РЕШЕНИЕ

№ 100

гр.Плевен, 6 Март 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, І –ви състав, в открито съдебно заседание на девети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пецова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Виктор Доцев, като разгледа докладваното от съдия Пецова адм.дело №610 по описа за 2015 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по искова молба от З.Т., в качеството му на баща и законен представител на малолетния К.З.П., съгласно приложено по делото на л. 15 и 16 решение на Районен съд Плевен от 19.06.2006г. срещу Начално училище „Патриарх Евтимий”-Плевен с правно основание чл.49 от ЗЗД във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 6500лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди на малолетното дете, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и имуществени вреди в размер на 44лв., вследствие незаконосъобразни действия и бездействия на конкретно посочени длъжностни лица.

Делото е образувано след отмяната на решение по административно дело № 411/2013г. на АС Плевен и връщането му за ново разглеждане на същия съд. Последното е образувано по исковата молба, в която се твърди, че през учебната 2011/2012г. и през учебната 2012/2013г. до края на месец януари К.П. е малтретиран физически и психически от съученика му П. В. М., за което педагогическият персонал и директорът на училището са знаели, но не са предприемали никакви мерки. Твърди се още, че през учебната 2012/2013г. над К. е упражнено и сексуално насилие от П., което също се е знаело от директора на училището. Излагат се подробни факти за случилото се между децата на 06.11.2012г. в тоалетните на читалище „Съгласие”, на 19.11.2012г. и на 07.01.2013г. в училищната тоалетна. Сочи се, че за тези обстоятелства е сигнализиран директора на училището, както и училищната Комисия за превенция на противообществени прояви на малолетни лица, но последните са укрили истината и са отказвали да приемат случилото се. Сочи се също, че за този сексуален тормоз над К. и бездействието на директора на началното училище са уведомени и други компетентни органи, като РИО-Плевен, Прокуратурата, МВР и др. Твърди се още, че на 10.01.2013г. П. нанася безпричинно жесток побой на К. и му причинява лека телесна повреда. Във връзка с горните твърдения и преживения тормоз, физическо, психическо и сексуално насилие се сочи, че малолетният К. е станал затворено и изолирано дете, не желае да контактува с връстниците си, получава внезапни избухвания от гняв, изпитва болки, унижения и страдания. Сочи се също, че директорът на училището не е изпълншл служебните си задължения и не познава изискванията на процедурите при изготвяне на документацията и прилагането на Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случай на деца, жертва или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция от 15.03.2010г. и Механизмът на противодействие на училищния тормоз между деца и учениците в училище, утвърден със Заповед от 18.05.2012г. на министъра на образованието, младежта и науката. Твърди се, че периодът през който К. търпи неимуществени вреди е дълъг-учебната 2011/2012г. и учебната 2012- до края на м.януари 2013г., както и на 30.04.2013г. и последните са причинени от незаконосъобразните действия и бездействия на директора на началното училище, както и на ресурсната учителка Е. К., тъй като последната е създала документ с невярно съдържание в угода на директора. Счита се, че е налице пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразните действия и бездействия на длъжностните лица от училището и настъпилите вредоносни резултати. Предявен е и имуществен иск за разходите, които са направени за издаване на два броя медицински удостоверения, в размер на 44лв. В заключение се моли да бъдат уважени обективно съединените искове по основание и размер, така както са предявени.

Така подадената искова молба е отхвърлена с решение № 686/02.12.2013г., постановено по АД 411/2013г. на Административен съд Плевен, като със същото е прието, че не е налице нито една от предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 1 от ЗОДОВ, с оглед ангажиране отговорността на ответника.

Това решение е отменено с Решение № 9374 от 04.07.2014г., постановено по АД № 184/2014г. по описа на ВАС при следните мотиви:

Съдът е допуснал съществено процесуално нарушение с несъобразяването на чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето. Съгласно чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗД), при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. Приел за неоснователно възражението на касатора, че съдът е нарушил чл.12 от Конвенцията за закрила на детето, като приел, че съдът е изложил обосновани съображения за отказа за изслушване на детето, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав на касационната инстанция. Прието е, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, като е формирал извод за недоказаност на твърдението за осъществен сексуален тормоз от страна на ученика П. върху ищеца К.. Оставил необсъдено твърдението на ищеца за осъществен физически и психически тормоз върху него от ученика П., направено както в първоначалната искова молба, така и в уточняващата молба от 25.04.2013 година. Респективно, необсъдени и без преценка във връзка с този въпрос са останали събраните по делото писмени и гласни доказателства. Съдът е формирал извод, че директорът на училището не е имал поведение, противоречащо на закон или на друг нормативен акт, без да сочи в решението си кои са нормативните актове, уреждащи тази материя и какви са регламентираните в тях задължения за директора, учителите и възпитателите в училищата и спазени ли са те в конкретния случай. Посочено е, че следва да бъдат обсъдени приложените по делото Правилник за дейността на начално училище "Патриарх Евтимий", гр.Плевен и длъжностни характеристики, които са останали необсъдени от съда. Посочено е още, че приложимо право е и Конвенцията за закрила на детето и Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, утвърден със заповед на министъра на образованието, младежта и науката, в която е наредено началниците на регионалните инспекторати да сведат заповедта до директорите на училищата за изпълнение.

В съдебно заседание по съществото на спора, ищецът К.П. се представлява от З.Т., в качеството на баща и законен представител, за което са изискани и представени доказателства ( съдебно решение на Районен съд Плевен за лишаване на майката на детето от родителски права), съгласно указанията на ВАС, който моли да бъдат уважени предявените искове по основание и размер, като претендира присъждане на разноски и представя списък на разноските по чл.80 от ГПК. Представя и подробна писмена защита.

В съдебно заседание ответникът не изпраща представител и не ангажира становище по исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че обективно съединените искове са недоказани, като счита, че така установените вреди не са в причинно-следствена връзка с поведението на администрацията на училището, поради което не поради което не може да бъде ангажирана отговорността на държавата по реда на чл.1 , ал.1 от ЗОДОВ.

На проведеното открито съдебно заседание присъства представител на Дирекция „Социално подпомагане” Плевен, който заявява становище, че детето не е манипулирано, а разказва реално това, което помни, че му се е случило.

Административен съд-Плевен, първи състав, като съобрази указанията в отменителното решение на ВАС, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Детето К.З.П. към процесния период - ноември 2012 г. - януари 2013 г. е ученик във втори „б” клас на начално училище „Патриарх Евтимий” - Плевен. Същият е с диагноза „Лека умствена изостаналост”, за което е освидетелстван с решение на ТЕЛК. Към момента на водене на делото, считано спрямо процесния, процентът на решението на ТЕЛК е намален. Твърденията са, че на 6.11.2012 г. К. е бил с класа си на театър в читалище „Съгласие” - град Плевен. Той и неговият съученик П. В. М. са посетили тоалетната със знанието на ръководителя А. Г. , като П. е извършил сексуално посегателство върху К..

Съдът приема, че действително е осъществено насилие на посочената дата, доколкото видно от приложеното по дело № 411/2013 г. на АС - Плевен полицейска преписка и постановление за отказ за образуване на досъдебно производство поради малолетието на извършителя е прието, че деянието е осъществено, но е ненаказуемо по посочените причини. Последното се установява и от показанията на детето, дадени в съдебно заседание в присъствието на представител на Дирекция „Социално подпомагане” Плевен, отдел „Закрила на детето”. За случая е сигнализиран директора на училището устно. На 19.11. 2012г.се твърди, че е повторено същото деяние в тоалетната на училището. За случая отново е уведомен устно директора на училището. На 7 януари деянието отново се е повторило. На 10.01.2013г. П. е нанесъл побой на К., което се доказва от приложеното на л.19 по дело 411/2013г. Съдебномедицинско удостоверение №25/11.01.2013г., издадено от д-р С.К.. От него е видно, че към посочената дата К.П. е бил с оток и бледо синкаво кръвонасядане по долния десен клепач, няма други травматични увреждания, а аналното отвърстие е затворено, околността му е чиста, по кожата и лигавицата му няма травматични увреждания. Отразено е още в удостоверението, че е извършен преглед на К. по искане на неговия баща, който дава предварителни сведения за нанесен побой с юмруци по главата от съученик на детето на 10.01.2013г., а на 07.01.2013г. извършени блудствени действия, от които К. изпитвал болка при изхождане по голяма нужда. Като заключение в удостоверението е отразено, че установените увреждания са в резултат на тъпа травма, може да са получени по начин и време, както е съобщено, и довело до болки и страдания, както и че липсват травматични увреждания по аналното отвърстие, което не изключва възможността да са извършени действията, за които е съобщено.

От страна на училищното ръководство са предприети следните действия: за учебната 2012/2013 г. от училищния екип за комплексно педагогическо оценяване на ученика К.П. е изготвена индивидуална програма по български език и математика. Описаният случай през месец ноември е разгледан на две заседания, проведени на 23 и 26 ноември 2012 г. от Училищна комисия за борба с противообществени прояви на малолетни и непълнолетни (УКБППМН). На заседанието в т. 2 от дневния ред е предвидено разглеждане на поведението и дисциплината на К. и П. от втори „Б” клас. На същото са поканени учениците и техните родители, като родителите на П. не са се отзовали, което е наложило провеждането на нова среща с тях на 26.11.2012г. Комисията е приключила с решение родителите на учениците да се запознаят с информацията и предложенията на класните родители и Правилника за вътрешния ред в училището; да се стиковат мероприятията и дейностите на семействата и училището, като се засили родителския контрол върху проблемните деца. На втората проведена среща на 26.11.2012 г. е взето решение родителите да си направят независима консултация с психолог или психотерапевт и да предоставят заключението на специалиста от УК. При следваща негативна проява на П. комисията да извести служебно службата за социално подпомагане „Закрила на детето” град Плевен. Така взетите решения са сведени до знанието на родителите, като на поканата за явяване отново се явява само бащата на П., а не и бащата на К.. В училището е създаден училищен координационен съвет за справяне с тормоза, утвърден със Заповед № РД-15-43 от 15.10.2012 г. С тази заповед е назначена комисия за работа по училищен координационен съвет за справяне с насилието вместо да е назначен училищен координационен съвет за противодействия на училищния тормоз между децата и учениците в училището. Няма данни, напротив, от становището на Регионалния инспекторат по образованието, обективирано в Констативен протокол № КМД-02-55 от 8.02.2013 г. (листи 28 до 32 по дело № 411/2013 г.) е установено, че в училището няма разработена система за прилагане на координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция от 15.03.2010 г., както и на механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, утвърден със Заповед № РД- 09-611 от 18.05.2012 г. на Министъра на образованието, младежта и науката. Заповедта, издадена от директора на училището, не е в изпълнение на този механизъм. Назначената комисия не е разработила и не е поставила на видно място в училището схема за докладване на случаи на тормоз над деца и ученици в училището. До момента на проверката от Инспектората на образованието, която е на 11.02.2013 г. училищният координационен съвет не е създал единен регистър на регистриране на ситуации на тормоз в училището. Назначената за председател на УКС Й. Т. е заявила, че до този момент не е осъществявала дейност, тъй като не е сезиран училищния координационен съвет, а съставът на същия не е запознат с предмета на дейност и работата по прилагане на механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище и докладването до различните институции - страни в механизма. Със Заповед № РД-15-63 от 20.12.2012 г. по предложение на А. Г. - класен ръководител на втори „б” клас директора на училището е наказал П. М. с наказание „Забележка” за „системно неизпълнение на указания и разпореждания на класния ръководител, системен тормоз върху ученици на двора и класната стая”. Във връзка с осъщественото насилие върху К., през януари 2013 г. родителят му З.Т. е представил до класния ръководител съдебно-медицинско удостоверение № 25 от 11.01.2013 г., във връзка с който случай до Началника на Първо РУП Плевен е изпратено писмо изх. № РД-21-321 от 15.01.2013 г. от директора на училището, придружено с информация от класния ръководител. На 11.01.2013 г. е направена консултация на детето П. М. с детски психиатър, като му е дадена препоръка за индивидуализиране на подхода към детето и включването му в терапевтична група за развитие на социокомуникативни умения, самоконтрол и регулация на поведението. На 11.01.2013г. бащата на П. – В. М. подава молба до директора на училището за преместване в друга паралелка, което е реализирано със Заповед № РД-15-67 от 11.01.2013 г. На 16.01.2013 г. е проведен педагогически съвет на училището, на който е разгледано поведението на учениците К. и П. от втори „б” клас. Взети са решения за уведомяване на отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” за проявите на двамата ученици, като на П. е наложено наказание „Предупреждение за преместване в друго училище”, което е наложено със заповед № РД-15-78 от 17.01.2013 г.

От изслушаното в съдебно заседание дете К.П. се установява, че същият си спомня посочените случаи, както следва: имал е непрекъснати конфликти с П. и го е било страх от него, въпреки това са продължавали да стоят на един чин и да посещават заедно занималня. Спомня си удар с химикалка в главата, за който училищното медицинско лице му е направила превръзка. Спомня си счупване на очилата, предизвикано отново от П.. Твърди, че П. го е биел всеки ден, за което се е оплаквал на класния ръководител, но той нищо не е направил. Твърди, че не всеки път е казвал на учителя или на татко си за проблемите си, защото баща му се е ядосвал. Сочи, че в деня на посещение на театъра двамата с П. са посетили тоалетната с разрешение на учителя и тогава П. го е накарал да си свали бельото и е искал да му бърка в дупето, което се е случило два пъти - един път в театъра, а после в училището. Твърди, че го е било страх и затова се е съгласил.

От назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза се установява, че детето К.П., към момента на 11 години произхожда от непълно семейство. Роден е от първа, нормално протекла бременност, родителите му са разделени, като майка му не се интересува от него и е лишена от родителски права с решение от 12.07.2006 г., като детето се отглежда от баща си. В момента е в четвърти клас на масово училище с ресурсно подпомагане. Може да чете и пише, но трудно осмисля прочетеното, извършва аритметични действия от първи и втори порядък, но не може да решава логически задачи. Спрямо възрастта му се касае за ограничени способности за езикова изява и речников запас, логически мислене и разбиране на ситуации. Към момента е инвалидизиран с 30 % ТЕЛК със заболяване „Умствено изоставане лека степен”. Умствената ретардация (недоразвитие) е състояние на задържано или непълно развитие на интелекта, характеризиращо се с нарушение на уменията, които възникват в процеса на развитие и дават своя дял във формирането на общото ниво на интелигентност, т.е. когнитивните (познавателните), речевите, двигателните и социалните умения. Сочи, че К. е общителен, но недооценъчен, наивен, доверчив и лекомислен при действията и постъпките си, с улеснена внушаемост, манипулируемост. Счита, че това се дължи на възрастовата психична незрялост, но и се засилва от умствената недоразвитост. Счита, че К. е изпитвал физически болки в резултат на деянията от съученика му, но не може да го оцени като унижаващ сексуален акт, тъй като при него липсва морална оценка на събитията. Сочи, че моралното развитие е в зависимост от интелектуалното такова на детето, като на този етап от психологическото си развитие К. не може да отчете намеренията, които са зад постъпките. Той оценява постъпките въз основа на последиците и разглежда наказанието като нещо абсолютно, незабавно и конкретно, поради това, когато е ощетен, съзнанието му е отворено към възможност за прибягване до агресивност. Ненаказаната агресия у другите създава у него впечатление за ненаказуемост на собствената му агресивност. Счита, че вследствие на изтърпяното физическо посегателство не се отчитат реакции с емоционални и поведенчески симптоми, като срам, тъга, тревожност, не установява и вътрешен дискомфорт с външно проявление в поведението на детето, като твърди, че описаните поведенчески симптоми не са наблюдавани и в минало време като последица от преживяното. Счита, че детето не е могло да възприеме физическото насилие като сексуално такова и че във фрустриращите ситуации на насилие не е бил в състояние поради интелектуалните си затруднения да модулира поведението си и да взима гъвкави решения с цел справяне с възникналите обстоятелства. След промяна на ресурсната учителка и директора с друг директор на училището и със сигурност след преместването на другото дете П. в друго училище има подобрение в психичното състояние на К., още повече, че с израстването при него се наблюдава подобрение в адаптацията му в училищната среда. От разпита на вещото лице в съдебно заседание се уточни, че посоченото в експертизата, че детето не може да изпитва срам и вина е вследствие на това, че се касае за нравствени категории, които изискват определен разсъдъчен компонент, който към момента не е развит. Поради това, насилието се схваща като физическо посегателство и агресия, но не и като унижаващ сексуален акт. Счита, че детето е противоречиво, тъй като е внушаемо и доверчиво, а същевременно не се подчинява, но му се налага да изпада в подчинена ситуация. Счита, че децата не могат да разсъждават за мотивите за постъпките, тъй като същото изисква социален опит и логическо мислене, които им липсват. Счита, че липсва депресия, тъй като такава е нехарактерна за деца на неговата възраст. Те реагират поведенчески, а не с депресивни симптоми. Сочи, че страхът е защитен механизъм, който ангажира инстинктивната дейност на човека и е отговор на конкретна външна заплаха.

Съгласно Правилника за дейността на Начално училище „Патриарх Евтимий” - Плевен за учебната 2012/2013 г. (листи 40 до 59 вкл. по АД № 411/2013 г.) в разпоредбата на чл. 47 е предвидено, че учителят организира и провежда образователно-възпитателния процес по учебния предмет, проверява и оценява знанията и уменията на учениците, съдейства за пълноценното им интегриране в училищната и социалната им среда. Съгласно чл. 54 от същия Правилник учителят е длъжен да опазва живота и здравето на учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от него и училището, както и незабавно да подаде информация за случаите, при които има деца - жертви на насилие или риск от насилие при кризисна ситуация на територията на училището. Тези задължения са възпроизведени и в длъжностната характеристика на класния ръководител на втори „б” клас, приложена на лист 35 по делото.

Със Заповед №РД-09-611/18.05.2012г. на Министъра на образованието, младежта и науката (л.193 по ад 411/2013г.), е утвърден Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище (л.194-207 по ад 411/2013г.). Именно конкретни правила от последният са посочени като неизпълнени от Директора на Началното училище при извършена проверка от РИО-Плевен по подадена жалба от З.Т.. Също така в исковата молба са изложени твърдения, че точно от бездействието на директора на училището по изпълнение на предвидените в механизма правила малолетният К. търпи вреди. Съгласно същия Механизъм за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище, за насилие е приета дефиницията, дадена в § 1, т.т. 1 - 5 на ДР на Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето. „Физическо насилие” е причиняване на телесна повреда, включително причиняване на болка или страдания без разстройство на здравето. „Психическо насилие” са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето, като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение, както и неспособността на родителя, настойника или попечителя, или на лицето, което полага грижи за детето да осигури подкрепяща среда. Съгласно чл. 7, ал. 1 и 2 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила от насилие и всеки, на когото стане известно за дете, преживяло насилие е длъжен да сигнализира органите по закрила. Тормозът е форма на насилие, която се определя като сбор от съзнателни негативни постъпки, които са дълготрайни, насочени към един и същ ученик от страна на друг един ученик или група ученици. Последните включват поведение, като : злонамерена проява, която има за цел да нарани или унижи дете, извършва се от позицията на силата, като едната страна използва доминираща позиция, за да нарани другата физически или психически, да я унижи или изолира от социалния живот, като последните се повтарят многократно във времето, а не са еднократен изолиран акт. Съгласно същият механизъм са разработени основни елементи на Механизма за противодействие на тормоза в училище, а именно: разработване и въвеждане на превантивни мерки за предотвратяване на тормоза в училище, като основния принцип е прилагането на цялостен училищен подход, полагане на координирани и последователни усилия за предотвратяване на тормоза и създаване на по-сигурна училищна среда. На второ място се изисква създаване на училищен координационен съвет за справяне с насилието, който следва да се ръководи задължително от заместник директор и да включва училищния психолог или педагогически съветник, учители, ученици и родители. Същият следва да фокусира вниманието си върху всички групи и да се планира на три нива: класна стая/паралелка, училище, общност. За работата на ниво класна стая следва да се прилагат всички форми на групова работа - дискусии, решаване на казуси, споделяне на опит и т.н. дейностите на ниво училище включват: обобщаване на предложенията за правила на поведение и ценности, направени от класовете и формулиране на общоучилищни ценности и правила, които да са част от училищната политика; договаряне на единен механизъм с разписани ясни отговорности за реакция при всяка форма на тормоз или насилие; разработване на предложения за промени в Правилника за дейността на училището и обсъждането им с училищната общност, подобряване на системата от дежурства с оглед обхващане на местата, в които е установено, че се извършва тормоз, подобряване на системата за съобщаване, че се извършва тормоз, включване на експерти, родители и самите ученици в процеса на създаване и реализиране на интервенции. Въведено е задължение за създаване на правила за задълженията на всички служители по темата, включително и на родителите. Училището трябва да има ясни процедури за случаите, специфични за него, като Механизма е разработил примерни такива. Намесата и справянето с конкретни ситуации на тормоз и насилие следва да е част от цялостната политика на училището срещу насилието. Необходимо е още при най-малките сигнали и съмнения за тормоз да се предприемат стъпки, за да се предотврати ескалация на насилието и да се изпрати ясно послание, че такова поведение няма да бъде толерирано. Следва да бъдат разграничавани случаите, когато не се касае за тормоз, а за игра. Вменено е задължение на всеки учител да се намеси, за да прекрати ситуация за тормоз, на която е станал свидетел. Точка 2.2.1 задължава в случаи на физически тормоз децата да бъдат разделени и да се прекрати физическия контакт между тях. Разработени са мерки за реакция спрямо детето, упражнило тормоз и детето, което е обект на тормоз. От 2010 г. функционира координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца - жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисни интервенции. Основна цел е обединяване на ресурсите и усилията на професионалистите и органите за закрила за осигуряване на ефективна система за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви на насилие или в риск от насилие, като всяка ситуация трябва да бъде описана в единен регистър, воден в училището, който следва да се съхранява на достъпно място в учителската стая. Посочено е, че съгласно чл. 7 от Закона за закрила на детето лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила е длъжно незабавно да уведоми Дирекция „Социално подпомагане”, Държавна агенция за закрила на детето или Министерство на вътрешните работи. Към Държавна агенция за закрила на детето функционира национална телефонна линия за приемане на сигнали. Съгласно координационния механизъм във всеки отдел „Закрила на детето” при Дирекция „Социално подпомагане” началникът на отдела е на разположение за определяне на отговорен социален работник. Определеният такъв извършва проверката до 24 часа от постъпване на сигнала. От страна на училището всеки един професионалист, работещ в системата на образованието може да подаде такъв сигнал към отдел „Закрила на детето”. Това може да бъде директор, учител, училищен психолог и т.н. Училището е задължено да осигури ресурсна обезпеченост за прилагане на механизма, която включва обучение за всеки един от служителите си задължително всяка година, изграждане на механизми за взаимодействие с различните институции, осигуряване на подкрепяща мрежа от специалист в училище, които да удържат ситуации на тормоз в училището.

При така установеното от фактическа страна и съобразявайки визираните действащи нормативни актове, съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.

От събраните по делото доказателства, както се посочи вече, съдът счита, че се установява извършването на посочените в исковата молба факти за осъществено насилие от страна на П. върху К., като от данните по делото безспорно се установява извършване на деянието на 06.11.2012г. и на осъществен побой на 10.01.2013г. На следващо място, от констатациите на РИО-Плевен, направени в резултат от извършена проверка и изнесени в констативен протокол, както и от писмото на РИО-Плевен до Зам.областен управител на Област Плевен се установява, че е прието, че между двете деца е налице конфликт, който е следвало да бъде решен. Не се доказа да са предприети своевременни и адекватни мерки от страна на училищното ръководство в тази насока изобщо, нито за конкретните събития, за които не се спори, че са уведомявани класния ръководител на децата и директора на училището. Проведените събрания на УК са довели до приемане на препоръки към родителите, без конкретно разрешаване на проблема, което е довело именно до продължаване на конфликтната ситуация. Следва да бъде посочено, че едва на 16.01.2013г. и то по молба на родителя на другото дете П., то е преместено в съседен клас, като до този момент двете деца са седяли и на един и същи чин. Съдът приема още, че детето е преживяло стрес от визираните случаи и е изпитвало страх, като се доказа, че след преместването на П. в друг клас, съответно училище, състоянието му е стабилизирано.

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като съобразно ал.2 исковете се разглеждат по реда на АПК. Същата хипотеза е регламентирана и в чл.203 от АПК. Нормата на чл.128 ал.1 т.5 от АПК определя, че на административните съдилища са подсъдни всички дела по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, като съобразно чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В конкретния случай се твърди, че незаконните действия и бездействия са на директора на началното училище и на ресурсната учителка, поради което легитимиран ответник по исковата претенция се явява Начално училище „Патриарх Евтимий” гр.Плевен, като юридическо лице, съобразно чл.10 ал.5 от Закона за народната просвета. Предявеният иск попада в хипотезата на чл.203 във вр. с чл.204 ал.4 от АПК във вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съобразно която незаконосъобразността на твърдяните действия и бездействия на конкретните длъжностни лица се установяват в производството по предявения иск, т.е. в настоящето производство, пред съда пред който е предявен искът за обезщетение.

Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна и безвиновна, а възникването на правото на обезщетение предполага установяване на незаконосъобразен акт, действия и/или бездействия на административни органи или длъжностни лица. Следователно, в тежест на ищеца в настоящето производство, чрез неговия законен представител, е да установи настъпването на имуществени и неимуществени вреди и причинната им връзка с твърдяните незаконосъобразни действия и бездействия. Под преки вреди следва да се разбират тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от увреждането, които не биха настъпили, ако не е налице увреждането, а непосредствени са тези вреди, които са настъпили по време и място, след противоправния резултат.

Съгласно §1 от ЗОДОВ, за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, поради което при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди, приложима е разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Съгласно разпоредбата на чл.203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетения за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лице. Основателността на иска с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното (едновременно) наличие на следните предпоставки-незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от посочените елементи на фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по съответния ред. Задължителен критерий за определянето на една дейност като административна е дали тя е свързана с властнически правомощия, като при всички случаи тя е една подзаконова дейност, която се осъществява в изпълнение на закона, но от административни и държавни органи, както и от длъжностни лица. Един акт, респ. действие или бездействие са незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание.

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 и чл.204 ал.4 от АПК за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от Начално училище „Патриарх Евтимий”-Плевен, а именно Директорът на НУ за това, че не е предприел мерки за пресичане агресивното поведение на П. спрямо К. и не е изпълнил задълженията си по Механизма за противодействие на училищния тормоз между децата и учениците в училище (т.2.6 от раздел ІІІ и т.2.2. и т.2.2.1 от раздел ІІІ) и ресурсната учителка Е. К. за това, че е създала документ с невярно съдържание (за поведението на К. спрямо П. на 10.01.2013г). Вредите по твърдения, изложени в исковата молба, се изразяват в преживян тормоз, физическо, психическо и сексуално насилие, от които малолетният К. е станал затворено и изолирано дете, не желае да контактува с връстниците си, получава внезапни избухвания от гняв, изпитва болки, унижения и страдания.

При установеното по-горе от фактическа страна, съдът приема за основателно твърдението от исковата молба, че директорът на началното училище не е изпълнил задължението си по т.2.2 от раздел ІІІ на Механизма за прекратяване на ситуация на тормоз, като е допуснал след случилото се между децата при посещение на детски спектакъл през м.ноември 2012г. да продължават да се обучават в една и съща паралелка на училището, въпреки изискването на т.2.2.1., съобразно която в случай на физически тормоз децата трябва да бъдат разделени и да се прекрати физическия контакт между тях незабавно. Приема за основателно и твърдението, че Директорът не е изпълнил и задължението си по т.2.6. от раздел ІІІ на Механизма, след постъпили сигнали от класния ръководител и след заседание на Училищната комисия за борба с противообществените прояви за осъществен тормоз от П. над К., да създаде училищна схема за насочване на случая към Училищния координационен съвет и съответните служби-Дирекция „Социално подпомагане”, ДА”Закрила на детето”, МВР и РИО. В т.2.2 „Прекратяване на ситуация на тормоз”от Раздел ІІІ на Механизма е посочено, че в задължение на всеки учител е да се намеси, за да прекрати ситуация на тормоз, на която е станал свидетел, като съобразно т.2.2.1. в случай на физически тормоз децата трябва да бъдат разделени и да се прекрати физическия контакт между тях незабавно. В т.2.6.1 „Регистриране на ситуация на тормоз” е посочено, че всяка ситуация на тормоз трябва да бъде регистрирана и описана в единен регистър на училището от учителя, който я е наблюдавал. Следва да се отбележи, че и така посочените задължения не са изпълнени нито от директора, нито от някои от учителите в процесния случай. Действително, за приложението на въпросния акт в конкретика е проведено обучение на директорите на училищата, което за Плевенска област се е извършило на 26.02.2013г., но същият е от дата 18.05.2012г. и бил действащ акт към процесните моменти, въпреки непроведеното обучение до този момент, освен това в констативния протокол на РИО Плевен е посочено, са били неприлагани и разписаните правила на Кординационния механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца, жертви или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция от 2010г. Съдът приема, че проведените двукратно разговори с децата и с техните родители в хода на работата на училищната комисия за борба с противообществените прояви и като крайна мярка не е дало търсения резултат, а сезирането на съответните органи ( МВР и Дирекция „Социално подпомагане”) е станало едва след нанесения побой на 10.01.2013г.

Съдът приема за доказани неимуществените вреди, изразяващи се в затвореност и изолираност, нежелание да контактува с връстниците си, получаване на внезапни избухвания от гняв, изпитване на болки, унижения и страдания. Установено е още по делото, че детето е податливо на въздействия и манипулация и именно затова е позволило въпросите деяния. Установи се, че към момента на изготвяне на заключението (освидетелстването), както и считано от преместването на другото дете състоянието му е трайно подобрено, в това число и е намалена степента на заболяването на 30 %. Детето не може да възприема абстрактно фактите и обстоятелствата от обективната действителност, както и да развива депресивност, но последното, съгласно изложеното от вещото лице, е следствие от незрелостта, което е характерно за тази възраст,като е допълнено от наличното заболяване. Съдът приема, че е налице причинна връзка между незаконосъобразното бездействие на администрацията на училището и настъпилата вреда.

Размерът на предявения иск обаче следва да бъде определен до сумата от 3 000 ( три хиляди) лева, съобразно принципа на справедливостта и доколкото бе установено, че не се касае за трайни и необратими последици в психическото и емоционално състояние на детето.

Последното следва да бъде разгледано и по отношение претендираните имуществени вреди, които са в размер на таксата платена за издаване на медицински удостоверения, като намира че същите следва да бъдат уважени до заявения размер.

При този изход на делото и направено искане от ищеца искане за присъждане на разноски, на основание чл.10 ал.2 от ЗОДОВ следва в полза на К.З.П., чрез законния му представител З.Т. Начално училище „Патриарх Евтимий” Плевен да заплати сумата от 173 лева, представляваща направените по делото разноски по съразмерност.

Воден от горните мотиви и на основание чл.204 ал.4 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, І-ви състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Начално училище „Патриарх Евтимий”-Плевен ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетния К.З.П. чрез законния му представител З.П.Т. сумата от 3000 (три хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпяни вследствие бездействието на администрацията на училището.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от К.З.П. чрез законния му представител З.П.Т. за разликата от 3 500 лева ( до заявения общ размер от 6500 лева) за неимуществени вреди.

ОСЪЖДА Начално училище „Патриарх Евтимий”-Плевен ДА ЗАПЛАТИ в полза на малолетния К.З.П. чрез законния му представител З.П.Т. сумата от 44 ( четиридесет и четири ) лева, ведно със законната лихва върху тях, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпяни вследствие бездействието на администрацията на училището.

ОСЪЖДА Начално училище „Патриарх Евтимий” гр.Плевен да плати на К.З.П. чрез законния му представител З.П.Т. направените по делото разноски в размер на 173лева (сто седемдесет и три) лева, по съразмерност.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: