ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1706

гр.Плевен, 28 Декември 2015 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми декември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №609/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С.Н.Н.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и искане ответника да бъде осъден да заплати обезщетение в размер на 40000лева, вследствие причинени вреди от действия, нарушаващи равенството в третирането.

В исковата молба се твърди, че по отношение на ищеца е осъществена дискриминация, изразяваща се в неизпълнение от администрацията на ответника на задължението по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС и Таблица №3 за полагаемите спални принадлежности на лишените от свобода, утвърдена от министъра на правосъдието, да му се осигурят полагащите му се спални принадлежности при пребиваването му в Затвора София за извършване на определени процесуални действия на конкретно посочени дати и периоди. Твърди се, че в същото време през периодите и датите, на които е бил привеждан и настаняван в Затвора София и не са му предоставяни спални принадлежности, на други лишени от свобода, настанени в Затвора София са предоставяни за ползване спални принадлежности съгласно посочената по-горе таблица. В тази връзка ищецът счита, че по отношение на него е осъществено дискриминационно третиране, вследствие на което търпи вреди, за които претендира обезщетение на основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. в размер на 40000лв.

Първоначално исковата молба е подадена в Софийски районен съд, където съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд София-град. По частна жалба на л.св.Н. с определение от 29.05.2015г. Софийски градски съд е оставил в сила определението на СРС. След влизането в сила на последното в Административен съд София-град е образувано адм.дело №6662/2015г., по което с определение от 16.07.2015г. делото е прекратено и е изпратено по подсъдност на Административен съд-Плевен с мотиви, че при определяне на местната подсъдност по чл.74 ал.2 от ЗЗДискр. следва да се съобразяват правилата на ЗОДОВ за случаите на защита срещу вреди, чието причиняване се твърди в резултат от незаконни актове, действия и бездействия на държавни органи и длъжностни лица и в частност чл.7 ал.1 от ЗОДОВ. Посочено е още, че така уредена местната подсъдност се явява специална по отношение на правилата на АПК, но въпреки това и с промяната на чл.133 от АПК и новата ал.5, исковете за обезщетения се предявяват пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя и когато са съединени с оспорване по ал.1-4. От последното е направен извод, че и по АПК исковете за обезщетение вече са подсъдни на съответния административен съд по адреса (местонахождението) на ищеца. В заключение е посочено, че тъй като настоящия адрес и местоживеенето на ищеца и настоящето му местонахождение е в Затвора Белене, то компетентен по правилата на местната подсъдност е Административен съд-Плевен. Съдът е приел също, че делото следва да бъде разгледано от последния съд не само защото исковият спор е териториално свързан със съдебния район на Административен съд-Плевен, но и за процесуална икономия и икономия на средства от бюджета на съдебната власт, изтъквайки, че за да присъства л.св. в о.с.з. в АССГ следва да бъде конвоиран от Затвора Белене до гр.София и обратно за всяко насрочено заседание.

С определение от 21.07.2015г., по подробно изложени в него мотиви, е прекратено производството по адм.дело №609/2015г., повдигнат е спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и Административен съд София-град и делото е изпратено на тричленен състав на ВАС за определяне на съда, който да разгледа спора.

С определение от 29.09.2015г. по адм.дело №9914/2015г. на ВАС е прието, че компетентен да разгледа исковата молба на л.св.Н. е Административен съд-Плевен, на когото делото е изпратено. За да достигне до този извод, тричленният състав на ВАС е приел, че уредената в чл.7 ал.1 от ЗОДОВ местна подсъдност се явява специална по отношение правилата на АПК, поради което следва да намери приложение при искове с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Посочил е, че и с промяната на чл.133 от АПК (ДВ бр.104/2013г. в сила от 04.01.2014г.) и по АПК исковете за обезщетения вече са местно подсъдни на съответния административен съд по адреса (местонахождението) на ищеца. В заключение е счел, че с оглед процесуална икономия и местонахождението на ищеца, който изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора Белене, компетентен е Административен съд-Плевен.

От фактическа страна по делото се установява, че преди постановяване определението на ВАС за местната подсъдност, считано от 25.08.2015г. л.св. Н. ***.

След връщане на делото в Административен съд-Плевен, в изпълнение на определение на съда, с молба вх.№3759/30.10.2015г. л.св.Н. изрично заявява, че желае делото да бъде разгледано от АССГ с оглед местната подсъдност- по мястото на увреждане и местонахождението на ищеца. Предвид новонастъпилите факти, както и с оглед изразеното изрично желания на ищеца Н. исковата му претенция да бъде разгледа от съда по мястото на увреждане и по местонахождението му, а именно АССГ, и в изпълнение на разпореденото с чл.7 от ЗОДОВ, с определение от 30.10.2015г. производството по адм.дело №609/2015г. по описа на Административен съд-Плевен е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на АССГ.

С определение от 17.12.2015г. по адм.дело №10683/2015г. по описа на АССГ, без да бъде повдигнат спор за местна подсъдност, е прекратено производството по делото и същото е изпратено отново на Административен съд-Плевен за разглеждане на исковата молба на л.св.Н.. В определението са изложени доводи, с които категорично не се зачита изричната воля на ищеца, както и се игнорират правилата за местната подсъдност съобразно чл.7 от ЗОДОВ и новонастъпилите факти относно новото местонахождение на л.св. Н., като многократно се посочва, че с определение на ВАС е определена местната подсъдност, с което Административен съд-Плевен не се е съобразил.

Административен съд-Плевен, като се запозна с исковата молба, съобрази закона и новонастъпилите факти и обстоятелства по делото, намира, че не е компетентен да разгледа исковата молба по следните съображения:

Безспорно по делото е, че предявената искова молба от л.св.С.Н. е с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) и с нея се претендира присъждане на обезщетение вследствие причинени вреди от действия, нарушаващи равенството в третирането. Ищецът твърди, че по отношение на него е осъществена дискриминация, изразяваща се в неизпълнение от администрацията на ответника на задължението по чл.84 ал.2 т.3 от ЗИНЗС и Таблица №3 за полагаемите спални принадлежности на лишените от свобода, да му се осигурят полагащите му се спални принадлежности при пребиваването му на конкретно посочени периоди и дати в Затвора София за извършване на определени процесуални действия по водени от него съдебни спорове. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба уврежданията са настъпили в Затвора София, т.е. мястото на увреждане е гр.София. В конкретния случай местната подсъдност се определя по правилата на чл.7 от ЗОДОВ. Съгласно последната норма, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Т.е. тази подсъдност е изборна като изборът се прави от ищеца. В конкретния случай, след привеждане на ищеца Н. *** от 25.08.2015г. (т.е. преди определението на ВАС от 29.09.2015г. за определяне на компетентния съд, на което се позовава многократно АССГ), е налице съвпадение между мястото на увреждането гр.София и настоящето местопребиваване на ищеца в Затвора София, поради което и предвид направения от ищеца изричен избор, както с подаване на исковата молба пред СРС, така и с молбата от 30.10.2015г., следва категоричния извод, че родово компетентен да разгледа делото административен съд по правилата на местната подсъдност по чл.7 от ЗОДОВ е АССГ. В подкрепа на последното са и изводите на ВАС в определението от 29.09.2015г. относно процесуалната икономия с оглед местонахождението на ищеца към настоящия момент. В тази връзка следва да бъде посочено още, че за да присъства л.св. в о.с.з. в АС-Плевен следва да бъде конвоиран от Затвора София до гр.Плевен и обратно за всяко насрочено заседание, което противоречи на изводите на ВАС за процесуална икономия и икономия на бюджетни средства.

Предвид изложеното, настоящият състав на Административен съд-Плевен счита, че делото не му е подсъдно и тъй като АССГ не е повдигнал спор за подсъдност, следва с настоящето определение да бъде повдигнат такъв с Административен съд София-град.

Водим от горното и на основание чл.135 ал.5 вр с чл.135 ал.3 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №609/2015г по описа на Административен съд-Плевен.

ПОВДИГА спор за подсъдност между Административен съд-Плевен и Административен съд София-град относно съда, компетентен да разгледа подадената искова молба от л.св.С.Н.Н.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София с посочено правно основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. и искане за присъждане на обезщетение в размер на 40000лева, вследствие причинени вреди от действия, нарушаващи равенството в третирането.

ИЗПРАЩА делото на Върховен административен съд за определяне на компетентния да разгледа спора административен съд.

Определението не подлежи на оспорване.

СЪДИЯ: