Р Е Ш Е Н И Е

№ 394

гр.Плевен, 25 Септември 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №627 по описа на съда за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба от М.Н.Ж. ***, против Решение №42/25.06.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №24/09.03.2015 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен.

В жалбата се изразява несъгласие с постановеното от Директор ТП на нОИ Плевен решение. Жалбоподателката твърди, че приложените към нейна жалба с вх.№МП 10640/18.06.2015 год. документи доказват правата й . Сочи, че не желае да бъде потърпевша заради чужди грешки и настоява като гражданин на РБ животът й да не се дели до 31.12.2014 год. и след това. Твърди, че търси правата си по Конституция и се възползва от правата си да оспори решението.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, моли съда да получава пенсията си за инвалидност заедно с другата пенсия.

Ответникът в настоящото производство-Директорът на ТП на НОИ-Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно на л.57 от делото, която моли съда да остави подадената жалба без уважение. Твърди, че Ж. отговаря на условията на чл.90а от КСО но предвид ограниченията на чл.101, ал.1, т.4а от КСО не могат да се получават едновременно социална пенсия за инвалидност и друга пенсия, а жалбоподателката получава такава за осигурителен стаж и възраст от 2008 год. Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

С Разпореждане №26/прот.№01015/29.01.2009 год. на ръководител „ПО”, на жалбоподателката е отпусната лична пенсия за ОСВ от 17.12.2008 год. пожизнено по чл.68, ал.1-3 от КСО, в размер на 209,56 лева. С Разпореждане №**********/01.07.2014 год. , размерът на личната пенсия за ОСВ е променен на 283,… (не се чете). На 18.02.2015 год. Ж. е подала до Директора на ТП на НОИ Плевен заявление с вх.№МП-10640/18.02.2015 год., с което е поискала да й бъде отпусната социална пенсия за инвалидност по чл.90а от КСО, към което заявление е приложила експертно решение на ТЕЛК, първи състав №0311 от 020/30.01.2015 год., с което е установена трайно намалена работоспособност в размер на 74%. Приложено е и решение №0987 от 009/03.02.2015 год. на медицинската комисия на ТП на НОИ Плевен, разглежданото ЕР на ТЕЛК да бъде обжалвано. С Разпореждане №24/прот. №01090/09.03.2015 год. на ръководител „ПО” на жалбоподателката е отпусната и спряна от 12.01.2015 год. социална пенсия за инвалидност и е определено да се изплаща лична пенсия за ОСВ. Разпореждането е връчено на Ж. на 21.03.2015 год. и е обжалвано с жалба вх.№МП-10640/18.06.2015 год., пред Директора на ТП на НОИ Плевен, който се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №42/25.06.2015 год., с което е потвърдено Разпореждане №24/09.03.2015 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен. За да постанови този резултат, решаващият орган е приел, че Ж. получава лична пенсия за ОСВ, отпусната на 17.12.2008 год., която към датата на постановяване на оспореното разпореждане е в размер на 283,33 лева. Органът се е позовал на разпоредбата на чл.90а, ал.1 от КСО, според която право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16 годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. С ЕР на ТЕЛК №0311/30.01.2015 год. на Ж. са определени повече от 71 на сто ТНР, поради което отговаря на условията на чл.90а, ал.1 от КСО. Посочено е в решението, че на основание чл.101, ал.1, т.4а от КСО в редакцията ДВ, бр.107 от 2014 год., в сила от 01.01.2015 год., не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, социална пенсия за инвалидност и персонална пенсия с друг вид пенсия. Направен е извод, че лицето отговаря на условията на чл.90а от КСО, но има право и му е отпусната друг вид пенсия (лична пенсия за ОСВ), поради което социалната пенсия за инвалидност се отпуска и спира предвид прилагане на ограничението на чл.101, ал.1, т.4а от КСО. Посочено е, че социалната пенсия се отпуска и изплаща само когато е единствена пенсия. Според органа получаваната от Ж. пенсия за ОСВ от 17.12.2008 год. пожизнено е абсолютна пречка по смисъла на чл.101, ал.1, т.4а от КСО за получаване на социална пенсия за инвалидност. На тези основания е отхвърлена жалбата.

Това решение е предмет на оспорване в настоящото производство. Последното е връчено на жалбоподателя с писмо с обратна разписка на 29.06.2015 год., видно от отбелязването върху обратна разписка на л.50 от делото, а жжжжжжалбата е изпратена по пощата с плик с пощенско клеймо от 10.07.2015 год. (л.4), в указания в чл.118 от КСО 14 дневен срок от връчване на решението и е заведена с вх.№МП-10640/21.07.2015 год., от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт , пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Решението е постановено от компетентен орган - Директорът на ТП на НОИ Плевен в качеството му на ръководител на ТП на НОИ по смисъла на чл.117, ал.3 вр. с чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, който се е произнесъл по жалба срещу разпореждане, с което е спряна личната социална пенсия за инвалидност на жалбоподателката, при спазване реквизитите на съдържанието. Спазени са административно-производствените правила при постановяване на решението. Същото е постановено в съответствие с приложимите материални норми.

Спорен по делото е въпросът следва ли да бъде спряна отпусната на жалбоподателката лична социална пенсия за инвалидност. Правилно административният орган е спрял личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Ж., тъй като съгласно  чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО пенсията се спира, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 от КСО. Според последната норма не могат да се получават едновременно лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със социална пенсия за инвалидност, като в процесния случай на Ж. вече й е била отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради което основателно и законосъобразно личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е отпусната й спряна от пенсионния орган. Ето защо оспорените разпореждане и решение като законосъобразни следва да се оставят в сила.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Н.Ж. ***, против Решение №42/25.06.2015 год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е потвърдено Разпореждане №24/09.03.2015 год. на ръководител ПО при ТП на НОИ Плевен.

РЕШЕНИЕТО може да се оспори пред ВАС в 14 дневен срок от съобщението, че е изготвено.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: