Р Е Ш Е Н И Е

№ 380 / 17 Септември 2015г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на единадесети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от председателя ДАНЕВА касационно административно дело № 651 описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 71/01.07.2015 г., постановено по НАХД № 30 по описа за 2015 г. Районният съд Кнежа е отменил Наказателно постановление /НП/ № 082 от 29.01.2015 г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/-Плевен, с което на ЕТ “Светлин Илчовски”, със седалище и адрес на управление гр.Кнежа, XXXX, на осн. чл.162, ал.1 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ е наложено административно наказание имуществена санкция 1000 лв. за нарушение на чл.41 вр. §1, т.16, буква “в” от ДР на ЗООС.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от РИОСВ-Плевен, чрез Директора Р. А., с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Счита, че е неправилен изводът на РС, че НП е незаконосъобразно поради факта, че “липсват данни и доказателства въззивникът лично или въз основа на негово нареждане да са били запалени царевични стърнища върху ползваните от него земеделски земи в местността “Оградището” от землището на с.Староселци”. РС е приел, че факта, че ЕТ е ползвател на съответните земеделски земи, не му вменява автоматично извършителството на нарушение по чл.41 вр.§1, т.16, б.”в” от ЗООС. РС е приел също, че наличието на наета охрана по трудови договори на ползваните земеделски земи изключва липсата на мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата. Счита, че изискуемото поведение от ЕТ е свързано с предприемане на действия /вземане на мерки/. Без значение е обстоятелството по чие нареждане са запалени царевичните стърнища в ползваните от него земеделски земи. Мерките, които е следвало да вземе, са свързани с недопускане на опожаряване на ползваните земеделски земи, а ако палеж възникне след неправомерни действия на трети лица, да бъде своевременно предотвратено опожаряването. Видно от показанията на св.Ц. – служител на ЕТ “Светлин Илчовски”, свидетелят е информирал началника си, че цигани са запалили стърнището. От приложените писмени доказателства – писма на Началника на РУ на МВР Долна митрополия и на Началника на РСПБЗН Кнежа е видно, че не са подавани, съответно регистрирани сигнали за палежи на стърнища в землището на с.Староселци от ответника по касация или от неговите служители. Наличието на назначена охрана от страна на ЕТ не изключва липсата на взети мерки от страна на същия за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата, изразяващо се във физическа деградация –последици от изгаряне на стърнища и растителни остатъци.

Счита за неправилен извода на РС, че са нарушени чл.42, т.3, предл.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН – според съда в описаните от АУАН и НП фактически обстановки липсвали безспорни и категорични доказателства относно датата на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. РС е кредитирал показанията на св.А., който е заявил, че на 25.09.2014 г. след като е видял огньове в правилна редица с височина 1-1,5 м, се обадил веднага на тел.112 и е съобщил за пожара. На 26.09.2014 г. заедно със св.С. е посетил мястото на пожара, съставен е протокол и са заснети координати на характерни точки от опожарения масив, като са открити остатъци от изгоряла гума и автомобилни гуми. Самоличността на нарушителя е установена въз основа на подадената от ОСЗ-Кнежа, офис Искър, информация за ползвател на имотите, съставен е АУАН и в последствие е издадено НП, в които тези обстоятелства и доказателства са посочени. Моли да се отмени изцяло като неправилно съдебното решение.

Ответникът по касационната жалба, в подаден писмен отговор на касационната жалба, и по същество чрез адв. Ч. *** оспорва жалбата. Счита, че е неоснователна, а твърденията в нея са недоказани. Твърди, че правилно РС е установил, че са нарушени чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като не е станало ясно по какъв конкретен начин е нарушена цитираната в НП разпоредба. От описанието в НП не става ясно с кои свои действия или бездействия ЕТ е извършил посоченото нарушение. Какви мерки е следвало да се предприемат, не става ясно и от показанията на актосъставителя в о.с.з. Непосочването на мерките пречи на организиране на защитата на привлеченото към отговорност лице. Сочи съдебна практика – решение №1063 от 08.08.2014 г., постановено по н.а.х.д. №1374/3014 г. на РС-Плевен, потвърдено с Решение №488/13.10.2014 г. по к.а.х.д. №785/2014 на Административен съд – Плевен. Твърди, че ЕТ е наел охранители, които да обхождат обработваните земеделски земи, като следят и за палежи, и това не се опровергава от факта, че същите не са били в масивите по време на проверката. Видно от констативния протокол, част от масива е дискован, като това действие е предприето с оглед предпазване от пожари. Доказателствата за липса на уведомление за възникнал пожар са неотносими, доколкото не представляват превантивни мерки за предотвратяване на такъв. Моли да се отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за правилно и законосъобразно първоинстанционно решение.

Административен съд - Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

Решаващият съд е приел, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 082/29.12.2014 г. от страна на Л. С., в присъствието на свидетеля Л. А.. АУАН е съставен за това, че на 25.09.2014 г. ЕТ “Светлин Илчовски”, като ползвател на поземлени имоти в масиви с №69095.82, 69095.83, 69095.84, 69095.85, 69095.86 и 69095.197 в местността „Оградището” от землището на с.Староселци, Община Искър, Област Плевен, не е предприел мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата по смисъла на §1, т.16, бук. ”в” от Допълнителни разпоредби на Закона за опазване на околната среда.Посочено е, че нарушението касае разпоредбата на чл.41 от ЗООС вр.§1, т.16, бук.”в” от ДР на същия закон.

Изложената в АУАН фактическа обстановка е отразена и в НП № 082 от 29.01.2015 г. на Директор на РИОСВ-Плевен. Нарушението е подведено, наред с общите административнонаказателни разпоредби по чл. 53 вр. чл. 83 ЗАНН, също така и под специалната административно-наказателна разпоредба на чл.162, ал.1 от ЗООС, като е наложено административно наказание на ЕТ - имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.41 от ЗООС вр.§1, т.16, бук. ”в” от ДР на същия закон.

За да отмени НП, РС е приел, че липсват доказателства ЕТ лично или въз основа на негово нареждане да са запалени царевичните стърнища в двете местности. От писмените доказателства се установява, че е назначена охрана на ползваните земеделски земи, като от св. показания на св.Ц. – служител на ЕТ, се установява, че охранителите имат за задача и да не позволяват палене на стърнищата след прибиране на реколтата. РС е приел, че е възможно със знанието или със съгласието на ЕТ да са били запалени стърнищата, но с оглед на липсата на категорични доказателства това не може да му се вмени като административно нарушение. Ползването на съответните земеделски имоти, което е доказано, не вменява автоматично извършителство на посоченото в АУАН и НП нарушение. Наличието на охрана според РС изключва липсата на взети мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата, които водят до нарушаване на почвените функции. Освен това РС е приел, че са нарушени чл.42, т.3, предл.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, тъй като в АУАН и НП липсват безспорни и категорични доказателства относно датата на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, което нарушава правото на защита. На тези основания е отменил НП.

Настоящият съд намира, че изводите на РС са неправилни и в противоречие с материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.41 от ЗООС, собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата. Вредните изменения на почвата са дефинирани и в §1, т.16, буква “в” от ДР на ЗООС - физическа деградация, като водна и ветрова ерозия с нейните антропогенни аспекти, преовлажняване и заблатяване, последици от изгаряне на стърнища и растителни остатъци. Следователно правилото за поведение, което се предписва от тази разпоредба, е да се предотврати физическата деградация на почвата, в частност като не се изгарят стърнища и растителни остатъци. Това задължение тежи върху собствениците и ползвателите на поземлени имоти. По делото е установено, че ЕТ “Светлин Илчовски” е ползвател на подробно индивидуализираните в АУАН и НП имоти, като опожарената площ е в размер на 634 дка. ЕТ не е предотвратил физическата деградация на почвата, доколкото е доказано, че са изгорели стърнища и растителни остатъци. РС неправилно е приел, че са необходими доказателства ЕТ лично или въз основа на негово нареждане да са запалени царевичните стърнища в местността, каквито доказателства няма. Отговорността на ЕТ /както и на юридическите лица/ по ЗАНН е обективна. Това означава, че не се търси вина нито в самия ЕТ, нито в неговите служители. ЕТ не може да се освободи от отговорност, като докаже, че е назначена охрана на ползваните земеделски земи, като охранителите имат за задача и да не позволяват палене на стърнищата след прибиране на реколтата. В случая охранителите не са изпълнили своите задължения, като отговорността за това се носи от ЕТ. Освобождаване от отговорност не може да има и с оглед на факта, че в съседство с неожънатата царевица част от имота е дискован. Дисковането на тази част не е предотвратило опожаряването, следователно не представлява мярка, която е достатъчна да изпълни задължението по чл.41 ЗООС. Следва да се посочи, че вероятно със знанието или със съгласието на ЕТ са били запалени стърнищата, доколкото служителят на ЕТ – охранителят Ц., е съобщил на работодателя си за пожара, но същият не е уведомил полицията и пожарната, видно от приложените справки от тези институции. Освен това дискован е участъкът, който е между ожънатата и неожънатата царевица, и това дисковане предпазва неожънатата царевица при пожара. Наличието на охрана и дисковане с този характер не изключва липсата на взети мерки за предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата, които водят до нарушаване на почвените функции. След като масивите са опожарени, явно изискуемите от ЗООС мерки не са били предприети.

Не са нарушени чл.42, т.3, предл.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. В АУАН и НП не липсват безспорни и категорични доказателства относно датата на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Ясно е посочена датата на нарушението – 25.09.2014 г., която се потвърждава от показанията на св. А. пред РС – свидетел по АУАН. Описани са подробно опожарените площи, които са индивидуализирани с номера на поземлените имоти, тяхната площ – поотделно и общо. Описани са координатите на точките от масивите в географска координатна система, въз основа на които точки са индивидуализирани имотите. Установен е със сигурност ползвателят на имотите - ЕТ “Светлин Илчовски”, като са посочени писмата от ОСЗ Кнежа, офис Искър, с които се установява това негово качество по отношение на имотите.

По отношение на твърденията, че непосочването на конкретните мерки, които е следвало да се предприемат, за да се предотвратят вредните изменения на почвата, е нарушение на правото на защита, съдът съобразява следното: Мерките, които ЕТ е следвало да вземе, са свързани с недопускане на опожаряване на ползваните земеделски земи. Същите мерки не са конкретно посочени в закона, което означава, че законодателят не предписва определени мерки, а изисква определен резултат. Правилото за поведение в чл.41 ЗООС изисква не просто мерки, а предотвратяване на вредни изменения, застрашаващи почвата. След като тези вредни изменения, изразяващи се в случая в опожаряване, са настъпили, явно мерки не са били взети. С оглед на изложеното, правото на защита не се нарушава с непосочването на конкретните мерки, които е следвало да се предприемат от ЕТ. По отношение на сочената съдебна практика – решение №1063 от 08.08.2014 г., постановено по н.а.х.д. №1374/3014 г. на РС-Плевен, потвърдено с Решение №488/13.10.2014 г. по к.а.х.д. №785/2014 на Административен съд – Плевен, по това дело случаят е различен. Към отговорност е било привлечено физическо лице, макар и в качеството му на председател на кооперация. При деяния, извършени от физическо лице, по ЗАНН се търси и доказва вина. По посочено дело Административен съд Плевен е установил, че не се доказва по категоричен начин твърдението, че е имало пожар в съответния имот, стопанисван от кооперацията. Настоящият случай е различен, доказан е и пожарът, и имотите, в които той е станал, а вината на ЕТ не следва да се търси и доказва, доколкото отговорността му е обективна.

Следва да се посочи, че от показанията на св.Ц. – служител на ЕТ, е видно, че ЕТ е информиран за настъпилия палеж. Въпреки това ЕТ не е съобщил за него в пожарната. Нещо повече, във възражението по АУАН ЕТ собственоръчно е записал “Не съм палил стърнища и не съм разпореждал на мои служители да го правят.” Житейски нелогично е, при палеж, обхващащ повече от 600 дка обработвани от него земеделски земи, ЕТ да не съобщи нито в полицията, нито в пожарната за това.

Ако палеж възникне след неправомерни действия на трети лица, ползвателят е длъжен да предотврати опожаряването, като съобщи на съответните служби, ангажира своите работници и техника в гасенето и пр. Ако благодарение на усилията на ЕТ и държавните служби не настъпи опожаряване, или същото е ограничено върху малка площ, може да се обсъжда приложението на чл.28 ЗАНН. В случая това не е станало, представляващият ЕТ не е съобщил за пожара, нито е ангажирал своите служители в гасенето му, въпреки че е бил уведомен от свой служител. По тези причини ЕТ носи отговорност, а чл.28 ЗАНН в случая е неприложим.

За пълнота съдът отбелязва, че с ДВ, бр.62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г., разпоредбата на чл.162, ал.1 от ЗООС е изменена, като размерът на имуществената санкция е увеличен – минимумът е вече 5000 лева. Доколкото обаче старият закон е по-благоприятен, няма основания да се изменя НП, като са променя размерът на наложеното наказание.

Доколкото РС е установил фактите, но към тях е приложил неправилно материалния закон, неговото решение следва да бъде отменено, като се постанови ново решение, с което да се потвърди НП.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 71/01.07.2015 г., постановено по НАХД № 30 по описа за 2015 г. на Районен съд Кнежа и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 082 от 29.01.2015 г. на Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите –Плевен.

Решението не подлежи на оспорване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.