ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 976

гр.Плевен, 30.07.2015г.

 

Административен съд - гр. Плевен, втори касационен състав,  в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:  

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

              ЧЛЕНОВЕ:  ЕЛКА БРАТОЕВА

     КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

 

изслуша докладваното от съдия Богданова-Кучева частно административно дело № 623 по описа на съда за 2015год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по частна жалба на адв. Е.З. ***, в качеството й на пълномощник на жалбоподателя по н.а.х.дело № 586/2015 г. по описа на Районен съд – Плевен срещу определение от 19.05.2015 г., постановено по посоченото дело, с което е оставена без уважение на жалбата й срещу протоколно определение от 23.04.2015 г., с което и е била наложена глоба  в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 271, т.11 от НПК.

Съдът, като взе предвид релевираните с частната жалба основания и прецени доказателствата по делото, намира следното:

С протоколно определение от 23.04.2015 г., постановено по горепосоченото дело по описа на РС-Плевен на адвокат Е.З. е наложена глоба в размер на 200 лева за неявяването й в открито съдебно заседание на 23.04.2015г. без уважителна поради което делото е било отложено за друга дата. Със същото протоколно определение е наложена глоба и на неявилата се свидетелка Й. В. В. на същото правно основание.

Частната жалба е допустима.

Разпоредбата на чл. 63, ал.2 от ЗАНН установява изрична компетентност на административните съдилища само по отношение на постановените от РС прекратителни определения. Това не води, обаче, до приложимост на НПК по отношение на всички останали, постановени от РС определения по н.а.х.дела и не създава компетентност на контролна инстанция на горестоящия на РС общ съд. По аргумент за по-силното основание, след като на АС са подсъдни делата по жалби срещу постановените по н.а.х дела съдебни актове по същество /чл. 63, ал.1 от ЗАНН/ или преграждащи развитието на съдебното производство /чл. 63, ал.2 от ЗАНН/, на АС са подсъдни и делата по частни жалби срещу всички останали определения, постановени по н.а.х.дела.

Основание за обжалваемост на акта представлява обстоятелството, че е налице разпоредено от компетентен държавен орган имуществено засягане на интереси на гражданин за неговото противоправно поведение /в случая-процесуално/ с цел да го възпита и предупреди, както и да обезпечи приключване на делото в разумен срок, което разпоредилият го орган не е намерил основание сам да го отмени или измени.

Съгласно чл. 56 от Конституцията, всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси.

Затова съществуващата в случая законова празнота следва да се преодолее чрез правоприлагане по аналогия на чл. 63, ал.2 от ЗАНН и за определенията по  чл. 271, ал.11 НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна:

Съгласно чл. 271, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, когато делото се отлага поради неявяване без уважителна причина на страна, свидетел или вещо лице, съдът им налага глоба до хиляда лева.

Адвокатът на санкционираното, с оспореното пред решаващия съд НП, лице е защитник и в това качество той е страна в това производство- чл. 253, т.2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Неявяването на защитника, по арг. от разпоредбата на чл. 271, ал. 2, т. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, задължава РС да отложи делото за друга дата, без значение дали е налице или не уважителна причина за неявяването му.

По делото е безспорно, че за съдебното заседания пред РС - на 23.04.2015г. не е бил даден ход на делото, поради неявяването на адв.Е . З., но и поради неявяването на свидетелката Й.В., като адв. З. е депозирала молба за отлагането на делото, към която е приложила доказателства за служебна ангажираност в ОС –Велико Търново на същата дата.

Спорът е за това, дали неявяването на адв.З.. е по уважителни причини.

В тази връзка касационната инстанция споделя доводите на решаващия съда, че адв. З. сама се е поставила в изначална невъзможност да се яви на делото и съответно поведението има отношение към отлагането на делото. Разглеждането на делото в разумен срок следва да е основна грижа както на съдебния състав, така и на страните във всяко производство, като недобросъвестното поведение на последните, което води до отлагане на делото без уважителни причини следва да бъде санкционирано от съдебния състав. В случая обаче, настоящият състав намира, че доколкото делото не е можело да бъде приключено на съдебното заседание на 03.04.2015г. поради неявяването и на свидетелката Й.В., то поведението на адв. З. не се е отразило толкова негативно на продължителността на процеса, че да налага санкционирането й.

С оглед посоченото, оспореното протоколно определение следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено отменяне на наложената санкция на адв. Е.З..

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 235 от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение от 19.05.2015 г., постановено по н.а.х. дело № 586/2015 г. по описа на районен съд - Плевен, вместо което постановява:

ОТМЕНЯ наложената глоба на адв. Е. И. З. *** за неявяване в съдебно заседание на 23.04.2015г. в размер на 200 /двеста/ лева, с протоколно определение от 23.04.2015 г. по н.а.х.д. № 586/2015г. на РС – Плевен.

Определението е окончателно

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                2.