Р E Ш Е Н И Е

№ 406

гр.Плевен, 2 Октомври 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря М.К. и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 589 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 528 от 19.06.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1098/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление /НП/ № КД-01-04-077 от 17.04.2015 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – гр.Плевен /РЗИ/, с което на „Киконсулт 1” ЕООД гр.Плевен, ЕИК 201535310 със седалище и адрес на управление: гр.Плевен, бул.Русе № 60, представлявано от К.И.Г., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.218 ал.3 от Закона за здравето е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение на чл.56 ал.1 от Закона за здравето затова, че при извършена проверка на 26.03.2015 г. в 18,35 ч. в обект-кафене „Мини”, стопанисвано от „Киконсулт 1” ЕООД гр.Плевен, находящ се в гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 32, представляващо закрито обществено място по смисъла на §1а, буква „г” от ДР на ЗЗ, е установено, че в обекта се извършва тютюнопушене от клиенти – на бара клиент пуши тютюнева цигара, като тръска пепелта и гаси угарката в син стъклен пепелник, а на маса пред друг клиент е поставена порцеланова чинийка с угарки от тютюневи цигари.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.И.Г., управител на „Киконсулт 1” ЕООД, чрез адвокат М.Б. ***, която счита същото за незаконосъобразно и неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Намира описаното деяние по начина, по който е отразено в акта и НП за несъставомерно на посочените текстове от закона. Твърди, че сочената за нарушена правна норма забранява тютюнопушенето като деяние, а не вменява задължение за управителя или собственика на заведение да контролира нейното изпълнение и не наказва лицето, което не е осъществило необходимия контрол. Според касатора, за да бъде приложена разпоредбата на чл.218 ал.3 от ЗЗ е необходимо да бъде посочено изпълнителното деяние, с което юридическото лице е извършило нарушение на чл.56 ал.1 от ЗЗ, т.е. определено действие или бездействие, каквото в случая няма описано. Твърди, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин дали в случая се касае за закрито обществено място, където тютюнопушенето е забранено съгласно цитираната норма, а тежестта за доказване на извършеното административно нарушение – време, място, предмет на нарушението, обстоятелствата на извършването, виновното поведение на нарушителя, е върху административно наказващия орган. Счита, че след като по делото не са събрани безспорни доказателства по отношение на обстоятелството налице ли е закрито обществено място, където е забранено тютюнопушенето, то следва да се приеме, че не е безспорно установено извършването на конкретното нарушение. Сочи още, че по делото не са събрани данни, че именно дружеството „Киконсулт 1” ЕООД стопанисва обекта-предмет на проверка и че макар да липсват възражения в тази насока, съдът е бил длъжен да събере тези доказателства, които са относими както към извършване на деянието, така и към субекта, чиято отговорност е ангажирана. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.Б. с надлежно пълномощно , която поддържа жалбата на заявените в нея основания, по съществомоли съда да отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Регионална здравна инспекция – гр.Плевен, представляван от директора д-р А. Л. Г., е депозирал по делото отговор на касационната жалба, в който моли съда да приеме постановеното решение за правилно и законосъобразно, основано на безпристрастно извършен анализ и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Счита за безспорно, че обектът на касатора представлява „закрито обществено място” – заведение за хранене и развлечения по смисъла на §1а б.”д” от ДР на Закона за здравето, а допълнителният квалифициращ белег – „закрито” обществено място, е посочен в АУАН и НП и е безспорно установен чрез показанията на актосъставителя и свидетеля по съставянето на акта, поради което оплакванията на касатора в този смисъл са изцяло неоснователни. Описва установената при проверката фактическа обстановка. Посочва, че след преценка на тази фактическа обстановка, административно- наказващият орган е приел, че предоставянето на пепелник за тютюнопушене и непротивопоставянето на това нарушение представляват целенасочени действия от страна на самия търговец, експлоатиращ обекта, чрез които се погазва законовата забрана и се неглижират установените в интерес на обществото държавни здравни изисквания. Счита отговорността на юридическото лице за обективна и безвиновна. Твърди, че наложеното наказание е затова, че в обекта се извършва тютюнопушене, а не за „допускане” на нарушението, каквато хипотеза за изпълнително деяние няма предвидена в сегашната редакция на ЗЗ. Твърди, че за привличането към отговорност на юридическо лице за нарушение по чл.56 от ЗЗ е изцяло ирелевантно кои конкретни физически лица – клиенти са извършвали тютюнопушене; дали на конкретните извършители са наложени лични глоби за извършваното тютюнопушене и дали има формално издавана заповед на касатора при положение, че такава забрана е законово въведена. Намира за неприложима разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, въпреки че от касатора няма изложено такова оплакване, тъй като нарушението е констатирано близо три години след въвеждането и широкото обществено и медийно разгласяване на забраната за тютюнопушене в закрити обществени места. Твърди, че наложената имуществена санкция е в минималния размер на предвиденото от законодателя. Моли съда да потвърди изцяло оспореното решение решение.

В съдебно заседание ответникът не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че “Киконсулт 1“ ЕООД град Плевен, представлявано от К.И.Г. експлоатира и стопанисва  търговски обект –  кафене “Мини”, находящо се в град Плевен, ул. Сан Стефано № 32. Свидетелката А. Р. работи в същото заведение като сервитьор и барман. На 26.03.2015 година, в 18:35 часа и въз основа на нарочна Заповед от директора на РЗИ - Плевен, инспектори на същата, съвместно с представител на полицията в лицето на свидетеля Т. Ц., извършили проверка в търговския обект- кафене “ Мини”, находящо се в град Плевен, ул. Сан Стефано № 32. В хода на проверката инспекторите Н. С. и В. Х., както и придружаващият ги Т. Ц. непосредствено възприели клиент на заведението – жена, която седяла на бара, консумирала кафе и пушела цигара. Непосредствено пред нея бил поставен и пепелник, пълен  с пепелта от цигарата. Инспекторите на РЗИ Плевен пристъпили към извършване на проверка. След като се легитимирали, установили самоличността на клиентката на заведението и непосредствено на място на същата бил съставен акт за извършено административно нарушение. Констатациите си от проверката представителите на инспекцията отразили в протокол, препис от който връчили на присъствалата по време на проверката А. Р.. В същия било указано на представляващия “Киконсулт” ЕООД град Плевен да се яви на следващия ден в сградата на РЗИ Плевен за довършване на проверката и съставяне на акт за установяване на административно нарушение. На 27.03.2015 година, К.И.Г., в качеството му на управител и представляващ “ Киконсулт” ЕООД град Плевен  не се явил в сградата на РЗИ - град Плевен. В негово присъствие бил съставен акт за допуснато административно нарушение по чл. 56 ал. 1 от Закона за здравето, връчен му лично срещу подпис. Впоследствие било издадено наказателно постановление, което санкционира дружеството с имуществена санкция в размер на 3 000 лева.

РС е приел, че тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени и гласни доказателства.

Въз основа на доказателствата РС е приел, че обектът, стопанисван от „Кикоконсулт 1” ЕООД – Плевен представлява закрито обществено място по смисъла на пар. 1а, б. “г” от ДР на Закона за здравето, и че се установява по категоричен начин, че в деня на извършената проверка в същия обект клиенти извършвали тютюнопушене в присъствието и със знанието на работника А. Р.. Предвид горното РС е намерил изводите на наказващият орган за констатирано нарушение по чл. 56 ал. 1 ЗЗ за правилни и законосъобразни, по следните съображения: Последната разпоредба съдържа императивна забрана за тютюнопушене в закритите обществени места. Нарушаването на същото се санкционира от специалната разпоредба на чл. 218  ал. 3  от Закона за здравето. При издаването на акта за установяване на административно нарушение и последвалото го наказателно постановление са спазени всички изисквания на материалния и процесуалния закон. НП е издадено от компетентен орган. Установените факти са интерпретирани правилно в контекста на правната норма на чл. 56 ал. 1 ЗЗ и осъществяват всички признаци именно на нарушение по посочената и в акта, и  наказателното постановление норма. Нарушението е установено по категоричен начин, същото е такова на формално извършване и е израз на предвидената в разпоредбата на чл. 83 ЗАНН безвиновна отговорност и има за своя последица налагането на имуществена санкция по ЗЗ. Наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение. При определяне на санкцията е съобразил разпоредбата на чл. 218 ал. 3 от ЗЗ, конкретната обстановка при извършване на нарушението, факта, че управителят е взел необходимите мерки за недопускане на подобен вид нарушения посредством издаването на нарочно разпореждане в тази насока, за което и свидетелства приложеното заверено ксерокопие от Заповед № 9 от 01.02.2014 година на Управителя на „Киконсулт 1” ЕООД – Плевен. Направил извод, че неизпълнението на същата в лицето на работника А. Р. не изключва реализирането на безвиновната отговорност за дружеството по чл. 218 ал. 3 ЗЗ във вр. чл. 83 ЗАНН предвид липсата на упражнен какъвто и да е контрол  по нейното спазване. Наказващият орган като е изследвал всички релевантни по преписката обстоятелства, е определил и  наложил наказание към предвидения минимум. Поради това РС е намерил, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и го е потвърдил  изцяло.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на наказаното дружество. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

По отношение на наведените оплаквания, съставляващи касационни основания, съдът съобразява следното:

Правилни и съответни на доказателствения материал и възприетата фактическа обстановка са изводите на съда, че стопанисваният от дружеството обект – заведение за хранене, представлява закрито обществено място по смисъла на §1а, б. „г” от ДР на ЗЗ, за което чл. 56 ал.1 от ЗЗ въвежда абсолютна забрана за тютюнопушене. Не е основателно твърдението на ответника по касация в отговора на касационната жалба, че заведението е закрито обществено място по смисъла на §1а, б. „д” от ДР на Закона за здравето, същото е такова по буква “г” на същата разпоредба, както е посочено в АУАН и в НП. В нарушение на законовата забрана при проверката на 26.03.2015 г. в обекта инспектори на РЗИ в присъствието на служител на касатора констатирали, че клиентка извършва тютюнопушене на бара, като тръска пепелта и гаси угарката в син стъклен пепелник. Този факт се оспорва частично във възражението срещу АУАН, като се твърди, че клиент е запалил цигара на бара, при забележка от сервитьорката да угаси или да излезе навън е загасил цигарата в пепелник, който е бил на бара, но е предназначен за външните маси, като се е държал грубо. Тези твърдения са опровергани както от съставения протокол за извършена проверка, така и от АУАН, и от свидетелските показания.  Доказва се, че на бара е имало лице /в протокола индивидуализирано като Г. Г. Р./, което пушело тютюнева цигара “Eva”, като е тръскало пепелта в стъклен пепелник. На масата пред друг клиент е била поставена порцеланова чинийка с угарки от тютюневи цигари. Фактът, че пушещ клиент е разполагал с пепелник, както и че друг клиент е разполагал с поставена порцеланова чинийка, в която има угарки от вече изпушени цигари, показва, че персоналът на заведението е осигурил възможност на клиентите да извършват тютюнопушене и то се е осъществявало с негово съгласие и съдействие. Това е показателно за системно налагана и възприета практика в обекта, а не за инцидентен случай от отделен клиент. Чрез осигуряване на възможности за пушене в закрити пространства, се демонстрира явно и грубо незачитане на законовите норми, нарушават се правата на клиентите – непушачи и се застрашава здравето на подрастващите. Затова законът е предвидил санкция за нарушение на чл. 56 ал.1 от ЗЗ не само персонално за всеки нарушител – физическо лице, но и за юридическите лица и еднолични търговци, собственици и стопанисващи обектите, в които се нарушава забраната за тютюнопушене. Следва да се посочи, че в случая не е наложено наказание за неосъществен контрол, а за нарушаване на забраната за тютюнопушене. Тази забрана се нарушава не само от конкретно, определено физическо лице, което извършва тютюнопушене, но и от юридическото лице, което чрез своите служители е създало възможности такова тютюнопушене да се осъществи. Евентуалното наличие на издадена заповед от управителя за забрана на тютюнопушенето е без правно значение, защото забраната е въведена от закона и е абсолютна, като не предполага изключения по избор на съответното заведение. Касаторът нито пред РС, нито пред настоящата инстанция е представил заверено копие от Заповед № 9 от 01.02.2014 година на Управителя на „Киконсулт 1” ЕООД – Плевен, с която, както се твърди във възражението срещу АУАН, се забранява тютюнопушенето в обекта. С оглед на този факт не са основани на събраните доказателства твърденията на РС в мотивите на съдебното решение, че управителят е взел мерки за недопускане на тютюнопушенето. В протокола от проверката и АУАН достатъчно ясно са изложени фактите и обстоятелствата, представляващи описание на констатираното нарушение, съответстващо на посочената като нарушена материално-правна разпоредба - чл. 56 ал.1 от ЗЗ. Затова обосновано на основание чл. 218 ал.3 от ЗЗ е била ангажирана отговорността на дружеството – собственик на обекта, с налагане на предвидената за юридически лица „имуществена санкция” в минимален размер – 3000 лв. Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна и се налага за неизпълнение на задълженията им при осъществяване на тяхната дейност. Тя не зависи и не се изключва от това, дали едновременно са били наказани и конкретните физически лица, нарушили забраната, чиято отговорност е персонална. Не е и нужно да бъдат установени личните данни на всеки един клиент, извършващ тютюнопушене. Описанието на нарушението е достатъчно детайлно, за да очертае констатираното нарушение на дружеството. По отношение на твърдението, че не са събрани данни, че именно дружеството „Киконсулт 1” ЕООД стопанисва обекта - предмет на проверка, същото е видно от събраните писмени и гласни доказателства, и този факт не се оспорва, напротив – признава се от управителя на дружеството във възражението срещу АУАН. Че обекта е закрито обществено място, е посочено както в протокола за проверката, така и в АУАН, и свидетелите посочват, че тютюнопушенето е било вътре в обекта, там е била и чинийката с угарки, и установеното не се отнася за масите с клиенти отвън.

По тези съображения оспореното решение като правилно , валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 528 от 19.06.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 1098/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.