Р E Ш Е Н И Е

№ 405

гр.Плевен, 2 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 615 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 505 от 11.06.2015 г., постановено по нахд № 1160/2015 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 233 от 21.04.2015 г. на Зам.кмет на Община Плевен, с което на И.Ц.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН, във връзка с чл.25 ал.1 т.1, във връзка с чл.3 т.1 (пр.р/е 428/29.01.2009 г.,публ.в-к Плевенски вести +, бр.04(303), 05.02.-11.02.2009 г.) от Наредба № 1 на ОбС – Плевен за обществения ред и опазването на общинските и други имоти за общо ползване на територията на Община Плевен, е наложено административно наказание глоба в размер на 150 лева за нарушение на чл. 25 ал.1 т.1, във връзка с чл.3 т.1 (пр.р/е 428/29.01.2009 г.,публ.в-к Плевенски вести +, бр.04(303), 05.02.-11.02.2009 г.) от Наредба № 1 на ОбС – Плевен, за това, че на 07.02.2014 г. около 00,40 ч. в с.Опанец при извършена проверка е установено, че на ул. XXXX1 лицето вдига шум /озвучава с музикална система/, с което нарушава нощната тишина и спокойствието на живеещите на ул. XXXX2.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Община Плевен, чрез юрисконсулт П., която счита същото за неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че при проверка на хода на административно-наказателното производство, анализирайки съдържанието на АУАН и НП съдът заключава, че е налице съществено противоречие, водещо до незаконосъобразност на НП. Изразява несъгласие с мотивите в решението, в които съдът приема допуснатата в НП грешка при изписване на годината на деянието на И.К. за съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, изискващо тълкуване волята на актосъставителя, респективно на административно-наказващия орган. Счита, че АУАН е изряден и съдържа всички необходими реквизити и в този смисъл волята на актосъставителя е ясна и не се нуждае от тълкуване. Счита още, че волята на административно наказващия орган също не се нуждае от тълкуване, т.к. написването на НП е човешка дейност, а не автоматизиран процес и върху него оказват въздействие съответната моментна натовареност и напрежение, както и всякакви други странични за работната среда външни фактори, които могат да доведат до подобен резултат. Твърди, че НП възпроизвежда дословно съдържанието на АУАН и в разглеждания случай единственият различен белег е грешното отразяване на годината на деянието, което е техническа подробност. Счита за несериозно и пресилено да му се придава възприетата от съда тежест и да се приема, че този незначителен детайл води до увреда правата на нарушителя. Според касатора от депозираната от нарушителя жалба е видно, че лицето е абсолютно наясно за коя като време и място негова противообществена проява е ангажирана административно наказателната му отговорност, като се е възползвало в пълен обем от правото си на защита. Намира, че нарушението е доказано по категоричен и несъмнен начин и в хода на съставяне на АУАН и при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт П.П., която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност в хода по същество и моли съда да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба – И.Ц.К. в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че се касае за допусната явна фактическа грешка при изписване годината на извършване на деянието, поради което не е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на НП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че   АУАН   № 19з/07.02.2015 г. бил съставен на жалбоподателя затова, че  на 07.02.2015 г. около 00.40 часа в с. Опанец, ул. XXXX1 вдига шум /озвучава с музикална система/, с което нарушава нощната тишина и спокойствието на живеещите в къща на ул. XXXX2. Поради това св. П. в присъствието на св.С.,  след като установили горното нарушение, съставил гореописания АУАН с който вменил на ж-ля нарушение по чл. 3, т. 1 от Наредба № 1 на ОС – Плевен.  По повод АУАН било издадено оспореното НП. Съдът приел, че така описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка се извежда от показанията на свидетелите П. и С., ценени от съда като обективни и логични.

Районен съд Плевен направил извод, че НП е издадено при съществено нарушение на процесуалните правила. За да направи този извод, съдът изложил следните мотиви: По същество с НП № 233/21.04.2015 г. на Зам. кмет на Община Плевен, на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 3, т. 1 от Нареда № 1 на ОС – Плевен. В АУАН, съставен му от гореописаните дл.лица е вписана като дата на извършване /установяване/ на нарушението 07.02.2015 г., а в издаденото въз основа на същия акт НП - датата на извършване на същото – 07.02.2014 г. Съдът съобразил свидетелските показания, депозирани в о.с.з., от които установил, че АУАН бланков № 667725/07.02.2015 г. е съставен на 07.02.2015 г. и нарушението е установено на 07.02.2015 г., като е допусната при издаването на НП грешка и вместо датата 07.02.2014 г. е следвало в НП да се впише същата дата – 07.02.2015 г. Съдът счел, че тази дата е следвало да се посочи изрично, а не съдът да влиза в хипотези и да тълкува волята на актосъставителя, респ. на административно-наказващия орган. В този смисъл се позовал на разпоредбите на чл.42 т. 3 от ЗАНН и съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Съдът направил извод, че този начин е напълно неясна волята на актосъставителя, съответно на наказващия орган, на коя дата е извършено административното нарушение, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя. На това основание отменил оспореното НП.

Касационната инстанция приема, че констатираното от въззивния съд разминаване между акта и наказателното постановление съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като нарушава правото на защита на жалбоподателя да разбере параметрите на обвинението. Следва да се подчертае, че при строгия формализъм, заложен в административнонаказателния процес, в ЗАНН, респ. и в субсидиарно приложимия НПК не са предвидени технически грешки досежно съществените реквизити в НП, какъвто несъмнено е датата на извършване на констатираното нарушение. При наличие на грешки в акта е приложима разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, но тази санираща норма е неприложима за самото наказателно постановление. С оглед санкционния характер на производството по ЗАНН, в тежест на административно-наказващия орган е да проведе законосъобразна процедура, която да завърши със законосъобразни актове. Предвид разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в НП следва точно и ясно да е описано нарушението, с посочване на датата и мястото, където е извършено, както и на обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Правилно съдът, извършвайки проверка за законосъобразността на НП, е обсъдил акта първо от формална страна, при което е установил допуснато съществено процесуално нарушение относно съществен реквизит, предвиден в нормата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а именно датата на извършване на нарушението. В АУАН като дата на извършване на нарушението е вписана 07.02.2015 год., а в издаденото въз основа на така съставения акт НП е посочено, че К. е извършил нарушение на 07.02.2014 год. С оглед на така установеното, правилно районният съд е приел, че погрешното посочване на датата на извършване на административното нарушение съставлява нарушение на задължителен реквизит на наказателното постановление, съобразно изискванията на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, довело от друга страна до разминаване между акта и наказателното постановление по отношение датата на извършване на нарушението. Безспорно с погрешното посочване в НП на датата на извършване на нарушението, се засяга правото на защита на санкционираното лице и изводите на районния съд в тази насока са правилни. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че случаят следвало да се квалифицира като очевидна техническа грешка на административно-наказващия орган, дължаща се на натовареност, напрежение и други външни фактори, която не ограничавала правото на защита на санкционираното лице. Следва да се отбележи, че коректното посочване на датата на нарушението е абсолютно необходим реквизит на НП, тъй като чрез него се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване, поради което неизясняването му не може да бъде отстранено в процеса на обжалването на наказателното постановление и води до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво конкретно нарушение е наказан по административноправен ред. Не може елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на извършването му, да се извлича от данните по преписката, предвид правораздавателния характер на наказателните постановления. Така допуснатото процесуално нарушение е съществено и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Като е достигнал до аналогичен извод, РС Плевен е постановил едно правилно, валидно и допустимо решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 505 от 11.06.2015 г., постановено по нахд № 1160/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.