Решение по Административно дело 655/2015г.

РЕШЕНИЕ

№ 445

гр. Плевен , 21 Октомври 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело № 655 по описа на Административен съд Плевен за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 211 от Закона за МВР.

Образувано е по жалба от А.Н.К. ***, чрез адв.Ю.С. с надлежно пълномощно на л.5 от делото, против Заповед №316з-1919/13.07.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при ненапълно изяснена фактическа обстановка, при липса на ясна формулировка кои деяния на К. са осъществили състав на нарушение по ЗМВР, при неправилна квалификация и при несъответствие между мотивите относно вменените нарушения и наложеното наказание. Навежда доводи за немотивираност на заповедта и несъответствието й с целта на закона, като сочи липса на обосновка относно налаганото наказание съобразно чл.206, ал.2 от ЗМВР съобразно тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Сочи , че мотиви за тези обстоятелства не се съдържат и в документите по административната преписка, в т.ч. и в изготвената справка. Твърди на следващо място, че вмененото на К. нарушение-незаписването в книгата за пропускателния режим на лица, извършващи ремонтни дейности, квалифицирано като нарушение на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год. е квалифицирано в оспорената заповед на едно място като нарушение на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, а на друго място –като нарушение на чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР, поради което е налице неясна и противоречива квалификация на вменените на К. нарушения на служебната дисциплина. На следващо място сочи, че в заповедта е посочена като приложима и разпоредбата на чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР, съгласно която дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” се налага за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Тази неяснота и неправилна квалификация според жалбоподателя нарушават правото му на защита , тъй като не е ясно каква е била действителната воля на ДНО за кое от двете посочени в заповедта нарушения да накаже К.. На следващо място счита, че посочената като нарушена разпоредба на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год. има съдържание, което е неотносимо към задължението за вписване на лица, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР Плевен, в книгата за пропускателния режим. Прави извод, че инструкцията , на която се позовава ДНО предвижда различен пропускателен режим за посочената категория работници. На тези основания счита, че вмененото му деяние е несъставомерно. Моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. С. с надлежно пълномощно на л.5 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспорената заповед, претендира разноски.

Ответникът-Директорът на ОД на МВР Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Дисциплинарното производство е инициирано по повод извършена от Дирекция „Инспекторат” на МВР проверка в ОД на МВР – Плевен по сигнал от дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, която завършила със Справка Рег. № 8121р-22782/25.05.2015г. до Министъра на вътрешните работи. В хода на проверката било установено, че служители на „Премиер Плевен” ЕООД са посетили сградата на ОД на МВР – Плевен за демонтаж и монтаж на интериорни врати в кабинета на началник отдел „Охранителна полиция”, както и за вземане на размери и монтаж на входна врата на кабинета на секретаря на директора на ОД на МВР – Плевен, както и служители на „Милкана” ООД за вземане на размери и монтаж на ламинат, первази и щори в кабинета на началник отдел „Охранителна полиция” на 06.01.2015г., 07.01.2015г., 09.01.2015г., 21.01.2015г., 22.01.2015г., 29.01.2015г. и 12.02.2015г. На 09.01.2015г. и 29.01.2015г. дежурен по график като постови на пост №1 (смяна от 07.00ч./19.00ч.) е бил полицай А.Н.К. – служител от „Вътрешни постове”, група ООРТПКОС в сектор ООРТП към ООП при ОД на МВР – Плевен. Служителят не е отразил в Книгата за пропускателния режим лицата, които са извършвали ремонтни дейности в сградата на областната дирекция на 09.01.2015г. и 29.01.2015г., вследствие на което е допуснат нерегламентиран достъп на външни лица до сградата на ОД на МВР Плевен. Счетено е, че са налице данни за извършено от служителя нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” и е направено предложение до Директора на ОД на МВР – Плевен по компетентност за налагане на наказанието. Жалбоподателят се е запознал с частта на справката относно вменените му нарушения лично срещу подпис.

В хода на проверката от инспектората са събрани писмени обяснения от служителя и лицата, посетили ОД на МВР – Плевен на посочените дати. Приложен е седмичен график за дежурствата, копие от дневника за приемане на граждани за м. януари 2015г., план за организацията и осъществяването на охраната, пропускателния режим и особеностите на поста за охрана на обект – сградата на ОД на МВР – Плевен Рег. № 316р-3007/29.01.2015г., Указание рег. № 316р-468/07.01.2015г.относно изпълнение на патрулно постовата дейност от служители на сектор ООРТП – ОДМВР – Плевен, Ежедневна ведомост на личния състав със списък на нарядите за м. януари.

На 30.06.2015г. служителят е получил покана от дисциплинарно-наказващия орган – Директора на ОД на МВР – Плевен ст. комисар В. К. рег. № 316р-16592/25.06.2015г. за даване на писмени обяснения. На 01.07.2015 гад. е дал писмени обяснения по случая, приложени на л.19 от делото. След запознаване с писмените обяснения на 10.07.2015г., за което има поставена резолюция върху същите, Директорът на ОД на МВР – Плевен е издал процесната заповед. В същата е посочено, че К. в качеството си на старши полицай в група „ООРТП и КОС” към сектор ООРТП при ОД на МВР Плевен, на 9 и 29 януари 2015 год.не е записал в Книга за пропускателния режим лица, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР Плевен в съответствие с Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год. за организация на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР, вследствие на което е допуснал нерегламентиран достъп на външни лица в сградата на областната дирекция. Посочено е в оспорената заповед, че с деянието си К. не е спазил разпоредбата на чл.9, ал.9, т.2 от цитираната инструкция, на което основание действията му са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР-пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 до 6 месеца. Описано е по-нататък в оспорената заповед, че за извършеното на 9 и 29 януари 2015 год. в гр.Плевен нарушение на служебната дисциплина, установено при извършена проверка, за което има съставена справка рег.№8121р-22782/25.05.2015 год. , на основание чл.194, ал.2, т.3, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР на К. се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 17.07.2015г. Жалбата е подадена на 30.07.2015г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 204 т.3 вр. чл. 37 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл. 197 ал.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание, се налагат със заповед на ръководителя на съответната структура на МВР, в случая Директора на ОД на МВР (видно от удостоверение на л.80 от делото) , за служителите на изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят, видно от същото удостоверение на л.80 от делото. Затова Директорът на ОД на МВР – Плевен е компетентният дисциплинарно-наказващ орган според заеманата от жалбоподателя полицейска длъжност – старши полицай при налагане на наказание „писмено предупреждение”.

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение” дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на Справка Рег. № 8121р-22782/25.05.2015г. на дирекция „Инспекторат” при МВР и материалите към нея при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Справката е изготвена в резултат на извършена проверка, при която са събрани писмени материали и обяснения на служителите и лица, извършвали ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР през м. януари 2015г. Същата съдържа и заключения за установените факти и констатирани нарушения. Тя съдържа както достатъчно данни за извършеното нарушение и неговия извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, така и всички необходими доказателства, включително обяснения на служителя. Събраните в хода на проверката доказателства и заключенията от нея са допустими доказателства на осн. чл. 206 ал.4 от ЗМВР. Те на общо основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е необходимо събирането на допълнителни доказателства, освен ако дисциплинарно-наказващия орган прецени или служителят поиска, представи и посочи такива. Служителят е бил запознат с материалите от проверката и заключенията, в частта, касаеща конкретно неговата дисциплинарна отговорност, за което е извършено отбелязване в справката и има положен подпис. В съответствие с разпоредбата на чл.206 от ЗМВР, от жалбоподателя са изискани и са дадени писмени обяснения.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. Няма данни по делото кога материалите от проверката са постъпили при Директора на ОД на МВР – Плевен. Но справката на инспектората е изведена с дата 25.05.2015г., нарушението е извършено през м. януари 2015г., а заповедта е издадена на 13.07.2015г., следователно - в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му съгласно чл. 195 ал.1 ЗМВР.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Настоящият състав на съда обаче намира, че заповедта е издадена в противоречие с приложимия закон, при неясна правна квалификация на вмененото деяние и при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на дисциплинарно наказаното лице. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Вмененото нарушение на служебната дисциплина фактически се изразява в това, че К. в качеството си на старши полицай в група „ООРТП и КОС” към сектор ООРТП при ОД на МВР Плевен, на 9 и 29 януари 2015 год.не е записал в Книга за пропускателния режим лица, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР Плевен, с което е допуснал нерегламентиран достъп на външни лица в сградата на областната дирекция. Това така фактически описано деяние е квалифицирано като нарушение на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год. за организация на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР.

От всички приобщени по делото доказателства-седмичен график; копие на дневник за приемане на граждани; сведения от работниците, извършвали ремонтните дейности в съответните дни; ежедневна ведомост се установява, че на датите, посочени в оспорената заповед-9 и 29 януари, жалбоподателят действително е допуснал в сградата на ОД на МВР Плевен определен брой лица. Няма спор по делото, че тези лица не са били записани в книгата за пропускателния режим. Няма и спор, че тези пропуснати лица са извършвали в тези дни ремонтни дейности, подробно описани в Справка Рег. № 8121р-22782/25.05.2015г.

Организацията на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР са регламентирани в Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год., приобщена на л.81 от делото. В глава IV от Инструкцията подробно е описана организацията на пропускателния режим в обектите на МВР, като детайлно е посочено кои категории лица по какъв ред и въз основа на какви пропускателни документи се допускат в обектите на МВР. Посочено е изрично в кои случаи и кои лица се вписват в книгата за пропускателния режим-например по чл.9, ал.4 и ал.5 от Инструкцията-служители в извънработно време, по чл.12,т.3-представители на местната администрация и местното самоуправление, по чл.13-във всички случаи при посещения на граждани, като за последните се изисква освен вписване в книгата-и табела „посетител”, по чл.14-представители на средствата за масово осведомяване, чл.20-посетилите съответното звено по свое желание и т.н. Тоест, всички случаи на определена категория лица са детайлно и изчерпателно описани в случаите, когато, за да бъдат пропуснати в обект на МВР, следва да бъдат вписани в посочената в оспорената заповед книга за пропускателния режим. Разбира се, уредена е и хипотезата, когато на територията на съответния обект на МВР се извършват строително-ремонтни дейности, по какъв ред следва да се пропускат лицата, физически осъществяващи тези дейности. Разписано е изрично в посочената като нарушена разпоредба на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкцията, че работници и специалисти за ремонт и поддръжка от външни организации, се пропускат по списъци-срочни, само с придружител, след проверка по АИС-МВР. Като тези срочни списъци (за определен срок) съставляват пропускателни документи по смисъла на чл.7, т.3, б.”б” от Инструкцията и са един от предвидените регламентирани начини за осъществяване на пропускателния режим, наред с ползването на карти, пропуски и др. Т.е. за тази посочена категория лица има предвиден нарочен ред, разписан в чл.9, ал.9, т.2, който се следва при посещение на последните в обектите на МВР. Няма изрично писмено изискване на Инструкцията, освен пропускането по срочен списък, с придружител и след проверка в АИС, тези лица да бъдат вписвани и в книгата за пропускателния режим, каквото изискване има например за други категории лица, наред с показване на съответните пропускателни документи-напр.чл.9, ал.4 от Инструкцията. След като приложимия подзаконов нормативен акт не въвежда, не изисква извършването на такова действие от съответния служител, на който е възложено съблюдаването и спазването на пропускателния режим, то и неосъществяването на това изискване не съставлява нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкцията, която е посочена като нарушена в оспорената заповед. Съдът намира, че в случая действително е извършено нарушение от К., изразяващо се в неизпълнение на задължението на същия да провери пропускателните документи на работниците при влизането им в сградата на ОД на МВР, но това нарушение съставлява такова по смисъла на чл.27, т.1 от приложимата Инструкция, а не по чл.9, ал.9, т.2 от същата, каквото в действителност му е вменено. В резултат действително се е стигнало до нерегламентиран достъп на външни за сградата на МВР лица, но това не е осъществено чрез бездействията, вменени като нарушение на К.-незаписване в Книгата за пропускателния режим, а чрез други бездействия-неизвършване на проверка на пропускателните документи, респективно пропускането на работниците без налични издадени пропускателни документи, което също съставлява нарушение, но за което на К. не е потърсена дисциплинарна отговорност.

На второ място, на три различни места в оспорената заповед това конкретно вменено нарушение на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год., е квалифицирано по три различни начина : като такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР- неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, като не е конкретизирано изрично в коя от предвидените в нормата хипотези попада вмененото деяние; като такова по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР- неизпълнение на служебните задължения; и чрез посочване на разпоредбата за предвиждано наказание „писмено предупреждение” (чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР) най-сетне деянието е квалифицирано и като пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Т.е. от една страна дисциплинарната простъпка е квалифицирана по т.1 като неизпълнение на нормативни актове и административни актове на съответните ръководители без да е конкретизирано, а от друга страна по т.3 като неизпълнение на служебни задължения. Това създава неяснота у наказаното лице за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, още повече в конкретния случай, в който, както беше вече посочено не са описани правилно и фактическите обстоятелства , при които е извършено нарушението и при вменяване на задължения, каквито служителят не е имал по отношение на конкретната категория лица, влезли в сградата на ОД на МВР Плевен на конкретните дати. Последното води до препятстване на правото на защита на наказаното лице адекватно и в пълен обем да организира защитата си и съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ако хипотетично се приеме, че вмененото на К. деяние-невписване в книгата за пропускателния режим на лица, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР Плевен, е съставомерно на посочената от органа разпоредба на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкцията (а то не е), то същото по своята характеристика би съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР- неизпълнение на служебни задължения, вследствие неизпълнение на подзаконови нормативни актове , издадени в изпълнение на ЗМВР (съгл. §1 от Инструкцията същата се издава на основание чл.21, т.11 от ЗМВР) и за същото в конкретната хипотеза не се следва наказанието по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР. Защото наказание „писмено предупреждение” на това основание се налага при „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”. За да бъде налице това дисциплинарно нарушение, следва да бъде установено, че лицето е извършило съответната простъпка поради пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, тоест за да бъде наказано на това основание трябва да бъдат установени пропуски на служителя при изучаването на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, които да са довели до пропуски при прилагането им. В случая не е установено, че жалбоподателят има пропуски при изучаване на разпоредбите на Инструкцията, които пропуски да са довели до тяхното неприлагане при изпълнение на служебните му задължения. От доказателствата по делото не може да се изведе извод, че нарушението е извършено поради непознаване на нормативната уредба. В случая доказателствата установяват неизпълнение на служебни задължения, но не на тези, посочени в оспорената заповед-невписване в книгата за пропускателния режим, а неизпълнение на задълженията по чл.27, т.1 от Инструкцията, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР се следва дисциплинарно наказание „ порицание”. Извършената неправилна правна квалификация на дисциплинарно нарушение е съществено процесуално нарушение, което е довело до неправилно определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, а от там и до незаконосъобразност на издадената заповед.

На последно място настоящият състав на съда намира, че К. е извършил не едно, а две отделни и самостоятелни, макар и еднакви по вид нарушения на служебната дисциплина на чл.27, т.1, всяко едно от които е осъществено на съответната дата-първото на 9 януари 2015 год, а второто –на 29 януари 2015 год. и всяко от които е осъществило състава на нарушение по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР. Това е следвало да бъде съобразено от ДНО и посочено при определяне вида и размера на налаганите наказания, което не е сторено.

На всички тези основания съдът намира оспорената заповед за незаконосъобразна, поради което следва да бъде отменена.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите, действително направени и доказани с разходооправдателни документи на л.4 и л.5 разноски общо в размер на 310 лева, от които 300 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат и 10 лева държавна такса за образуване на делото.

Воден от горното и на осн. чл. 172, ал.1 и ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от А.Н.К. ***, чрез адв.Ю.С. , Заповед №316з-1919/13.07.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с която на К. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР Плевен да заплати на А.Н.К. *** направените по делото разноски в размер на 310 (триста и десет) лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

С Ъ Д И Я :