дума” – слово, израз, реч и дори мнение и изказване. Следователно
не е налице неправилна употреба на съществителното име „фраза”, доколкото от
доказателствата се установява, че жалбоподателят се е обърнал с изречение към
колегата си Х.,
съдържащо посочената обидна дума и цялото обръщение може да се нарече „обидна
фраза” без това да влияе отрицателно на точността на описанието на извършеното
деяние. Жалбоподателят добре е разбрал какво дисциплинарно нарушение е
извършил, с кои именно свои действия и правото му на защита не е било нарушено
в нито един момент на производството поради неясност на описанието на
извършеното нарушение.
В тази връзка съдът намира, че оспорената заповед
е издадена в съответствие с приложимите материалноправните разпоредби на закона
и съответните подзаконови нормативни актове и не е налице основание за отмяната й по смисъла на чл.
146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, като по изложените съображения се явяват
неоснователни и всички доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед,
развити в жалбата и подържани от процесуалния представител на жалбоподателя в
хода по същество.
По така изложените по-горе
съображения, съдът намира, че обжалваната Заповед № УРИ316з-1981 от 17.07.2015
г., издадена от началника на сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна
полиция” при ОД на МВР-Плевен, е законосъобразна. Същата е издадена от
материално и териториално компетентен дисциплинарнонаказващ орган, при спазване
на установената форма и с определеното от закона съдържание, в съответствие с
приложимите материалноправни разпоредби, като при издаването й не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е съобразена
с целта на закона, а жалбата срещу нея се явява неоснователна и недоказана и
като такава, следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените в производството
разноски се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.П.Н. *** срещу заповед № УЗИ 316з-1981/17.07.2015 г. на Началника
на сектор „Пътна полиция” в отдел „Охранителна
полиция” при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен
относно наложеното му с нея дисциплинарно наказание „порицание” на
държавен служител в ОД на МВР – Плевен за срок от шест месеца.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на С.П.Н. *** чрез адв. Кр. Д. *** за присъждане на разноските по
административно дело № 659 по описа на Административен съд – Плевен за 2015г.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: