РЕШЕНИЕ № 483

гр. Плевен, 30.10.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд на гр. Плевенвтори касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:                 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

              ЧЛЕНОВЕ:  ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

      СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар Д.Д. и с участието на Йорданка Антонова –прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело613 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Национален клуб български барак – твърдокосместо ловно куче”, представлявано от Х.Д. К., против решение № 386/27.04.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 124/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 123038-0321238 от 11.11.2014 г. на Директор Териториална дирекция на НАП – гр. Велико Търново, с което на Сдружение „Национален клуб български барак – твърдокосместо ловно куче” с ЕИК 131082950, представлявано от Х.Д. К. на основание чл. 53 във вр. с чл. 83, във вр. с чл. 3, ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 185, ал. 2 и чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С касационната жалба се иска оспорваното решение  да бъде отменено като необосновано, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила, без да са посочени конкретни основания за това.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – ТД на НАП – гр. Велико Търново е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от юрисконсулт Ц.Г.. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и обосновано.

         Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на материалния и процесуалния закон.

         Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Жалбата поставила начало на настоящото производство е бланкетна, като не  е изпълнено указанието на чл. 212, ал.1, т.4 от АПК вр. чл. 63, ал.1 изр. последно от ЗАНН за точно и мотивирано посочване на конкретните пороци на решението, които съставляват касационни основания. Жалбата не беше допълнена, въпреки, че делото беше отложено и беше осигурена възможност на процесуалния представител на касатора да се яви в съдебно заседание, не е депозирано и допълнение към жалбата. С оглед посоченото съдът ще се произнесе само по валидността, допустимостта и съобразяването на решението на РС-Плевен с материалния закон съгласно чл. 218 от АПК.

Решението е валидно, постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав и е постановено в пределите на правораздавателната власт на райония съд по административнонаказателни дела.

Решението е допустимо. Същото отговаря на всички изисквания за решаването му по същество – подлежащо на оспорване НП, надлежно упражнено право на жалба /НП е връчено на 09.01.2015г, жалбата срещу нето е депозирана на 15.01.2015г от страна, която има правен интерес от  оспорването/.

Решението е съобразено с материалния закон. Решаващият съд е приел, че нарушението е доказано безспорно от приетите доказателства и при установяване на нарушението и налагане на наказанието не са извършени съществени процесуални нарушения, поради което е потвърдил НП. Изводът му е правилен и съотвествата на събраните по делото доказателства и закона.

Касаторът е санкциониран за нарушение на чл. 7, ал.1 вр. чл.3,ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г на Министерство на финансите /Наредбата/ вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС.

Съдът намира, че е осъществен състав административното нарушение по чл. 7, ал. 1 от Наредбата. Касаторът  попада под нормата на чл.3, ал.1 от НаредбатаВсяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.  Нормата е посочена в НП като свързана със сочената за нарушена норма на чл.7, ал.1 от Наредбата.  Ивдършваната дейност от касотора представлява услуга. Това понятие е дефинирано е чл.8 от ЗДДС- “услуга по смисъла на закона е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.“ За да е налице услуга, нейното изпълнение трябва да е насочено към постигането на конкретен стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателя. В случая такъв конкретен стойностно оценим резултат в имуществената сфера на получателите е налицедопускане до участие в киноложка изложба. Участникът заплатил – такса за участие /наречо дарение/ получава определена възможност за изява -  показва своето куче пред съдиите и любителите на кучета. По тези причини съдът счита, че допускането до участие в киноложка изложба срещу заплащане представлява услуга. ЗДДС предвижда, че данъчно задължени лица са тези съгласно чл.3, ал. 1 от същия закон - лицата, извършващи независима икономическа дейност. Независимата икономическа дейност е дефинирана в чл.3, ал.2 от ЗДДС, като  критерий за определянето на дейността като независима икономическа е качеството на лицето - производител, търговец или вида на упражняваната дейност, като алтернативен критерий е извършването на дейност редовно или по занятие срещу възнаграждение, без оглед на качеството на лицето, което я извършва, или вида на самата дейност.

Решаващият съд като е достигнал до подобни правни изводи е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 386/27.04.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 124 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ:  1.                      2.