Решение по Административно дело 634/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 99 / 6 Март 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на десети февруари,две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 634 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл.118от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Б.С.Б. *** Решение № 32/30.06.2014 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, с което е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане № 34/24.02.2014 г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Плевен по относно размера на отпуснатата му пенсия.

В жалбата се твърди, че решението , както и потвърденото с него разпореждане са постановени в нарушение на закона. Жалбоподателят счита, че изводите на административния орган досежно вида и категорията труд, положен от него в периода от 01.05.1992 г. до 23.04.2009г. са незаконосъобразни. Счита, че след като вече му е признато правото и му е отпусната пенсия при условията на чл. 69 от КСО, спорен остава въпросът за размера, който е в пряка причинна връзка с искането му за посочения период да му бъде призната първа категория труд. Счита, че изводите на административния орган, с които е разграничил изпълнителските и ръководните длъжности на служителите в „Гражданска защита” по смисъла на чл. 52г, ал. 2 т. 8 и 9 от ЗМВР са незаконосъобразни и се явяват в противоречие с трайната съдебна практика , според която длъжностите по ръководство и контрол при изпълнение на дейностите по чл. 52 са в съответствие с изпълнителските такива , тъй като отговорността им е много по-голяма от тази на конкретните изпълнители. Моли да бъде отменено решението и потвърденото с него разпореждане. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Р.Н. *** поддържа жалбата , моли да бъде отменено решението и да му бъдат присъдени разноски, за които представя списък. В подадена писмена защита излага подробно доводите си и сочи съдебна практика.

Ответната страна- директорът на РУ”Социално осигуряване”-Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ж.Т. оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че решението на Директора на РУСО-Плевен е правилно и законосъобразно. Твърди, че положеният през спорния период от жалбоподателя труд не попада в някоя от дейностите по чл. 52 от ЗМВР , поради което жалбоподателят не отговаря на разпоредбата на чл. 69, ал. 6 от КСО и осигурителният му стаж правилно е бил зачетен за трета категория труд. Моли да бъде потвърдено оспореното решение и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е основателна.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане № 9/18.12.2013 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен/л. 21/, на Б.С. Б. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, съгласно чл. 70, ал. 7 от КСО до определяне на размера й по КСО. С Разпореждане № 34/24.02.2014 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен определената с първото разпореждане пенсия е изменена, считано от отпускането й. С разпореждането за изменение на пенсията, органът е приел, че лицето притежава осигурителен стаж от І категория в размер на 4г. 10м. и 21 дни, и осигурителен стаж от трета категория труд в размер на 39г. и 20 дни. Разпореждането е обжалвано от Б. по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред Директора на ТП на НОИ-Плевен по отношение размера на определената пенсия, с доводи за незаконосъобразност на извода за признатият му за осигурителен стаж от първа категория труд само в размер на 4г.10 м. и 21 дни. Счита, че от признания му като трета категория труд , 16г., 11 м. и 22 дни са положен от него труд първа категория, респ. размерът на пенсията следва да бъде по-висок. Позовава се на представената от него пред пенсионния орган трудова книжка , от която е видно, че за спорния период е бил служител в системата на „Гражданска защита” , която е била военизирана структура на МО . Трудовият му стаж е първа категория , тъй като през посочения период е изпълнявал в системата на „Гражданска защита” дейностите по чл. 52г ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР и такива по чл. 71,ал. 1, т. 1 и 3 от Закона за бедствията.

С обжалваното решение № 32/30.06.2014 г. Директорът на ТП на НОИ- гр. Плевен отхвърля жалбата срещу горепосоченото разпореждане на ръководителя на ПО и го потвърждава. В мотивите на оспореното решение административният орган е приел,за установено, че през процесния период жалбоподателят е работил като служител в „Гражданска защита”, независимо от структурите, в които се е намирала службата му, и работата му е била свързана с превантивна и организационна дейност за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия, извършване на неотложни аварийно възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали овладяване на екологични инциденти. Въпреки това осигурителният стаж, придобит в този период- от 01.05.1992 г. до 23.04.2009г. в системата на „Гражданска защита” не може да се зачете като първа категория труд, , тъй като жалбоподателят е извършвал превантивна и организационна дейност ,респ. работата, която е извършвал не е в обхвата на чл. 52г,ал. 2, т. 8 и т. 9 от ЗМВР, следователно е неприложима разпоредбата на чл. 69,ал. 6 от КСО. Обсъжда разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, според който осигурителният стаж по чл. 69от КСО се зачита като първа категория труд, но счита, че случаят не попада в тази хипотеза, тъй като в действащата НКТП не съществува разпоредба, съгласно която трудът , положен като инспектор и специалист в структурите на „Гражданска защита” за се зачита като първа категория.

Към делото са приобщени 6 броя длъжностни характеристики, в които се съдържа подробно изложение на длъжностните задължения на жалбоподателя в различните структурни звена на „Гражданска защита”, в които е работил през процесния период , и които се свеждат основно до организиране и участие в провеждането на мероприятия по защита на населението и националното стопанство при стихийни бедствия, аварии и катастрофи. В този смисъл са и изводите на назначената съдебна експертиза, както и показанията на разпитаните като свидетели С.И. и Е. Й., които съдът кредитира като обективни, и кореспондиращи с останалите доказателства по делото.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Спорът между страните касае размера на определената на жалбоподателя пенсия, който размер е в пряка зависимост от размера на осигурителния стаж. От своя страна, размерът на осигурителния стаж е в зависимост и от категорията упражняван труд.

Съгласно чл. 17, ал. 2 о НПОС, осигурителният стаж по чл. 69 КСО се зачита първа категория труд. Т.е., спорът в настоящия процес се свежда до отговор на въпроса: Полаганият от жалбоподателя труд през периода от 01.05.1992 г. до 23.04.2009г. попада ли в хипотезата на чл. 69 от КСО.

Съгласно чл. 69,ал. 5 от КСО, в редакцията, приложима в конкретно разглеждания случай, служителите в Главна дирекция ”Гражданска защита” на Министерството на вътрешните работи, изпълняващи някои от дейностите по чл. 52д,ал. 2, т. 1, б. „в”, „г”,”д” и „е” от Закона за министерството на вътрешните работи, при прекратяване на правоотношението придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години осигурителен стаж , от които две трети действително изслужени в системата на гражданската защита. От своя страна чл. 52д,ал. 2, т. 1, б. „в”, „г”,”д” и „е” от Закона за МВР, в приложимата редакция до отмяната му от 01.01.2011 г. регламентира следните дейности, извършени от Главна дирекция ” Гражданска защита: операции по издирване и спасяване, провеждане на спасителни и неотложни аварийно-възстановителни действия при бедствия , оперативна защита при наводнения, радиационна, химическа и биологична защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали.

Между страните няма спор, че през процесния период от 01.05.1992 г. до 23.04.2009г. жалбоподателят е работил като служител в системата на „Гражданска защита”, като , както е посочено по-горе, работата му е била свързана с превантивна и организационна дейност за осигуряване на пожарна безопасност, спасяване и защита при бедствия, извършване на неотложни аварийно възстановителни работи, оперативна защита при наводнения и операции по издирване и спасяване, химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с опасни вещества и материали овладяване на екологични инциденти- обстоятелство, установено от приложените длъжностни характеристики, от заключението на съдебната експертиза и от показанията на разпитаните свидетели. Спорът е , дали като организатор и ръководител в службите, извършващи дейности при бедствия и аварии, жалбоподателят попада в кръга на лицата, по отношение на които се прилагат разпоредбите на приложимата редакция на чл. 69, ал. 5 от КСО. Следва да се отбележи обаче, че в длъжностните характеристики , като задължения на жалбоподателя са посочени не само организационни и превантивни, но и дейности, свързани с прякото му участие .Според длъжностната характеристика от 11.05.2001 г., т. 1.1. „организира и участва” в провеждането на мероприятия по защита на населението и националното стопанство при стихийни бедствия, аварии и катастрофи в общината”. Участието на жалбоподателя в цялостната дейност при защита при бедствия и аварии е регламентирано и в останалите длъжностни характеристики: от м. март 2002- т. 1.1; от 2003 г.- т. 3; от 27.08.2004г.-т. 3;от 02.10.2006г.- т. 3, от 25.04.2007г.-т. 3. Следва извод, че в длъжностните характеристики , освен дейности, свързани и организация, ръководство и контрол на дейностите по посочените разпоредби, са включени и задължения за пряко участие. Действителното участие на жалбоподателя се установява от свидетелските показания. Независимо от това, настоящият съд намира, че дейността на жалбоподателя като ръководител при провеждането на аварийно-спаксителни и възстановителни дейности изисква отговорност и е свързана със съответните неблагоприятни последици за здравето и живота не по-малко от тези на преките участници . От цялостното съдържание на действащия чл. 52г,ал. 2 от ЗМВР/след отмяната на чл. 52д от с.з./ и чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от бедствия, следва извод, че действията на ръководителя на аварийно-спасителните и аварийно-възстановителните работи не са изключени от дейностите, посочени в т. 8 и 9 на чл. 52г , респ. чл. 71, т. 3-6 на ЗЗБ, и следва, че законодателят е имал предвид всички участващи в провеждането на мероприятията служебни лица. Следователно, дори и в случаите, когато не е извършвал пряко спасителни или възстановителни работи, а е организирал и ръководел операциите, е налице дейност, налагаща приложение на чл. 69, ал. 5 от КСО. В този смисъл е и трайната съдебна практика на ВАС.

Като е приел, че за периода от 01.05.1992 г. до 23.04.2009г. дейността на жалбоподателя не може да се отчете като такава при условията на чл. 52г, ал. 2, т. 8 и 9 от ЗМВР, респ. разпоредбата на чл. 69 от КСО е неприложима, и е отказал да признае осигурителния стаж за първа категория труд/ при предпоставката на чл. 17, ал. 2 от НПОС/, административният орган е постановил несъобразено с изискванията на материалния закон решение, което следва да бъде отменено, както и да бъде отменено потвърденото с него разпореждане. Преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия по КСО, при спазване на указанията по тълкуване и приложение на закона, дадени в настоящето решение.

При този изход на делото и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, ответникът следва да бъде осъден да заплати 500 лв., съгласно приложения списък, от които 300 лв. адвокатско възнагражн.дение и 200 лв. платен депозит за вещо лице.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 32/30.06.2014 г. на Директора на ТП на НОИ-гр. Плевен, с което е потвърдено Разпореждане № 34/24.02.2014 г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Плевен, вместо което постанови:

ОТМЕНЯ Разпореждане Разпореждане № 34/24.02.2014 г. на Ръководител “ПО” при ТП на НОИ-Плевен.

Връща по компетентност преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ- РУСО - Плевен да заплати на Б.С.Б. *** 500 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: