O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 977
гр. Плевен, 30.07.2015г.
Административен
съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на тридесети юли 2015г. в състав -
Председател: съдия Елка Братоева
Като
разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 639/2015г. по описа на съда,
за да се произнесе взе предвид следното:
Административното дело е образувано по искова молба на Х.Т.А., изтърпяващ
наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – София с посочено правно основание чл. 71 ал.1 т.1
от Закона за защита от дискриминация с искане да се установи по отношение на
ищеца дискриминационно третиране по признак „лично положение”, изразяващо се
в по-неблагоприятно отношение в
сравнение с другите осъдени на същото наказание в Затвора – Стара Загора ІІ
група, поради това че за периода 07.09.2013г. до 07.08.2014г. в Затвора Плевен
в нарушение на ЗИНЗС ищеца не е получавал необходимото количество перилни и
почистващи препарати, а само по 1 бр. тоалетен сапун от 75г. и обикновен сапун
от 90г. за пране за един месец, докато лишените от свобода в Затвора – Стара
Загора ІІ група, получават колкото е посочено в Таблица № 6.
Делото е било образувано първоначално пред Софийски
Районен съд, препратено по подсъдност на Административен съд – София град, а
последният го изпратил по подсъдност на Административен съд - Плевен.
Районният съд е възприел виждането, че искът е насочен
срещу администрацията на затвора, която е допуснала дискриминационно третиране
и затова съгласно разпоредбата на чл. 128 от АПК, когато дискриминацията и
причинените с нея вреди са осъществени при или по повод на административна
дейност, исковете са подсъдни на административните съдилища. Районните съдилища
ще са компетентни да разглеждат само тези искове по реда на чл. 71 от ЗЗДискр.,
които произтичат от отношения на равнопоставеност, но не и такива, които
произтичат от отношения, при които е налице упражняване на властнически
правомощия. Административен съд – София град от своя страна е счел, че
съобразно правилото на чл. 133 ал.1 от АПК, делата по оспорване на индивидуални
административни актове се разглеждат от административния съд по седалището на
териториалната структура на администрацията на органа, издал оспорения акт, в чийто
район се намира постоянният или настоящият адрес или седалището на
жалбоподателя. Затова АССГ е заключил, че делото е подсъдно на Административен
съд – Плевен, тъй като в случая постоянният адрес на ищеца е в Затвора –
Плевен, а затворите и областните служби на ГДИН са териториални структури на
ответника.
Предмет на иска е установяване само на
дискриминационно третиране по отношение на ищеца от администрацията на Затвора
Плевен – пряка дискриминация на осн. чл. 4 ал.2 от ЗЗДискр., основана на лично
положение, но не е налице иск за преустановяване на нарушението и присъждане на
обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на
административен орган по смисъла на чл. 203 от АПК.
Настоящият съд счита, че в този случай Комисията за
защита от дискриминация е компетентна да се произнесе по така депозираното
искане за установяване на дискриминационно третиране съгласно чл. 47 т.1 и чл.
40 ал.2 от ЗЗдискр, тъй като не е налице
иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на държавни органи или длъжностни лица, уреждащи равенство в
третирането по ЗЗДискр, който да подлежи на разглеждане по реда на чл. 1 ал.2
от ЗОДОВ пред Административен съд - Плевен.
Пред административния съд на осн. чл. 68 от ЗЗДискр.
подлежат на обжалване решенията на комисията, с които е установено
дискриминационно третиране и преустановяване на нарушението. Т.е.
административният съд няма компетентност според закона да установява наличието
на дискриминация и преустановяване на нарушението, а упражнява последващ
съдебен контрол върху решенията на Комисията за защита от дискриминация, с
които се е произнесла по тези въпроси, когато искането е предявено
самостоятелно и не е съединено с иск за обезщетение за вреди.
Горните изводи са съобразени с мотивите в т.4 на
Тълкувателно постановление №2/2014г. на ВКС и ВАС, според което делата по искове за вреди от нарушение на права
на граждани, свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове,
действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на
административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи
от ЗЗДискр.
Предвид изложеното искането следва да се изпрати за
разглеждане по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация на осн.
чл. 130 ал.4 от АПК, а производството по делото да се прекрати.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА делото
като преписка по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация за
произнасяне по искането на Х.Т.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в
Затвора – Плевен срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с
посочено правно основание чл. 71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация
за установяване по отношение на ищеца дискриминационно третиране по признак
„лично положение”, изразяващо се в
по-неблагоприятно отношение в сравнение с другите осъдени на същото
наказание в Затвора – Стара Загора ІІ група, поради това че за периода
07.09.2013г. до 07.08.2014г. в Затвора Плевен в нарушение на ЗИНЗС ищеца не е
получавал необходимото количество перилни и почистващи препарати, а само по 1
бр. тоалетен сапун от 75г. и обикновен сапун от 90г. за пране за един месец,
докато лишените от свобода в Затвора – Стара Загора ІІ група, получават колкото
е посочено в Таблица № 6.
ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 639/2015г. по описа на Административен съд – Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните и от Комисията
за защита от дискриминация с частна жалба пред Върховен Административен съд
чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и
на Комисията за защита от дискриминация, ведно с копие от исковата молба.
С
Ъ Д И Я :