Р E Ш Е Н И Е

№ 366

гр.Плевен, 16 Септември 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осми септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря В.М. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 614 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 569 от 03.07.2015г., постановено по НАХД № 1254 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 15-0256-000034/15.04.2015г. на Началник РУП Долна Митрополия към ОД на МВР – гр. Плевен в частта, в която на С.Б.Я. ***, на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като е намалил размера на наложената глоба на 100лв. и е потвърдил Наказателното постановление в частта, с което на С.Б.Я. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от С.Б.Я., в която се твърди, че независимо, че районният съд е намалил наказанието от 200лв. на 100лв., лицето няма вина за соченото нарушение. Твърди се още, че районният съд не е съобразил свързаните с това обстоятелства, както и възрастта на касатора, множеството му заболявания и ниския размер на пенсията, която получава. В заключение се моли постановеното решение да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът С.Б.Я. се явява лично и моли решението да бъде отменено. Счита, че няма вина за случилото се, тъй като в деня на ПТП е купил автомобила, който явно е бил неизправен.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира касационната жалба за допустима за разглеждане като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, а по съществото съобрази следното:

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че 03.04.2015г. около 17,40 часа на път III клас № 118 в Община Долна Митрополия, С.Б.Я., като водач на л.а. „Опел Корса” с рег. № ЕН XXXX КА на 200 метра от табелата на с. Подем посока с. Победа управлява МПС, като при движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила, излиза извън пътя в ляво на посоката на движения, преминава през ж.п. линията и се удря в предпрелезен светофар и се преобръща. За така установеното нарушение е съставен АУАН № 34/07.04.2015г. за нарушение по чл. 20, ал. 2 и по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, т.к. при съставянето на акта Я. не е представил контролен талон към СУМПС. Въз основа на съставяния акт е издадено обжалваното наказателно постановление. От правна страна районният съд е приел, че Я. е извършил вменените му нарушения, но наложеното административно наказание за нарушението на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е несъразмерно с материалното положение на нарушителя, поради което и предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства е намалил глобата от 200 лева на 100 лева, а в останалата част НП е потвърдено.

Решението на Районен съд Плевен е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимите разпоредби на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Мотивите на съда се споделят изцяло от касационният състав. Районният съд е изградил становището си въз основа на събраните по делото доказателства, от които безспорно се налага извода, че Я. е извършил вменените му нарушения.

Изцяло се споделят изводите на РС Плевен, че по аргумент от чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Жалбоподателят Я. не е оспорил фактическата обстановка и обстоятелството, че се е движил с несъобразена скорост. Защитната теза пред районния съд е била прекомерност на наложеното наказание, което е и съобразено. Правилно е намалена наложената на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП с НП № 15-0256-000034/15.04.2015г. глоба от 200 лева на 100 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, доколкото административнонаказващият орган не се е мотивирал защо налага максимално предвидения от закона размер. В тази връзка правилно е отчетено и социалното положение на жалбоподателя, настоящ касатор и липсата на нарушения от негова страна.

Изцяло се споделя и становището на съда за установеност на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Я., в обясненията си пред РС Плевен е заявил, че талона му е бил отнет за друго нарушение, но е бил длъжен да представи съставения за нарушението акт, доколкото по арг. от чл. 157, ал. 6 от ЗДвП актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му.

По касационните възражения решаващият съд съобрази следното:

Възраженията се свеждат до прекомерност на наложените наказания. Същите обаче не могат да бъдат уважени. Извършените от Я. нарушения на чл. 20, ал. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП са безспорно установени, а определените за същите наказания са съобразени с имущественото състояние на нарушителя, както по-горе бе изложено. Законодателя в хипотезата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП е предвидил минимална долна граница за описаните в нормата нарушения, поради което не е в правомощията на съда да наложи по-леко наказание. Относно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и съответстващото наказание по чл. 183, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП е възможно най-ниското в целия Закон, поради което също не може да бъде намалено. От гледна точка на справедливостта не е правилно безспорно установени нарушения да останат ненаказани. Постановявайки съдебно решение, с което изцяло да се отмени наказателното постановление би било в разрез с целите на Закона, а именно да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани – чл. 12 от ЗАНН.

По отношение твърденията за липса на вина на управляващия лекия автомобил, поради неизправност на същия, съдът намира, че представените по делото доказателства установяват извършена покупко-продажба на МПС-то на датата на нарушението, които са гражданско-правни отношения между страните по договора, но не доказват какво е било състоянието на л.а. и дали той е бил в неизправност.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 569 от 3.07.2015 г., постановено по НАХД № 1254 по описа за 2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.