Р E Ш Е Н И Е

№ 418

гр.Плевен, 12 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 656 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №44 от 10.06.2015г., постановено по АНД №357 по описа за 2015г., Районен съд-Левски е отменил Наказателно постановление №14-0241-000358/03.12.2014г. на Началника на РУП-Белене към ОД на МВР-Плевен, с което на А.О.Ю. ***, на основание чл.179 ал.2 във вр. с чл.179 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лева, за извършено нарушение на чл.25 ал.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от РУП-Белене към ОД на МВР-Плевен, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Твърди се, че не е нарушена разпоредбата на чл.40 от ЗАНН, дори да се приеме, че участник №2 в ПТП (първият свидетел по акта) е заинтересован от изхода на производството и качеството му на пострадал изключва възможността да бъде и свидетел на нарушението. В тази връзка се сочи, че актът е подписан и от още един свидетел, който е такъв на установяване на нарушението. На следващо място за неправилен се счита извода, че описването на материалните щети в НП е абсолютно задължително. Касаторът се позовава на представен по делото протокол за ПТП, в който подробно са описани настъпилите щети и механизма на тяхното причиняване. Сочи се, че този протокол е годно доказателствено средство и е част от административно-наказателната преписка. Неправилно се счита още и обстоятелството, че районният съд не е кредитирал показанията на актосъставителя, като се е позовал на това, че последните противоречат на показанията на жалбоподателя. В заключение се сочи също, че деянието е правилно квалифицирано, а наложеното наказанието е справедливо, поради което се моли за отмяна на решението и потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – А.О.Ю., редовно призован, не се явява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 08.11.2014г., около 18:40 часа, Ю. ***, управлявайки бус - марка „Мерцедес 212Д“, с рег.№ ЕН XXXX1 ВТ, а на известно разстояние след него се движел в същата посока на движение лек автомобил „Пежо 807“, с рег.№ ЕН XXXX2 ВТ, управляван от К.. Наближавайки до паркинг пред жилищен блок, разположен от дясната страна на пътното платно, Ю. подал ляв мигач за навлизане в лявата пътна лента, с цел извършване на маневра на заден ход за паркиране. Преди да предприеме маневрата видял, че водачът на движещото се след него МПС е възприел сигнализацията и е спрял в дясната лента по посока на движението, изчаквайки го да я извърши. Ю. се изтеглил в лявата пътна лента, включил аварийните светлини и потеглил на заден ход. Достигайки до средата на пътното платно с предната част на автомобила, установил, че не се е насочил правилно към паркинга, поради което спрял, огледал се в двете посоки за преминаващи МПС, убедил се, че и движещият се след него лек автомобил все още е спрял и го изчаква, и предприел маневра на преден ход, за да изправи автомобила перпендикулярно на пътното платно. Непосредствено след него потеглил и свидетелят К.. Последният възприел, че при движението на преден ход автомобилът на Ю. навлязъл почти изцяло в лявата пътна лента, но въпреки това продължил движението си в същата посока, опитвайки се да го заобиколи. Когато бусът приближил на около 50-60 см. разстояние от левия бордюр, управлявания от К. автомобил се ударил със страничната си дясна част в предната му лява част, напуснал пътното платно и се качил в тревната площ, отляво на платното за движение. Ю. оставил автомобила на мястото към момента на удара, а К. преместил своя на заден ход до мястото, на което преди това бил спрял, за да изчака завършването на предприетата от Ю. маневра за паркиране. Двамата водачи не постигнали съгласие относно вината за настъпилото ПТП, поради което К. подал сигнал на тел.112. На местопроизшествието пристигнал полицейски патрул, а малко след тях и дежурния по КАТ. От проведения разговор с участниците в ПТП-то и след като се уверил, че няма свидетели-очевидци, които да дадат сведения по случая, дежурния по КАТ съставил талони за медицинско изследване на кръвта на двамата водачи и протокол за ПТП №1389589/08.11.2014г., в който вписал личните данни на Ю. като участник №1 и на К. като участник №2, данните за собствеността на управляваните от тях МПС, причинените материални щети по двата автомобила, обстоятелствата и причините за настъпване на произшествието, схема на същото като обозначил превозните средства с номерацията на участниците, определил като виновен водач за настъпилото ПТП участник №1, а като пострадал – участник №2, след което предявил съставения протокол за подпис на водачите. Ю. не се съгласил с начертаната схема, като оспорил отразените в нея - място, механизъм на настъпване на произшествието, а от там и вменената му вина. Предвид направеното оспорване, Ю. отказал да положи подпис в графата за „Участник №1”. Отказът му не бил удостоверен с подписа на един свидетел, видно от протокола за ПТП. Дежурният по КАТ, като компетентно длъжностно лице да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, съобразно заеманата длъжност в РУ на МВР-Белене: мл.автоконтрольор, съставил против Ю. АУАН №14-0241-000358/08.11.2014г., в присъствието на свидетел-очевидец К. и свидетел при съставяне на акта полицейският служител Н., в качеството му на „очевидец при съставяне на акта”. Актът е съставен за това, че на 08.11.2014г., около 18:40 часа, в гр.Белене, ул.”Светлин”, Ю. управлява лек автомобил „Мерцедес 212Д“ с рег.№ ЕН XXXX1 ВТ, собственост на ЕТ „Шени-Ш. А., като предприема маневра да влезе между паркирани МПС на заден ход, след това предприема маневра движение напред, не се съобразява, навлизайки в лентата за движение и блъска правилно движещия се на пътното платно лек автомобил „Пежо 807“ с рег.№ ЕН XXXX2 ВТ, като реализира ПТП с материални щети – нарушена разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на Ю. срещу подпис, като последният отразил, че има възражения, които подал в три дневния срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН, и в които описал действията си по повод предприетата маневра за паркиране, както и действията на другия водач, като изразил становище, че вината за настъпилото ПТП не е негова, а на другия водач, който не го е изчакал да завърши вече предприетата маневра. В резултат на възложена проверка по направените възражения от Ю. са изготвени три броя докладни записки. Въз основа на направените констатации в акта и констатациите от възложената предварителна проверка, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

При така установеното от към факти, районният съд е приел, че при съставяне на акта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в привличане като свидетел по акта, вторият участник в ПТП, който е придобил качеството на страна в образуваното АНП за резултатно нарушение-ПТП с материални щети. Съдът е посочил, че при липса на свидетели очевидци, актосъставителят е длъжен да осигури други двама свидетели, които са присъствали при съставяне на акта, различни от участниците в ПТП, и каквито в конкретния случай е имало. На следващо място съдът е посочил, че нито в акта, нито в НП са описани настъпилите материални щети, като тяхното описване в протокола за ПТП не означава, че същите не следва да са възпроизведени в пълнота в акта и в наказателното постановление, така както повеляват установените в ЗАНН императивните правила, с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице. На трето място, съдът е приел и наличие на друго съществено нарушение, а именно съществена разлика, между установената фактическа обстановка от събраните по делото гласни доказателства в съдебната фаза на процеса, включително и от показанията на полицейските служители, и описаната фактическа обстановка в съставения акт против Ю.. На тези основания съдът е отменил обжалваното наказателно постановление, като е изложил подробни мотиви за това.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за незаконосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на Ю., поради допуснати съществени процесуални нарушения. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Възраженията, наведени в касационната жалба са обсъдени подробно от районния съд и е даден мотивиран отговор по тях, поради което не е необходимо настоящият състав да отговаря допълнително, тъй като споделя становището на районният съд по тези въпроси. За пълнота следва да се посочи, че разпоредбата на чл.43 ал.1 от ЗАНН предвижда възможност актът да се подпише само от един от свидетелите, посочени в него, но този свидетел следва да е очевидец, или такъв по установяване на нарушението. В противен случай, при липса на такива свидетели чл.40 ал.3 от ЗАНН изисква посочване на двама други свидетели, които са свидетели при съставяне на акта. Точно такова качество има и свидетелят Н., като в акта изрично е вписано „очевидец при съставяне на АУАН”. Също така, след като в случая се твърди настъпването на имуществени вреди, е било необходимо и спазване на нормата на чл.42 т.9 от ЗАНН за посочване на имената и точните адреси на лицата, които са претърпели тези имуществените вреди. Такова качество има и К., посочен обаче в акта като свидетел очевидец. Съвместяването на двете качества, според настоящия състав, е законово необосновано, тъй като при липса на други свидетели очевидци или такива по установяване на нарушението, е било възможно за свидетели да се посочат служителите от пристигналия на място полицейски патрул. Правилен е и извода на районния съд за оборване в хода на съдебното следствие на доказателствената сила на съставения АУАН, тъй като от свидетелските показания се установява различна от описаната в акта обстановка по настъпване на ПТП и не се доказва по категоричен начин вината на Ю.. Ето защо, решението на Районен съд Левски като съответстващо на доказателствата по делото и материалния закон следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №44 от 10.06.2015г., постановено по АНД №357 по описа за 2015г. на Районен съд-Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.