Р Е Ш Е Н И Е

436

гр.Плевен, 19 Октомври 2015 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на първи октомври   две хиляди и петнадесета  година в състав:                                 

                                                      Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №658 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от А.Х.К. *** и настоящ адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №15-0938-001261/28.06.2015 год. на Началник група при ОД на МВР Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ  на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.

В жалбата се навеждат доводи, че  като фактическо основание на оспорената заповед е посочен АУАН №Г 24648/28.06.2015 год. и установеното при извършената на 28.06.2015 год. проверка, по повод на което временно е отнето свидетелството за управление  на МПС до заплащане на дължимата глоба. Счита заповедта за изцяло незаконосъобразна, издадена в нарушение на закона и моли съда да я отмени изцяло. Сочи, че НП №14-0938-002051/2014 год. е отменено с влязло в сила решение на ПРС по нахд №3322/2014 год. в частта на наложената глоба на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП, а в частта, в която НП е потвърдено от съда, той е заплатил наложената глоба.  

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- Началник група към ОД на МВР Плевен, сектор ПП в съдебно заседание  не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното към настоящото дело производство по нахд №3322 по описа на ПРС за 2014 год. се установява, че на жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение №2051   на 17.06.2014г. затова, че последният на  17.06.2014г. в 16:00 часа, в гр.Плевен, ул.Дойран до ДНА управлява лек автомобил „Рено 19 Шамад”, с рег.№ЕН XXXX АХ без включени светлини за движение през деня , не изпълнява разпореждането на контролния орган да остане на място на проверката. Същият се качва в автомобила и потегля в неизвестна посока. Деянията са квалифицирани като  нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП   и чл.103 от ЗДвП. Въз основа на АУАН е издадено оспореното в производството пред РС Плевен наказателно постановление №14-0938-002051 от 27.06.2014 год. на началника на група към ОД на МВР Плевен, сектор ПП, с което на К. за установените с акта нарушения са наложени следните административни наказания: за нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДП затова, че се движи през деня без задължително включени светлини, на основание чл.185 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лева; за нарушението по чл.103 от ЗДП затова, че отказва да изпълни разпореждане на органите за контрол и регулиране на движението, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 18.11.2014 год. и е оспорено от него пред ПРС, където е образувано нахд №3322/2014 год. С решение №28/15.01.2015 год. съдът е потвърдил  наказателно постановление №14 – 0938-002051/27.06.2014г. на началника на сектор пътна полиция към ОД  МВР,  в частта,  с която на К.   е наложено     на основание чл.185  от ЗДвП административно наказание глоба  в размер на 20, 00лв. и е отменил наказателно постановление №14 – 0938-002051/27.06.2014г. на началника на сектор пътна полиция към ОД  МВР, в частта, в която  на К.  са  наложени    административни наказания глоба  в размер на 100,00лв.    и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4   от ЗДвП. Решението не е било оспорено пред касационната инстанция и по данни от съобщенията, с които е обявено на страните, е влязло в сила на 04.02.2015 год. На 10.03.2015 год. с платежно нареждане, приложено на л.5 от делото, глобата в размер на 20 лева, наложена с наказателно постановление №14 – 0938-002051/27.06.2014г. на началника на сектор пътна полиция към ОД  МВР в потвърдената от ПРС част, е била заплатена.

На 28.06.2015 год. жалбоподателят отново е бил спрян за проверка от органите на МВР. При проверката е съставен акт за нарушение №024648/28.06.2015 год. затова, че на 28.06.2015 год. около 12,10 часа в гр.Плевен, ул „Бяло море” №47А като водач на МПС-фолксваген голф с рег.№ЕН YYYYВР01.03.2015 год. отказва да му бъде извършена  проба за алкохол с техническо средство Дрегер алкотест 7510 №0164, не е поставил обезопасителен колан по време на движение, не е заплатил в срок глоба по НП №14-0938-002051/2014 год. Деянията са квалифицирани като нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДП, чл.137А, ал.1 от ЗДП и чл.157, ал.8 от ЗДП.

На 28.06.2015 год.  е била издадена и оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна административна мярка №15-0938-001261 от Началник група към ОД на МВР Плевен, сектор Пътна полиция, издадена на основание чл.171, т.1, б”д” от ЗДвП, с която временно е отнето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя  до заплащане на дължимата глоба на следното основание : затова, че на 28.06.2015 год. около 12,10 часа в гр.Плевен, ул „Бяло море” №47А като водач на МПС-фолксваген голф с рег.№ЕН YYYYВР01.03.2015 год. отказва да му бъде извършена  проба за алкохол с техническо средство Дрегер алкотест 7510 №0164, не е поставил обезопасителен колан по време на движение, не е заплатил в срок глоба по НП №14-0938-002051/2014 год. Деянията в обстоятелствената част на оспорената заповед са квалифицирани като нарушения на чл.174, ал.3 от ЗДП, чл.137А, ал.1 от ЗДП и чл.157, ал.8 от ЗДП.

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 14.07.2015 год., видно от разписката на л.11, а жалбата против нея е подадена на 22.07.2015 год.-в установения от АПК 14 дневен срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящия състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на група при ОД на МВР - Плевен, сектор ПП на когото са делегирани правомощия със Заповед рег.№ 854/11.03.2013 год. на л.48 от делото, да прилага със заповеди принудителните административни мерки по ЗДвП.

ПАМ е приложена в съответствие с целта на закона, определена от законодателя - да не се допусне упражняването на правно регламентираната дейност без надлежно да са заплатени наложените административни наказания глоби, като изрично посочване на законовата цел в оспорения акт не е необходимо.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа посочените  в чл.59 от АПК реквизити, но настоящият състав на съда намира, че посочените в оспорената заповед фактически основания не са годно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДП. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:   

Съгласно чл. 157, ал. 1 ЗДвП при издаване на свидетелство за управление притежателят му получава контролен талон за потвърждаване на валидността на свидетелството. Съгласно ал. 6 на чл. 157 ЗДвП при съставяне на акт за нарушение контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. Алинея 7 установява, че при връчване на наказателното постановление и доброволно заплащане на наложената глоба контролният талон се връща, а чл. 157, ал. 8 ЗДвП, че наказателното постановление заменя контролния талон за период от един  месец след влизането му в сила.

Следователно, за да е налице фактическия състав на  чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП е необходимо първо, на водача да е съставен акт за установяване на административно нарушение. Второ, със съставянето на акта да е отнет контролния талон. Трето, да е налице влязло в сила наказателно постановление, с което на водача е наложено наказание глоба. Четвърто, това наказание да не е изпълнено, т. е. глобата да не е платена. И пето, глобата да не е платена в срок по-дълъг от един месец от влизането в сила на наказателното постановление в сила.

Фактите по делото сочат, че на водача са били съставени два акта за установяване на административно нарушение:

Първият АУАН №2051 е съставен  на 17.06.2014г. за нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП   и чл.103 от ЗДвП, въз основа на който е било издадено наказателно постановление №14-0938-002051 от 27.06.2014 год. на началника на сектор към ОД на МВР Плевен, сектор ПП, с което на К. на основание чл.185 от ЗДП е наложена глоба в размер на 20 лева; на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца. Както беше посочено, с решение  №28/15.01.2015 год. съдът е потвърдил  наказателно постановление №14 – 0938-002051/27.06.2014г. на началника на сектор пътна полиция към ОД  МВР,  в частта,  в която на К.   е наложено     на основание чл.185  от ЗДвП административно наказание глоба  в размер на 20, 00лв. и е отменил наказателно постановление №14 – 0938-002051/27.06.2014г. на началника на сектор пътна полиция към ОД  МВР, в частта, в която  на К.  са  наложени    административни наказания глоба  в размер на 100,00лв.    и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца на основание чл.175, ал.1, т.4   от ЗДвП. Решението е влязло в сила на 04.02.2015 год. Съгласно чл. 64 ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след настъпването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред ще е установено извършването на съответното нарушение и нарушителят ще бъде отговорен за изпълнение на наложеното му наказание. Следователно, в едномесечен срок, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила - до 04.03.2015 год. глобата е следвало да бъде заплатена.  Последната  е била заплатена на 10.03.2015 год. с платежно нареждане, приложено на л.5 от делото –шест дни след изтичане на срока за това, установен с чл.190, ал.3 от ЗДП. Но плащането е извършено преди издаване на оспорената заповед (последната е издадена на 28.06.2015 год., почти четири месеца след плащане на глобата). От една страна и след като плащането е извършено много време преди издаване на заповедта,  а като мотив по т.3 е посочено, че К. управлява МПС, без да е заплатил глобата по цитираното НП, се налага извод, че мотивите, отразени в заповедта не съответстват на действителното положение и не са годни такива да породят целения с взетата мярка резултат. От друга страна, тъй като временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач съгласно  чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП се извършва при управление на моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от същия закон, то действието на мярката е обусловено от настъпване на прекратително условие - заплащане на дължимата глоба. Това прекратително условие е настъпило още преди издаване на оспорената заповед, поради което  прилагането на последната не е съобразено с целта, която законът преследва д прилагането на мярката, а именно-заплащане на дължимата глоба. Целта на закона е била постигната и без прилагане на мярката, последната се е явила безпредметна поради липса на условието, с настъпването на което законът  изисква нейното прекратяване.

Вторият акт, приложен на л.36 от делото е съставен на 28.06.2015 год. и с него са констатирани  три нарушения, извършени на  28.06.2015 год. около 12,10 часа в гр.Плевен, ул „Бяло море” №47А от К., който като  водач на МПС-фолксваген голф с рег.№ЕН YYYYВР01.03.2015 год. отказва да му бъде извършена  проба за алкохол с техническо средство Дрегер алкотест 7510 №0164, не е поставил обезопасителен колан по време на движение, не е заплатил в срок глоба по НП №14-0938-002051/2014 год. Третото вменено нарушение-неплащане на глобата по НП №14-0938-002051/2014 год., както беше изяснено вече, не съответства на действителното положение и не е могло да бъде годно основание за прилагане на ПАМ. А останалите две констатирани със съставения АУАН нарушения-отказ за извършване на проба за алкохол и непоставяне на обезопасителен колан, не са обективно годни да бъдат фактически основания за прилагане на мярката по чл.171, т.1, б.”д” от ЗДП, защото оспорената заповед е издадена на същата дата, на която е съставен АУАН за тези нарушения, към тази дата все още не е имало издадено НП, с което за тези две нарушения  да се наложат наказания „глоба”, респ. те да не бъдат платени в срок. Разбира се, за отказ да бъде изпробван с техническо средство за наличието на алкохол в кръвта е допустимо да се приложи ПАМ още със съставяне на акта за нарушение, без да се изчаква издаването на НП, но в тази хипотеза мярката се прилага на основание чл.171, т.1, б.”б” от ЗДП, а процесната е приложена на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДП.

Ето защо съдът намира, че в случая не са били налице материално правните предпоставки на закона за издаване на заповед за прилагане на ПАМ, поради което същата следва да бъде отменена.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2  от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  по жалба от А.Х.К. *** и настоящ адрес ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №15-0938-001261/28.06.2015 год. на Началник група при ОД на МВР Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена ПАМ  на основание чл.171, т.1, б.”д” от ЗДвП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

                                                                      

                                                                                  СЪДИЯ: