Решение по Административно дело 644/2015г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 408

гр.Плевен, 6 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 644 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 558 от 01.07.2015 г., постановено по нахд № 1221/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 10 К от 12.09.2014 г. на Началника на Първо РУП – Плевен, с което на Т.А.Ж. ***, ЕГН **********, на основание чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.54 ал.І от ЗОБВВПИ, за това, че на 15.08.2014 г. в с.Гривица, при извършване на полицейска проверка, с протокол е иззет газов пистолет марка „EKOL Special 99” с фабричен № V711971, за който лицето не представя уведомителен документ за регистрация на газовото оръжие, издаден от МВР.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т.А.Ж., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно, а наложеното му наказание – за несправедливо. Моли съда да отмени решението и наказателното постановление. Касационният състав е оставил подадената жалба без движение за уточняване от страна на касатора на пороците на оспореното решение, които съставляват касационни основания. Призовката с указанията на състава е връчена на касатора надлежно, по реда на чл.41 от ГПК вр. чл.144 от АПК, но в указания срок касаторът не е изложил подробно от какво се оплаква. Последното не се отразява на допустимостта на подадената касационна жалба, предвид задължението на настоящия съд да следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материаалния закон, по аргумент от разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – гр.Плевен в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 15.08.2014 година, във връзка с прокурорска преписка № В – 3059/2014 година по описа на ПлРП, в дома на жалбоподателя, находящ се в село Гривица, Плевенска област било извършено претърсване и изземване. В хода на това следствено действие, в негово владение бил установен газов пистолет марка “ EKOL SPECIAL 99”. Жалбоподагтелят не притежавал и не могъл да представи уведомителен документ за регистрация в ОД на МВР Плевен на газовото оръжие. Същото било надлежно иззето и ведно с протокола от претърсването било предадено на съответният служител в служба КОС при І - во РУП ОД на МВР Плевен. В началото на месец септември, свидетелката Р. М. поканила жалбоподателя, чрез кмета на село Гривица да се яви в сградата на полицейското управление. На 09.09.2014 година, в негово присъствие бил съставен акт за извършено на 15.08.2014 година административно нарушение по чл. 54 ал. 1 от ЗОБВВПИ, а именно притежание на газов пистолет марка “ EKOL SPECIAL 99”, без същият да е регистриран по надлежния ред в 14 дневен срок от придобиването му. Актът за административно нарушение бил връчен на жалбоподателя лично. Същият го подписал с възражението, че още в деня на проверката бил обяснил, че е намерил оръжието няколко дни преди това, а именно - на 10.08.2014 година. В последствие е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл. 54 ал. 1 ЗОБВВПИ.

Съдът приел, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р. М. и М. М., които установяват описаните в АУАН обстоятелства. Преценявайки горните обстоятелства и разпоредбите на ЗОБВВПИ, съдът счел изводите на наказващия орган за извършено нарушение от страна на жалбоподателя за правилни и законосъобразни, като изложил следните мотиви: Съгласно разпоредбата на чл. 54 ал. І от ЗОБВВПИ, български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. Съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства наложил извод у съда, че жалбоподателят не е изпълнил задължението си, произтичащо от горната разпоредба. Към датата на извършената в дома му проверка – 15.08.2014 година, жалбоподателят притежавал газово оръжие, без същото да е регистрирано в ОД на МВР – Плевен по надлежния ред. Възраженията на жалбоподателя за това, че намерил процесното оръжие на 10.08.20014 година, съдът възприел като защитна теза, която се опровергава от всички останали, събрани в хода на въззивното производство доказателства. Съдът намерил, че с поведението си жалбоподателят е осъществил всички признаци от състава на соченото нарушение, което е такова на формално извършване. РС Плевен приел още, че правилно и в съответствие със санкционната разпоредба на чл. 178 ал. 1 от ЗОБВВПИ наказващият орган е определил наказанието като вид глоба и то към предвидения в закона минимален размер от 500 лева, като е съобразил конкретната тежест на нарушението и обстоятелството, че жалбоподателят не е системен нарушител. На тези основания съдът потвърдил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира постановеното решение за необосновано на събраните по делото доказателства, което е довело до неправилно приложение на закона.

От доказателствата по делото се установява, че при извършване на претърсване в дома на касатора по образувана прокурорска преписка №В-3059/2014 год., е намерен и иззет с протокол газов пистолет марка „EKOL Special 99” с фабричен №V711971, за който лицето не е представило уведомителен документ за регистрация в 14 дневен срок от датата на придобиването му. РС Плевен е приел, че жалбоподателят не е изпълнил горното си задължение и към датата на извършената в дома му проверка – 15.08.2014 година, жалбоподателят притежавал газово оръжие, без същото да е регистрирано в ОД на МВР – Плевен по надлежния ред. Възраженията на жалбоподателя за това, че намерил процесното оръжие на 10.08.20014 година, съдът възприел като защитна теза, която се опровергава от всички, останали, събрани в хода на въззивното производство доказателства. По делото обаче, освен даденото от касатора обяснение, в което е посочил, че е намерил пистолета на 10 август 2014 год., други доказателства, които да установяват на коя дата извън посочената от касатора се е случило това, не са събрани. Не е приложена нито цитираната от касатора в обясненията му прокурорска преписка №В-3059/2014 год., нито са описани в акта или в НП факти и обстоятелства от значение за установяване на тази конкретна дата. Тъй като проверката в дома на касатора е извършена на 15 август с.г., единственият извод, който може да са направи при тези единствено събрани по делото доказателства е, че между датата на намиране на пистолета и датата на изземването му от контролните органи е изминал срок от 5 дни, който не е достатъчен, за да се счете деянието по чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ за съставомерно поради предвидения в него 14 дневен срок за изпълнение на задължението за уведомяване. Ако не се зачете доказателствената сила на даденото от касатора обяснение от друга страна, по делото не са събрани никакви доказателства за датата на придобиване на оръжието, което налага извод за недоказаност на един от елементите на състава на вмененото нарушение.

На второ място, единствените по делото доказателства (отново съдържащи се в обяснението на касатора) сочат, че той е НАМЕРИЛ оръжието в градската градина на велоалеята. Съставът на чл.54, ал.1 от ЗОБВВПИ, който е посочен от АНО като нарушен предвижда, че български граждани, граждани на други държави членки, пребиваващи на територията на Република България, граждани на трета държава, постоянно пребиваващи на територията на Република България, физически и юридически лица, регистрирани като търговци по реда на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и юридически лица с нестопанска цел, регистрирани по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, са длъжни в 14-дневен срок след придобиване на газово и сигнално оръжие и/или пневматично оръжие с кинетична енергия над 24 джаула да уведомят писмено началника на РУ на МВР по адреса на управление на юридическото лице или по постоянния адрес на физическото лице. Т.е. формата на изпълнителното деяние е „придобиване” на оръжие. Тълкувайки систематически нормата на чл.54, ал.1 от закона с оглед мястото й в глава четвърта, наименована „ПРИДОБИВАНЕ, СЪХРАНЕНИЕ, НОСЕНЕ И УПОТРЕБА НА ВЗРИВНИ ВЕЩЕСТВА, НА ОРЪЖИЯ, НА БОЕПРИПАСИ И НА ПИРОТЕХНИЧЕСКИ ИЗДЕЛИЯ” и с оглед на разписаните в същата глава начини за придобиване на оръжие, боеприпаси и взривни вещества, съдът намира, че под „придобиване” следва да се разбира единствено законовопредвиден начин на придобиване чрез разпоредителна сделка, респ. чрез наследяване. Така например разпоредбата на чл.50, ал.3 от с.з., която също се намира в глава четвърта предвижда, че лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице. Т.е. законът е предвиди в кои случаи на придобиване на оръжие са предпоставка за иницииране на производство следва да се инициира производство по получаване на разрешение за придобиване на оръжие. Намирането на оръжие, на каквото основание според единствено събраните по делото доказателства лицето се е сдобило с процесното оръжие, не е сред предвидените в закона начини, обуславящи възникване на задължение за лицето, намерило оръжието, да подаде заявление по съответния ред. Защото разпоредбата на чл.59, ал.3 от ЗОБВВПИ предвижда, че който намери взривни вещества, оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия, е длъжен незабавно да уведоми органите на МВР, без да нарушава месторазположението. Съответно, разпоредбата на чл.183, ал.2 от с.з. предвижда налагането на административно наказание за всеки, който намери взривни вещества, оръжие, боеприпаси или пиротехнически изделия и не уведоми незабавно за това органите на МВР и/или наруши местоположението им. Следователно, доколкото от тези събрани по делото доказателства може да се направи извод, че оръжието е намерено от наказаното лице, то деянието, за което е наказано същото се явява несъставомерно. В този случай би бил налице друг състав на предвидено в закона нарушение, за чието нарушаване обаче не е ангажирана отговорността на касатора.

На последно, но не по значение място следва да се има предвид , че административнонаказващият орган не е изяснил релевантните за отговорността на касатора факти. По преписката не са събрани доказателства дали действително оръжието е било намерено или е било придобито по друг, регламентиран или нерегламентиран в закона начин. Административнонаказващият орган не е изяснил чия собственост е оръжието, дали е регистрирано и на кое лице, за да се провери тезата на касатора, че оръжието е намерено. В случай, че органът при тази проверка е установил, че оръжието е намерено, каквито са били твърденията на Ж., е следвало да привлече последния под отговорност на друго основание, както вече беше посочено. Като не е изяснил в хода на проверката начина на придобиване на огнестрелното оръжие и като не е отразил съответно тези обстоятелства в АУАН и в НП, АНО е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което не е било отчетено от решаващия съд.

Като не е достигнал до същите изводи, РС Плевен е постановил едно неправилно решение, което следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 558 от 01.07.2015 г., постановено по нахд № 1221/2015 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 10 К от 12.09.2014 г. на Началника на Първо РУП – Плевен, с което на Т.А.Ж. ***, ЕГН **********, на основание чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.54 ал.І от ЗОБВВПИ и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 10 К от 12.09.2014 г. на Началника на Първо РУП – Плевен, с което на Т.А.Ж. ***, ЕГН **********, на основание чл.178 ал.1 от ЗОБВВПИ е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение по чл.54 ал.І от ЗОБВВПИ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.