Р E Ш Е Н И Е

№ 401

гр.Плевен, 2 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 645 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 573 от 03.07.2015 г., постановено по нахд № 721/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № КД-01-04-026 от 24.02.2015 г. на Директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/ – гр.Плевен, с което на „Скипър” ЕООД гр.Плевен, ЕИК 114633223, със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, ул.Гоце Делчев № 4, вх.Б, ет.3, ап.9, представлявано от Р.Б.К., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218 ал.3 от Закона за здравето /ЗЗ/ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето, за това, че при извършена проверка на 24.01.2015 г. в 00,05 ч. в обект ресторант „Национал”, стопанисван от „Скипър” ЕООД гр.Плевен, находящ се в гр.Плевен, ул.”П.Р.Славейков” № 21, представляващо закрито обществено място по смисъла на §1а, буква „г” от ДР на Закона за здравето, е установено, че в обекта се извършва тютюнопушене от три лица, на три маси, при което тръскат пепелта от цигарите в порцеланови чинийки.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Р.К., представляващ „Скипър” ЕООД, чрез адвокат О.Б. ***, която счита същото за неправилно и постановено в противоречие със закона. Счита, че при постановяване на решението си районният съд не е анализирал поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, поради което е формирал вътрешно убеждение, различно от реалната фактическа обстановка. Излага доводи, че глобата се налага за действие, извършено лично от самото физическо лице, а имуществената санкция се налага за деяния, извършени от представляващия дружеството, по повод дейността на същото, т.е. деянието следва да е извършено от лице, овластено да формира волята на юридическото лице; от лице, представляващо юридическото лице и извършено по повод дейността му; от лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице или извършено от работник или служител, на който юридическото лице е възложило определена работа, т.е. служители и органи на самото юридическо лице. Счита, че имуществена санкция следва да се наложи на конкретното юридическо лице само за нарушенията, извършени от органите или работниците и служителите на съответното дружество, в което е налице свързаност и е възможно да се осъществява контрол и да се търси отговорност за действията или бездействията на самото лице. Имуществена отговорност може да се носи от юридическо лице само когато органите му или негови работници или служители са нарушили закона. Твърди, че клиентите на едно заведение за обществено хранене не са от лицата, принадлежащи към юридическото лице и нито собственика на дружеството, нито управителя или служителите имат механизъм, с който да контролират деянията на тези лица. Съгласно чл.83 ЗАНН имуществена санкция се налага на юридически лица при неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, а в конкретния случай тютюнопушенето е действие, с което се уврежда здравето на лицата, а не е неизпълнение на задължение към държавата или общината. Сочи, че юридическото лице, стопанисващо определено заведение за обществено хранене, може да постави надписи, с което да предупреди клиентите си, че на това място не могат да извършват определени действия или бездействия, в конкретния случай тютюнопушене, но не може да глоби или принудително да изгони някой, който нарушава съответните наложени забрани. Счита, че за тази цел е предвидена личната отговорност, при която органите, оправомощени да следят за спазването на съответните законови изисквания, следва да наложат персонална глоба. На това основание счита, че издаденото НП е нищожно, т.к. е издадено на лице, което не е субект на административната санкция, наложена с него. Счита още, че описаното в АУАН и НП нарушение не отговаря на реалната фактическа обстановка. Твърди, че констатацията е, че на три от масите е установено тютюнопушене, но от клиенти, а не от страна на служители на дружеството, обаче нито са записани имената на лицата, за които се твърди, че са извършили това действие, нито им е наложена административна санкция. Твърди, че служителите на дружеството категорично са заявили, че не са давали на клиентите чинийки, в които да се тръска пепелта, а такива са сервирани с храната или с кафето, което се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. П., който е заявил, че наистина е имало чинийки с чаши с кафе. Счита, че по никакъв начин от свидетелските показания не може да се направи извода, че служителите са съдействали и допускали клиентите да пушат. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Б. с пълномощно от първата инстанция, която поддържа жалбата на заявените в нея основания , по същество моли за отмяна на решението и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Регионална здравна инспекция – гр.Плевен, представляван от директора д-р А. Г., е депозирал по делото отговор на касационната жалба, в който моли съда да приеме постановеното решение за правилно и законосъобразно, основано на безпристрастно извършен анализ и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Счита за безспорно, че обекта на касатора – ресторант „Национал” в гр.Плевен, представлява „закрито обществено място” – заведение за хранене и развлечения по смисъла на §1а, б.”д” от ДР на Закона за здравето и спрямо този обект следва да се прилага абсолютната забрана за тютюнопушене на закрити обществени места, въведена с чл.56 още в средата на 2012 г. с изменение на Закона за здравето. Сочи, че наложеното наказание е за това, че в обекта се извършва тютюнопушене, а не за „допускане” на нарушението, каквато хипотеза за изпълнително деяние действително няма предвидена в сегашната редакция на Закона за здравето. Твърди, че за привличането към отговорност на търговеца не е необходимо непременно преките действия по тютюнопушене да са извършени от представляващия, от лице, избрано в негов контролен или надзорен орган или пък от нает от него работник или служител, каквито доводи излага касатора. Намира за ирелевантни за налагане на имуществената санкция по реда на чл.83 от ЗАНН обстоятелствата кои конкретни физически лица – клиенти са извършвали тютюнопушене; дали на конкретните извършители са наложени лични глоби за извършваното тютюнопушене и дали има формално издавана заповед на касатора или поставени забранителни табели, с които на клиентите да се указва, че тютюнопушене в обекта е забранено, т.к. такава забрана е законово въведена и подлежи на изпълнение от всички правни субекти. Намира за неприложима разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, въпреки че от касатора няма изложено такова оплакване, тъй като нарушението е констатирано близо три години след въвеждането и широкото обществено и медийно разгласяване на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Твърди, че наложената имуществена санкция е в минималния размер на предвиденото от законодателя. Моли съда да потвърди оспореното решение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното постановление е издадено затова, че при извършена проверка на 24.01.2015 г.  в 00.05 часа в обект ресторант “Национал”, находящ се в гр. Плевен, ул. ”П.Р.Славейков” №21, представляващ закрито обществено място  по смисъла на § 1а, буква “г”  от ДР на Закона за здравето е установено, че  в обекта се извършва тютюнопушене. На три от масите в обекта клиентите извършват тютюнопушене /общо трима души/, при което тръскат пепелта от цигарите в порцеланови чинии. РС е приел, че така изложените в акта и НП фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства, като е възприел и кредитирал показанията на разпитания в съдебно заседание актосъставител  С. Н. М.  и  свидетелите Г. Д. П., Х. Д. Д., Г. Я. М. и И. И. Б., като обективни и незаинтересовани. Според съда от паказанията на свидетелите се установяват времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението. За особено важни приел показанията на свидетеля на жалбоподателя З. Я. П., според които около и след полунощ е практика клиентите на заведението да пушат, като дори тя им е сменяла чинийките, които ползват за пепелници. РС не е кредитирал с доверие показанията на разпитания свидетел Т. Г. И., тъй като същата не е пряк свидетел на извършената проверка и показанията й имат само косвена доказателствена стойност, която обаче не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал, а показанията и целят единствено и само избягване на административнонаказателна отговорност от страна на привлечения към отговорност.

           РС е приел, че в проверявания обект – ресторант “Национал”, находящ се в гр. Плевен, ул.”П.Р.Славейков” №21, стопанисван от „Скипър” ЕООД, представляващ закрито обществено място  по смисъла на § 1а, буква “г”  от ДР на Закона за здравето, е установено, че се извършва тютюнопушене. На три от масите клиенти на обекта извършват тютюнопушене /общо трима души/, като тръскат пепелта от цигарите в порцеланови чинийки. Съдържанието в порцелановите чинийки и извършването на тютюнопушене от клиенти е възприето визуално от контролните органи в момента на проверката, като това е един от начините за констатиране на нарушението. Направил извод, че в АУАН и в НП са посочени всички елементи от състава на нарушената норма на чл.56 ал.1 от ЗЗ, т.е. търговецът е създал условия за извършване на нарушение по Закона за здравето в стопанисваното от него заведение. Изложил мотиви, че отговорността на ЮЛ по чл.218, ал. 3 от Закона за здравето е обективна. За реализирането й е достатъчно да бъде установено по категоричен начин обстоятелството, че в закритото обществено място, стопанисвано от ЮЛ, се извършва тютюнопушене. Санкционната норма, по която е наказан търговецът, е чл.218 ал.3 от ЗЗ, съобразно която се санкционира юридическо лице при извършено нарушение по чл.56 ал.1 от закона. За неоснователно приел възражението, че деянието е извършено при условията на допустителство, тъй като нито в акта, нито в НП е използван терминът „допуска тютюнопушене”, за да се приеме, че АУАН е съставен в хипотезата на допустителство. Позовал се на съдебна практика на Административен съд – Плевен обективирана в Решение №259/26.05.2014 г. по КАД№343/2014 г., Решение №262/26.05.2014 г. по КАД№384/2014 г., Решение №264/27.05.2014 г. по КАД№316/2014 г., Решение №295/11.06.2014 г. по КАД№382/2014 г.

При проверката на цялото административнонаказателно производство РС не е констатирал нарушения на процесуалния и материалния закон, които да водят до отмяна на НП. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

 По отношение на наведените касационни основания съдът съобразява следното:

Правилни и съответни на доказателствения материал и възприетата фактическа обстановка са изводите на съда, че стопанисваният от дружеството обект – ресторант, представлява закрито обществено място по смисъла на §1а, б. „г” от ДР на ЗЗ, за което чл. 56 ал.1 от ЗЗ въвежда абсолютна забрана за тютюнопушене. Неоснователно е твърдението на ответника по касация в отговора на касационната жалба, че заведението е закрито обществено място по смисъла на §1а, б. „д” от ДР на Закона за здравето, същото е такова по буква “г” на същата разпоредба, както е посочено в АУАН и в НП. В нарушение на законовата забрана при проверката на 24.01.2015 г. в обекта инспектори на РЗИ в присъствието на служител на касатора са констатирали, че трима клиенти, на три маси, извършват тютюнопушене, като тръскат пепелта от цигарите в порцеланови чинийки. Този факт се оспорва във възражението срещу АУАН, като се твърди, че тютюнопушене не е имало, като това възражение е опровергано както от съставения протокол за извършена проверка, така и от АУАН, и от свидетелските показания.  Доказва се, че трима клиенти на три различни маси са пушили, като са тръскали пепелта в порцеланови чинийки. В касационната жалба се прави възражение, че служителите на касатора не са давали на клиенти чинийки с цел да се тръскат цигарите, а в чинии е била сервирана храната и кафето, като това е видно от показанията на св.П.. Последният в показанията си пред РС , отразени на л.31 от делото на РС заявява, че “…трима клиенти на различни маси в ресторанта извършват тютюнопушене. Лично ги видях като пушат. Използваха малки порцеланови чинийки за тръскане на пепелта от цигари и на трите маси. Чинийки от кафе бяха, имаше и кафе, но и чинийките се ползваха да тръскат пепелта”. Фактът, че пушещи клиенти са разполагали с чинийки, които са използвани като пепелник, е показателен, че персоналът на заведението е осигурил възможност на клиентите да извършват тютюнопушене и то се е осъществявало с негово съгласие и съдействие, или поне няма данни да е имало противопоставяне от страна на персонала. Осигуряването на възможности за пушене в закрити пространства сочи на незачитане на законовите норми, и по този начин се нарушават правата на клиентите – непушачи и се застрашава здравето на подрастващите. Затова законът е предвидил санкция за нарушение на чл. 56 ал.1 от ЗЗ не само персонално за всеки нарушител – физическо лице, но и за юридическите лица и еднолични търговци, собственици и стопанисващи обектите, в които се нарушава забраната за тютюнопушене. Следва да се посочи, че в случая не е наложено наказание за допустителство, а за нарушаване на забраната за тютюнопушене. Тази забрана се нарушава не само от конкретно, определено физическо лице, което извършва тютюнопушене, но и от юридическото лице, което чрез своите служители е създало възможности такова тютюнопушене да се осъществи. Върху дружеството тежи задължението по чл.56, ал.1 от ЗЗ – осигуряване спазване на забраната за пушене, и следва да бъде санкционирано за нарушаването именно на тази забрана, поради което НП не е нищожно като издадено срещу лице, което не е “субект на административната санкция”, както се сочи в касационната жалба. Евентуалното наличие на издадена заповед от управителя за забрана на тютюнопушенето е без правно значение, защото забраната е въведена от закона и е абсолютна, като не предполага изключения по избор на съответното заведение. Без правно значение са и приобщените заповеди за контролиране на тази забрана, ако тютюнопушене е констатирано в стопанисвания търговски обект. С тези заповеди юридическото лице не може да се освободи от отговорност. В протокола от проверката и АУАН достатъчно ясно са изложени фактите и обстоятелствата, представляващи описание на констатираното нарушение, съответстващо на посочената като нарушена материално-правна разпоредба - чл. 56 ал.1 от ЗЗ. Непосочването в констативния протокол на факта, че пепелта е тръскана в чинийки, не е съществено нарушение, тъй като началото на административно наказателното производство се поставя със съставянето на АУАН. Обосновано на основание чл. 218 ал.3 от ЗЗ е била ангажирана отговорността на дружеството – собственик на обекта, с налагане на предвидената за юридически лица „имуществена санкция” в минимален размер – 3000 лв. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се налага за неизпълнение на задълженията им при осъществяване на тяхната дейност. Тя не зависи и не се изключва от това, дали едновременно са били наказани и конкретните физически лица, нарушили забрана, чиято отговорност е персонална. Не е и нужно да бъдат установени личните данни на всеки един клиент, извършващ тютюнопушене. Описанието на нарушението е достатъчно детайлно, за да очертае констатираното нарушение на дружеството. Твърдението, че клиентите на едно заведение за обществено хранене не са от лицата, принадлежащи към юридическото лице и нито собственика на дружеството, нито управителя или служителите имат механизъм, с който да контролират деянията на тези лица, е неоснователно. Извършването на тютюнопушене при наличие на законова забрана за това е противоправно действие, като срещу него може да се противодейства с предвидените от закона механизми, както и да се иска съдействие от органите на МВР. Няма данни и не се твърди служителите на „Скипър” ЕООД да са сигнализирали компетентните органи в случая, нито в други случаи да са предприемали някакви действия за преустановяване на тютюнопушене в обекта, напротив, свидетелите, водени от наказаното дружество съобщават, че няма смисъл да се обаждат по телефона , за да подадат сигнал, защото считат, че ще бъде наказано самото дружество, а не клиентите, които пушат. Тютюнопушенето в случая не е само действие, с което се уврежда здравето на присъстващите в ресторанта лица, но е и неизпълнение на задължение към държавата, което тя е установила в ЗЗ, като задължението се изразява в спазване на забрана, като забраната е в общ интерес на цялото общество, а не само в интерес на конкретни лица, които са присъствали в ресторанта.

Ето защо оспореното решение като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 573 от 03.07.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 721/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.