Р Е Ш Е Н И Е

№ 410

гр.Плевен, 6 Октомври 2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №620 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от М.Н.Р. ***, чрез адв.К.Я. ***, срещу Областна дирекция на МВР-Плевен, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 300лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени по НАХД №2639/2014г. по описа на Районен съд-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение.

Първоначално исковата молба е подадена пред Районен съд-Плевен с посочено правно основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, където е образувано гр.д.№246/2015г. по описа на съда, който с определение от 26.01.2015г. е прекратил производството по делото е и изпратил същото по подсъдност на Административен съд Плевен. Определението е оставено в сила при инстанционен контрол.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила Решение от 12.11.2014г. по НАХД №2639/2014г. на Районен съд-Плевен е отменена като незаконосъобразна глобата, наложена с Фиш серия С №0608738, издаден на 24.08.2014г. от мл.автоконтрольор при РУП-Долна Митрополия към ОД на МВР-Плевен. Твърди се още, че в производството по делото Р. е защитавана от адвокат и е направила разноски в размер на 300лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с фактура №463/12.11.2014г. Счита се, че заплащането на възнаграждението представлява отрицателно засягане на правната сфера на жалбоподателя по ЗАНН, т.е. представлява вреда, която е пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразния фиш. В исковата молба са изложени подробни съображения за наличието на причинна връзка между отменения акт и увреждането. Претендира се присъждане на обезщетение в размер на 300лв., както и направените по делото разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

От ответника Областна дирекция на МВР – Плевен не е представен писмен отговор по исковата молба.

В открито съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. По делото са депозирани писмени бележки от адв.Я. с подробно изложение за основателност на исковата претенция. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Г. К., която счита исковата претенция за неоснователна и недоказана. Навежда подробни доводи в тази насока. Сочи, че по ЗАНН не е задължителна адвокатската защита и е по преценка на лицето дали ще ангажира такава или не. Сочи още, че договора за правна помощ и пълномощното са от 20.10.2014г., а фактурата за изплатения адвокатски хонорар е от 11.11.2014г., т.е. същата не е била приложена по НАХД, като се представя едва в хода на настоящето производство. Моли да бъде взето предвид и ТР №2 от 03.06.2009г. по ТД №7/2008г. на ОС на ВАС. В заключение се моли исковата претенция да бъде отхвърлена и се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена. Счита, че е налице пряка и непосредствена връзка между направените разноски и воденото производство по НАХД с отмяна на фиша. Счита за доказано изплащането на адвокатското възнаграждение, съотв. размера на претендираното обезщетение.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че с Фиш серия С №0608738, издаден на 24.08.2014г. от мл. автоконтрольор при РУП-Долна Митрополия към ОД на МВР-Плевен на М.Н.Р. *** е наложена глоба в размер на 50лв., за нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП. По жалба на Р., с решение от 12.11.2014г. по НАХД №2639/2014г. на Районен съд-Плевен е отменен Фиш серия С №0608738 за наложената глоба. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.

От приложеното по настоящето дело НАХД №2639/2014г. на Районен съд-Плевен се установява, че в проведеното открито съдебно заседание на 23.10.2014г. по НАХД М.Р. е представлявана от адв.Я., редовно упълномощен.

С исковата молба е представен и договор за правна помощ от 20.10.2014г. сключен между М.Р. и адв.К.Я. за оказване правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство по НАХД №2639/2014г. на РС-Плевен и на следваща съдебна инстанция, като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., платими в брой в деня на подписване на договора. Представена е и фактура №463 от 12.11.2014г. за платена в брой сума в размер на 300лв. за извършено процесуално представителство пред РС-Плевен по НАХД №2639/2014г. по обжалване на фиш серия С №0608738.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ОД на МВР-Плевен, съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР е юридическо лице, в структурата на което е РУП-Долна Митрополия. В конкретния случай ОД на МВР-Плевен е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на М.Р..

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издаден фиш, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

В правната теория е спорен характера на наказателното постановление (на което е приравнен фишът за налагане на глоба когато последната не е заплатена доброволно, какъвто е процесния случай, по арг. от чл.186 ал.7 във вр. с ал.1 от ЗДвП), а именно дали е административен акт, тъй като се издава от административен орган или правораздавателен акт, тъй като с него се налага наказание на лица.

В редица свои решения Върховния административен съд приема, че наказателните постановление не представляват административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В мотивите на тези решения се сочи, че наказателното постановление по съществото е израз на правораздавателна дейност, а не на типична административна, като чрез наложеното административно наказание наказващия орган реализира държавната наказателна репресия. Изводът, че наказателното постановление по своя характер не представлява административен акт, се съдържа и в мотивите на Решение №1/01.03.2012г. по к.д.№10/2011г. на Конституционния съд на Република България, а именно че наказателните постановление по чл.189 ал.13 от ЗДвП не са административни актове, а предвид естеството си представляват правораздавателни актове, макар че се издават от административен орган и в тях се определят административни наказания.

Съгласно Тълкувателно постановление №2 от 19.05.2015г. на ВКС и ВАС, делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. В мотивите на тълкувателното постановление е прието, че за квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основния характер на дейността на органа, негов издател. Прието е още, че независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки, че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В мотивите на Решение №4732/28.04.2015г. по адм.дело №10110/2014г. на ВАС се приема, че „дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част държавна власт, съобразно принципа на разделение на властите. Нормата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията”, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключват от приложното поле на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.” В същия смисъл е и Решение №8012/01.07.2015г. по адм.дело №7571/2014г. на ВАС.

Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на Р. за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразен фиш за налагане на глоба, издаден от РУП-Долна Митрополия, е процесуално допустима. В тази връзка следва да се посочи, че няма причина на правните субекти, санкционирани с фиш, да се откаже защитата, която се предоставя на онези, санкционирани с НП или да се прилага различен ред за предоставянето й.

В законодателната уредба е налице празнота по въпроса за разноските в административно-наказателния процес. От една страна е налице Тълкувателно решение №2/03.06.2009г. на ВАС, съгласно което присъждането на разноски за воденето на НАХД не е предвидено в закон и е недопустимо. От друга страна липсата на правна норма не е основание за отхвърляне на иска, доколкото и АПК и ГПК забраняват отказа от правосъдие. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото. В конкретния случай е нарушено основно начало на правото и по-точно забраната да не се вреди другиму. С действията си по издаване на фиша за налагане на глоба в противоречие на закона, контролните органи от РУП-Долна Митрополия към ОД на МВР-Плевен са навредили на наказаното лице Р.. Ето защо тълкувателното решение само по себе си не е основание за изключване приложението на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и за отричане правото на обезщетяване на увреденото лице, чието имущество е намаляло единствено по причина, необходимостта от съдебна защита против незаконосъобразно издаден фиш за налагане на глоба. Напротив, разноските, понесени от лицата в производства по отмяна на незаконосъобразни наказателни постановление (в случая фиш), подлежат на обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по ЗОДОВ.

По отношение доказването на елементите от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с оглед доказателствата по делото съдът намира за доказани претендираните от ищеца имуществени вреди от отменен фиш за налагане на глоба, поради което и приема за основателен иска за сумата от 300лв., представляващи направени разноски за правна помощ от адвокат при обжалване на фиша. Разноските, направени за защита при обжалване на фиша, съдът намира за пряка и непосредствена вреда от акта. Ако фишът не бе издаден, то лицето не би наело адвокат за защитата си. Полагането на грижа на добър стопанин за собствените си интереси чрез наемане на професионалист за защита срещу незаконосъобразен акт, не може да бъде тълкувано във вреда на наказаното лице, независимо от липсата на изрична норма, предвиждаща задължително процесуално представителство пред съда. Фактът, че процесуалното представителство е в резултат на договорни отношения между адвокат и клиент, е ирелевантен за преценката относно причинно-следствената връзка между действието на фиша и настъпилия вредоносен резултат, тъй като единствено в хипотезата на предоставяна правна помощ липсва договор между адвокат и клиент, в който случай и разноските за процесуално представителство не се понасят от клиента. Ето защо съдът счита, че заплатената сума за адвокатско възнаграждение в административно-наказателното производство, приключило с отмяна на фиша за налагане на глоба, представлява пряка и непосредствена вреда от издаването на фиша, поради което и ответникът следва да бъде осъден да я заплати на ищеца.

Ищцовата страна претендира присъждане на разноски по делото общо в размер на 380лв. – адвокатско възнаграждение в размер на 300лв., 50лв. внесена държавна такса, 15лв. за въззивна жалба срещу определение на ПлРС и 15лв. такса за касационна жалба срещу определение на ПлОС. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК.

С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ОД на МВР-Плевен да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 310лв., от които направени разноски за държавна такса в размер на 10лв. (каквато е дължимата такса в производства по ЗОДОВ), както и възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв., съгласно приложен по делото договор за правна защита и съгласно приложен списък по ГПК. Искането за присъждане на разноски, представляващи 15лв. ДТ за въззивна жалба срещу определение на ПлРС и 15лв. ДТ за касационна жалба срещу определение на ПлОС, както и разликата до 50лв. от внесената ДТ за образуване на дело, следва да бъде отхвърлено, тъй като производствата пред ПлОС и пред ВКС по обжалване определението на ПлРС са приключили не в полза на ищцата, а дължимата държавна такса по реда на ЗОДОВ е в размер на 10лв.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, VII-ми състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати на М.Н.Р. ***, ЕГН:**********, на основание чл.1 ал.1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 300лв. (триста лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно издаден фиш за налагане на глоба.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати в полза на М.Н.Р. ***, ЕГН:**********, направените по делото разноски в общ размер на 310лв., представляващи държавна такса в размер на 10лв. (десет лева) и възнаграждение за един адвокат в размер на 300лв. (триста лева).

ОТХВЪРЛЯ искането на М.Н.Р. *** за присъждане на направени разноски в размер 70лв., представляващи 15лв. държавна такса за въззивна жалба срещу определение на ПлРС и 15лв. държавна такса за касационна жалба срещу определение на ПлОС, както и 40лв. представляващи разлика между дължимата държавна такса от 10лв. по ЗОДОВ и внесената такава от 50лв. пред Районен съд-Плевен.

Решението може да се оспори, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: