Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

425

 

гр. Плевен, 13 Октомври 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ  ДАНЕВА

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

                      КАТЯ АРАБАДЖИЕВА  

                           

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: М.К.

 

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 647/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Регионална Дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите срещу Решение №598 /10.07.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1377/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е изменил Наказателно постановление2015-033433/06.02.2015 г. на Директора на КЗП-РД - Русе, с което на основание чл.200 и чл.231 от Закона за защита на потребителите на “Лидл България ЕООД енд Ко” КД-с.Равно поле, ЕИК 131071587 е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 700 лева, като е намалил размера на същата на 600 лева. Санкцията е наложена за извършено нарушение по чл. 20, ал.1 от ЗЗП при условията на повторност – затова, че на 10.07.2014 г. в магазин “Лидл 111” в гр.Плевен, ул.”Георги Кочев“ №4в търговецът предлага пакетирани хранителни стоки с обявена цена за единица мярка /килограм/, но без обявена продажна цена за количеството в опаковката, като нарушението е извършено в едногодишния срок от влизане в сила на 15.10.2013 г. на НП №2013 -027839/17.04.2013 г., потвърдено с решение №817/25.09.2013 г. на РС-Плевен, с което е наложено наказание за същото по вид нарушение.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради явна несправедливост на наказанието – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.3 от НПК. Твърди, че неправилно районният съд е намалил размера на санкцията от  700 на 600 лева, което е минимумът при повторност. Твърди, че санкцията правилно е била определена на 700 лева с оглед на факта, че множество стоки са били без обявени продажни цени. Сочи като общоизвестен факт, че търговецът разполага с търговски обекти на територията на цялата страна и провежда масирана рекламна кампания. Счита, че предвидената в НП санкция в размер на 700 лева – малко над минимума, ще постигне целите си – да превъзпита нарушителя и да го предупреди да не извършва занапред нарушения. Такова наказание би било справедливо и адекватно на извършеното нарушение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди изцяло наказателното постановление.

Ответника по касация – “Лидл България ЕООД енд Ко” КД – с. Равно поле не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства решението на Районен съд – Плевен е правилно и предлага да се остави в сила. Счита, че съдът правилно е преценил размера на санкцията.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, съобразно доказателствата по делото.

Съдът обосновано е приел, че визираното нарушение е безспорно доказано както от писмените, така и от гласните доказателства по делото. Съгласно чл. 20 ал.1 от ЗЗП търговецът е длъжен едновременно да обозначи продажната цена и цената за единица мярка на предлаганите в търговския обект стоки чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг подходящ начин. Когато видът на стоката позволява поставянето на етикет, продажната цена може да се обозначи върху етикета. Описаните в АУАН и НП стоки, предлагани от търговеца са пакетирани хранителни стоки с обявена цена за единица мярка (килограм), но без обявена продажна цена за количеството в опаковката. Последното е задължително по силата на цитираната разпоредба, наред с изискването за обозначаване цената за единица мярка на предлаганите стоки по някой от предвидените начини – чрез етикети, ценоразписи, табели или по друг начин. Възможността за ползване на устройство за проверка на цената в магазина от самия потребител – „Прайс чекър” е допълнителна гаранция за правата на потребителя, като му дава възможност при съмнение да провери цената на конкретна стока, преди да я закупи, но не замества задължението на търговеца за обозначаване върху етикета или опаковката на стоката продажната цена за количеството в опаковката. Това задължение не е било изпълнено и така се създават предпоставки потребителя да бъде заблуден при избора на конкретна стока с оглед нейната цена. Правилно съдът е приложил и тълкувал нормата, като е приел за безспорно доказано, че търговецът е осъществил състава на нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗЗП.

За да измени размера на наложената на юридическото лице имуществена санкция от 700лв. на 600 лв., съдът правилно е приел, че минималната, предвидена в чл. 200 от ЗЗП санкция за нарушение по чл. 20 ал.1 от ЗЗП е 300 лв. Нарушението е извършено в условията на повторност по смисъла на §31 т.21 от ДР на ЗЗП, т.е. в едногодишен срок от влизането в сила на 15.10.2013г. на НП № 2013-027839/17.04.2013г., с което на търговеца е било наложено наказание за същото по вид нарушение. Това обстоятелство е съобразено от наказващия орган, който е посочил, че санкцията е определена на осн. чл. 231 от ЗЗП. Според тази разпоредба при повторно нарушение по тази глава виновните лица се наказват с глоба, а едноличните търговци и юридическите лица – с имуществена санкция в двоен размер. Съдът правилно е приложил цитираната разпоредба при определяне на наказанието за извършено нарушение в условията на повторност, като е приел, че след като с предходното НП № 2013-027839/17.04.2013г. на търговеца е била наложена санкция в минималния размер – 300 лв., то наказанието по чл. 231 от ЗЗП за извършеното нарушение следва да се определи в двойния размер на минималната предвидена санкция – 600 лв., а не 700 лв., както е направил административно-наказващия орган.

Като е изменил НП в този смисъл, съдът е приложил точно материалния закон и наложил съответния справедлив размер на предвиденото в чл. 231 от ЗЗП наказание. Решението е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

 

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №598 /10.07.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1377/2015 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.