РЕШЕНИЕ № 498

гр. Плевен, 10 Ноември 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 631 по описа на Административен съд- Плевен за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 211 от Закона за министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба от Ц. В.Н. ***, старши полицай в група ООРТП и КОС, към сектор ООРТП – ОД на МВР Плевен, чрез адв. Д.П. с надлежно пълномощно на л. 4 от делото, против Заповед № УРИ 316з-1918/13.07.2015 год. на Директора на ОД на МВР Плевен, с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят счита, че оспорената заповед е незаконосъобразна, на първо място като издадена след изтичане на преклузивния двумесечен срок. На следващо място твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение, а именно такова по чл. 9, ал. 9, т. 2 от Инструкция № Iз-1625/19.10.2007г. Конкретно сочи, че му е наложено наказание за това, че не е записал в книгата за пропусквателен режим лица, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР-Плевен в съответствие с Инструкция № Iз-1625/19.10.2007г., в следствие на което е допуснат нерегламентиран достъп на външни лица в сградата на областната дирекция. Жалбоподателят твърди, че съгласно инструкцията работници и специалисти за ремонт и поддръжка се пропускат по списък и с придружител, и не се вписват в нарочна книга. За конкретния случай сочи, че са били допуснати работници за ремонт на кабинет в сградата на ОД на МВР-Плевен, придружени от служител на дирекцията. Извън което твърди, че до момента не е имало такава нарочна книга, която да е била съобразена с приложение 12 на Инструкция № Iз-1625/19.10.2007г. По същество моли за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П., който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли за отмяна на оспорената заповед, както и да бъдат присъдени, направените от жалбоподателя в производството разноски.

Ответникът - Директорът на ОД на МВР Плевен в съдебно заседание не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК вр. чл. 211 от ЗМВР, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Дисциплинарното производство е инициирано по повод извършена от дирекция „Инспекторат” на МВР проверка в ОД на МВР – Плевен по сигнал от дирекция „Вътрешна сигурност” на МВР, която завършила със справка рег. № 8121р-22782/25.05.2015г. до Министъра на вътрешните работи. В хода на проверката било установено, че служители на „Премиер Плевен” ЕООД са посетили сградата на ОД на МВР – Плевен за демонтаж и монтаж на интериорни врати в кабинета на началник отдел „Охранителна полиция”, както и за вземане на размери и монтаж на входна врата на кабинета на секретаря на директора на ОД на МВР – Плевен, както и служители на „Милкана” ООД за вземане на размери и монтаж на ламинат, первази и щори в кабинета на началник отдел „Охранителна полиция” на 06.01.2015г., 07.01.2015г., 09.01.2015г., 21.01.2015г., 22.01.2015г., 29.01.2015г. и 12.02.2015г. На 06.01.2015г. и 21.01.2015г. дежурен по график като постови на пост №1 (смяна от 07.00ч./19.00ч.) е бил полицай Ц. В.Н. – служител от „Вътрешни постове”, група ООРТПКОС в сектор ООРТП към ООП при ОД на МВР – Плевен. Служителят не е отразил в книгата за пропускателния режим лицата, които са извършвали ремонтни дейности в сградата на областната дирекция на 06.01.2015г. и 21.01.2015г., вследствие на което е допуснат нерегламентиран достъп на външни лица до сградата на ОД на МВР Плевен. Счетено е, че са налице данни за извършено от служителя нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 199, ал.1, т.5 от ЗМВР – „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” и е направено предложение до директора на ОД на МВР – Плевен по компетентност за налагане на наказанието. Жалбоподателят се е запознал с частта на справката относно вменените му нарушения лично срещу подпис на 01.07.2015г.

В хода на проверката от инспектората са събрани писмени обяснения от служителя и лицата, посетили ОД на МВР – Плевен на посочените дати. Приложен е седмичен график за дежурствата, копие от дневника за приемане на граждани за м. януари 2015г., план за организацията и осъществяването на охраната, пропускателния режим и особеностите на поста за охрана на обект – сградата на ОД на МВР – Плевен Рег. № 316р-3007/29.01.2015г., Указание рег. № 316р-468/07.01.2015г.относно изпълнение на патрулно постовата дейност от служители на сектор ООРТП – ОДМВР – Плевен, Ежедневна ведомост на личния състав със списък на нарядите за м. януари.

На 01.07.2015г. полицай Н. е получил покана от дисциплинарнонаказващия орган – директора на ОД на МВР – Плевен ст. комисар В. К. рег. № 316р-16581 за даване на писмени обяснения. Такива са депозирани с вх. рег. № 316р-17120/02.07.2015г. с които е дал обяснения по случая, приложени на л.7 от делото. След запознаване с писмените обяснения на 1307.2015г., за което има поставена резолюция върху същите, ответникът е издал процесната заповед. В същата е посочено, че жалбоподателя в качеството си на старши полицай в група „ООРТП и КОС” към сектор ООРТП при ОД на МВР Плевен, на 6 и 21 януари 2015г. не е записал в книга за пропускателния режим лица, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР Плевен в съответствие с Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год. за организация на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР, вследствие на което е допуснал нерегламентиран достъп на външни лица в сградата на областната дирекция. Посочено е в оспорената заповед, че с деянието си жалбоподателя не е спазил разпоредбата на чл.9, ал.9, т.2 от цитираната инструкция, на което основание действията му са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, и на основание чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР за пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, е предвидено налагането на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 до 6 месеца. Описано е по-нататък в оспорената заповед, че за извършеното на 6 и 21 януари 2015г. в гр.Плевен нарушение на служебната дисциплина, установено при извършена проверка, за което има съставена справка рег.№ 8121р-22782/25.05.2015г., на основание чл.194, ал.2, т.3, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.5 и чл.204, т.3 от ЗМВР на жалбаподателя се налага дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 16.07.2015г.

Съгласно чл. 204 т.3 вр. чл. 37 от ЗМВР дисциплинарните наказания по чл. 197 ал.1-3 от ЗМВР – мъмрене, писмено предупреждение и порицание, се налагат със заповед на ръководителя на съответната структура на МВР, в случая директора на ОД на МВР за служителите на изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят. Следователно директорът на ОД на МВР – Плевен е компетентният дисциплинарнонаказващ орган според заеманата от жалбоподателя полицейска длъжност – старши полицай при налагане на наказание „писмено предупреждение”.

Според чл. 208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение” дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В случая дисциплинарното производство е започнало с постъпването на Справка Рег. № 8121р-22782/25.05.2015г. на дирекция „Инспекторат” при МВР и материалите към нея при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Справката е изготвена в резултат на извършена проверка, при която са събрани писмени материали и обяснения на служителите и лица, извършвали ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР през м. януари 2015г. Същата съдържа и заключения за установените факти и констатирани нарушения. Тя съдържа, както достатъчно данни за извършеното нарушение и неговия извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, така и всички необходими доказателства, включително обяснения на служителя. Събраните в хода на проверката доказателства и заключенията от нея са допустими доказателства на осн. чл. 206 ал.4 от ЗМВР. Те на общо основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е необходимо събирането на допълнителни доказателства, освен ако санкциониращия орган прецени или служителят поиска, представи и посочи такива. Служителят е бил запознат с материалите от проверката и заключенията, в частта, касаеща конкретно неговата дисциплинарна отговорност, за което е извършено отбелязване в справката и има положен подпис. В съответствие с разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР, от жалбоподателя са изискани и са дадени писмени обяснения.

Спазени са сроковете по чл. 195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието – не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган (в този смисъл и ТР№ 2/07.07.2002г. по ТД №3/2001г. на ВАС). Няма данни по делото кога материалите от проверката са постъпили при директора на ОД на МВР – Плевен. Но справката на инспектората е изведена с дата 25.05.2015г., нарушението е извършено през м. януари 2015г., а заповедта е издадена на 13.07.2015г., следователно - в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му съгласно чл. 195 ал.1 ЗМВР.

Заповедта е издадена в предвидената писмена форма и съдържа всички необходими реквизити съгласно чл. 210 ал.1 от ЗМВР – извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Заповедта е издадена в противоречие с приложимия материален закон, при неясна правна квалификация на вмененото деяние и при допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на дисциплинарно наказаното лице. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Вмененото нарушение на служебната дисциплина фактически се изразява в това, че жалбоподателят в качеството си на старши полицай в група „ООРТП и КОС” към сектор ООРТП при ОД на МВР Плевен, на 6 и 21 януари 2015г. не е записал в книга за пропускателния режим лицата, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР Плевен, с което е допуснал нерегламентиран достъп на външни лица в сградата на областната дирекция. Така фактически описано деянието е квалифицирано като нарушение на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год. за организация на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР.

От доказателства по делото: седмичен график, копие на дневник за приемане на граждани, сведения от работниците, извършвали ремонтните дейности в съответните дни, ежедневна ведомост се установява, че на датите, посочени в оспорената заповед - 6 и 21 януари, жалбоподателят действително е допуснал в сградата на ОД на МВР Плевен определен брой лица. Няма спор по делото, че тези лица не са били записани в книгата за пропускателния режим. Няма и спор, че тези пропуснати лица са извършвали в тези дни ремонтни дейности, подробно описани в Справка Рег. № 8121р-22782/25.05.2015г.

Организацията на охраната и пропускателния режим в обектите на МВР са регламентирани в Инструкция №Iз-1625/19.10.2007 год., приобщена на л.51-69 от делото. В глава IV от Инструкцията подробно е описана организацията на пропускателния режим в обектите на МВР, като детайлно е посочено кои категории лица по какъв ред и въз основа на какви пропускателни документи се допускат в обектите на МВР. Посочено е изрично в кои случаи и кои лица се вписват в книгата за пропускателния режим, например по чл.9, ал.4 и ал.5 от Инструкцията - служители в извънработно време, по чл.12,т.3 - представители на местната администрация и местното самоуправление, по чл.13 - във всички случаи при посещения на граждани, като за последните се изисква освен вписване в книгата и табела „посетител”, по чл.14 - представители на средствата за масово осведомяване, чл.20 - посетилите съответното звено по свое желание и т.н. Налага се извод, че всички случаи на определена категория лица са детайлно и изчерпателно описани в случаите, когато, за да бъдат пропуснати в обект на МВР, следва да бъдат вписани в посочената в оспорената заповед книга за пропускателния режим. Уредена е и хипотезата, когато на територията на съответния обект на МВР се извършват строително-ремонтни дейности, по какъв ред следва да се пропускат лицата, физически осъществяващи тези дейности. Разписано е изрично в посочената като нарушена разпоредба на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкцията, че работници и специалисти за ремонт и поддръжка от външни организации, се пропускат по списъци-срочни, само с придружител, след проверка по АИС-МВР. Като тези срочни списъци (за определен срок) съставляват пропускателни документи по смисъла на чл.7, т.3, б.”б” от Инструкцията и са един от предвидените регламентирани начини за осъществяване на пропускателния режим, наред с ползването на карти, пропуски и др. Т.е. за тази посочена категория лица има предвиден нарочен ред, разписан в чл.9, ал.9, т.2, който се следва при посещение на последните в обектите на МВР. Логиката е, че самият списък и предварителната проверка заместват вписването в книгата за пропускателния режим. Аргумент в тази насока са различните приложения №12 (книга за пропусквателен режим) и № 10 (списък на лица) към Инструкция №Iз-1625/19.10.2007г. В допълнение на последното, няма изрично писмено изискване на Инструкцията, освен пропускането по срочен списък, с придружител и след проверка в АИС, тези лица да бъдат вписвани и в книгата за пропускателния режим, каквото изискване има например за други категории лица, наред с показване на съответните пропускателни документи - напр.чл.9, ал.4 от Инструкцията. След като приложимия подзаконов нормативен акт не изисква извършването на такова действие от съответния служител, на който е възложено съблюдаването и спазването на пропускателния режим, то и неосъществяването на това изискване не съставлява нарушение на разпоредбата на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкцията, която е посочена като нарушена в оспорената заповед. Съдът намира, че в случая действително е извършено нарушение от жалбоподателя, изразяващо се в неизпълнение на задължението на същия да провери пропускателните документи на работниците при влизането им в сградата на ОД на МВР, съответно при липса на списък и предварителна проверка в АИС да откаже пропускането им. Това нарушение обаче съставлява такова по смисъла на чл. 27, т.1 от приложимата Инструкция, а не по чл.9, ал.9, т.2 от същата, каквото в действителност му е вменено. В резултат действително се е стигнало до нерегламентиран достъп на външни за сградата на МВР лица, но това не е осъществено чрез бездействията, вменени като нарушение на жалбоподателя - незаписване в книгата за пропускателния режим, а чрез други бездействия - неизвършване на проверка на пропускателните документи, респективно пропускането на работниците без налични издадени пропускателни документи, което също съставлява нарушение, но за което не е ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя.

На второ място, на три различни места в оспорената заповед това конкретно вменено нарушение на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкция №Iз-1625/19.10.2007г., е квалифицирано по три различни начина : като такова по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР- неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, като не е конкретизирано изрично в коя от предвидените в нормата хипотези попада вмененото деяние; като такова по чл.194, ал.2, т.3 от ЗМВР - неизпълнение на служебните задължения; и чрез посочване на разпоредбата за предвиждано наказание „писмено предупреждение” (чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР) най-сетне деянието е квалифицирано и като пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност. Т.е. от една страна дисциплинарната простъпка е квалифицирана по т.1 като неизпълнение на нормативни актове и административни актове на съответните ръководители без да е конкретизирано, а от друга страна по т.3 като неизпълнение на служебни задължения. Това създава неяснота у наказаното лице за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, още повече в конкретния случай, в който, както беше вече посочено не са описани правилно и фактическите обстоятелства, при които е извършено нарушението и при вменяване на задължения, каквито служителят не е имал по отношение на конкретната категория лица, влезли в сградата на ОД на МВР Плевен на конкретните дати. Последното води до препятстване на правото на защита на наказаното лице адекватно и в пълен обем да организира защитата си и съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Ако хипотетично се приеме, че вмененото на Н. деяние-невписване в книгата за пропускателния режим на лица, извършващи ремонтни дейности в сградата на ОД на МВР Плевен, е съставомерно на посочената от органа разпоредба на чл.9, ал.9, т.2 от Инструкцията (а то не е), то същото по своята характеристика би съставлявало нарушение на разпоредбата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР- неизпълнение на служебни задължения, вследствие неизпълнение на подзаконови нормативни актове, издадени в изпълнение на ЗМВР (съгл. §1 от Инструкцията същата се издава на основание чл.21, т.11 от ЗМВР) и за същото в конкретната хипотеза не се следва наказанието по чл.199, ал.1, т.5 от ЗМВР. Защото наказание „писмено предупреждение” на това основание се налага при „пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност”. За да бъде налице това дисциплинарно нарушение, следва да бъде установено, че лицето е извършило съответната простъпка поради пропуски в изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност, тоест за да бъде наказано на това основание трябва да бъдат установени пропуски на служителя при изучаването на разпоредбите регламентиращи служебната дейност, които да са довели до пропуски при прилагането им. В случая не е установено, че жалбоподателят има пропуски при изучаване на разпоредбите на Инструкцията, които пропуски да са довели до тяхното неприлагане при изпълнение на служебните му задължения. От доказателствата по делото не може да се изведе извод, че нарушението е извършено поради непознаване на нормативната уредба. В случая доказателствата установяват неизпълнение на служебни задължения, но не на тези, посочени в оспорената заповед - невписване в книгата за пропускателния режим, а неизпълнение на задълженията по чл.27, т.1 от Инструкцията, за което на основание чл.200, ал.1, т.11, пр.1 от ЗМВР се следва дисциплинарно наказание „порицание”. Извършената неправилна правна квалификация на дисциплинарно нарушение съставлява основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна поради неправилно приложение на закона. Това е довело от своя страна и до неправилно определяне на вида на наложеното дисциплинарно наказание, което също представлява неправилно приложение на закона и е основание за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.

При този изход на делото основателна е претенцията за присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя в доказан с разходооправдателни документи на л.4 и л.38 в размер от 290 лева, от които 280 лева договорено и платено възнаграждение за един адвокат и 10 лева държавна такса за образуване на делото.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед №316з-1918/13.07.2015г. на директора на Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Плевен, с която на Ц.В.Н. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи - Плевен да плати на Ц.В.Н. с ЕГН ********** ***, направените разноски в размер на 290 (двеста и деветдесет) лева по административно дело № 631 по описа на Административен съд – Плевен за 2015 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: /п/