РЕШЕНИЕ
№ 479
гр. Плевен, 30.10.2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар
Д.Д. и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при
Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 649 по описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, гр.
София, чрез адвокат В.Й., срещу решение № 365/20.04.2015 г. на Районен съд /РС/
гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 420/2015 г., с което е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № НП-282/12.12.2014 г. на Председателя на Държавна комисия
за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което на „ЧЕЗ Разпределение България”
АД, гр. София, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Цар Симеон” №
330, вписано в Търговския регистър на Агенция по вписванията с ЕИК 130277958,
представлявано от С. Д. А., О. Ж. и О. Ш., в качеството им на членове на управителния съвет на дружеството, е
наложена на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ имуществена
санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
Санкцията е наложена, за това че на 19.11.2012 г. представители на „ЧЕЗ
Разпределение България” АД, в съответствие с разпоредбата на чл. 13, т. 3 от
Общите условия /ОУ/ на договорите за използване на електроразпределителните
мрежи на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, са демонтирали средство за търговско
измерване /СТИ/ с фабричен № 062282 на клиента П. С. с абонатен № 4403372103 на адрес: гр. Долна Митрополия, ул. „Хан Аспарух”
№ 10 и са монтирали ново. За предприетите действия е съставен констативен
протокол с № 1899390 от 19.11.2012 г. Констативният протокол е съставен и
подписан от М. Г. – техник и Р. Д. – техник ЕМА, служители на лицензианта, в присъствието на потребителя,
който е отказал да го подпише. Съгласно чл.58, ал.1 от ОУ се предвижда, че
когато по силата на тези ОУ се съставя констативен протокол, то той се подписва
от представителя на електроразпределителното предприятие и потребителя.
Съгласно ал.2 на същия член, когато потребителя откаже да попише констативния
протокол, то той се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното предприятие. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.2, т.7
от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /отм./, и чл.49, ал.2,
т.7 от Наредбата №3 за лицензиране на дейностите в енергетиката, утвърдените от
ДКЕВР ОУ са неразделна част от лицензия №Л-135-07 от 13.08.2004 г., издадена на
„ЧЕЗ Разпределение България” АД. Като е съставило констативен протокол, който
не е подписан от абонат, нито от двама свидетели, дружеството е нарушило издадената
лицензия, с което е осъществило нарушение на чл.206, ал.1 от ЗЕ.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като неправилно
поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Касаторът счита, че не е налице фактически състав на извършено административно
нарушение, както и че НП е издадено в противоречие с целта на закона. Сочи, че ОУ
не са част от лицензията. При постановяване на обжалваното решение РС изобщо не
е изследвал какво включва понятието „условия на лицензията” по смисъла на чл.
206, ал. 1 от ЗЕ, нито изследва самата Лицензия, съответно не разглежда
Лицензията като индивидуален административен акт и не я разграничава от нейните
приложения, а едно от тези приложения са процесните Общи условия на договорите.
Посочва, че първоинстанционният съд приема, че е нарушена Лицензията без да
уточнява какво влага в този свой правен извод. Намира за неправилни изводите на
РС, че е налице нарушение на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ, и това е достатъчно
основание за отмяна на обжалваното решение. Сочи, че Общите условия на
договорите по своята правна характеристика не са условия на издадената
лицензия, а са общи условия по смисъла на чл. 98а от Закона за енергетиката и
чл. 16 от ЗЗД, поради което е налице и неправилна квалификация на деянието като
административно нарушение. Счита, че съдът е допуснал нарушение на разпоредбата
на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН приемайки, че е нарушена разпоредбата на чл. 206,
ал. 1 от ЗЕ без да установи, че разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ е
бланкетна. Сочи, че в съдебното решение липсва конкретизация по коя хипотеза на
чл. 206, ал. 1 от ЗЕ се налага имуществена санкция на касатора, а това е
съществено нарушение на закона и на процесуалните правила, с което е нарушено и
правото на защита на санкционираното дружество. Посочва, че в настоящия случай
не са налице елементите на фактическия състав на административното нарушение,
както от обективна, така и от субективна страна. Счита, че обжалваното решение
е постановено при съществени нарушения на правото на защита на наказаното
дружество, допуснати на етапа на съдебното следствие, както и в хода на
произнасяне на съда по жалбата. Счита, че не
е извършена обективна и цялостна проверка на обстоятелствата по
установяване и налагане на санкцията, както и че няма произнасяне на съда по
всички наведени оплаквания в жалбата и не е установена обективната истина по
спора. Сочи, че са налице съществени процесуални нарушения - поради отказ за
допускане на съдебна експертиза от първоинстанционния съд и е оставил неизяснен
въпроса за датата на издаване на обжалваното НП, по повод на наведено оплакване
за допуснато нарушение на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Експертизата е следвало да
установи датата на издаване на НП. Искането за същата е отклонено без мотиви от
РС. Сочи, че съдът е приел, че не е налице твърдяното нарушение по чл. 34, ал.
1 (но очевидно има предвид ал. 3) от ЗАНН, тъй като НП (12.12.2014 г.) е
издадено в 6-месечния срок от съставяне на акта – 20.06.2014 г. като още е
прието, че не са приложими сроковете по чл. 34, ал. 1, а се прилага чл. 34, ал.
2 от ЗАНН. Съдопроизводствените правила са нарушени и тъй като РС не се е
произнесъл по всички оплаквания в жалбата. Съгласно правилата на НПК,
наказващият орган носи доказателствената тежест, а в случая не е доказано
извършването на административно нарушение. Нарушен е чл.52, ал.4 ЗАНН, като
наказващият орган не е правил проверки по възражението срещу АУАН. Посочва, че
съдът е приел за неоснователно възражението на касатора за маловажност на
случая по чл. 28 от ЗАНН, като приема, че нарушението е формално. Касаторът
счита, че това е толкова оскъдно изложение на мотивите, че се приравнява на
липса на мотиви. Счита, че в първоинстанционното производството е нарушено
правото на справедлив административно наказателен процес по чл. 6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, която по силата на
чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, е част от вътрешното право
и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, който й
противоречат. В тази връзка твърди, че РС не е изследвал надлежно
доказателствата и твърденията на дружеството, квалификацията на деянието е
неправилна, като не е обяснено на дружеството какво нарушение е извършило, на
дружеството е липсвало достатъчно време, за да подготви своята защита, не е
зачетен принципът, че наказващият орган следва да докаже извършването на
нарушението. Моли решението на бъде отменено изцяло или алтернативно да бъде
приложен чл. 28 от ЗАНН.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, представляван е от адв. В.Й. с пълномощно по
делото, която подържа жалбата на изложените в нея основания.
Ответникът – ДКЕВР, редовно призован за откритото съдебно
заседание, юрисконсулт Р. с пълномощно по делото.Счита жалбата за неоснователна
и излага подробни съображения за това.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че ОУ са част от лицензията,
доказано е безспорно извършеното нарушение и правилността на съдебното решение,
поради което предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл.
211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна.
С АУАН
№ КРС-456, съставен на
20.06.2014 г. от М. С. на длъжност главен
експерт в главна дирекция "Контрол и решаване на спорове"
при ДКЕВР срещу "ЧЕЗ Разпределение България" АД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Цар Симеон” № 330, вписано в Търговския регистър на
Агенция по вписванията с ЕИК 130277958, представлявано от С. Д. А., О. Ж. и О. Ш.,
в качеството им на членове на
управителния съвет на дружеството е констатирано,
че на 19.11.2012 г. в Център за обслужване
на клиенти на "ЧЕЗ Разпределение България" АД в гр. Плевен, ул. "Дойран"
№ 73 е подадена жалба вх. № 100000029492 от П. П. Д.,
гр.Долна Митрополия, ул.”Хан Аспарух” №10, относно подмяна
на електромер. При проверка, извършена от длъжностни лица
от ДКЕВР се установява, че представители на "ЧЕЗ Разпределение България" АД,
в съответствие с разпоредбата
на чл. 13, т.3 от Общи условия
на договорите за използване на
електроразпределителните мрежи
на "ЧЕЗ Разпределение България" АД /ОУ/, са подменили средство за търговско измерване,
фабричен № 062282, на
клиент П. С.,
с абонатен № 4403372103 на
адрес: гр.Долна Митрополия,
ул.”Хан Аспарух” №10.
За предприетите действия е съставен констативен протокол с №
1899390/19.11.2012 г. Констативният протокол е съставен и подписан от М. Г. –
техник и Р. Д. – техник, служители на лицензианта, в присъствието на клиента П. С., който
е отказал да подпише протокола. Протоколът не е подписан от
свидетели.
Съгласно чл. 13, т.3 от ОУ електроразпределителното предприятие може по
своя инициатива да подменя съществуващите средства за търговско измерване с
нови, като съставя констативен протокол по реда на ОУ. Чл. 58, ал.1 от ОУ
предвижда в случаите, в които по силата на тези Общи условия се съставя
констативен протокол, той се подписва от представителя на
електроразпределителното предприятие и потребителя. Съгласно ал.2 на същия
член, ако потребителят не присъства и/или откаже да подпише констативния
протокол, протоколът се подписва от двама свидетели, които не са служители на
електроразпределителното предприятие.
Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал.2,
т.7 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (отм.);
и чл. 49, ал.2,
т.7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката
/Обн., ДВ, бр.ЗЗ от 5.04.2013 г./, утвърдените от комисията ОУ са неразделна
част от лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена на "ЧЕЗ Разпределение
България" АД за дейността "разпределение на електрическа
енергия".
Като лицензирано дружество "ЧЕЗ Разпределение България" АД е било
длъжно при подмяната на СТИ по реда на чл. 13, т.3 от ОУ да състави и връчи
констативен протокол по реда на чл. 58, ал.1 от същите ОУ.
Като е съставило констативен протокол № 1899390 на 19.11.2012 г. на клиент
П. С., в гр.Долна Митрополия, ул.”Хан Аспарух” №10 в нарушение на чл. 58, ал.2
от ОУ, "ЧЕЗ Разпределение България" АД е нарушило лицензия №
Л-135-07/13.08.2004 г., с което е осъществило състава на чл. 206, ал.1
от Закона за енергетиката.
Въз основа на АУАН е издадено процесното НП, с което на основание чл.206,
ал.1 от ЗЕ на дружеството е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 20000 лева.
РС е потвърдил НП, като е приел, че се потвърждава фактическата обстановка,
посочена в АУАН и в НП. Констативният протокол не е подписан от потребителя,
нито от свидетели. Същото е видно както от писмените доказателства, така и от
показанията на свидетелите, включително св.Д. – служител на
дружеството, който е участвал в смяната на СТИ. Съдът е приел, че не относима
разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, а приложимата разпоредба на чл.34, ал.2
ЗАНН е спазена. Искането за прилагане на
чл. 28 от ЗАНН е неоснователно, тъй като нарушението е формално и с него се засягат обществените
интереси на потребителите на ел. енергия
и правата им, които гарантират правилното приложение на закона и общите
условия при подмяна на СТИ.
РС е приел, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до основания за отмяна на НП.
И в акта и в НП се съдържат всички необходими по ЗАНН реквизити, нарушението е
описано точно и ясно, посочена е и законовата разпоредба, която е нарушена,
както и законовата разпоредба, въз основа на която се налага съответната
санкция, в редакцията й към момента на извършване на нарушението.
От фактическа страна делото не представлява и не е представлявало трудност,
нито разкрива фактическа сложност. Съставеният от служители на дружеството
констативен протокол не е подписан нито от потребителя, нито от двама
свидетели, каквато алтернативна възможност предвижда чл.58, ал.2 от ОУ. Същото
е видно както от приобщения констативен протокол /л.30 от делото пред РС/, така
и от показанията на св.Д. – служител на дружеството, който го е съставил /л.л.295,296 от делото пред
РС/. Фактите са безспорно доказани. При ангажиране административно
наказателната отговорност на юридически лица /каквото е наказаното дружество/
не се изследва въпросът за субективната страна на нарушението /вината/, тъй
като е налице безвиновна отговорност. Основният спорен въпрос по делото е
правен – дали нарушаването на ОУ, в случая изразяващо се в неподписването на
констативния протокол за смяна на СТИ от потребителя и свидетели, представлява
нарушение на условията по лицензията, наказуемо съгласно чл.206, ал.1 от ЗЕ. По
този въпрос съдът намира:
Законът за енергетиката урежда обществените отношения, свързани с
осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, транзитен
пренос, разпределение на електрическа и топлинна енергия и природен газ, пренос
на нефт и нефтопродукти по тръбопроводи, търговия с електрическа и топлинна
енергия и природен газ. Поради изключителната важност на обществените отношения
законодателят предвижда механизми за държавно управление при определяне на
енергийната стратегия и политика на страната, както и при осъществяване, регулиране
и контролиране на дейностите в енергетиката. Една от дейностите в енергетиката,
подлежаща на държавно управление и регулиране по реда на ЗЕ, е разпределението
на електрическа енергия. Съгласно чл. 88 от ЗЕ
разпределението на електрическа енергия е всеобщо предлагана услуга, която
заедно с експлоатацията на разпределителните мрежи се осъществява от оператори на електроразпределителни мрежи - собственици на такива мрежи на
обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение
на електрическа енергия за съответната
територия. Разпоредбата на чл. 43, ал.2,
т.1 от ЗЕ постановява, че за една обособена територия се издава само
една лицензия за разпределение на електрическа енергия.
Налице е установено със закон монополно положение, което е изключение от
конституционно прогласеното основно начало на държавно управление - принципа на
свободна пазарна инициатива, на който се основава икономиката на Република
България – чл. 19, ал.1
от Конституцията на РБ. За последователно прокарване на основното
начало на свободна пазарна инициатива в законодателството чл. 19, ал.2
от Конституцията постановява законът да създава и гарантира на
всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност,
като предотвратява злоупотребата с монополизма, нелоялната конкуренция и
защитава потребителя.
Към момента на извършване на нарушението лицензирането на
електроразпределителните предприятия се извършва по реда и при условията на Наредбата за лицензиране
на дейностите в енергетиката /НЛДЕ/, обнародвана в ДВ, бр. 53 от
22.06.2004 г., отменена със сега действащата Наредба № 3 от 21.03.2013
г. за лицензиране на дейностите в енергетиката
Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал.1,
т.1 от НЛДЕ (отм.); лицензиантите са длъжни да осигурят защита на
правата на потребителите и да осигурят равнопоставеност между групите
потребители включително като изготвят общи условия за снабдяване на
потребителите, предложат ги за одобряване от ДКЕВР и ги публикуват. Одобрените
от ДКЕВР общи условия са неразделна част от издадената лицензия, както по
наредбата, действала към момента на нарушението - чл. 47, ал.2,
т.7 от НЛДЕ (отм.);, така и по сега действащата наредба – чл. 49, ал.2,
т.7 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. Следователно тяхното нарушаване
води до нарушаване на условията по лицензията.
Съгласно чл. 206, ал.1
от ЗЕ на енергийно предприятие, което наруши условията на издадената
му лицензия, се налага имуществена санкция в размер от 20 000 лева до 1 000 000
лева.
По останалите твърдения на касатора съдът съобразява следното:
НП не е издадено в противоречие с целта на закона. Една от целите на ЗЕ е
да се наказват извършените от лицензиантите нарушения на лицензията, като от
предвидената в значителен размер имуществена санкция е видно, че законодателят
оценява тези нарушения като такива с висока обществена опасност.
РС при разглеждане на делото и постановяване на решението си не може да
извърши нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като това е разпоредба,
възлагаща задължения на наказващия орган, който издава НП. Тя не възлага
никакви права или задължения на въззивния или касационния съд. С разпоредбата
на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ се налага наказание за нарушения на различни, но точно
определени правни актове. Не е необходимо в съдебното решение да има
конкретизация по коя хипотеза на чл. 206, ал. 1 от ЗЕ се налага имуществена санкция,
достатъчно е това да е указано в НП. В случая от НП е видно, че се налага
наказание за нарушение на ОУ, които са част от лицензията. Поради това липсва
твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила. Вярно е,
че в мотивите на РС няма произнасяне на съда по всички многобройни наведени
оплаквания в жалбата, мотивите са лаконични, но липсата на такова произнасяне
би било нарушение само ако материалния закон е приложен неправилно. Тези
оплаквания /както и други такива/ са възпроизведени в голямата си част в
касационната жалба и настоящият съд им дава отговор в настоящето решение.
Установени са фактите, и към същите е приложен материалния закон. Определението
на РС да не допусне експертиза е правилно. Не е приложимо ППВС №10/1973 г.,
посочено от касатора. Видно от неговата т.7, ”отразените в акта за констатиране
на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени
до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение
следва да се установи с допустимите от закона доказателства” . В случая се
касае не за оспорване на фактическите констатации в АУАН, а за оспорване на
датата на издаване на НП. Няма никакви доказателства, че същото не е издадено
на посочената в него дата 12.12.2014 г. Твърдението, че НП е антидатирано, не е
доказано, нито може да се докаже с извършване на поисканата експертиза.
Проверката в електронната деловодна система на КЕВР може да установи дали
същото НП е заведено и кога, но не и кога е издадено. Датата на издаването му
не може да бъде опровергана с такава експертиза. В тази връзка е неоснователно
възражението за неспазване на вътрешните правила за организация на
административното обслужване в ДКЕВР. Същите се отнасят до друга дейност
осъществявана от ответника по касация, а не до административно наказателните
правомощия, осъществявани от Председателя на ДКЕВР.
РС правилно е приел, че не е налице нарушение по чл. 34, ал. 1 ЗАНН, тъй
като такова нарушение е твърдяно в жалбата пред него. РС също е посочил, че в
случая е относим чл.34, ал.2 /а не ал.1/ от ЗАНН, където е посочен ЗЕ. Съдът
съобразява, че липсва нарушение на чл.34, ал. 3 от ЗАНН, тъй като НП е издадено
на 12.12.2014 г., в 6-месечния срок от съставяне на акта, който е съставен на
20.06.2014 г. Следователно изводите на
решаващият съд в тази връзка са правилни и съответстват на закона.
Не е нарушен чл.52, ал.4 ЗАНН, като наказващият орган не е правил проверки
по възражението срещу АУАН. Съгласно чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган
прави разследване, само когато такова е необходимо. В НП, наказващият орган
подробно се е произнесъл по многобройните твърдения във възражението срещу
АУАН. Правилно РС е посочил, че в случая не е приложим чл. 28 от ЗАНН, като е
приел, че нарушението е формално /поради което няма вредоносен резултат/, но с
него се засягат важни обществени отношения, свързани с правата на потребителите
на електроенергия. В първоинстанционното производството не е нарушено правото
на справедлив административно наказателен процес по чл. 6 от Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи, която по силата на чл. 5, ал. 4
от Конституцията на Република България, е част от вътрешното право и има
предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, който й противоречат.
РС е изследвал надлежно доказателствата и твърденията на дружеството, установил
е фактите и е приложил закона към тях. Квалификацията на деянието е правилна,
като в АУАН и в НП ясно е обяснено на дружеството, какво нарушение е извършило,
и дружеството е могло да организира защитата си. Твърдението, че на дружеството
е липсвало достатъчно време, за да подготви своята защита, е неоснователно. НП
е връчено на 15.01.2015 г., видно от отбелязването на самото него /л.24 от
делото пред РС/, а съдебното заседание на РС е проведено на 20.03.2015 г.
Дружеството е било представлявано от упълномощен адвокат, който не е направил
искане за отлагане по тази /или друга/ причина, което искане да не е било
уважено.
Административно-наказателната отговорност на касатора е правилно ангажирана.
НП е издадено от компетентния орган в предвидената от закона форма и срокове.
Безспорно е установено извършването на деянието, неговата противоправност и
наказуемост.
При направената служебна проверка, по реда
на чл. 218,
ал. 2 от
АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо,
съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365/20.04.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 420 по описа на
Районен съд гр. Плевен за
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.