Р E Ш Е Н И Е

362

гр.Плевен, 16 Септември 2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                                    

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                  Снежина Иванова

При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 616 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 491 от 08.06.2015г., постановено по НАХД № 812 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №0881519, с който на К.П.М. *** е наложено на основание чл. 189, ал. ІV, във вр. с чл. 182, ал. ІІ, т. 4 от ЗДвП административно наказание – глоба в размер на 150 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от К.П.М., чрез адв. П.М. от САК, в която се сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че издаденият електронен фиш и съдебното решение противоречат на материалните и процесуални норми, както и на съдебната практика. В допълнение към жалбата се сочи, че неправилно е било прието, че превишението е от 31км/ч., тъй като в снимката към ЕФ е отразен 3% толеранс, което означава, че засечената скорост се редуцира на 117,37км/ч., което от своя страна попада в разпоредбата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, а не както е посочено в ЕФ. Последното според касатора представлява съществено процесуално нарушение, водещо до отмяна на ЕФ. На следващо място се излагат твърдения за извършено процесуално нарушение от страна на съда, изразяващо се в непредставяне за запознаване на допълнително представени от административния орган доказателства в хода на процеса. Сочи се още, че в ЕФ липсват като реквизити конкретен издател, дата на издаване, място на извършване на нарушението, което го прави негоден да изпълни своите функции. Счита се, че при издаване на ЕФ са нарушени сроковете по чл.34 ал.3 от ЗАНН, тъй като нарушението е установено на 15.09.2013г., а фишът е изпратен с писмо без обратна разписка на 01.02.2015г. В заключение се моли постановеното решение да бъде отменено  и се претендират разноски.  

В съдебно заседание касаторът К.П.М. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 15.09.2013 година в 18:34 часа на Е-83, км. 89.2, Околовръстен път – Плевен, МПС „Ситроен Ксара Пикасо 2.0 ХДИ”, с рег. № С XXXX ХА – собственост на К.П.М.  е управляван със скорост – 121 км/ч при разрешена - 90 км/ч (превишение на разрешената скорост от 31 км/ч), като нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №00209D32F66C. За така установеното нарушение е издаден ЕФ серия К 0881519, с който на К.М. е наложена административна санкция - глоба в размер на 150 лева. По делото са приети като доказателства приложение към електронен фиш (индификатор на снимка 00209D32F66C_0000003_223) протокол от проверка № 112-ФМИ от 13.03.2013 год, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4888, заповед № 2988/25.09.2013 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, Заповед № Із-395/04.02.2011 год. образец на електронен фиш, извлечение от списък за обработка, въвеждане на фишове от автоматизирано техническо средство “MULTA RADAR” №00209D32F66C за 10.09.2013 год. – 01.10.2013 година, извлечение НБД относно собствеността на МНП  и Удостоверение изх. № 160/22.01.2015 год. на Директора на ОПУ-Плевен. Въз основа на последните съдът е приел, че от субективна и обективна страна М. е извършила вмененото й нарушение, че не са допуснати процесуални пропуски при издаване на оспорения електронен фиш, както и че извършеното нарушение не е погасено по давност.

Решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и правилно. Съдът е събрал всички относими и необходими доказателства за правилното решаване на делото. При постановяване на съдебния акт са спазени процесуалните и материалноправни норми. Съдът е отговорил на всички поставени с жалбата въпроси, като изводите му се споделят от касационния състав, с единственото изключение за приложението на чл.34 от ЗАНН.

Следва да се посочи, че в допълнението към касационната жалба са наведени същите възражения, които са били направени пред районния съд с жалбата срещу ЕФ, и на които районният съд е отговорил. Допълнително е необходимо само да се посочи, че е налице съответствие между величините на скоростта на движение на автомобила, отразени в клипа и в ЕФ, поради което правилно превишението на разрешената скорост е изчислена на 31км/ч. Заснетият клип за установяване на нарушението представлява веществено доказателство, което доказва установеното нарушение, като направеният запис се явява единственото доказателство за извършеното нарушение, въз основа на което се издава фиша. Посоченият толеранс от 3% е във връзка с максимално допустимата грешка при измерване на скорост със стационарната система за видеоконтрол, като безспорно по делото е доказана техническата годност на процесното техническо средство и не са налице данни в конкретния случай да е допусната такава грешка.

Неоснователно е и възражението, че ЕФ следва да съдържа данни за лицето, което е негов издател. Електронният фиш по смисъла на § 1 от ЗИД на ЗАНН (ДВ бр.10/2011 г.) е електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушение от автоматизирани технически средства или системи. Следователно, разпоредбите на ЗАНН относно формата и съдържанието на административния акт, реда и условията за неговото издаване са неприложими на общо основание за електронния фиш. В чл.189, ал.4 от ЗДвП са предвидени задължителните данни, които електронният фиш следва да съдържа: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й плащане. От изложеното следва, че изброените по-горе реквизити са задължителни, но и достатъчни с оглед законосъобразност на електронния фиш, поради което липсата на други данни не го прави незаконосъобразен.  По дефиниция електронният фиш не следва да съдържа реквизит „издател”, същият не е предвиден в дефиницията на закона и следва от особения характер на електронния фиш, а именно: своеобразен юрисдикционен акт, предвиден по силата на специален закон, с който едновременно се установяват и санкционират нарушения и представлява електронно изявление. Ето защо не е необходимо да бъде вписвано името на съставителя му, а се отразява само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението.

Не съставлява отменително основание и липсата на изписана дата на съставяне на ЕФ. Видно е от изложеното по-горе, че законът не въвежда изискване като необходим реквизит в ЕФ да се посочва и датата на съставянето му. Необходимо и достатъчно е в същия да е посочена датата на извършване на нарушението, а не датата на съставянето на фиша.

 Следва да се посочи също, че начина по който е изписано мястото на извършване на нарушението е абсолютно достатъчно и е изпълнено изискването за наличие на реквизита-място на извършване на нарушението. Мястото на извършване на нарушението показва, че то е извън населено място, където ограничение на скоростта на движение е 90км/ч. съобразно чл.21 ал.1 от ЗДвП. От друга страна соченото място попада в териториалната структура  на ОД на МВР-Плевен, от която е издаден ЕФ.

По възражението, в смисъл, че доколкото на снимка с идентификатор 00209D32F66C_0000003_223 са били заснети два автомобила, то не следвало да се ангажира отговорността на водача, Административен съд Плевен в настоящият състав намира, че същото за неоснователно. Действително, на приложената на л.16 от делото на районния съд снимка (ИД 00209D32F66C_0000003_223) са заснети два автомобила – единият приближаваш стационарната система, а другият отдалечаващ се. В полето, обаче, над снимката са посочени параметрите и настройките на системата за наблюдение и установяване на нарушения. Същото поле съдържа изискуемите по т. 5.2 от Методически указания  рег. УТ-1113 реквизити: дата, час, местоположение, въведено ограничение, превишение на скоростта и посока на движение на автомобила. Последното (колона втора) е маркирано със стрелка, означаваща, че скоростта е на МПС, движещо се по посока на радарния лъч. С други думи казано, процесният клип/снимка 00209D32F66C_0000003_223.jpg, респ. заснетото превишение на скоростта е на автомобила, който се отдалечава от системата за контрол №00209D32F66C, доколкото същата е настроена по този начин – да засича отдалечаващи се МПС. Следователно не съществуват съмнения чия е била засечената скорост на движение, независимо, че на клип/снимка 00209D32F66C_0000003_223.jpg се заснети два автомобила.

Настоящият състав не споделя единствено мотивите на районния съд в частта за приложение на абсолютната давност във връзка с чл. 34 от ЗАНН. Касаторът, както и районният съд  неправилно обвързват   издаването на електронния фиш с чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие/ съгласно чл. 189,ал. 11 ЗДвП/, не и по форма , съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура  /включително срокове/ за издаване на АУАН и НП, сравнително  подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.  Предвид изложеното, и в светлината на ТР № 1/2014г. по т.д. № 1/2013,г. на ВАС, настоящият съд счита, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират  приложение  и не следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба. 

За пълнота следва да се посочи още, че не е извършено от районния съд твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като в единственото проведено открито съдебно заседание на 14.05.2015г. жалбоподателката М. е присъствала лично и с адв.М., който не е възразил срещу приобщаването на представените по делото доказателства, поради което и съдът е приел писмените доказателства, между които са и доказателствата за техническа годност на стационарна система за видеоконтрол.

Ето защо, нарушението извършено от К.П.М. е безспорно установено и доказано, както правилно е приел районния съд, поради което касационната жалба е неоснователна.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 491 от 08.06.2015г., постановено по НАХД № 812 по описа за 2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.